Moby - Lift me up

be happy....

никога не се чувствайте гузни, че сте щастливи, защото така или иначе това не трае безкрайно дълго. когато щастието е наоколо, ползвайте го с пълна сила и без угризения. светът не може да бъде щастлив еднакво и по едно и също време. ако можеше, нямаше да има тази безумна нужда от комуникация като фейсбук. тишината и светлината щяха да си ни напълно достатъчни.

Пред изненаданите фарове на Порше Кайен - за Уикенд

След много, много години крайбрежието от Варна до Златни пясъци може да се превърне в подобие на Монте Карло. А до тогава всеки ще се радва поединично на прекрасната си къща загледала се в хоризонта без да иска да се обръща назад. Защото погледът назад, тоест към хълмовете, среща тръни, боклуци, камънаци, прахоляк, и липса на пътища. Кога и дали ще мине кризата е неприятен въпрос не само за България. Недовършени строежи има и в Америка, в България просто се набиват повече на очи, защото са ужасно много. Иначе ако си общо взето непретенциозен човек като мен, можеш да погледнеш нещата откъм добрата им страна. Тя е че крайбрежието ни е много красиво. Природата в цялата страна е прекрасна. Ако я унищожим, не заслужаваме да съществуваме като народ. Затова моля всеки, който ме чете да направи едно съвсем малко усилие. 

Сигурно си спомняте, че някога бабите ни излизаха на пазар с мрежи и торбички, които си носеха от къщи. «Културата» на пластмасовите пликове явно е била анти-комунистическа, защото пликове се даваха рядко при покупки и ги пазехме за многократна употреба. Това, което се случва в момента с пластмасата в България е отвратително и престъпно и всички без изключение сме съучастници. Никъде не съм виждала такова обилно раздаване на пликчета като тук. Разберете, пластмасата не се разгражда! Българите все още нямат културата да рециклират и разноцветните кофи стоят празни. В Америка всяка къща си има нейни си кофи за рециклиране и моята се напълваше почти всяка седмица с хартии, стъкло и пластмаса. В Лос Анджелис вече стращно много хора си носят торбички и не взимат пликове от магазините. Гнусните малки пликчета, които всяка продавачка тук ми тика в ръцете, ме отвращават. Моля ви, когато тръгвате на пазар, взимайте си пликове от къщи, няма да ви натежат. Не бъдете мързеливи и престъпни в крайна сметка. Адски е лесно, а е все пак някаква мъничка помощ за природата ни. Тя си е наша и няма кой да ни даде нова след като сме я скапали. Определете си няколко торби или пликове, дръжте си ги някъде подръка и не си позволявайте да бъдете ежедневин съучастници в убийството на България.

Дотук за природата. Сега за хората. Пълно е с добри и свестни хора, но има и такива, които заслужават публичен линч. За съжаление не са малко. 

Това е кратката, но тъжна и вероятно не рядко срещана история на мой приятел, човек със свободна професия - няма да казвам каква за да не си загуби работата - който се спъва, пада и си счупва зловещо крака. Това става в петък срещу събота, жена му го откарва в Пирогов, където става ясно, че трябва да бъде опериран. Обаче се оказва, че работодателят му не е плащал осигуровките му. Нито неговите, нито на десетте му колеги. Собственикът на бизнес и на ресторант е трябвало да плаща за служителите си по 100 лева на три месеца и не го е правил. Приятелите ми не са бедняци, а хора от контингента на министерство на културата, което означава полу-бедняци. Съответно в момента не са имали тези 100 лева с които лекарите да се съгласят да оперират крака на Стефан. Стефан помолва работодателя си да му ги даде на заем при положение, че ситуацията е създадена от него, но той, разбира се, отказва. А защо «разбира се»? Какъв е този урод скапан, който си позволява да се държи по подобен начин с хората? Ако това не беше България, най-естетвеното нещо на света щеше да е Стефан да осъди работодателя си. Но той няма да го направи. Дори не зададох въпроса дали за момент е имал подобно  намерение, защото знам, че работата му е мила, скъпа и жизненоважна. Той не е монтьор, барман, инженер или лекар, естествено, че не е, ако беше 100 лева нямаха да бъдат проблем, той е човек на изкуството, който не може на 50 години внезапно да придобие някакви нови сръчности и да не му пука дали говедото-»бизнесмен» няма да го уволни. Затова ще си наляга парцалите, както си ги е налягал цял уикенд през който не е имал тази огромна сума за да му направят операцията и е изчакал да отворят банките в понеделник. Със счупен крак. 

Държавата си е държава, политиците може да са прасета и тук и навсякъде, но хората защо стават изроди един към друг? Вероятно защото знаят, че законите може да не се спазват. Защото знаят, че всяко престъпление може да бъде откупено от съдиите, всеки съдия «възнаграден» за колаборацията си, всяко правило нарушено само защото в нечии джоб има повече пари отколкото на останалите човешки отрепки. Да, тези, които се отнасят по този начин към света около тях, те смятат, че който не умее да цака системата е отрепка, нищожество, боклук, личинка, прашинка, не съществува, няма го. Няма такъв човек. 

