Wednesday, August 22, 2018

Не Толстой, а Tall Stan




На горката рускиня качила този клип във фейсбук й се привидял Толстой. Блусът има толкова общо с Русия колкото аз с корейския фолклор.

Някъде в американския юг през 1908 г. и белите пеят блус доста добре. Сърцето ми завинаги е пленено от страната с ТАЗИ народна музика, с този каскет вместо калпак, с тези "джинси" вместо потури, с това звучене, с тази вродена модерност, която вече 100 години оформя света, защото по някаква необяснима и може би несправедлива вселенска причина английският език и американската култура са всеобщо най-приети и желани от всички езици и култури.

Преди да бъда обвинена в американофилство - би било справедливо обвинение - заслушайте се в децата си. Те говорят тричетвърти български, останалото е или англицизми, или директно английски думи. И са неосъзнати американофили. И някои от тях някой ден ще мразят Америка без да разбират, че тя се е инфилтрирала във всеки човек на планетата като най-ефективния шпионин от Студената война. Русия никога не може да постигне такива резултати с каквито и да било хибридни войни, фабрики за тролове и т.н., защото езикът й не представлява интерес за никого освен за тези, които имат много конкретен интерес към него. Руският никога не може да превземе света, а светът се превзема първо с език. Не казвам, кое е добре и кое зле, казвам, че хората избираме някои езици и култури пред други.

Народните носии за мен са етнографска забележителност, която нямам грам нужда да виждам ежедневно. Същото се отнася и за народните песни. Това обаче мога да го слушам по всяко време. То ме прави щастлива и ми дава напълно фалшиво чувство за свобода, което обожавам 😉😁