Faithless - I want more

big mouth said: започнете да се самоподслушвате ВЕДНАГА

работата върви макар и от къщи с болно гърло. 

срс-та слушам ли? не. няма и да слушам. битката между ченге представител на нещо престъпно срещу избраната от вас власт, да, от вас, не от мен, които сега се обърнахте срещу това, което сте избрали, не е моя битка. носете си последствията от изборите си, както и от това, което рушите. аз живея на остров в главата ми на който се чувствам прекрасно. на този остров пускам само който ми е полезно и приятно. останалите да си търсят други острови или да си измислят техни. с хората около мен не изпадаме в кризи от случайно попаднали флашки на неслучайно избрани места. дреме ми какво има на флашки с неясен произход на некви ченгета. 

бил уредил някой с който ритал футбол, хахаха. адски съм възмутена, просто за пръв път се случва в тази държава и с този народ. не сте добре, честно. моят съвет е да започнете да се самоподслушвате. ще видите каква информация ще излезе, веднага ще свалите сами себе си от власт без някой да ви праща флашки доказващи к'ви боклуци сте. 

гледах някакви клипчета на някой, който се опитва да рекламира нещо, и бяха толкова тъпи, че дори не мога да му кажа името, защото пак ще е реклама, а не мога дори и негативно да рекламирам глупости. 

когато човек е малък, по-голям не може да стане и с помощта на още един куп джуджета. 

на моя остров има много работа и интересни хора и панчо е министър-председател. подслушвам го най-редовно не защото имам намерение да го свалям от власт, а защото той иска. държи да бъде подслушван, защото така е сигурен, че НАИСТИНА има контрол над информацията, която излиза от него. съответно аз му вярвам безпрекословно, защото за всяко казано от него нещо той има доказателство, че го е казал. старият чекистки девиз "проверката е висша форма на доверие" работи идеално. той проверен и записан, аз спокойна за бъднините на острова ми.

Блъснат текст за Уикенд и разни други неща

Никак не ми се започваше този текст, но както казва народната мъдрост „онова, което си требе, то си го иска“, и сега го пиша.

В момента в който това се случи, аз вече бях на средата на градинката до Народното събрание с желание да съм накрая и никога да не съм пресичала пешеходната пътека при Университета. Но бях там. Отдалечаваща се с големи крачки от страшното. И не че нещо фатално стана, не. Просто пресичах, и точно да мина в другото платно - една кола не намалява преди пътеката, един човек не я вижда, в последния момент се забелязват, но е късно. Колата се движи на спирачки върху влажен асфалт, пресичащият човек е блъснат с много бавна скорост, достатъчна обаче за да го преметне през капака и той да се стовари до предната лява гума. Прелетял от дясната до лявата. За части от секундата всичко е като в Матрицата, ако летяха куршуми, щяха да летят много бавно. Всички наоколо сме застинали в ужас, но всъщност продължаваме да се движим.

Човекът скочи - не стана - а скочи, и продължи пътя си без да се обръща назад. Аз се обърнах и видях как гърба му забързано се отдалечава, а шофьорът на колата е изваден навън и една жена в истерия му крещи. Шофьорът беше гузен мъж с очила на около 60 г., колата беше пълна с хора. Не можах да издържа повече от няколко секунди да гледам това, което се случваше. Беше абсолютно безсмислено да го издържам. Всички бяхме катастрофирали.

И досега ми е трудно да разбера тази сцена.

Един човек беше бутнат с кола и избяга все едно, че той беше виновен. Много се притеснявам, че това е било реакция на шок, после може да му е станало нещо. Може да е паднал мъртъв както си е говорел с някой. Всичко е възможно.

Обзе ме някаква самоомраза за части от секундата затова, че не останах да обвинявам шофьора, колкото и да беше някак напразно, но просто нямах сили да гледам и смазвам още един убит от живота човек. Това не е милост, нито благородство, а умора. Няма смисъл. Този, който е бутнат, трябва да бъде бутнат, а този, който не иска да гледа, е обречен да не вижда.

Бутнатият беше около 45-50 годишен, висок мъж с брада и тъмносиньо яке с бели или жълти ленти отстрани. Очила и прошарена коса и брада, повече тъмно от бяло. Пъргава походка.

Отскоро живея тук, в България и съм малко като чужденка. Без да съм изобщо чужденка. Но има неща, които са като леки шамари; например ако в Америка бутнат някой, той ще се направи на мъртъв за да изкара пари от застрахователните компании. Тук бутнатият се държи като виновен. Бяга. А виновният търпи народното правосъдие дори и да изглежда, че не е причинил никому нищо.  Или шокът от удар е нещо обичайно. Или да си блъснат е нормално. Или да няма смисъл да реагираш, е това, което се очаква. Защото си научен да очакваш да бъдеш блъснат на пешеходната пътека и от това нищо да не последва. Толкова много въпроси и така безсмислени. Този текст е много мрачен, и какво от това? Той е просто един блъснат текст на пешеходната пътека. Майната му.

