списание "биограф"

много добро списание от издателите на "уикенд". биографични истории за всякакви интересни хора, написани добре, с много силен снимков материал. няма друго списание на пазара, което да предлага повече разностранни неща за четене от това. хубаво е, че махна претенциите за елит, защото ако има нещо отблъскващо в българския медиен пазар, това е претенцията за нещо, което никога не е. 

елит няма. тези, които са елит не желаят да бъдат категоризирани като такъв. с кой спал еди кой си олигарх и к'ва кола купил на някакво момиче не е елит, а покупко-продажни отношения. 

коя е достатъчно умна и хитра за да спи не с чалга-олигарх, а с олигарх създаден от държавна сигурност - не са ли всичките такива всъщност? - не е въпрос, който елита си задава. 

елитът знае начина по който се продават нещата, но не съществува вътре в продажбите. той създава информация и слага диагноза на обществото неприсъствайки на "елитни" събития. 

както и да е, отплеснах се, елитът не е това, което в българия се твърди, че е. 

списанието е чудесно, а в снимката на мариус куркински има толкова много вътрешни конфликти, истории, и политика, колкото човек рядко може да срещне в една-единствена обикновена снимчица от казармата. 

само дизайнът на корицата не ми харесва, но нищо не е съвършено:)

браво на издателите.


p.s.: разгледах един брой на италианското издание на l'europeo, темата му беше екологична и приличаше на дебела брошура. изглежда доста по-скучно от българското, което изглежда, че предизвиква все повече читатели да се чувстват като елит:) а когато има много читатели, идват и рекламодателите.
списание, което се купува от някакъв неидентифицируема група свръхизискани, брилянтни умове, няма как да просъществува без много реклами, и е чудесно, че л'еуропео вече има много рекламодатели. времената са такива - ако караш на елит без реклами, си заминал. 
и последно - биограф и л'еуропео не се конкурират, нито трябва да бъдат сравнявани:) днес просто се замислих за списанията.