Софийско след Великден - за Уикенд

Вчера наблюдавах какви хора влизат и излизат от „Света Неделя“. Знам как изглеждат богатите и никой от черкуващите нямаше вид много да си е надвил на харча. Може и да се лъжа, но вероятно по-бедните имат повече за какво да се молят.

От другата страна на улицата лежеше прострян по очи просяк, който може би нямаше крака, толкова беше наравно със земята. Забил чело в тротоара човекът не помръдваше, само ръката му беше простряна в очакване на милостиня. От пред църквата, като погледне човек към бул. „Витоша“, се виждаше кристално ясно покритата със сняг планина. Помислих си, че въпреки бедността и мъката, защото много я е имало и я има в новата ни свобода, София е чудесен град. Другото хубаво нещо беше, че вече много българи се опитват да имат връзка с Бог. След дълги години забрана за която дъщеря ми беше изненадана, че я е имало, хората постепенно ще започнат да откриват все някаква надежда и смисъл в себе си чрез контакта с другото, Недосегаемото.

Денят беше ярък, цветовете му подсилени от многото изрисувани статуи на мечки от цял свят разположени в кръг около площада. Мечките наречени United Buddy Bears, са част от международната инициатива „Да се опознаем по-добре....“ и призовават към толерантност и разбирателство в човешкия свят. Приятно послание на площад на който на 16 април 1925 г. загиват убити от терористичен акт организиран от комунистите 193 души, а ранените са около 500.

Знам, че е безсмислено човек да се чуди или изненадва, но наистина беше нелепо в 12 ч. през нощта навръх Великден първото лице сред всички известни и неизвестни „калимявки“ в Александър Невски, набиващо се на очи, да е на президента Първанов. Все пак той е бил агент на ДС, бил е част от тези, които забраняваха да се ходи на църква. Разбирам, че литургията няма как да бъда предавана без него в кадър, но беше нелепо, жалко и отблъскващо. Разбирам също, че и няма как да бъдат сменени всички духовни лица от Държавна Сигурност, както и тези, които призовават към „горене на вещици“. Мисля си обаче, че историята си знае работата. Тези хора са живи мъртъвци, зомбита. Не са по-силни от времето, нито от това, което се случва по света и именно времето го доказа. Когато започна Перестройката, никой нямаше и най-беглата смелост да си помисли, че комунизма ще се срути като домино, държава след държава, диктатор след диктатор. Дисидентите ни се появиха в последния момент колкото да не сме били съвсем без тях. И все пак това се случи. Гадостта беше разкарана от Източна Европа. Разбира се, сега има много недоволни от начина по който се случват нещата в България, и с основание, но и това няма да трае дълго. То ще трае докато са живи последните вербувани. За нас, по-възрастните, на които ни пука дали лицето Президент е бил ченге или не, не е особено приятно, но само след 15-20 г. младите няма да помнят нищо от това, нито ще знаят какво означават инициалите ДС. За мен лично това е победа. Тях всъщност вече ги няма. По БНТ видяхме призракът на ДС да се черкува. Сбогом! Ще ви потърпим още малко и скоро няма да ви има.

Иначе в София кипи чудесен културен живот. Невероятен е интереса на хората към театъра. Всъщност не помня някога да е бил по –голям. Представления играни по 3-4 сезона са с пълни салони. Актьорите трябва да са безкрайно благодарни на безкрайно благодарната им публика. На абсолютно всяко представление на което съм била, публиката се изправя да ръкопляска на крака. Това е впечатляващо и някак невероятно. Гледам рекламите на новите филми, които ще изгледам всичките, и те също са впечатляващи. Наистина има едно ново поколение млади режисьори коренно различно от соц режисьорите. Всеки с времето и възможностите си. Трейлърите на новите български филми показват модерно европейско кино, което ще бъде разбрано навсякъде извън България. Дано правителството си удържи на думата и да им даде обещаните пари. И дано тези пари да отидат повече в проекти на млади режисьори. Моето поколение трябва да отстъпи леко назад не само от благородство, а и от неспособност да прави гледаеми и разбираеми филми.