******

това вече не е за уикенд. не си позволявам да пиша за такива неща във вестника за да не бъда обвинена, че изпълнявам поръчки.

няма да се шашкате, животът е прекрасен, но се "случват лайна", ако преведем буквално американското "shit happens":))) 

и имам все пак един въпрос въпреки неприязънта ми към подобни въпроси - кой подслушва министър-председателя? всички вече сме убедени, че той подслушва правителството си, но кой е този, който седи над него и има наглостта да знае, че нищо няма да последва за него затова, че той, човекът в сянка, или човекът-тайна власт, или хората-дс, подслушва министър-председателя на българия? може би не съм права, може би съм с объркана ценностна система, може би нищо не разбирам, но този въпрос ме плаши повече от всичко останало. 

бойко борисов е ясен, за него и правителството ще има последствия от срс-тата, дали ще са от европейския съюз или под формата на отлив от герб или комбинация от двете, но ще ги има. обаче какви ще са последствията за тези, които го подслушват?

явно са сигурни, че това ще остане без последствия, защото тях европейски съюз не ги хваща, те винаги са действали на тъмно и знаят, че никога няма да се разбере кой уби георги марков. никога. така както никога няма да се разбере кой точно уби литвиненко. 

защото убийците на георги марков и литвиненко са тези, които подслушват министър-председателя на българия. 

да, бойко борисов не е невинен, но по всичко изглежда, че те са същите хора, които някога убиха георги марков. 

мога да го повторя още веднъж: "те са същите хора, които убиха георги марков и литвиненко". 

ако не са те, кой? всички знаем, че няма кой друг. просто няма.

след 20 години демокрация това е изключително обезкуражаващо. 

саркози: "може да харесваме селин без да сме анти-семити, както и да харесваме пруст без да сме хомосексуални

http://lepetitcelinien.blogspot.com/2011/01/la-mort-de-lecrivain-celine-peut-elle.html

Излел е Дельо хайдутин - текст за Уикенд

            С известно закъснение и съвсем небрежно и аз ще изкоментирам новогодишните програми. Небрежно, защото, честно казано, не ги гледах въпреки, че си бях в къщи. Само хвърлях по едно око на БНТ, защото все пак Искра Ангелова е в пъти за предпочитане пред „големите шоумени“. Съвсем пък няма да коментирам Искра освен с това, че ми е симпатична с наивната си интелектуалност, която е пълна противоположност на водещите на другите две новогодишни програми. Самата БНТ и тя е някак трогателна с това, че е дала на Искра да й прави празничното шоу. Мило е. Само, мила Искра, имаш прекрасна права коса, за какво ти бяха тези тирбушони около главата, които нито са модни, нито са красиви, нито ти отиват. Джейн Остин е приятно вдъхновение, но леко отшумяло. Но какво е една прическа, която не ми харесва на фона на цялата нелепост, че изобщо има новогодишни празнични програми. Този наш навик да очакваме в новогодишната вечер някакво развлекателно чудо, което не се е случило нито веднъж през годината, също е твърде наивен, направо граничи с глупост. Васа дори проплака къде е Хачо. С цялото ми уважение към Хачо Бояджиев, който е един стар телевизионен тигър, слава богу, че все пак времето не стои на едно място.