Опасявам се, че подобни хора работят за поредната революция. Те не са капиталисти, а неосъзнати двигатели за нова ярост. Защото когато системата не те пази от тях, а ти трябва да се пазиш сам, законът на джунглата казва, грабвай оръжието, изкарвай ги на площада и разреши проблема си с куршум в главата. На колене, без превръзка на очите. Пред изненаданите фарове на Порше Кайените им, които ще станата новите каруци на освободилия се от поредната тирания народ. Нищо ново под слънцето.

Неприятен сценарий, нали? За да не ви се случи, драги бизнесмени, плащайте осигуровките на работниците си и се дръжте човешки с тях. Иначе винаги ще има опасност на някой да му писне и да стане внезапен и изненадващ дори за себе си комунист.

Eric Burdon & War - Spill The Wine

starwarsuncut.com

Абсолютен кеф. На този сайт са нарязали Междузвездни войни на 15 секундни клипове, избираш си един и го снимаш така както си го представяш и можеш:) После те го сглобяват във филма. Резултатът е страхотен и смешен и сладък и вдъхновяващ. 

http://www.starwarsuncut.com/

Вчера излязох да си купя бански и се върнах с 2 мемоарни книги на висши нацистки военни - на Шеленберг, шефът на нацисткото разузнаване и на Ото Скорцени, създателят на нацистките командоси, страховит тип с белег разрязващ половината му лице. Умира 75 година в Мадрид като почтен бизнесмен. На снимката от офиса му, вече като нормален испански гражданин, начина по който държи цигарата си, изобщо нещо в позицията на тялото му, ме кара да мисля, че може би е бил гей.

Като бях на 12 години все още исках да имам кукли и тогава за пръв път видях Барби. Тя се превърна в най-голямата ми мечта. Но имах още една най-голяма мечта - да притежавам пистолет. Е, знаех, че не може да е истински, но поне с капси. И това бяха нещата, които поисках от родителите ми за рождения ми ден - Барби и пистолет. Получих и двете. Барбито беше мини-Барби на което в последствие обичах да гризя пръстите на краката, а пистолетът истински гърмеше. В едната ръка с Барби, в другата с пистолет, бях истински щастлива:) Това във връзка с тръгването да си купя бански завършило с нацистки мемоари. Животът е крайно непредвидим. Току виж тръгнеш за домати и по пътя си смениш концепцията за деня и нападнеш Полша. 

Мис Пепеляшка - текст за Уикенд

Жегите са безмилостни, но да не се оплакваме, защото видяхте какво стана в Русия, в Полша и в Пакистан. Вчера се бях притеснила за моята 86 годишна леля Невена Тошева. Тя всъщност е сестра на баба ми и съм писала и друг път за нея - тя е доайенката на документалното ни кино, която направи първия документален филм за Ванга. Всяко лято ходи на село Ребърково да се грижи за лозето си, да плеви, да сади, изобщо е невъзможно да я въдвориш да се държи като пенсионерка. Човек, който знае как да обработва земята рядко можеш да чуеш да се оплаква от живота като нас, тоталните граждани. Обаче вчера й се обадих в Ребърково и едва говореше. Попитах я какво прави на Ребърково в тази жега, тя леко се засмя и отговори: «Плевя». Казах й, че е луда и веднага да спре с плевенето, а тя каза, че знае, че е луда. След което ми разказа за новата си книга в която описва документалните си филми и която ще излезе скоро. Ще ме покани на представяне когато отворят Дома на Киното, така каза. Някога тя отказа да направи документален филм за Тодор Живков. Христо Ковачев не отказа и засне небезизвестния «Човек от народа«. Невена имаше смелостта да не се наведе пред властта и си остана истински човек от народа. 

На Петровден си взела коте - Петрос. Петрос сега е на 3 месеца. Има и такива хора. На 86 години плевят, живеят с малките си пенсии, пишат книги и си взимат котета. Понякога бих искала да не бях чак такава гражданка и да мога да се заема с някоя градина. Засега обаче твърде често ми се случва да вися пред телевизора с отсъстващ поглед и цъкам ли, цъкам с дистанционното с надежда, че нещо ще ме извади от екзистенциалната досада. Спасението е в Нешънъл Джиографик и Енимъл Планет. Животните са в пъти по-смислени от хората, които се подвизават по българската телевизия. Празни лица, празни думи, празно съдържание. 

Много ми дожаля за едни български момичета, които нито могат да плевят, нито да пишат книги - участничките в конкурса за Кралица на Красотата България 2010. Действието се развива в бар Хелп на Sin City и се предаваше по канал 3. Ето как е описано на уеб страницата на Sin City: “Нестандартен моден мюзикъл в SIN CITY поднесе снощи конкурса Кралица 

на красотата-България 2010. Самото начало даде добра заявка за нещо 

истински изпипано. Великолепна златна статуя приковаваше погледите на 

всички в зала HELP на SIN CITY…“ и т.н.

