драмата на емигранта, на човека с няколко души, с няколко живота, с няколко съдби, свикналият на неограниченост. какво са дължините и ширините пред възможността да ги късаш като лента в състезание със самия себе си? нищо. понятия за уплашени и погълнати от света хора, вкаменени в илюзорното си чувство за сигурност и контрол.
google earth показва паркираната ми кола пред къщи през самотната есен на 2009 след като радина замина да учи.
снимката изглежда така, все едно, че всеки момент ще изляза от къщи, ще се кача на колата и ще тръгна нанякъде. както се и случи. направена е през ноември 2009. сега сме февруари 2011 и животът ни е коренно различен.
живях в чудесен дом, сега пак живея в чудесен дом, но е трудно да скъсаш пъпната връв с място, което ти е дало толкова много. от всичко по много.
който е живял веднъж в калифорния, трябва да е луд да не иска да се върне в нея.
от тишината, слънцето и пустотата се озовах в един друг живот за който съм подготвена, защото съм го искала, но това не прави нещата по-лесни.
завинаги раздвоена. вероятно трябва да благодаря, че съм си спестила да съм разтроена или разчетворена.
който дръзва да живее няколко живота, трябва да има силата да ги понесе. просто предупреждавам тези, които не знаят какво правят. а тези, които са в тази матрица трябва да са спокойни, че никога няма да бъдат истински спокойни. винаги ще искат да избягат на другото място, в снимката в която все още се намират.
човек никога не се връща никъде. той просто отива наново там където е бил. и всичко е ново.
повечето хора са парализирани от страх да не загубят малката завоювана от тях територия. готови са с цената на огромни и пагубни самозаблуди да не пускат себе си по-далеч от малката траектория на зле управлявано детско самолетче.
обичам големи самолети. такива, които покриват континенти за часове. което не ми пречи да рева при вида на дома ни и колата, която продадох това лято паркирана пред къщи в google earth. колко ли още привързаности ще бъдат разрушени за да бъдат изградени нови....дори не се питам.
преди да напуснете едно място, трябва да сте сигурни, че имате силата да се озовете в него отново. неслучайно не използвам думата "връщане". тя не води напред:) а ако ви е страх да се мръднете, вече сте се върнали назад, защото земята се върти и времето тече. не е много научно, но ми звучи правилно:))
континентът на неспокойните души е отделна планета.
7 comments:
Няма думичка от статията,
с която да не се съглася.
Но винаги съществуват едни
условности,побрани в:
"но","ами ако","обаче","въпреки това"..
Как разбира човек кое
от тях е "педала за спирачките",
и кое е "бутона за газта"?
Милена, това което си написала, е прекрасно. Тъжно, но прекрасно.
Ако прекалено бързаш напред, рискуваш да преминеш точката на пресичане и да застигнеш миналото си... От друга страна ако не ти достига скорост, тътрейки емоциите и носталгиите си, ще закъснееш за бъдещето. Движението е избор на време посока и скорост. Така прочетох този постинг. И намирам, че е най-личния от всички, които познавам. Милена, според мен, ти си в скорост, на време и в избраната посока. Време е Google Earth да се ъпдейтне:))))
insane, има една-единствена възможност - да разчиташ на автопилота си:) по-скоро истински да му вярваш. иначе ще си в постоянна катастрофа:))
тъжно, тъжно, колко да е тъжно....:) пите, that's life, както е казал франк синатра.
да, парис, аз съм скорост, винаги се движа в моята си орбита, което не значи, че от време на време няма сблъсъци с други небесни тела опитващи се да нарушат перфектната ми елипса:)))) но МНОГО ме натъжи тази снимка. шибаният сателит е назад с времето. и виж как са замъглили номера на колата ми:) абе big brother си знае работата.
Ами аз съм го докарала до там, че ми е все едно на кое физическо място се намирам. Нали знаеш, че времето и мястото вътре в теб са най-важни? Аз съм си вътрешен емигрант - или ексилант - без да съм се местила никъде да живея извън страната си. Но вътре в себе си съм се местила много пъти с много интересни резултати. Какво е физическото пространство в сравнение с психическите реалности? Не ми е интересно физическото еми- и ими-гриране. Мога да отида навсякъде за колкото време си поискам, когато си поискам. Физическото местене отдавна не е дефинитивно.
Неа нищо лошо в това, че не ти се иска да мърдаш от място което не мърда на никъде...особено когато вярваш, че му принадлежиш.
Post a Comment