Малко тъжно ми беше да гледам изключително финия танцов спектакъл на Мила Искренова и балет Арабеск, защото се случи на сцената на Музикалния театър, която няма нищо общо със сцена за модерен балет, обаче пък удоволствието беше огромно. Една група от млади и влюбени в професията си хора със смешни заплати, са отдали телата си на изкуство, което не е касово, нито масово. То няма как да се самоиздържа, а трябва да го има. Подигравка с тях е да бъдат принудени да играят в голям, оперетен салон, и да нямат тяхното си, по-малко, интимно пространство, но това е положението. Така е отсъдило Министерството на културата. Спектакълът се казва „Тъй рече Заратустра“ и е по поемата на големия немски философ Ницше. Той е много уважаван по българските земи, защото тук обичаме да се взираме в бездната. Бездната я има навсякъде по света, а ние, българите, обичаме да си я отглеждаме в себе си. Всеки българин има  малка, лична бездна за да не би случайно да се почувства поне малко щастлив. Сакън!

Същевременно съществува реална бездна - бездната на беззаконието. Вчера някакъв пиян дрисльо уби шестима свои връстници. Няма да спра да повтарям, въпреки бесния пиар, който навремето дръпнаха един куп медийни звезди като Миролюба Бенатова за оправдаването на Максим Стависки, че това тук е нормално. Нормално е полицаи да пуснат пиян шофьор, защото е известен, и той да стане убиец. Нормално е нищо да не им бъде направено. След което е нормално известни журналисти да демонизират бащата на жертвата, Мануела Горсова. Да, грешен човек, но не убиец. А убиецът е на свобода и се радва на новороденото си бебе. Неизлежал нито ден в затвора. Осъден на същата условна присъда на която беше осъден Горсов за присвояването на средствата от фонда за дъщеря му. Горсов беше болен човек. Хазартът е болест, зависимост. Но той не е убил никой. Е, убиецът Стависки е на свобода, а бащата и майката на Мануела Горсова са съсипани от грижите покрай дъщеря им, която е в будна кома. И никой не знае докога тя ще е в това състояние. Пак повтарям - Горсов и Стависки получиха еднакви условни присъди. На всичкото отгоре до този момент Горсови се съдят със застрахователната компания на Стависки от която не са получили нито лев. Минаха цели 4 години от катастрофата. Това нормално ли е? НЕ!

За какво припомням всичко това? Защото то е прелюдия към снощната трагедия. Лицето на кампанията „Не карам пил“ Стависки кара пил, убива човек, и остава на свобода. Значи може. Може да се кара пил и може да се убива. Това е просто и безмилостно послание отправено от българското правосъдие. То е виновно с корупцията си, която позволява хора като него да не лежат нито ден в затвора. Слава богу, има свободна преса в която това да бъде обсъждано докато е необходимо. А то ще е необходимо.

Не мълчете. Търсете си правата. Не си затваряйте очите. Възпитавайте децата си, че законите трябва да се спазват. Само така ще България ще стане безопасно за живеене място. Възможно е. От нас зависи. Не от черкуващия се Гоце. Той е за малко, ние, като народ, сме за доста по-дълго. 

аз, живият призрак около христо сираков

http://www.blitz.bg/news/article/106356

можех да си замълча, така както съм замълчавала при всички медийни изяви на христо сираков, но мълчанието е блато. 

той, разбира се, премълчава, че аз едва оживях. да, ако баща му не беше изпратил този хеликоптер, нямаше да съм жива в момента. нито дъщеря ми щеше да я има, защото бях 19 годишна и бременна. все пак имах късмет, че бях пребита от син на ченге, но не мога да съм му благодарна. мога само справедливо да отбележа, че това се е случило. 

ако и аз бях умряла и детето ми не се беше родило....какво щеше да се промени? нищо. той сега пак щеше да дава интервюта за живота си на безсмислен човек обграден с полупроститутки.

а ради загина минути след катастрофата, 12 часа преди прословутия хеликоптер да дойде, така че сираков лъже в интервюто. 

както и, разбира се, не казва, че показанията ми бяха "опровергани" от показанията на огнян купенов, който беше облепил софия с некролози "ради, прости ми!", а аз не можах да разбера за какво ради трябва да му прощава, при положение, че огнян не беше шофьора. е, разбрах като дойде ред за показания. той и сираков са знаели, че ще лъжат:)

купенов излъга, че сираков е карал не със 120, а с 80 км. в час. съответно моите показания бяха пренебрегнати, и бяха взети показанията на купенов. така ставаха нещата тогава, а покрай стависки знам, че така стават нещата и сега.