Бившата кралица на красотата Цвети Разложка водеше конкурса с отсъстващия ентусиазъм на бивша кралица. За какво да се радва дет се вика, като от тази вечер на главата й няма да има корона от стъкълца. Започна с представяне на журито, чийто лица забулени от облаци цигарен дим останаха инкогнито за телевизионните зрители. Изглежда, че на водещата не й беше лесно да прочете думичките си, защото логиката на изреченията често се губеше. Обяви, че в журито «една от най-важните е Ирина Папазова». Една от най-важните какви? Имаше и още «един от най-важните» отново с неясна  важност. Момичетата гледаха така като че ли не знаеха къде се намираха и какво им се случва. В превод това може да се нарече «тъпо». Облечени в ужасяващи дълги рокли в кошмарни цветови комбинации, те се блъскаха по микроскопичен подиум чието пространство заемаше огромна, нелепа златна статуя на нещо, какво, не можах да разбера - великолепната статуя от описанието в сайта. Разминаваха се с отсъстващи погледи и походки отработени вероятно в къщи под вещото ръководство на някой фьешън канал. Една-две хвърляха секси усмивки на журито както и трябва да бъде. Другите бяха сдържано кисели. В паузата се появи «култовия поп-певец» за който никога не бях чувала и чието име не запомних. Мързеливо подобие на Азис, той поразклати неподдържани телеса за разлика от добре поддържаните си вежди и ме накара да пожелая отново да видя как горките Пепеляшки се блъскат по сценичката полузадушени от пафкащите пури пичове в журито, защото мъглата беше главно от пури. В един момент се появи мускулест хубавец по плувки чиято роля беше да бъде дърпан за двете ръце от наредените на опашка борещи се за Мъжа момичета в стил «Дядо вади ряпа». Най-накрая обявиха победителките, които изобщо не се изненадаха. Само аз се изненадах като една тъпа псевдо-американка очакваща някоя да се разплаче от разочарование, а друга да се усмихне от радост, че е спечелила. Но не, тези момичета бяха от желязо. Нито се усмихваха, нито плачеха, дори и не се видя да си отварят устата в изричане на благодарност. Чак се притесних, че са знаели всичко предварително. От друга страна такъв сериозен конкурс, такава сложна постановка - няма как да изтече информация за нищо. Родните ни Пепеляшки изглеждаха напълно безразлични към съдбата си на губещи или печелещи, защото вероятно знаеха нещо повече от мен. Примерно, че никога няма да носят стъклени пантофки, а ще си хлопат по налъми цял живот. Кралиците на Красотата България 2010. 

Момичета, по-добре се научете да плевите, в пъти по-смислено е отколкото да участвате в подобни конкурси. Пък и не е лошо като се гледате в огледалото да виждате реалността. А тя е, че нито една от вас няма никакъв, ама никакъв шанс да се озове на Мис Свят.

свободният човек...

....се чувства свободен да греши и да не греши когато пожелае, и въпреки всичко, и чуждото мнение не го интересува. нито преди, нито после.

милена фучеджиева

е брутално свободна да издигне в божество информацията. неинформираните са новото нищо. мощите на свети bullshit са лесни за намиране, по-трудно е да бъдат купени. 

мазе

наех едни ромски момчета да разчистят мазето ми, дадох им добри пари, час по късно от двора чувам да се дере някакво момиче: "какооооо, какооооооооо!!!". изобщо не ми мина през ум, че аз съм каката докато не ми звънна на вратата. имам ли нещо да й дам. имах в интерес на истината, защото заделих едни чаши за шефа на ромската бригада и понеже съм тъпа, й ги дадох на нея решавайки, че тя сигурно му е някаква. ама май не беше. и взе чашите, и вика: "дай още нещо, нямаш ли?". казах й, че наистина нямам, всичко за даване съм раздала. недоволна от отговора попита: "дай левче-два за детето, бе како....". казах й да иска от батко си, или мъжа си или който и да е, защото съм му дала много. "колко много?", пита тя. натопих пича за да ми се махне тя от главата: "140 лева, много, айде чао сега."

тоя няма да може да се отърве от това момиче сега.

в мазето има повече живот отколкото на човек му се полага:)

намерих следното писмо от мен до родителите ми:

"разбирам много добре защо не трябва да празнувам и не мога да ви моля за нищо. знам, че не съм заслужила нито подаръци, нито уважение от ваша страна, а покрай това и от страна на моите приятели. но тъй като преди време можеше така да стане, че да загубя завинаги възможността да се радвам на любимия си празник, аз смятам да прекарам весело, въпреки, че това може да бъде оценено от вас като някакво незачитане на никакви ограничения, върховен егоизъм и безпринципност. аз навършвам 16 години и съм сигурна, че абсолютно всеки човек някога е мечтал да стане на тази възраст за която сега може би също всеки си спомня с малко носталгия.

тази нощ ще бъда на дискотека. въпреки, че не виждам нищо неприлично и лошо в това да отида да потанцувам през нощта на рожденната си дата, от сега ви се извинявам за яда и нервите, които вероятно ще ви причиня с това мое "огромно" своеволие. но, бъдете сигурни, че причина за тревоги няма и бих искала да си легнете спокойни и да се опитате да заспите. още един път ви се извинявам.

милена"

ето как изключително любезно се отсвирват родители и човек си прави каквото си иска. най-ми харесва изречението "тази нощ ще отида на дискотека". подгрявам ги преди това и прас, няма шес-пет. не им беше лесно с мен, защото в крайна сметка винаги правех точно каквото исках. винаги когато исках да прекарам весело, прекарвах весело и досега е така.

намерих и друго. писмо до майка ми два дена след като ме е родила от баба ми със списък от имена. могла съм да се казвам:

дина

бегна

русана

нева

елка

кита

лада

ефросина

маргита

неранза

яница

сирма

деница

билянка

януда

чубра !?!?! ужас, добре, че не съм чубра!

и ура, аз съм МИЛЕНА!!!

