валентин дьо сен поен - единствената жена-футуристка

бележка: стар мой текст за единствената жена-футуристка.

“Човечеството е посредствено. Болшинството жени не са нито повече, нито по-малко съвършени от болшинството мъже. Всички са равни. Всички заслужават еднакво презрение. Човечеството като цяло никога не е била нищо друго освен терен на културата, източник за създаване на гении и герои от двата секса.”

Валентин дьо Сен Поан, “Манифест на жената-футуристка”, 1912 (отговор на Маринети)

            Делят ни цели 100 години от това изказване, което за пореден път означава, че всичко отдавна е измислено и ние можем само да фантазираме, че създаденото от нас е “ново”, “изключително”, “откритие” и т.н. Единствените реални открития са в науката и технологиите. От там нататък всичко е изкуствено ароматизирана плява. Сутрешното ти smoothie пълно с нищо.

            Госпожица дьо Сен Поен се води за единствената жена-футуристка. Само този факт е достатъчен за да знаем, че е била коренно различна от болшинството жени не само тогава, в брилянтното и задъхано начало на миналия век, но и сега, в неочакваната ера на Сара Пейлин – евентуалната вице-президентка на САЩ. Пейлин е олицетворение на средновековния дух, инквизиция преоблечена като Барби. Докато Валентин за която за съжаление се знае твърде малко, е това, което руши Барбитата, и в този смисъл тя е жената на бъдещето.

            Писателка, поетеса, драматург, художничка, основателка на модерното танцово изкуство и журналистка, дьо Сен Поен е първата жена написала футуристки манифест. Неин далечен чичо е Алфонс дьо Ламартин. През 1902 организира в дома си литературен салон, където Габриел д’Анунцио й дава прякора “лилавата муза”. В кръга й са Алфонс Муха и Огюст Роден за които тя позира. Приятелството й с Роден е повод той да я нарече “плътската богиня вдъхновила мрамора”, а Валентин пише за него стихове, както и текста Двойнствената личност на Огюст Роден. През 1903 по време на спиритически сеанс среща италианския поет и писател Ричиато Канудо с който заживява в свободна връзка и тогава взима прякорът дьо Сен Поен. Пресата е силно заинтригувана от премиерата на аполонийските соарета организирани в дома й през 1912г, където Маринети рецитира стихове. Заобиколена от представители на футуристкото движение, тя чете своя Манифест на жената-футуристка изобразявайки агресивно и войнствено женско поведение, което тя нарича “потентно”, и концептуализира свръх-жената по модел на Ницшеанския свръх-човек.

Валентин дьо Сен Поен развива тезата си, че похотта е сила във втори манифест – Манифест на похотта. Манифестите й са публикувани навсякъде в Европа и тя е официално приета от футуристите като една от тях. Но вярна на независимия си интелектуален дух, декларира през 1914 в Journal de debats: “Не съм футуристка, никога не съм била; не принадлежа към никое движение”.

            От там нататък животът й е невероятно движение на духа изпратило я в най-различни посоки. Приема исляма, работи за Червения кръст, медитира, създава провалил се Колеж на елитите, и публикува теософски роман. Близо петдесетгодишна заминава за Египет и се заема се с каузата на мюсюлманския свят жертва на европейския империализъм. През 1928 година е обвинена в предателство и шпионаж за болшевиките. На сбирките организирани от нея избухва насилие и по време на двумесечен престой в Ливан, Валентин дьо Сен Поен е информирана, че е персона нон грата в Египет. С помощта на генералния секретар на Quai d’Orsay успява да се върне в Египет, но при условие, че прекратява политическата си активност. Посвещава последните години от живота си на медитация и изучаване на религиите и умира през 1958 г. Погребана е под името Рохия Нур-ел-Дин – Посветена на Висшата Светлина.