чета форума и установявам, че всъщност съм обвиняема за това, че съм се качила в колата на христо сираков, и че съм останала жива. сираков е гад, ама и аз не заслужавам да живея. детето ми също не заслужава да живее. нито ради, синът на въло радев, заслужаваше да оцелее. 

а какво означава номенклатура, защото това е причината да не заслужаваме да сме живи според някои от форума - бяхме нечии деца. 

означава синът на режисьора на "крадецът на праскови" и "осъдени души", и аз, дъщерята на писател и директор на народния театър. не децата на тези, които ограбиха държавата и които сега продължават да я управляват.

да, нито ради, нито аз заслужаваме да живеем, докато вие, обвиняващите, гледате как слави трифонов целува задника на евгения живкова по телевизията. 

народе....много си тъп. ще те клатят и убиват такива като сираков докато те има.

както се казва, хайде, мен ме погребете и оставете сираков щастлив и свободен. какво обаче ще кажете за втория убит от него човек някъде около 89 г., който си е вървял по улицата и е бил пометен от тоя ненормалник? и той ли е виновен, че е убит от сираков? той заслужава ли да изчезнат документите около делото му и сираков да няма никаква присъда, защото заминава за италия при положение, че е подсъдим, а? 

искате ли така да се случва с вашите деца? да бъдат убивани безнаказано искате ли? това ви очаква докато прощавате на сираков, стависки и сие, а жертвите се чувстват виновни, че са пострадали. 

една от причините да се махна от българия и да не живея тук 21 години беше споменът от тази катастрофа и възможността някъде да се сблъскам с този престъпен глупак. 

можех и да простя за това, което причини на моето семейство и на семейството на въло радев. но как да простя след като явно не си е научил урока и е продължил да убива? как се прощава на такъв човек? 

и сега, няколко дни преди годишнината от катастрофата, той има наглостта да дава интервюта и да разказва как той също страдал. 

бих могла да му пожелая истинско страдание, такова, при което нещо да се случи на децата му, едното да загине в катастрофа, другото да остане без баща и сърцето му да кърви докато е жив. ама истински да кърви, а не от страниците на "шоу" докато обяснява les choses de la vie. но няма да го направя. 

има преса, има интернет, няма да млъкна докато съм жива. ще го карам да се чувства некомфортно напомняйки му, че съществувам, както и че около него винаги ще витаят призраците на двете му жертви.

ще напомням, че съществува още един безименен мъртвец освен ради, който бди над христосираковите сънища. обикновен човек, не дете на "номенклатура", а мъртвец с който можете да се идентифицирате - един от вас, щом слагате такова разделение за заслужаващите и незаслужаващите да живеят. обикновеният мъртвец за който христо сираков никога не е бил осъден. 

удивена съм от мълчанието на роднините на загиналия. защо не си търсите правата? защо не говорите за това? нищо няма да ви се случи, разкажете историята си.
христо сираков, трябва да направи фонд с който да помага на пострадали от катастрофи. да налива пари не в циците на идиотки, а в нещо чрез което да помага на обществото и да покаже, че въпреки, че е потъпкал закона, все пак наистина в него има разкаяние. тогава бих могла да му простя.

купете си днешния уикенд, има готин текст от мен. не говоря за моята катастрофа, а за катастрофата в главата на народа, който позволява хора като този откачен глупак да бъдат над всичко.


p.s.: този текст може да бъде публикуван извън електронните медии само с мое разрешение. ще съдя ако някой го сложи във вестник без да ме е питал.

мълчанието е блато

"кълна се, 
мълчанието е блато"


принцеса под вдигнатия мост
кец виси от жицата
палечка в залата с камината 
срината 
загината


заклевам се 
мълчанието е блато

Depeche Mode - Never Let Me Down Again

Желанието, което не желаеш да преодолееш

*  текст за сборник с есета на тема майчинство със съставител Емилия Миразчийска "Възможните майки"

За мен майчинството е най-силното нещо в света. Нямам двоумения да го кажа. То е инстинктът, който винаги ме е водил и спасявал в трудни ситуации. Кулминацията му е раждането, което реално не съм изживяла, защото родих със секцио, но не смятам, че съм пропуснала нещо, напротив.

Исках да имам дете от малка, още докато бях дете. Имах много кукли, обаче не си спомням да съм си играла с тях на майка и дете, нито да разнасям някоя претендирайки, че е бебето ми. Този майчински театър на малките момиченца някак го пропуснах за да скоча направо в желанието да имам истинско дете.  За мен куклите ми не бяха мои деца, а красавиците, които исках да бъда.