баба ми изчела 3 тома народно творчество за да ми намери име, щяла да търси и в николай райнов, но не й стигнало времето....

ад. какви други документи за времето притежавам, имам да пиша, ли пиша.

АртЕмона

в емона, където никога не съм била, но в събота ще гледам как се раздава актьорски моята приятелка светлана атанасова, тази година ина попова и марина гачева организират малък артфест с цел да се съберат пари за възстановяването на някаква красива емонска църква. звучи приятно и шантаво и смятам да видя какво става там. 

сън: карла фучеджиева

сънувах, че имам разкошен, бял папагал, който много обичах. на живо никога не бих имала птица. после се омъжих за някакъв уникален кретен, който ми подари един куп пръстени от евтино злато и скапани диаманти. бях сигурна че ще се разведа, но лентата направи fast forward и след години бях все още женена за него, а той беше нисък, облечен скъпо и носеше обувки със скрити повдигачи като саркози:D. излъчваше СТАБИЛНОСТ! това ако не е кошмар. 

Мутрицата: презареждане - това съм го писала преди 3 години....и съм го оставила в edit

кръстосвайки интернет надлъж и нашир, попаднах на едно мнение за изборите, което казваше: "не искам да ме управлява опашката на гущера". впечатляващо ясно. а опашката има свой живот. държи се като Т-1000 от Терминатор 2, възстановява се от нищото и превръща всичко в нищо.

всъщност ББ не е супермен, а Т-1000. обаче в тази титанична битка няма Терминатор, а само клонинги от мутантската лига. и битката не е за спасяването на планетата - тя е за "триумф на волята" на чехълчетата в България. на кръвожадните пластмасови чехли.

завинаги запечатана в паметта ми е холограма на як балкански мъж обут в чехли Адидас или Найки, периодично попиващ или по-скоро "побарващ" топките си. заглавието на холограмата е в стил Серджио Леоне: "Ланци, косми и мръсни погледи". това, разбира се, е едно минало което еволюиралите клонинги задушават с дим на кубински пури, мачкат с гуми на джипове несравнимо по-големи от сексуалните им способности и зазиждат сянката му в бъдещи бляскави кариери на бизнесмени и политици.

за какво им беше да убиват Илия Павлов? явно трябваше да умре за да има място за презареждане в Мутрицата. би било смешно, ако не беше тъжно, грозно и неприятно - като липсващата гузна съвест на българския народ. а тя не липсва защото някога я е имало. вече почти съм убедена в нейното постоянно отсъствие. мислещите млади хора, единиците в тълпата, наистина са емигранти в собствената си държава. и не виждам друг изход освен те да започнат да поемат отговорност за бъдещето си. да влизат в политиката без оправдания, че е мръсно занимание. да, мръсно е, но винаги има начин събитията да бъдат обръщани.

междувременно американските кандидати за президенти са тотално скучни и парализирани от желанието си да угодят на половината държава, която вярва, че ако приеме Джийзъс в душата си, ще има ВИП пропуск за Рая. докато едвам се сдържа да не праща на кладата защитниците на аборта.

навсякъде цари гнусна популистка атмосфера. дали тук, в Бг, или където и да е, популациите имат нужда от много малко - да връзват двата края докато ги лъжат, че са свободни, и риалити. много риалити. да гледат себе си по телевизията от сутрин до вечер докато повярват, че те са Перис Хилтън. докато забравят кои са и я вкарат в затвора за да я изравнят със себе си. да могат да видят недостижимото поне малко овъргаляно в тяхната неонова аура.

зад всичко това няма сатанински заговор нито в България, нито никъде другаде. има просто едно човечество обладано не от духа на перфектната опаковка, а от ненаситността си.

това достатъчно ли е за да пожелаеш:

1. да си изпържиш мозъка с която и да е дрога, само денят ти да ти се види различен

2. да станеш терорист

3. да станеш политик

4. да станеш писател

5. да станеш монах

6. да станеш професионален лъжец

7. да си останеш себе си без шанс за просветление

???

кебапчета с капучино

отдавна не ми се беше случвало сънищата ми да са така незапомнящи се. хаос някакъв. свикнала съм да сънувам на едро, суперпродукции, а сега не мога да си спомня нищо, защото аха да запомня, и то се е пренаредило в нова конфигурация, която също трае няколко секунди. 

изскача информация като невидим за просто око гейзер. впечатляващо е и предразполага към безсъние.

фризьорката ми се оплака от хигиената на клиентите й без значение от кой пол са. днес един щеше да ме задуши в една железария. какви са жените на мъжете, които не си сменят дрехите с дни и не се къпят? какви са мъжете на миризливите жени? българите винаги са били нечистоплътни, но все се надявам, че това ще се промени с времето. същото установиха и приятелките ми, които живеят в америка. тук са за лятото и се бяха потресли. аз не съм изненадана. не мисля, че вонята се е увеличила, просто когато човек свикне на чистите американци, сблъсъка с миризмата на човешки пор е шок за системата му.

а в момента в къщи, в един шкаф, съм си направила най-странната и страхотна миризма от прясно смлян кимион и прясно смляно кафе. божествена и необичайна смес. кебапчета с капучино:)) не бих могла да го измисля, стана случайно.

гледах по канал 3 кралица на красотата мис българия 2010. за това по-нататък. ужасно лесен таргет е. тъжен кич.