Защо са ни необходими тези новогодишни програми? Скучно ли ни е с нас самите в къщи, сред близки, на маси отрупани с деликатеси? Или ни е носталгично, ПАК! Аман от тази соцносталгия, хора. Миналата година след полунощ Нова телевизия излъчи страхотен концерт по случай 60 годишнината на Стефан Димитров. Не съм от хората, които слушат Богдана, или изобщо българска естрада, но концертът беше фантастичен, а Стефан Димитров в никакъв случай не е локален композитор. Защо трябва да има програма в която да се нагнетат като в банска капама всички лица, които гледаме по цяла година, а да не се излъчват някакви супер яки концерти, които се случват, бога ми, често извън България? За съжаление в България такива концерти няма много, защото таланти от величината на Стефан Димитров се броят на пръсти. Затова пък светът предлага огромни възможности за забавление. Разбирам благородната и алтруистична идея на „Нощни птици“ и БНТ да насочат вниманиета на българите към интелектуалния елит на нацията, но ми се вижда ненужно и безсмислено. Разбира се, изключително се зарадвах, че видях изключителния Йосиф Сърчаджиев, който изглежда....изключително. Уникален, динозавър някакъв в най-добрия смисъл на думата. Голямо чудовище, което природното бедствие на ежедневния кич и слабото българско кино обрече на бавна забрава. Но някои от нас помнят, явно и БНТ помни, и сме благодарни, че го видяхме на нова година по телевизията. А иначе дали някой, който по принцип не ходи на изложби ще отиде да гледа изложба на Греди Асса след като го е гледал в програмата? Дълбоко се съмнявам. Дали ще отиде на театър след като е видял Влади Люцканов? Не. Тогава за кого е тази програма? За тези, които ходим на театър и изложби или за народа? И какво иска народа? Кой е народа? Този, който помни Тодор Колев в една телефонна кабина в една новогодишна програма как викаше „Ало, вуйчо!“, или този, който помни Бони М, или този, който не помни нищо от това, защото не е бил роден, и никога няма да заседне пред екрана да зяпа смешки, които не би зяпал никоя друга нощ? Коя е новогодишната програма за този народ, която ще се хареса на всички и няма да бъде оплюта както се полага на всяка българска новогодишна програма? Нямам идея. Или по-скоро имам – такава програма няма и не може да има. Е, концертът на Пайнер след 12 по бТВ е доказателство, че има един народ, а миналогодишният концерт на Стефан Димитров пак след 12 по Нова телевизия, е доказателство, че има и друг народ.

Изведнъж си представих, че идват извънземните след Апокалипсиса, архангелите са помели всичко по пътя си, но по някаква причина са пропуснали да унищожат тези две новогодишни програми – концертите на Пайнер и Стефан Димитров. Идват извънземните, само това намират от България, и почесвайки се по главата стигат до извода, че най-вероятно това са програми от две различни планети. Планета Пайнер и планета Малък кръг пеещи интелигенти. И тези две планети нямат никакъв шанс за мирно съвместно съществуване. Те дори не могат да разговарят помежду си, защото не е измислен език на който да се разбират. Извънземните ще махнат с ръка и ще си кажат, че не им трябват неприятности и конфликти, я да отидат някъде другаде където планетите са по-сходни по вкус, външен вид и начин на разговор.

Така де. Ако дойдат извънземните, предлагам никога да не им пускаме новогдишните ни телевизионни програми. Имаме си една песен дето се мотае из космоса – „Излел е Дельо хайдутин“ – може да се каже, че като цяло нямаме нищо против нея, ние, тия от Пайнер, и ние, тия от стефандимитровата планета. Нека с нея да си останем и друго да не предлагаме, че от това нищо добро няма да излезе.

Другият още по-кофти вариант е хората на Трактора, известен сред извънземните с прякор Неслучилия Се Космически Кораб, та неговите хора, орбитиращите изключително опасни Косачки за трева и Самобръсначки с три остриета, да пуснат на извънземните СРС-та с „изключително компрометираща информация“ с цел разклащането на планетата на Дельо Хайдутин. Той обаче е „излел“ и се разхожда из Космоса и не му дреме за каквато и да било информация. А и музиката винаги е по-силна от думите, и извънземните, както и българския народ, няма да им обърнат грам внимание подрусвайки се на Пайнер или поклащайки се носталгично за Иван Костов на музиката на Стефан Димитров. Планета България не е лесна за разбиране дори и за извънземните, да знаете.

The Doors - Riders on the storm

сополът на стинг

от даване на автографи джъстин бийбър ще е с тендовагинит на 30 г.

бамби с чип. 

преди няколко дни владо тодоров разказваше за интервю със стинг в което стинг си седял в къщи в тоскана, бръкнал си в носа, извадил сопол, залепил го на стола и казал: "това е моята къща, моя стол и ще си лепя сопола където си искам". нещо такова.

така съм се впечатлила от тази свобода, че още същата нощ сънувах сън.

със стинг сме гаджета. вървим по улици като в севиля, много е приятно, но той е стар. с бяла коса и добре поддържан.

питам го к'во става с труди, той казва: "омръзна ми от англиКанки". спокойна съм.

стигаме до нашата къща - женени сме. влизаме. странен избор за къща, но да го поставиш под съмнение е да саботираш себе си насън.

минаваме под бял свод, под втори, под третия има фонтанче. от тавана падат бяло-розови листенца от рози.

получавам подарък от стинг. черен колан от крокодилска кожа. взимам го и си казвам: "не знае размера ми", слагам си го на кръста върху черното поло и ми е точен. съвършено точен. 

пред мен, в краката ми, до фонтана - пак от него - е отворен куфар. пълен е с чанти и неща hermes. не са в бежовите торби с кафяви букви, а в бели с черни надписи. от една полуотворена торба се показва портфейл от свинска кожа. взимам го в ръце. hermes и прасе. приятно чувство смесено с минимално срам. 