Животът ми е разделен на преди да се роди дъщеря ми и след това. Ако баща й не беше загинал в катастрофа, едва ли тя щеше да остане без братче или сестриче. Може би щях да имам поне още едно дете, а може би не, никой не може да знае. Сега не съжалявам, че имам само една дъщеря, защото знам, че мисията ми е друга. Не е мисия на многодетна майка, а на свободен човек отгледал детето си. Животът е път, а пътят е пълен с неочаквани завои. Дали щях да бъда по-добра многодетна майка от писателка, не съм сигурна. Дори бих казала, че от разстоянието на времето, смятам, че Силата избра за мен това, което трябваше.

Силата винаги избира за нас това, което ни е нужно, въпреки, че когато прави избора си, често не сме съгласни с него. Доверието в нея дойде много по-късно отколкото реализацията, че за мен е изключително важно да имам тази изключителна, ексклузивна близост, която се установява между деца и родители. По особен начин вярата в Силата и майчинският инстинкт си приличат. Може би дори са едно и също, ако приемем, че Вселената е майка. За Вселената никога не се говори като за баща. Мисля, че и Бог е майка, не баща, но това е разговор търпял промени и кървави битки откакто свят светува. Аз лично вярвам в майчинството като в Бог.

Преди всичко останало, което съм – писател, режисьор, фотограф, търговец, купонджия, гадже, бивша съпруга, съчетание от гените на няколко рода – аз съм майка. Там е мястото, където нямам съмнения. То е просто, светло и абсолютно лично. Никой не бива да търси неща за себе си там където не се чувства сигурен, че трябва да бъде. Затова не окуражавам жени, които дълго са отлагали да имат деца да имат деца на всяка цена. Трябва да си много сигурна в инстинкта си. Не в себе си. В себе си никога няма да бъдеш достатъчно сигурна, не си прави илюзии за това. Търси в себе си гласа на който не може да се откаже, който преодолява всякаква логика, който не го интересува нито финансовото, нито гражданското ти състояние. Ако го чуеш, разбира се, трябва да се съобразиш с възможностите си и чак тогава да вземеш решение. Но ако не го чуваш, не се напъвай – не си глуха, просто не ти говори достатъчно силно.

Знам, че всичко това звучи много животински, и някак изтрива структурата на вземането на информирани решения. Да, така е. Обаче Вселената и Силата си знаят работата. Те не се занимават с информация, а боравят с процеси с които абсолютно не сме наясно. Тези процеси не са се променили откакто съществува светът такъв какъвто го познаваме, ние само си въобразяваме, че знаем нещо. Това, което знаем е на логично ниво, а това, което истински знаем, на инстинктивно. Информираността и инстинктите могат да работят заедно, абсолютно е възможно. И все пак има неща, които стоят над всяка информация и знание и едно от тях е желанието да си майка. Не желанието, а Желанието, което не можеш и не искаш да преодолееш. Вероятно то съществува дори в най-малката частица от която е създадена Вселената, защото всяка частица е създадена от нещо, а създаването е майчинство.

Децата са апотеоза на Вселенската програма, те са сигурността, че има нещо крайно. Тази сигурност е особено необходима при все по-ясната представа, че живеем в микроскопичен свят ситуиран в безкрая. Крайността, която децата ни дават, доказателството, че животът продължава – и свършва – е единствената гаранция, която имаме за относително безсмъртие. Тя е всичко, което бихме могли да постигнем като човешки същества на тази планета в този момент от историята ни. По-нататък може да стане друго, засега майчинството е единственото спасение за човечеството независимо дали се случва на всеки и по какъв начин се случва. Друга алтернатива няма.

JAPAN ACTUAL UNDERWATER EARTHQUAKE SOUND 3/11/2011

с едната ръка дава, с другата взима

happy birthday, sir thomas jefferson

честит рожден ден, томас джеферсън! 

благодаря за висшата интелигентност с която не си знаел, че ще водиш света напред вече цели 235 години. това е толкова по-различно и съвършено от френската революция, която се случва 13 години по-късно. и нищо по-добро не е измислено.

В Конгреса, 4 юли 1776 г.

