Alexander McQueen: Savage Beauty и бавния влак за никъде

има хора чийто талант действа като линия добър кокаин. безвреден кокаин. полезен кокаин. ставаш зависим, и за съжаление, след като напуснеш сферата на непосредствено влияние, ставаш тъжен както при всяка зависимост. искаш още. а още няма, защото алекзандър маккуиин се самоуби миналата година. в твърде кратък срок загубва най-любимото си същество - майка си, а малко преди нея жената, която му помага да стане този маккуиин, изабела блоу. в организма му е имало ужасно много кокаин и приспивателни, а блоу се е самоубила с отровата с която се е самоубил баща й. иронията е, че името на блоу означава кокаин на жаргон на английски. 

изложбата на маккуиин в метрополитън мюзиъм ъф арт е нещо изключително. донякъде ще добиете представа от видеото горе. опашката беше неистова, но радина е член на музея и влязохме без да чакаме. вътре беше невъзможно да се разминеш. хора от всякаква възраст и националности се бяха нагъчкали като сардини за да подишат за миг нещо феерично, трагично, ексцентрично, болезнено красиво, отчаяно прекрасно. всичко, което маккуиин е правил в крайна сметка е било с въпроса какъв е смисъла. 

за мен тази изложба беше едно от най-красивите преживявания в живота ми. в дрехите и предметите му има страшно много насилие. всички манекени са с маски без очи и уста, или там където трябва да е устата, има цип. 

огромно трудолюбие и посвещаване на красотата. видения от всякакви епохи и исторически събития. социални коментари, сънища. тъга, убийства, война, любов, невинност, мрак. 

ако не бях толкова закоравяла вече, щях много да се разстроя. сега съм разстроена, но поносимо. когато човек стигне до момента поносимо да се разстройва от непоносима красота, значи е с един крак в гроба.

или може би така говори овладяния серотонин, не знам, а и няма значение. важното е, че съществува непоносима красота. сигурно тя е накарала маккуиин да се самоубие.

това ме подсеща, че много поети щяха да са велики ако се бяха дилитнали млади. и не само поети.

впрочем който взима кокаин да внимава, особено в америка, защото в момента се продава опасна смеска с някакво лекарство за животни, която разлага плътта. показаха по телевизията снимки на гангренясали уши и носове от този кокаин. ако това не те откаже, не знам кое ще.

чаках радина да излезе от тоалетната и един бездомник минавайки покрай мен адски ми се зарадва. захили се широко, имаше само един зъб отпред, вдигна палец нагоре, каза: "good", и отмина. с мексиканеца, който също чакаше някой, се спогледахме и се захилихме. симпатично беше.

америка си е америка. обичам я. не бих живяла в ню йорк освен ако не съм милионерка, гнус ме е от тълпата по улиците, но обичам духа тук. в софия пък обичам други неща. писна ми да сравнявам. не сравнявам. просто си ги обичам, защото са ме отгледали - америка и българия.

гледам туин пийкс на линч първи и втори сезон. в четвърта серия бащата на шерилин фен й се караше, че изгони датските бизнесмени като им каза за убийството, и я заплаши, че ако още веднъж направи така, "ще я изпрати в български манастир да търка бидетата". линч има романтична представа за българските манастири. до скоро там имаше само клекала. 

сериалът ми действа като бавния влак за никъде. кефя се неописуемо и съм готова да се возя на него докато ми е позволено да живея насън.