хубавите ябълки прасетата ги ядат. хубавите ябълки стават все по-тъжни, а прасетата им все по-победоносни. още един тъжен кич. но човек с нищо не може да помогне. 

и всичко това не може да попречи да се създават прекрасни неща. дори напротив. прекрасното е на една ръка разстояние от всяко едно състояние на тъжен кич. просто трябва да си сигурен, че нещата са подредени правилно, а те са. с прасетата и хубавите ябълки, тъжния кич, и непоносимата лекота на решенията, които не зависят от теб.

калина андролова напусна l'europeo

на нейно място влезе любо дилов. 

знаех за напускането й преди да стане официална новина и, честно казано, не можех да си представя никой да "влезе в нейните обувки". обаче любо не ми беше минавал през ум като възможност просто защото не съм мислила, че подобна работа би го заинтересувала. приятно съм изненадана и всъщност това е единствения избор, който не изглежда нелеп след калина. радвам се за него, че ще прави нещо стойностно и доказало се с дълбоките си и необичайни за списание теми и му пожелавам успех. и нямам търпение да видя първия негов брой, който ще излезе вероятно някъде през късната есен?  

на калина също желая успех в предстоящия й медиен проект за който ще разберем скоро. тя направи най-четеното, ама истински четено списание в българия, а сега тръгва в избрана от нея посока. 

летвите на калина и любо са високи. щастлива съм, че ги познавам като едни от най-стойностните хора и професионалисти в българия.

всъщност да живее професионализма, таланта, интелигентността, чувството за време, работохолизма. харесвам хората, които ги притежават (thanks for the correction, well-wisher:)).

ЗАЩО??? МИГЛИ ОТ КРАКА НА МУХА.

http://vimeo.com/9449221

софийски неща, черни връх и бели долини

времето е идеално. обичам да вали, да спре и зеленото по улиците да хрупти като маруля. дъждът много ми харесва, обновява, чисти, освежава. 

разходката до подножието на черни връх беше страхотна. осъзнах до каква степен ми е липсвала високата планина. аз съм планинско, горско животно, предпочитам хлад пред жега. миризмите, които подуших вчера не бях подушвала от повече от 20 години, но не съм ги забравила. 

бавно се плъзгахме нагоре по жиците, а отдолу беше река от зеленина, силно зелено, адски живо. и тихо, много тихо въпреки, че беше събота. такава тишина в америка е възможна само далеч от града, а тук е на 15 минути от центъра. софиянци трябва да се чувстват като едни от най-привилигерованите хора на планетата. обаче като гледах как си тече безспир тройната! - тройна, моля ви се - чешма на драгалевския площад, си казах, че това е ужасно разхищение на вода. водата не е безкрайна. тази чешма трябва да е с кранчета. 

две ромски тийнейджърки се правеха че чистят в момента в който някой излезеше от общинската сграда и като видеха, че не ги гледат, оставяха метлите и сядаха върху две щайги обградени от боклуци. мерцедес металик джип спря пред чешмата. по-засуканата 12-13 годишна веднага скочи от щайгата и се заприближава разсеяно-небрежно към мерцедеса. от него излезе кисел мъж на средна възраст. тя се усети, че я наблюдавам и изръси, че чакала някой или търсела някой, но беше съвсем ясно, че беше живо заинтересована да бъде забелязана от пича, който намусено изчезна нанякъде. тя си седна обратно на щайгата и залюпи семки с другия ромски секс-символ. явно вместо метла би държала нещо друго.

входа за драгалевския лифт е като вход за кенеф. беше ме гнус да мина. пред цялата мръсотия едни хора имаха спретнат щанд за напитки и неща за ядене. сивата зона от щанда им до седалките явно се "стопанисва" от някой, който обича да живее в немит клозет.

това обаче бързо се забравя напуснеш ли човешките предели. орките остават някъде долу, а горе всички хора се поздравяват, което е адски смешно. на земята се гледате като мутанти, а качите ли се на планината ставате американци. баси смахнатият народ. 

красотата на витоша е описуема, но не ми се описва сега. бях в еуфория. установих и това, което знам. колкото и да е красиво, в калифорния светлината е такава, че там снимките задължително стават по-добри. бая походихме нагоре, после се върнахме надолу и отидохме до алеко, където с изненада видях, че вече няма хотел "щастливеца". големи приключения съм имала на тази планина, в този хотел, в хотел морени, в хотел простор, по пистите, в барчето на върха, което се държеше от един пич с прякор пушкин и понякога ме изтегляше с ратрака до горе. карах ски като малоумна и в най-гъстата мъгла, понякога на няколко чая с ром. господ ме е пазил. 

докато се разхождахме получих sms от радина, която ми пишеше от white plains и пак изпаднах в еуфория, този път от величието на технологиите. разговаряхме на хиляди мили разстояние една от друга, между черни връх и белите долини - това е превода на градчето до ню йорк, където радина учи.

тази сутрин закусих разговаряйки сладко във вила росиче. чудно местенце сгушено в двор между неизмазана тухлена сграда, която покрай елегантното кафене изглежда куул и няколко други жилищни сгради. изядох прекрасен, много маслен, омазан с черен шоколад отвън, а отвътре изригващ млечен шоколад, кроасан. захарна бомба, но вкусна. 