Когато в хода на човешката история настъпи необходимост, щото един народ да разкъса политическите окови, които са го привързали о друг, и от всички земни власти да се сдобие с онзи независим и равен статут, на който природните и божиите закони му дават право, благоприличието уважение към мнението на човечеството изисква той да обяви причините, които са го принудили да се самоотдели. Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие[1]. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните. Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие. Наистина, както би продиктувала разсъдливостта, отдавна установени управления не бива да се видоизменят поради незначителни или преходни причини; и както е показал досегашният опит, човечеството е по-склонно да страда дотогава, докато злините са все още поносими, вместо да ги изправя, унищожавайки системата, на която е привикнало. Но когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност. Така търпеливо понасяха и нашите колонии и такава е сега необходимостта, която ги принуждава да изменят предишната система на управление. Историята на сегашния крал на Великобритания[2] представлява история на непрестанни противоправни деяния и грабителство, при което пряката цел е да се установи абсолютна тирания над нашите държави. В доказателство нека запознаем безпристрастния свят с фактите.

Той отказа да подпише закони, които са извънредно здравословни и нужни за общественото благо. Той забрани на своите губернатори да прокарват закони от непосредствено и належащо значение, като нареди да се смятат невалидни, докато не се получи неговото съгласие; и като обявяваше тези закони за невалидни, той изобщо забравяше да си спомни за тях. Той отказа да признае други закони за уреждане въпросите на големи маси от хора, поставяйки условие, щото тези люде да отстъпят правото си на представителство в Законодателството — право, неоценимо за тях, ала страшно за тираните. Той свикваше законодателните органи на неудобни и необикновени места, отдалечени от хранилищата на тяхната обществена документация, с едничката цел да ги склони да се преклонят пред неговите решения. Той неколкократно разпускаше Камарите на представителите, защото с мъжествена твърдост те се противопоставяха на посегателствата му срещу правата на народа. След подобни разпускания той продължително време отказваше да се изберат нови; ето защо, неподатлива на премахване, законодателната власт на много места си бе възвърната от народа; но държавата в същото време остана изложена на заплахата от външна намеса и вътрешни вълнения. Той правеше всичко, за да затруднява населението на нашите държави, като за тази цел се противопостави на законите за натурализирането на чужденците, отказа да признае друг закон, който да насърчи тяхното преселване по нашите места, и постави условия за нови присвоявания на земи.

Той попречи на юридическите власти, като отказа да признае закона за установяване на съдебна власт. Съдиите трябваше да разчитат единствено на неговата воля за своите мандати и за количеството и изплащането на техните заплати. Той създаде множество нови служби и прати у нас тълпи от чиновници да задяват населението и да му ядат хляба. В мирно време той поддържаше у нас постоянни войски без съгласието на нашето законодателство. Той стори всичко, за да направи военните независими от гражданската власт и да ги постави над нея. Той влезе в съглашение с други[3], за да ни подчини на юрисдикция, чужда на нашата конституция и непризната от нашите закони, давайки съгласието си за всякакви разпореждания на това измислено законодателство: разквартируването на значителни съединения от военни сили.

Тяхната защита посредством съдебни фарсове от всякакво наказание за убийствата, които биха извършили над жителите в нашите щати.

Прокара закон за прекъсването на нашата търговия с всички части на света.

За налагане на данъци без нашето съгласие.

За лишаването ни в много случаи от правото на съд с жури[4].

За транспортирането на наши граждани отвъд морето, та там да ги съдят за несъществуващи нарушения.

За премахването на свободната система на английското законодателство в една съседна провинция[5], установявайки там временна власт и разширявайки нейните граници така, че да я превърне в пример и в удобен инструмент за въвеждането на същата абсолютна власт и в нашите колонии.

За отнемането на нашите харти, премахването на нашите най-тачени закони и коренно преустройство във формите на нашето управление.

За разпускането на нашите собствени законодателни органи.

Той се отказа от властта си тук, обяви, че сме извън негова протекция и поведе война срещу нас.

Той нахлу в нашите води, ограбваше нашите брегове, гореше градовете ни, отнемаше живота на нашите граждани.

В този момент изпраща огромни армии от чужди наемници[6], за да довършат делата на смърт, опустошение и тирания, захванати вече с такава жестокост и перфидност, каквито едва ли ще се намерят и в най-варварските векове, абсолютно недостойни за главата на една цивилизована нация.

