Бел.: Този текст беше написан ден преди да стане побоя пред джамията. Темата му има и няма нищо общо със случилото се.
Миналата неделя заведох дъщеря ми да й покажа Женския пазар. На път за там минахме покрай великолепна нова католическа катедрала в която имаше неделна служба. Отбихме се да погледнем, беше по-малко от половината пълна, а над главите на вярващите висеше впечатляващо огромен, реалистичен, разпънат Христос. В програмата на катедралата беше обявено, че литургиите се провеждат на полски, български и латински. Храм Свети Йосиф се стопанисва от Ордена на Капуцините основан от свети Франциск от Асизи.
Като отминахме катедралата, казах на дъщеря ми, че започва еврейския квартал и че на две крачки е синагогата, а срещу нея е джамията. В еврейския квартал има много арабски магазинчета и мирише на същите подправки на които мирише в персийските магазинчета в Лос Анджелис. Някои бяха отворени, други не, а кварталът беше потънал в тиха, дълбока, майска зеленина. Ако човек тръгне в обратна посока, по Витошка, всички магазини са отворени и в събота и неделя, за разлика от магазините в Гърция където в тези дни всички почиват от мощния банкрут в който се намират и от който трябва да ги вади работлива Европа. Много ме е яд на гърците, но и малко се радвам, че са такива мързели. Ако сега отидете до Солун, ще видите, че той изглежда доста по-зле от София. Значително по-мръсни са улиците, а жилищните сгради са масово в окаяно състояние. И понеже знам, че някой ще каже, че миналата седмица в София се срути балкон и отне човешки живот, аз ще му отговоря, че това се случва и в Ню Йорк, а и навсякъде другаде. В момента София изглежда в пъти по-добре от олющения, остарял Солун в който не видях никакви нови строежи. Заведох дъщеря ми и в метрото. Нямаше и едно боклуче по земята. Но да се върнем към разходката към Женския пазар.
В неделя не е особено интересен, а и през седмицата има нещо не особено приятно там. По тротоара не може да се ходи, толкова е разбит, а зеленчуците изглеждат някак фалшиви. Видяхме чешмичка и решихме да се наредим на опашка да пийнем вода. Опашката беше предимно от възрастни хора. Кой от село, кой от някой провинциален град, хората си чакаха кротко реда да пийнат вода. И хоп, дойде една лелка-ромка, която не се нареди на опашката, спря за секунда да изчака жената, която пиеше вода да свърши, и без да погледне опашката, се наведе да пие. Аз аха да я сдъвча, но изненадващо за себе си си затраях. И никой, абослютно никой не й каза дума за предреждането. Не беше възрастна жена, а просто нахална ромка.
Замислих се защо не се скарах на този нахален човек. Отговорите бяха няколко. Не ми се разваляше настроението. Хубав, слънчев ден на разходка и да си го развалям с опити за превъзпитание на някаква дива лелка, тц. Сетих се и за разказа на моя добра приятелка, която се беше сбила яко с една ромка на другия пазар. Приятелката ми беше поискала да вземе един домат вместо друг, предложен й от продавачката. Онази отказала, развикала се и я обидила. В този момент бащата на приятелката ми умираше и тя, в някакво отчаяно състояние, изтрещяла от грубото отношение на ромката към нея, взела един домат и замерила ромката с домата. Което, разбира се, не е начин да се води спор. Онази в отговор я беше замлатила с щайга. Добре, че някакъв човек я беше измъкнал, че този бой нямаше да завърши добре.
Помислих си, тази жена на чешмата като ме види руса, синеока, висока, бяла жена да й прави забележка, какви ли добри чувства ще проима към мен. Каква ли обич ще се разгори между двете ни? Българката и ромката. Хм, добре, че не се обадих. Вероятно останалите хора са си казали същото. Страх лозе пази. Рядко се страхувам, и там, на чешмата, не ме беше страх, но как човек да си развали деня с възможността да бъде засипан от клетви и кой знае какво. От друга страна откъде знам, че така щеше да стане? Може би пък в мен говори расист? Може би ромката нямаше да ме наругае, а щеше да отстъпи притеснено, да каже „извинете...“, и да се нареди на опашката усмихвайки се на останалите чакащи. Никога няма да знам, защото си затраях като пълен подлец и шубе и пропуснах възможността да дам шанс на жената да се покае за невъзпитаното си поведение. Знам едно със сигурност обаче – ако не беше ромка, щях да я накарам да отстъпи и да застане на опашката. Нямаше да й спестя нищо.
Това не е правилно поведение. Правилно е да направиш любезна забележка. Дори да ти отговорят грубо, да не губиш контрол над емоциите си. Ако видиш, че нещо те заплашва, да млъкнеш и да си готов да се обадиш на полицията. Но да не кажеш дума и да отминеш, е тъпо и не помага на обществото с нищо. Ако хората не знаят как да се държат, ние, тези, които знаем, трябва да им даваме пример с нашето поведение. Не да се държим като уплашени овце, нито като нечии господари.
И разглеждайки ротондата Свети Георги в двора на президенството датираща от 4 век, построена по време на Константин Велики си казах: „Уау, превръщаме се от римска в ромска провинция“. В същото време представителя на модерния вариант на римската империя, посланник Джеймс Уорлик, обяви, че САЩ дават 700 000 лева за възстановяването на римска базилика в Пловдив. Дни преди да бъде наречен „боклук“ от български бивш министър.
Римска, ромска, руска или американска провинция, ние, населяващите я, които имаме претенции да сме по-културни, по-знаещи и по-цивилизовани, имаме задължение да се отнасяме с всички еднакво добре, и да не се държим като столичани под прикритие. Намираме се на тази земя от толкова столетия, че наистина се налага да се държим на нивото на културата, която е закопана под краката ни и която всеки ден излиза наяве при най-малкото задълбаване в българските земи. Иначе заслужаваме да живеем в не особено приятен сериал по наш сценарий.
