Monday, August 27, 2018

За честването на баща ми и приключването с ненужните извинения

Гръмко звучащо заглавие, което предполага  голям текст за който, уви, нямам време.

Благодаря от сърце на всички, които дойдоха на честването на баща ми в Малко Търново. Специални благодарности на кмета на МТ Илиян Янчев и на главния редактор на в-к Странджа Георги Цагов, които организираха този празник. Дико Фучеджиев не е забравен. Благодаря и на Юрий Ангелов, който прочете разказ от баща ми, както и на Иван Гранитски, който разказа за него. 

Филмът Небето на Велека е изключително интересен. Едуард Захариев и баща ми са успяли да извадят основното от едноименния роман и се е получила мрачна и болезнена история за смутните времена след 9 септември. Филмът неслучайно е спрян. Новодошлият комунизъм не изглежда добре. Партийното бюро е готово на всичко за да изключи от партията човек, който не одобрява колективизацията. На събранието хората са против изключването му, но в крайна сметка гласуват "за" от страх и малодушие. Изключеният се самоубива. Млад комунист е потресен от това изключване, но следва партийната линия безапелационно. Убива диверсант. В началото Наум Шопов изпълнява страхотен монолог, който поставя под съмнение ВСИЧКО. Георги Георгиев-Гец е страшно красив мъж, Георги Калоянчев изключително добър като овчар изпълнен с горчивина, който се опитва да опази овцете си от младите изпълнителни комунисти.

Песимистичен, критичен филм, по песимистичен, критичен сюжет, който допълва за мен, а и в чисто исторически план, противоречивата съдба на баща ми. От братовчед ми научих повече за брата на баща ми, чичо Георги, който е бил осъден на 12 години в Белене, но е лежал 7. След излизането е разказвал под пълна тайна за фалшиви разстрели и трупове на хора с които са хранели свинете. Баща ми винаги го е подкрепял. Трудно е да се разбере как е съумял да лавира не само с творчество в което е имало несъгласие с колективизацията, но и с брат с такава тежка биография, за да стигне до партийните върхове. Но пък не е уникално - Вера Мутафчиева е била от репресирано семейство, а е получила всички възможни награди и звания от комунистическа България. Само тези, които са играли тази игра знаят какво им е коствала. 

Баща ми беше високо интелигентен, дръпнат, неподмазващ се, леко надменен, студен и същевременно хубав и много чаровен. Тези му качества са му създали много неприятели, но и сериозен гръб в лицето на хора като Петър Младенов. Георги Марков пише с упрек как баща ми не е застанал на правилната позиция да обвини руснаците за инвазията в Унгария. Е, Марков е станал така смел след като е напуснал България. Дотогава е карал Мерцедес, ловувал и живял по най-добрия начин. И не е имал брат лежал в Белене за да трепери да не завърши и той така - както баща ми е заплашван от Филип Филипов, и то с Мирчо Спасов (вж. спомените на Крикор Азарян)

Пъзелът с изборите на баща ми все повече се намества и на фона на цялото ми познание на българската народопсихология, случилото се по време на прехода, личностите, които го осъществиха, "демократите", които искаха мъст срещу хора като баща ми, литературните гестаповци, които наскачаха да го громят и зачеркват от литературната история на България, вече спокойно мога да им кажа в очите на чист "американски" - защото езикът е английски, но духът американски - "fuck you". 

Времената се менят и там където е текло, пак ще тече. 

Възхищавам се на интелекта и умението на баща ми да лавира в едно безмилостно време, казвайки все пак истината. Гордея се с това, което е написал и с това, което е постигнал. Истината винаги излиза наяве. Първо ремсист, после комунист, великолепен писател, много добър директор на Народния театър, плюс накрая и кандидат-член на ЦК. Силна, сложна, противоречива и успешна биография в една завладяна от болшевиките страна, сведена до тяхна територия. 

И всичко това няма нищо общо с книгите ми "Сексът и комунизмът". Те са тази гледна точка за болшевишките времена, която няма да прочетете никъде другаде.