Той принуждава нашите сънародници, взети в плен в открито море, да обръщат оръжието си против своята страна, да стават палачи на своите другари и братя или да падат от тяхната ръка.

Той подстрекава вътрешни въстания против нас и се помъчи да насъска обитателите на граничните райони, безмилостните индиански диваци, в чиито известни правила на войната влиза безогледното избиване на хора от всякаква възраст, пол и състояние. При всички случаи на това потисничество ние сме изпращали петиции за обезщетения и корекции в най-смирен тон. Но на нашите безбройни молби отговорът винаги е бил нови противоправни постъпки. Един монарх, чиято същност всеки негов акт може да определи като тиранична, е неподходящ да бъде владетел на един свободен народ. Ние не сме останали и до съчувствието на своите английски братя. От време на време сме ги предупреждавали за опитите на тяхното законодателство да ни наложи недопустима юрисдикция. Напомняли сме им обстоятелствата около нашата емиграция и заселване тук. Призовавали сме тяхната вродена справедливост и великодушие, умолявали сме ги в името на родствените връзки да се отрекат от тези посегателства, които неизбежно биха преустановили нашите връзки и съгласие. Но те също останаха глухи за гласа на справедливостта и на кръвта. Ето защо, като приемаме мълчаливо необходимостта, ние сме длъжни да обявим своето отделяне и да ги приемаме занапред, както и останалото човечество, за неприятели във война и за приятели в мир.

Ето защо ние, представителите на Съединените американски щати, събрани в Генерален конгрес, призоваваме върховния съдия на света да благослови правотата на нашите намерения и в името и по волята на добрия народ, който населява нашите колонии, тържествено написваме и обявяваме, че тези Обединени колонии са и по право трябва да бъдат СВОБОДНИ И НЕЗАВИСИМИ ЩАТИ; че те се освобождават от всякаква зависимост пред британската корона и че всички политически връзки между тях и държавата Великобритания са и трябва да бъдат напълно прекъснати; и че като свободни и независими щати те имат пълното право да обявяват война, да сключват мир, да подписват съюзи, да установяват търговски отношения и да вършат всички други деяния и неща, на каквито имат право независимите държави.

И в подкрепа на настоящата Декларация, като се уповаваме твърдо в подкрепата на божественото провидение, ние взаимно се заклеваме в нашия живот, в нашата съдба и в свещената си чест.

взех текста от http://chitanka.info/lib/text/12593-deklaratsija_na_nezavisimostta

и p.s.: възразявам само срещу "безмилостните индиански диваци":)

маймонидес и осемте нива на даване/maimonides and the eight levels of giving

това го копнах от интернет. маймонидес е бил сефарадски евреин, равин, теолог, философ, лекар, живял в испания. 1135-1204. доста поучителни правила. прочитайки това мога да кажа, че в америка съм получила цедака от моя шеф, кевин, който не беше практикуващ, но ходеше синагога на песах и високите празници. той ми даде най-високото ниво на цедака. научи ме как да ловя риба:) винаги ще съм му благодарна. 

i miss you, kevin. in case you read that, i want you to know how grateful i am for everything you have taught me. i read about the eight levels of giving by maimonides: 

"Once you've defined "who" to give to, what's the best method to do so? Maimonides lists eight levels of tzedakah in order of priority (Laws of Gifts to the Poor 10:7). Many people think the highest level is to give money anonymously. Actually there's an even higher level: helping a person to become self-sufficient. This includes giving him a job, or a loan to start a business."

В МИШНЕ ТОРА Маймонидес включва една глава, отнасяща се до даването (цедака), както и до закона (мицва) за даване на бедните. „ЦЕДАКА“ означава „ПРАВЕДНОСТ“. Дълбоко е залегнало в еврейския закон, че за евреите е абсолютно задължително да помагат на бедните, не само защото ги съжаляват, но защото даването е тяхно религиозно задължение. В Мишне Тора Маймонидес отбелязва ОСЕМ НИВА НА ДАВАНЕ: 

Най-високото ниво е да се предложи работа, образование или пари и то така, че нуждаещият се никога повече няма да се нуждае от цедака в живота си. Това ниво на даване е най-задоволяващото от всички и то е свързано с еврейската поговорка: „Ако дадеш на някого риба, ще го нахраниш за целия ден, но ако го научиш как сам да си лови рибата, ще го нахраниш за цял живот!” 