Gossip - Heavy Cross

нещата от живота

натурален шоколад своге с лешници е страхотен.

не ми харесва windows 7!!! не!

онзи ден си бях сготвила тортелини и бях оставила 3 тортелинки в една чаша на кухненския плот. на сутринта виждам, че панчо си взел една тортелинка и си я занесъл В ПАНИЧКАТА!!! ако това не е проява на висок интелект, не знам кое е. за тази малка главичка е ясно, че храната се носи в паничката, а не се яде на пода. не беше изял тортелината, защото явно тестото не му е харесало, но фактът си е факт. панчо е номер едно.

гледайте представлението на мариус куркински - този човек е гений. казва се "български разкази" и е по ангел каралийчев. уникално добро. уникален актьор, не, уникален човек.

сам, на празна сцена.... няма декори, няма актьори, няма нищо. мариус и думите на каралийчев. и много българско. хем е хубаво, хем смешно, ама като стане страшно, е много страшно.

не е лесно да се вземат билети, но вярвайте ми, заслужава си!

sadness for america

i just realized that i'm bored with facebook. right, who isn't, but we are still THERE. i'm not talking about the daily contact and content - the bread and butter of the century. and of the old one, and of all centuries before. 

the concept is getting slightly boring. i don't know what the new stuff is, but hey, these are the times of ultrashort memory. everybody is in a hurry for somewhere we collectively want to go, carl jung is beating us with sticks, but we have no idea where that place is.

everything goes fast before it goes blast. 
today is a very sad day. arizona. gabby giffords and the good people who died and some continue to suffer between life and death, may the force be with them.

ten years ago the u.s. homicide world ranking was 23. ten years later it is number 8 right after mexico. before russia. 

a devastating piece of information for anybody who loves this country. so many of us are born in so many different countries and america has been a tremendous guidance for us; a home even though we have an extra reason for love and pain - the countries where we were born. america has been generous for centuries.

something has shifted in the world and it started almost ten years ago. the turning point, the new dimension, the new silent war based on information used as a weapon of mass destruction. it's a new type of war. the rules are being created while the bleeding is bled. 

the world was reinvented on september 11, 2001. a baby was born on that day, this baby   died today, ten years later, a little girl killed by a patriot. patriotism is a type of cocaine, a pinch of gunpowder in a kitchen of a suicidal poet. and weren't we until recently scared of the eventual shifting of the poles? well, it seems we were not supposed to take it literally.

the last ten years vanished like dust in the wind, the aftereffect is of angel dust. what happened today is incredibly sad. it is devastating and the world should mourn it. the example of tolerant coexistence between people form all over the world, between any people, is off track, derailed. 

i don't know how to formulate it; it's a slippery slope to the future. something is shifting, might be unpleasant, even scary, but a wildly held popular belief is that the universe takes care of everything one way or another. the key to wisdom is held in "one way or another" 

there are many cool things happening despite sarah's map, glenn beck, and all the scared and scary people who are getting scared and scarier by the day. it is of no consolation that it's happening everywhere, on the same level, as birds fall from the skies of alabama. and it's all in the eyes of the beholder.

the world has been peaceful for a long while among us, the civilized pieces of paleness, and we are starting to get on each other throats. zombieland. 
as one cab driver put it: "it was great when we were pagan, we believed in the sun". he pointed to the sky, "the sun is there, we see it; now you have to believe in things you're not sure they existed".

there's no money floating for nobody aside from the river owners, as of the rivers of money. anger is a human touch away. violence is drooling in the corner until it goes ballistic. it is vitriolic and pressure is building. 

mourning is for the dead, it has to be resisted by all means. 

i am attaching a video of alex p., a bulgarian rapper, the ricky martin of rappers. as you can see we take what you create and run with it. good or bad, makes no difference. we love you while hating you for not living up to the standards you have created for the world. and you love back - there's italian espresso where you expect to find it - this is supposed to bring a little humor to the sadness.... 

it's a long end of the day.

бръм, бръм, бръм, на метлата СЪМ - за пъблик-репъблик

http://www.public-republic.com/magazine/2011/01/66306.php

Фондация на самотата - тихо новогодишно съскане - за Public-republic

в пъблик-репъблик се пише дневник. преди мен беше кристин димитрова, ето моя ден 1:
http://www.public-republic.com/magazine/2011/01/66274.php#more-66274

питахая и фрида кало

moss ме насочи към тази картина с питахая на фрида кало. плодът, който снимах миналата седмица. 

Eurythmics 'The Miracle Of Love' 1987