Блъснат текст за Уикенд и разни други неща

Никак не ми се започваше този текст, но както казва народната мъдрост „онова, което си требе, то си го иска“, и сега го пиша.

В момента в който това се случи, аз вече бях на средата на градинката до Народното събрание с желание да съм накрая и никога да не съм пресичала пешеходната пътека при Университета. Но бях там. Отдалечаваща се с големи крачки от страшното. И не че нещо фатално стана, не. Просто пресичах, и точно да мина в другото платно - една кола не намалява преди пътеката, един човек не я вижда, в последния момент се забелязват, но е късно. Колата се движи на спирачки върху влажен асфалт, пресичащият човек е блъснат с много бавна скорост, достатъчна обаче за да го преметне през капака и той да се стовари до предната лява гума. Прелетял от дясната до лявата. За части от секундата всичко е като в Матрицата, ако летяха куршуми, щяха да летят много бавно. Всички наоколо сме застинали в ужас, но всъщност продължаваме да се движим.

Човекът скочи - не стана - а скочи, и продължи пътя си без да се обръща назад. Аз се обърнах и видях как гърба му забързано се отдалечава, а шофьорът на колата е изваден навън и една жена в истерия му крещи. Шофьорът беше гузен мъж с очила на около 60 г., колата беше пълна с хора. Не можах да издържа повече от няколко секунди да гледам това, което се случваше. Беше абсолютно безсмислено да го издържам. Всички бяхме катастрофирали.

И досега ми е трудно да разбера тази сцена.

Един човек беше бутнат с кола и избяга все едно, че той беше виновен. Много се притеснявам, че това е било реакция на шок, после може да му е станало нещо. Може да е паднал мъртъв както си е говорел с някой. Всичко е възможно.

Обзе ме някаква самоомраза за части от секундата затова, че не останах да обвинявам шофьора, колкото и да беше някак напразно, но просто нямах сили да гледам и смазвам още един убит от живота човек. Това не е милост, нито благородство, а умора. Няма смисъл. Този, който е бутнат, трябва да бъде бутнат, а този, който не иска да гледа, е обречен да не вижда.

Бутнатият беше около 45-50 годишен, висок мъж с брада и тъмносиньо яке с бели или жълти ленти отстрани. Очила и прошарена коса и брада, повече тъмно от бяло. Пъргава походка.

Отскоро живея тук, в България и съм малко като чужденка. Без да съм изобщо чужденка. Но има неща, които са като леки шамари; например ако в Америка бутнат някой, той ще се направи на мъртъв за да изкара пари от застрахователните компании. Тук бутнатият се държи като виновен. Бяга. А виновният търпи народното правосъдие дори и да изглежда, че не е причинил никому нищо.  Или шокът от удар е нещо обичайно. Или да си блъснат е нормално. Или да няма смисъл да реагираш, е това, което се очаква. Защото си научен да очакваш да бъдеш блъснат на пешеходната пътека и от това нищо да не последва. Толкова много въпроси и така безсмислени. Този текст е много мрачен, и какво от това? Той е просто един блъснат текст на пешеходната пътека. Майната му.

******

това вече не е за уикенд. не си позволявам да пиша за такива неща във вестника за да не бъда обвинена, че изпълнявам поръчки.

няма да се шашкате, животът е прекрасен, но се "случват лайна", ако преведем буквално американското "shit happens":))) 

и имам все пак един въпрос въпреки неприязънта ми към подобни въпроси - кой подслушва министър-председателя? всички вече сме убедени, че той подслушва правителството си, но кой е този, който седи над него и има наглостта да знае, че нищо няма да последва за него затова, че той, човекът в сянка, или човекът-тайна власт, или хората-дс, подслушва министър-председателя на българия? може би не съм права, може би съм с объркана ценностна система, може би нищо не разбирам, но този въпрос ме плаши повече от всичко останало. 

бойко борисов е ясен, за него и правителството ще има последствия от срс-тата, дали ще са от европейския съюз или под формата на отлив от герб или комбинация от двете, но ще ги има. обаче какви ще са последствията за тези, които го подслушват?

явно са сигурни, че това ще остане без последствия, защото тях европейски съюз не ги хваща, те винаги са действали на тъмно и знаят, че никога няма да се разбере кой уби георги марков. никога. така както никога няма да се разбере кой точно уби литвиненко. 

защото убийците на георги марков и литвиненко са тези, които подслушват министър-председателя на българия. 

да, бойко борисов не е невинен, но по всичко изглежда, че те са същите хора, които някога убиха георги марков. 

мога да го повторя още веднъж: "те са същите хора, които убиха георги марков и литвиненко". 

ако не са те, кой? всички знаем, че няма кой друг. просто няма.

след 20 години демокрация това е изключително обезкуражаващо.