1. Най-високото ниво над всички е да затвърдиш доброто име на друг юдеин, дарявайки го или когато му дадеш заем, или ако го направиш партньор, или ако му намериш работа, като изпълнение на заповедта да „подкрепиш ръката му”, докато той се стабилизира така, че да няма повече нужда от помощта на хората. Защото е казано в ”Левит 25: 35 Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе. 36 Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе. 37 Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба.” Това означава, подкрепи ръката му, докато престане да има нужда от подкрепа (на общността) или от милостиня. 

2. Под това ниво е онзи, който дава цедака на бедния, без да знае на кого, както и получателят не познава благодетеля си, защото това е в изпълнение на заповедта от Небето (Б-г). Това е като тайна служба в Храма. Там, където праведния дава в тайно, а добрият бедняк използва подареното му анонимно. Това е повече, отколкото да пуснеш дарение в кутията за цедака, Не трябва да се пускат пари в кутията, ако не знаем дали онзи, който отговаря за нея, е верен, разумен и истински равин. 

3. Под това ниво е онзи, който знае кого дарява, но получателят не знае кой е дарителят. Най-мъдро е да го направиш тайно, оставяйки дарението при вратата на бедния. Това, в буквалния и преносния смисъл, е по-добре да се направи, ако онзи, който отговаря за кутията с цедака, не е достоен за доверието ни. 

4. Под това ниво е онзи, който не знае на кого дава, но бедният знае кой е дарителят. Най-добре е да се опаковат монети на ролца и да се обърнат наопаки, та когато бедният ги извади така, да не се засрами. 

5. Под това ниво е онзи, който дава на бедния, преди той да му е поискал (да го е помолил). 

6. Под това ниво е онзи, който дава, след като са го помолили. 

7. Под това ниво е онзи, който дава на бедния с радост и усмивка. 

8. Под това ниво е онзи, който дава на бедния без желание. 

Hercules and Love Affair - "Blind"

nobody's bitch

валериан с айрян. национализмът е лош кокаин.

талантът не се предава по полов път.

сутринта във фейсбук е изповедалня на хора разбити от политици. 

събудете се, политиците не са ви съдбата. животът ви не може да е толкова празен, че със събуждането да коментирате министри, председатели, и министър-председатели. ако нямате лични контакти с не-личното, отидете на църква, не във фейсбук. поговорете си със Силата, сигурна съм, че няма да ви каже, че съдбата ви е в ръцете на следващите избори. 
отчаянието от политиката само маскира отчаянието от СЕБЕ СИ. а отчаянието от себе си е контролируемо, не зависи от никой друг освен от теб самия. 
представи си огромно като летяща чиния хапче щастие. каца на твоята планета. в твоята глава. извънземното си ти. посланието ти е до самия себе си. напусни мизерията на ниския серотонин. целуни се по челото и се благослови като най-земното извънземно, което си срещал. амин:)))  

светът тайно мечтае за ново средновековие. кръстоносците са със скрити религиозни символи. на вратовете им не висят кръстове, а варели с петрол. зависимост от  разложени жиовтински и растителни отпадъци - това е нефта. в този контекст еволюцията на човешкия вид е несъществена. 

оффф

да, ДЖИЙН ТРИПЪЛХОРН

и ДЖИНИФЪР ГУДУИН.

who the fuck cares? 

дреме ми.

опитах се да се регистрирам във форума икономедия, но загубих търпение, така че отговарям тук.

да, ФАСЦИНИРАЩИ.

на който не му харесва, да не чете, казала съм го отдавна. повтарям го отново. 

fuck off my internets, както би казал президент Буш.

вчера срещнах втория президент в живота ми. разминах се студиото на бтв с гоце. дори не се загледах.

другия президент, който съм срещала, го спрях и се почувствах като мерилин монро, която честити рождения ден на кенеди. 

казах му, здравейте, г-н президент, i really like you. 

клинтън ми се усмихна, стоеше в средата на лобито на beverly wilshire hotel и беше по-красив от по телевизията. висок, елегантен, безупречен, със снежно бяла коса и най-женкарската усмивка, която бях виждала от доста време. 

иf

who the fuck

смени подредбата

honestly who knew

иf I may

have 

a dream

Всички заедно - за Капитал Лайт - за полигамията, краденето на филми и ходенето по чорапи с черпак в ръка:)

http://www.capital.bg/light/tema/2011/03/31/1068353_vsichki_zaedno/