от там отидохме до арабския квартал. не знаех, че има такъв! купих си зехтин, леща, суров нахут, който ще накисна докато омекне и ще направя на салата, куркума, и великолепно ухаещ прясно смлян кимион от арабско магазинче пълно с какви ли не аромати, оризи, сладки неща и какво ли не. имам спомен от улицата на която се намира като някаква мрачна соц кочина. сега е чисто, и няколко сгради са обновени и боядисани в странни цветове, може би шербетени:) нали е арабски квартал и някак не ме издразни, че една сграда е оранжева, друга розова, трета не знам ква си. впечатлих се от гъстата сянка на големите дървета на една от преките. 

а, вчера си купих пакетче с коприва на прах. яде ли се, смърка ли се, пие ли се, не знам. 

установих, че софия е станал много интересен град със, слава богу, повече от една култури. 

от там решихме да отидем до галерията на художествената академия да видим една фотографска изложба, но беше затворена. пълен абсурд - галерия да е затворена в неделя! а шипка 6 била затворена и в понеделник. тия не са добре. мързел.

прибрах се с плик с качествен зехтин на прилична цена и облак от страхотни миризми на подправки. съжалих, че бях забравила да си взема фотоапарата, но нищо. смятам тия дни да се разходя около пазара и да наснимам. 

това е. доволно полегнала тегля (падение тотално и нарушаване на принципи, но нямам избор) трите серии на underworld. гледат ми се вампирски филми от сутрин до вечер. кръв да капе, да се дупчат вратове, и хора да се превръщат в магически същества. и панчо е щастлив. 

капитал лайт пак е интересен. беше заприличал на дизайнерски фризър в който няма нищо. еднолично дружество на снежанко и двете, петте, колкото там са, джуджета. 

други коментари засега нямам. 

Царят на подмяната - за Уикенд

София има свой вариант на Ню Йоркския Central Park - «Паркът на свободата/Борисовата градина». Не бях минавала по някои от алеите повече от 20 години. Нищо не се променило кой знае колко, което в случая не е лошо. Цар Борис е оставил добро наследство на което може да се радва всеки столичанин. Е, разбира се, «отхапани» са парчета от парка като примерно терена на който се продават мерцедеси и беемвета. Някога там бяха кривите огледала. Влизаш в странна, кръгла сграда и обграден от огледала се виждаш във всевъзможни чудовищни форми. Чудовищата сега са навсякъде наоколо. Огледалата показват идеални отражения на изкривени хора. Изкривени от насилие да приемат всичко отхапано от тук и от там за нормално. Дали е било така по времето на цар Борис? Вероятно не. Безогледната алчност идва от бедност, тя е заложена дори в националната ни кухня в която ястията често са със запръжка и сосове в които може да се топи. И да се яде хляб, много хляб за да се чувстваш сит. 

Страхът от принудата да се яде много хляб прави хората да са с винаги гладни очи. Това не е оправдание, а неприемливо обяснение. Така както е разбираемо, но неприемливо синът на цар Борис да съди България в Страсбург за запора над собствеността му. А дали всичките гори, които получи «царят» обратно са негова собственост? Омбудсманът Гиньо Ганев твърди, че са. Всеки може да прочете в сайта на омбудсмана добре мотивираната защита на правото на наследство на бившия цар и настоящ богат дървосекач Симеон Сакскобурготски. 

Българският народ доживя огромното благородство, направо жертва от страна на Негово Височество проявено от него когато той се отказа от царската си титла и реши да наруши спокойствието си на третокласен цар за да «оправи» България. Дали пожертва нещо повече от празна титла без банкова сметка? Не. Наивните поданици нямаше как да знаят, че царската корона не струва пукната стотинка, обаче имотите и най-вече вековните български гори си струват заменката корона срещу дървесен материал. Сега има хора, които го защитават с мотива, че българите не обичали богатите. Нека да не говорим за любов и омраза към богатите когато става дума за унищожаване на гори под предлог, че се прави санитарна сеч, която изобщо не е необходима.  

Харесвам богатите, защото знаят неща, които обикновения човек не знае. Примерно, че можеш да престанеш да си цар за да се превърнеш в безнаказан рушител - истинска част от българския народ, който е най-големия враг на себе си. Откъде накъде Симеон ще е врагът? Той просто се превърна в типичен българин унищожаващ безнаказано природата на България. Да му се сърдим, защото знае, че беззаконието остава без последствия? Кой е глупавия в случая? Естествено, че не той. Съвсем отделен въпрос е, че «царят» е недостоен наследник на баща си. Оголелите склонове на Рила, птиците и животните останали без домовете си, нарушеното екологично равновесие задълго ще пречат на психичното равновесие на все по-психиралия се от собствената си безхарактерност български народ. А Величеството ще остане в историята с модерното си мислене на интелигентна мутра със синя кръв, която нарушава природните закони. Естествено, че е по-приятно да си богат, но нямаше  ли някакъв по-достоен начин това да се случи?

Ако има нещо вбесяващо в поведението на този цар на подмяната, това е, че той играе с нашите карти, печели с нашите ходове, цака българите по български. Не можем да не признаем хитростта му, но и историята ще признае само нея и нищо друго от краткото му «царуване». За разлика от баща му, който освен, че ни е оставил чудесната Борисова градина, цар Борис е спасил и живота на хиляди български евреи. Какво спаси сина му? Нищо. След него в крайна сметка остава само разрушение. Нека да съди държавата в Страсбург, нека дори да спечели. Поредното грубо събуждане. Поредният шамар. 

