Lykke Li - Get Some

Lykke Li - I Follow Rivers (Live on the Moon)

докато лошото сънува себе си, някой си пие мастиката

на празен плаж с празни лодки в празното пространство на щастието.

поет в обсесия

е като жена в предменструален синдром. не може да се владее.

току що за пореден път установих, че един български поет - все по-досаден може би луд??? - ме преследва от страниците на вестниците. явно има обсесия с мен. обезпокоително често присъствам в глуповатите му текстове (по традиция слаби за разлика от стиховете му), което не бих забелязала, ако не бях суетна и не гугълвах името си периодично. обаче суетата ми е по-малко притеснителна от неговия малък психо-проблем. 

ето какво означава да страдаш от обсесивно-компулсивен синдром - продължителни, нежелани, неприятни и нахлуващи мисли, образи или импулси, които повтарящо се появяват в съзнанието на страдащия от обсесивно-компулсивно разстройство и предизвикват силна тревожност. 

сигурна съм, че ще прочете този постинг и ще се почувства тайно зарадван, че съм му обърнала внимание. аз нямам проблем с това. да се радва. пожелавам му от сърце ментално здраве и по-малко ментални пропадания. 

и да не вземе да ме нападне някоя нощ във входа и да се опита да ме убие с удар по главата с томче на буковски...;)
и поздрав до този поет с едно много добро стихотворение на един друг поет - владимир левчев:

Дявол и Бог

Дяволът е разликата между нас:

Дяволът е тайната, 

която всеки за себе си знае.

Бог е нещо общо между нас:

Бог е това, 

което не знаем.

в атон живеят гларуси

трогателен с признанието за страха си от изкушение е атон, но и отблъскващ. място забранено за жени и женски животни. бих организирала нощна инвазия и спуснала с парашут жени във всеки манастир. голи по възможност. плюс много кокошки за да вдигат врява. искам да видя как монасите тичат паникьосано да се скрият от атаката с естроген. 

реалността е, че ако жена се промъкне, ще бъде осъдена на 8 месеца затвор. това място никак не ми е симпатично. затова пък се запознах с един гларус:)

 пристанището към българския манастир, който не се вижда от брега.

"Aз, бLогинята"

silver lake, los angeles

Flobots - Handlebars

ВЕЛИКО! kitten vs TWO scary things (котенок против ДВУХ неведомых хреней)

Орден "Нова планина" - последно изцеждане на темата за паметника:)))

Такаааа. Сагата около паметника аха да заглъхне и Веселина Седларска, чудесната колумнистка на Новинар, подхвърли във фейсбук интересно предположение за автора на изрисувания паметник на съветската армия. Веселина мисли, че е руснак. Хипотезата й ми хареса, въпреки, че моята параноя е не по-малко тежка, и дълбоко в мен се таи съмнението, че това е американска провокация. Гадните империалисти дебнат вече отвсякъде. Ходят по училища, срещат се с ученици, българи, роми, и турци. Представяте ли си ходят и по родопските села и се занимават с малцинствата ни! Какво нахалство. Малцинствата трябва да бъдат винаги игнорирани за сметка на чистите арийци, пардон, българи. Империалистите си позволяват и да поддържат изкуството в България, борят се за правата на хомосексуалните, посещават Елевейшън, изобщо държат се като шпиони и окупатори. Вън, американски окупатори!

Шегувам се, разбира се. Изчетох един куп текстове за шибания паметник и установих, че пишещите масово са лишени от чувство за хумор. Особено жените. Жените публицистки са освирепели от тъга, скучни кучки. Мъжете публицисти са само скучни кучета. А ние всички сме кучетата на нашия  Батман. Кой му е верен, кой е „храни куче да те лае“, ама той нали е пич, не ни рита.

В английския език има един израз за маргинал – „underdog” – ако се преведе буквално означава „подкуче“. Дори по-ниско от кучето. От друга страна черните в Америка често се обръщат един към друг на „куче“. С проамериканската ни политика в момента – най-после, откога го чакам този момент – премиерът може би гледа много клипове със Снууп дог и е навлязъл в жаргона на рапърите. Пък и нали американците го нарекоха тяхно куче, и той на свой ред е решил да използва техния език.

Така или иначе, дали по американски или български, аз съм една пишеща кучка, която се опитва да не загуби чувството си за хумор при каквито и да е обстоятелства, както и да не звучи като развалена плоча. Хм, това с развалената плоча ще го разберат само хората над 35 г.. Окей, опитвам се да не звуча като развален диск, който повтаря „В България е гадно, в България е ужасно гадно, в България е най-гадно!“. Ужас! Вече ми се повръща от този лозунг. Заврете си го в лулата и го изпушете, нещастници в пряк и преносен смисъл! Гадно или не, тук сте, направете си живота по-приятен, смислен и забавен въпреки тези, които ви наричат кучета, което всъщност е обидната версия на „електорат“. Ми да, премиерът е прав – избрали сте го, сега няма да го лаете! Той си е същия като от преди да го изберете, а и вие не сте станали други като гледам.

