нощният ми живот с гари купър и дневният с давос

В квантовата физика безкраен брой от податомни частици изскачащи от нищото, съществуват в многобройни състояния, и могат да бъдат наречени общност от възможности. Тези частици не съществуват до момента в който не започнат да бъдат наблюдавани. 

тази нощ наех великолепен етаж от къща обзаведен с разкошни стари мебели в петролно-синьо от този мъж. в първия момент не го познах, вече беше възрастен, около 75 годишен, с прошарена коса и имаше мустаци. в момента в който осъзнах, че е гари купър, се замислих защо му е да дава етаж от къщата си под наем при положение, че е холивудска звезда, но установих, че отдавна не е снимал главна роля и времената са такива, че явно не му плащат достатъчно дивиденти:)

после отнякъде се появи баба ми, после изчезна, после загубих някакво палто и го търсих, после се катерих нагоре-надолу по някакви горски склонове и непрекъснато се натъквах на ленивци. ленивците са застрашен вид. моите ленивци не приличаха на истинските, бяха съвсем мънички, пухкави като играчки и нямаха нокти. беше приятно да виждаш, че има много от тях. явно подсъзнателно съм притеснена за тяхното изчезване. 

новините от давос са, че богатите досега са се държали към бедните като към субатоми от квантовата физика - бедните не са съществували до момента до който не са започнали да ги наблюдават. и сега това наблюдение притеснява богатите, защото субатомите май започват да се бунтуват. и нямат отговор какво да направят за субатомите за да прекъснат бунта преди наистина да се взриви. 

европа е на ръба да повлече света още по-надолу.

светът на ленивците е и мой. не съществувам. сънувам света, той сънува мен, какво ще излезе от това, нямам идея, а и, странно, не ме интересува кой знае колко. единствената политика, която наблюдавам и по този начин материализирам, е  вътрешната. но не на ниво държава, а на менажиране на способността да оцелееш психически в свят, който не е сигурен дали го има.