Симеон ще остане в историята като дърварят-милионер, търговец на дървен материал, бивш цар, пародия на синя кръв. Това е неговата карма. А българската карма е народът ни да се научи винаги да изисква от управляващите да оставят след себе си поне една Борисова градина. И да спасят нещо - хора, култура, икономика - каквото има нужда от спасяване, а не от унищожение. От друга страна спасението е възможно само при силен инстинкт за самосъхранение, който не предполага сляпо доверие в месии появяващи се с огромни празни обещания. Никой друг не може да спаси нацията от себе си освен тя самата. Или както казват Илф и Петров: «Делото по спасяването на давещите се е дело на самите давещи се».  

няма пък.

е к'во, сега ще бъда непрекъснато дебната кога ще ми се развали настроението от това, че съм в бг? насторението ми не зависи от местонахождението ми, а от други, неназовими във фейсбук неща. неща за нещотърсачи, дето няма да ви ги кажа пък.

Законът на огнехвъргачката - текст от предстоящия ми сборник с есета

Бритни Спиърс е бял негър само че не знае. Това не я прави по-глупава отколкото е. За съжаление обаче незнанието също е нещастие във времето на светкавичната информация. Защото вече всички са неверующи и неблажени - и масово на електронна диета с папарашки снимки. Разбира се, тази диета е по-вкусна от информацията за fucked up миризливи лузъри. Така че никой не е пощаден.

Като полудееш, качваш на фейсбук «полудях» без никакъв фейс-контрол. Да се знае. Ексхибиционизмът не дели хората на красиви и грозни, известни и неизвестни, богати и бедни. Ексхибиционизмът е демократ. «С очи да го видиш, с очи да го пипнеш», това е споделеното желание във фейсбук.

«Полудяла» става профила ти след като си изчерпала всички сухоземни начини да се изложиш. Белият негър Бритни може би не ги е изчерпала, а и като полудява, не го съобщава на фейсбук, а го прави наистина.

Това са едни от първите ми мисли след работа днес.

Бритс пее: «Не искам да чувствам болка». Аз също, но явно се налага. Иначе не мога да си обясня кому е нужна, което не значи, че се съмнявам в логичния свят наоколо. Огледаш ли се - логика. И никой не иска да чувства болка. А болката явно е за да бъда чувствана, както, впрочем, всичко останало. Всичко е създадено за да бъде чувствано. Какви чувства ще предизвиква, няма значение, важното е наличието им. Бритни не е изключение, и тя е виновна като всички други. А защо е виновна? Защо вина, откъде накъде? Защото това, което е сега, а не so spring ‘09, е просто свински грип на мозъка. Може и да не умреш от глупост, но от друга страна се налага. Хем си виновна, хем драконът си иска обратно огнехвъргачката, а тя е пейнтбол пистолет в ръцете на книжен тигър.

Подлъгват те, че и ти си малко дракон и после си взимат огнехвъргачката точно когато ти е дошъл огъня. Тигър от салфетка. Damn.

Празни мисли на празен човек, но защо, по дяволите, не.

Днес една едва не изпадна в апокалиптичен припадък, защото нещо не е станало това, което е искала. Сори за балончето, но всички сме на този joy-ride. Както се разбира, без изключение, тъпо е нищо да не ти пречи да се чувстваш така…как да кажа, леко напрегната, въпреки, че имаш света с един трансфер от тръста ти. Знаем, че парите не са щастие, а това дали не е тъпото утешение измислено от Бог за тези, които ги нямат? Че и богатите също плачат. Много зле. Подценили ли са ни, или ние не живеем на нивото на очакванията им? А може би така сме ги надвишили, че са ни оставили сами да се оправяме и нещата са се превърнали в лош ациден трип.

Ужас, жените сме страшни като сме нещастни. Съчувствам на сестра ми от днес. Обаче колкото и да си потънала в самоомраза, не обвинявай другите за нея. Или обвинявай нищо неподозиращи хора, но не близките си - така си мислят пръскащите нещастие сестри. А за да се оправи нещо, първо трябва да изчистиш двора. Отровните бурени да бъдат изкоренени. Иначе няма слънце на хоризонта, нито сянка в пустинята на малките ти очаквания към себе си. Така де, не че й го казах, не че дори го мислех докато ми крещеше, че съм казала нещо, което не бях казала. Казах й, че не съм адвокат за да си избирам ТОЧНО терминологията, и че най-добре бих се чувствала, ако не трябваще да казвам нищо. На сестра ми леко й се разколеба гласа, а аз си казах: «Крещи Ламборгинито в теб, няма научаване».

Иначе новината е, че жената на Мейдоф трябва да иска оторизация за всеки разход над $100. “Жестокостта ми се сломи”, както би казала Светлана Атанасова, адска актриса. Излишно е да се споменава, че със 100 долара на ден почти можеш да повярваш, че не си в гетото. Защото вече има гета и гета, не е така просто както някога. Оказа се, че Рут Мейдоф слиза с няколко гета надолу.