Окей, хорошо, добре. И на турски и немски бих го написала, ама не знам как. Та предположението, че паметникът е изрисуван от руснак е много интригуващо. Веднага се сетих за един, който живее и твори в България. Не съм гледала негови пърформанси, но съм чела, че обича да се самонаранява. Пуска си кръв, забива си пирони, изобщо държи се като българин. Обича го да го боли. Явно затова е потърсил убежище в България. Както и да е. Не искам да вредя на човека, който си има предостатъчно проблеми и да го набеждавам в изрисуването на паметника. И няма да кажа името му. По-скоро не е той и по-скоро художникът на паметника не е руснак. За да е руснак, трябва да е много млад и необременен с политическите заклинания на съветското минало. А изрисуването на паметника е добре обмислена и прецизно изпълнена работа от зрял човек. И все пак ако е руснак какво става? Излиза, че пак ни освободиха. Хахахаха. Не мога да не се разсмея на тази унизителна мисъл. Мисъл достойна за самобичуващия се, мазохистичен мой народ, и аз като негова достойна дъщеря, я помислям с готовност. Дано художникът да не е руснак за да имаме поне този повод за гордост. Дано никога да не го открият. Въпреки, че ако това се случваше в Америка, досега щяха да са се появили поне няколко „деца на лейтенант Шмидт“, фалшиви кандидати за слава, които знаят, че обявявайки авторството си в този вандалски акт равен на запалването на Райхстага, в Америка биха били със сигурност осъдени, но биха и станали звезди. Биха били глобени яко, вероятно биха били осъдени на обществено-полезен труд и биха станали култови артисти. Колкото повече разсъждавам върху съдбата на нашия артист, толкова по-жал ми става, че хем ни направи лятото интересно, хем не може да капитализира върху безспорния си концептуален талант. Нашият, или о, ужас!, руски Анди Уорхол, може да се държи само като партизанин! Трябва да се крие за да не го окошарят. Кошмар някакъв. Пак се влачат навуща из артистичното пространство дори на най-яката българска идея.

Ситуацията е следната. Българският героизъм може би отново не е български, а руски, дори и американски. Нали си представяте как притичват внезапно изкскочили от храстите край паметника Navy Seals в маскировъчна униформа и очила за нощно виждане? За части от секундата с перфектна организация се разпределят, и всеки тюлен боядисва по един съветски войн. Не знам за вас, но аз съм изключително благодарна на извършителите, които ми дадоха възможност да си фантазирам всички тези сценарии. Затова предлагам да учредим орден „Нова планина“ и да го дадем на анонимния автор. Явно няма да има на кой да го връчим, но той да си знае, че е награден.

А сега ще стана много сериозна. В България, която продължава да е така свързана и зависима от Русия, най-добре е авторите на пребоядисването на паметника на съветската армия да останат анонимни. Не искам да им се случи нищо лошо. Знам, че няма да издържат, и ще се похвалят, дори съм сигурна в това. Но да внимават. Колкото и да сме свободни и колкото и България да е демократична държава, знаем, че дългата ръка на КГБ не е станала по-къса. Малко параноя не е излишна.

И един последен въпрос. Защо на никой не му мина и за секунда през ум, че тази вандалщина може да е извършена от циганин? Те имат изключително богат опит в префасонирането на паметници. Да разчупим стереотипите, викам. Окей, окей, пак се шегувам... 

хората не са реалност

МОМА4

не си спомням кой сюрреалист е художника, но беше в една витрина с неща на андре бретон

магрит

пикасо

немският експресионизъм е нетърпим. в момента има голяма изложба, която действа като гранитен блок внезапно паднал върху главата ти след красотата и лудостта на всичко останало. кете колвиц, егон шиле, ото дикс, и т.н., всичко е мега подтискащо, преди първата световна, след първата световна, кошмар някакъв. излязохме от там с нетърпение.

безкрайните лилии на клод моне

франсиз бейкън

MOMA3

MOMA2

MOMA

исеи мияки

фрида кало

макс ернст

йоко оно и хейтърите

понеже в българия се живее с идеята, че всичко, което правим е защото сме българи, и тази идея е споделена дори и от тези, които се смятат за най-интелигентни, имам доказателство за това как хейтят йоко оно. мислех, че омразата към нея е умряла с времето, но не! 

йоко е една от най-мразените жени на земята и доказателството е дървото на желанията в музея за модерно изкуство в ню йорк - moma. онзи ден бяхме там с радина. в двора му йоко е сложила дръвче на което всеки може да напише колкото си иска желания и да ги закачи на дръвчето. реших да видя какво искат хората и първото на което попаднах казваше: "бих искал йоко оно да млъкне и да разбере, че на никой нямаше да му пука за нея, ако не беше джон (rip)". видя ми се невероятно, че тази омраза ще умре с нея, обаче е факт. няма българи, няма американци, хората сме еднакви навсякъде. 

но въпреки това, любовта ще победи!:) 

happy fourth of july!!!

prayer

Now I lay me down to sleep,
I pray the Lord my soul to keep,
If I shall die before I wake,
I pray the Lord my soul to take.

Stevie Wonder - Pastime Paradise

the room of fear/стаята на страха

светулки в ню йорк...

светулки! безброй светулки в madison sqaure park! такова вълшебно нещо не ми се беше случвало отдавна. в средата на ню йорк, сред небостъргачите и тълпата, малко, блещукащо зелено островче... животът е ужасно красив въпреки хората!