Софийско след Великден - за Уикенд

Вчера наблюдавах какви хора влизат и излизат от „Света Неделя“. Знам как изглеждат богатите и никой от черкуващите нямаше вид много да си е надвил на харча. Може и да се лъжа, но вероятно по-бедните имат повече за какво да се молят.

От другата страна на улицата лежеше прострян по очи просяк, който може би нямаше крака, толкова беше наравно със земята. Забил чело в тротоара човекът не помръдваше, само ръката му беше простряна в очакване на милостиня. От пред църквата, като погледне човек към бул. „Витоша“, се виждаше кристално ясно покритата със сняг планина. Помислих си, че въпреки бедността и мъката, защото много я е имало и я има в новата ни свобода, София е чудесен град. Другото хубаво нещо беше, че вече много българи се опитват да имат връзка с Бог. След дълги години забрана за която дъщеря ми беше изненадана, че я е имало, хората постепенно ще започнат да откриват все някаква надежда и смисъл в себе си чрез контакта с другото, Недосегаемото.

Денят беше ярък, цветовете му подсилени от многото изрисувани статуи на мечки от цял свят разположени в кръг около площада. Мечките наречени United Buddy Bears, са част от международната инициатива „Да се опознаем по-добре....“ и призовават към толерантност и разбирателство в човешкия свят. Приятно послание на площад на който на 16 април 1925 г. загиват убити от терористичен акт организиран от комунистите 193 души, а ранените са около 500.

Знам, че е безсмислено човек да се чуди или изненадва, но наистина беше нелепо в 12 ч. през нощта навръх Великден първото лице сред всички известни и неизвестни „калимявки“ в Александър Невски, набиващо се на очи, да е на президента Първанов. Все пак той е бил агент на ДС, бил е част от тези, които забраняваха да се ходи на църква. Разбирам, че литургията няма как да бъда предавана без него в кадър, но беше нелепо, жалко и отблъскващо. Разбирам също, че и няма как да бъдат сменени всички духовни лица от Държавна Сигурност, както и тези, които призовават към „горене на вещици“. Мисля си обаче, че историята си знае работата. Тези хора са живи мъртъвци, зомбита. Не са по-силни от времето, нито от това, което се случва по света и именно времето го доказа. Когато започна Перестройката, никой нямаше и най-беглата смелост да си помисли, че комунизма ще се срути като домино, държава след държава, диктатор след диктатор. Дисидентите ни се появиха в последния момент колкото да не сме били съвсем без тях. И все пак това се случи. Гадостта беше разкарана от Източна Европа. Разбира се, сега има много недоволни от начина по който се случват нещата в България, и с основание, но и това няма да трае дълго. То ще трае докато са живи последните вербувани. За нас, по-възрастните, на които ни пука дали лицето Президент е бил ченге или не, не е особено приятно, но само след 15-20 г. младите няма да помнят нищо от това, нито ще знаят какво означават инициалите ДС. За мен лично това е победа. Тях всъщност вече ги няма. По БНТ видяхме призракът на ДС да се черкува. Сбогом! Ще ви потърпим още малко и скоро няма да ви има.

Иначе в София кипи чудесен културен живот. Невероятен е интереса на хората към театъра. Всъщност не помня някога да е бил по –голям. Представления играни по 3-4 сезона са с пълни салони. Актьорите трябва да са безкрайно благодарни на безкрайно благодарната им публика. На абсолютно всяко представление на което съм била, публиката се изправя да ръкопляска на крака. Това е впечатляващо и някак невероятно. Гледам рекламите на новите филми, които ще изгледам всичките, и те също са впечатляващи. Наистина има едно ново поколение млади режисьори коренно различно от соц режисьорите. Всеки с времето и възможностите си. Трейлърите на новите български филми показват модерно европейско кино, което ще бъде разбрано навсякъде извън България. Дано правителството си удържи на думата и да им даде обещаните пари. И дано тези пари да отидат повече в проекти на млади режисьори. Моето поколение трябва да отстъпи леко назад не само от благородство, а и от неспособност да прави гледаеми и разбираеми филми.

Малко тъжно ми беше да гледам изключително финия танцов спектакъл на Мила Искренова и балет Арабеск, защото се случи на сцената на Музикалния театър, която няма нищо общо със сцена за модерен балет, обаче пък удоволствието беше огромно. Една група от млади и влюбени в професията си хора със смешни заплати, са отдали телата си на изкуство, което не е касово, нито масово. То няма как да се самоиздържа, а трябва да го има. Подигравка с тях е да бъдат принудени да играят в голям, оперетен салон, и да нямат тяхното си, по-малко, интимно пространство, но това е положението. Така е отсъдило Министерството на културата. Спектакълът се казва „Тъй рече Заратустра“ и е по поемата на големия немски философ Ницше. Той е много уважаван по българските земи, защото тук обичаме да се взираме в бездната. Бездната я има навсякъде по света, а ние, българите, обичаме да си я отглеждаме в себе си. Всеки българин има  малка, лична бездна за да не би случайно да се почувства поне малко щастлив. Сакън!

Същевременно съществува реална бездна - бездната на беззаконието. Вчера някакъв пиян дрисльо уби шестима свои връстници. Няма да спра да повтарям, въпреки бесния пиар, който навремето дръпнаха един куп медийни звезди като Миролюба Бенатова за оправдаването на Максим Стависки, че това тук е нормално. Нормално е полицаи да пуснат пиян шофьор, защото е известен, и той да стане убиец. Нормално е нищо да не им бъде направено. След което е нормално известни журналисти да демонизират бащата на жертвата, Мануела Горсова. Да, грешен човек, но не убиец. А убиецът е на свобода и се радва на новороденото си бебе. Неизлежал нито ден в затвора. Осъден на същата условна присъда на която беше осъден Горсов за присвояването на средствата от фонда за дъщеря му. Горсов беше болен човек. Хазартът е болест, зависимост. Но той не е убил никой. Е, убиецът Стависки е на свобода, а бащата и майката на Мануела Горсова са съсипани от грижите покрай дъщеря им, която е в будна кома. И никой не знае докога тя ще е в това състояние. Пак повтарям - Горсов и Стависки получиха еднакви условни присъди. На всичкото отгоре до този момент Горсови се съдят със застрахователната компания на Стависки от която не са получили нито лев. Минаха цели 4 години от катастрофата. Това нормално ли е? НЕ!

За какво припомням всичко това? Защото то е прелюдия към снощната трагедия. Лицето на кампанията „Не карам пил“ Стависки кара пил, убива човек, и остава на свобода. Значи може. Може да се кара пил и може да се убива. Това е просто и безмилостно послание отправено от българското правосъдие. То е виновно с корупцията си, която позволява хора като него да не лежат нито ден в затвора. Слава богу, има свободна преса в която това да бъде обсъждано докато е необходимо. А то ще е необходимо.

Не мълчете. Търсете си правата. Не си затваряйте очите. Възпитавайте децата си, че законите трябва да се спазват. Само така ще България ще стане безопасно за живеене място. Възможно е. От нас зависи. Не от черкуващия се Гоце. Той е за малко, ние, като народ, сме за доста по-дълго.