Човек да има ли милост и докъде? Рут Мейдоф - образът на въпроса. Погрешно използвана интелигентност е гаден вирус. На всякакво ниво. Да ходиш по Медисън Авеню и от витрините да злорадстват слугите ти. Които вероятно не биха имали ядене, ако нямаше хора като теб, които така да обичат да имат. “Престъпление и наказание” е нещо като “Закуска в Тифани” за Бог. Пълно с неосъществен блясък. Защото дори да си Рут Мейдоф е бляскаво. Тя е леко сбъркан модел на стремежа към съвършенство. Един от многото. От Болшинството. А съвършенството е такова каквото всеки си го разбира за себе си. Адът е способността за разбиране, че имаш стремежи.

Вероятно е много просто да цакаш системата, но пък е забавно да си сбъркан. Да си сбъркан е като неочакван пиар удар. Точната формула за момента постигната ей така, без да искаш, в тази гора от формули. Да си сбъркан означава да поемаш рискове и да искаш да си сменяш уолпейпъра. Дали той е Ел Ей, София или Каспичан, няма грам значение. Вселената не прави разлика. Разликата я правиш ти. И принадлежностите лесно се разпадат.

Да, Рут…. Не й е лесно. Както каза г-жа Джоунс: “След като приключат с нея, ще са й останали пари за билет за Грейхаунд”. Грейхаунд е най-евтиния начин да се придвижваш в Америка, ако нямаш кола. Междуградският автобус от София до Созопол, но по-гаден. Г-жа Джонсън, Фей Джонсън, ще бъде споменавана често, защото тя е Мария-Антоанета на новите пари. Диамантите по нея блестят като изкуствени. И гледната точка на Фей Джонсън e винаги интересна.

Милост или не? Чий глави не трябва да бъдат отсечени? Коя революция е предотвратима? Обикновени въпроси на необикновени отговори чийто брой е неизчерпаем.

Законът на огнехвъргачката повелява дадена ли ти е, ще я използваш. А ти сам самичък избираш как ще приложиш огъня. Дали ще подпалиш вълшебното килимче на ближния, или ще създадеш огромен огън около който да се стоплят максимум хора - изборът е твой. Последиците от него обаче са за целия свят.

Topic of Cancer Culture: vanityfair.com

christopher hitchens, get well!!!

Topic of Cancer Culture: vanityfair.com

All That Jazz - Bye Bye Life

пълна промяна

това е резултатът от един сайт за пробване на прически. избрах си тези:)) taaz.com.
положението е сериозно, но това не пречи на човек да се държи като идиот, дори напротив - подстрекава към безобразия. много съм доволна. от всичко. дори и от това от което не съм доволна.

жертва

НЕизлязъл текст в "Уикенд" - Захарен памук в ушите

Лесно е да се заклеймяват хора обиждащи културни икони от страниците на вестниците. По-трудно е да креснеш и тропнеш с крак на съвършено непознати и никому неизвестни лица извършващи мерзости с българската природа. Получих през трето лице прескомюнике на ДПП «Странджа» започващо по следния начин: «Повече  от 10 г. в сърцето на ПП „Странджа” се развива съсипващ течението на р. Велека добив на инертни материали от коритото й. Тежка техника и багери извличат баластра от реката, под претекст, че прочистват руслото от наноси! Трудно  е да се каже коя е фирмата, чиято  дейност, наред със захранването на строителния бранш с инертни материали, руши биологичното равновесие около и в реката. Знае се обаче, че под закрилата на разрешение, издадено от МОСВ, стотици хиляди кубически метра пясък и баластра са изкопани от коритото на Велека и са се превърнали в търговски продукт, за сметка на природата. В момента такова разрешително притежава фирма ”Технометалстрой-комплект” ЕООД….»

За допълнителна информация можете да се обърнете към директора на ДПП «Странджа» инж. Стефан Златарев. Не виждам какво повече може да ми каже г-н Златарев, въпреки че прескомюникето обяснява изчерпателно какво се случва в Странджа. Ясно е че някакви престъпници си пълнят гушите на гърба на природата. Ясно е и че директорът е представял проблема на Велека дълго и безрезултатно на най-различни високопоставени служители на българската държава, чийто уши са запушени със захарен памук. Проблемът му не е личен, той е на всеки гражданин на републиката, а захарният памук пропуска само звук от автоматично броене на банкноти предоставени за безвъзмездно ползване. Много бих искала да знам имената на тези хора за да ги напиша тук и сега, но и без тях се надявам, че министър-председателят на България чете Уикенд и ще намери време да обърне внимание на запазването на Странджа. Тя не е само наша, тя е част от НАТУРА 2000 и е световно наследство, което се получава един път. Разрушиш ли го, край. Сигурна съм, че щом с помощта на това правителство се взе решение да се разруши незаконния строеж на ваканционното селище до Царево, няма да е проблем багерите да бъдат изгонени от място където нямат право да бъдат. Сигурно съм наивна, но защо не? 

В България тече и културна реформа. Ще се сливат театри. Няма лошо ако е пълно с неработещи актьори на щат. Но ако ще се сливат театри, от къде пари за строеж на български Лувър? Просто питам. И понеже прочетох, че смолянския театър ще се слее с пловдивския - доста нелепо при положение, че са на около 4 часа път един от друг - имам още един въпрос. Бихте ли закрили български църкви в Родопите? Ако не бихте, защо? Въпросите ми станаха малко повече, но сега ми е паднало да питам. Сигурна съм, че не бихте закривали църкви точно там. Някак нямам съмнение, че не бихте го направили най-малкото защото бандитите-попове няма да ви разрешат. Или поне отец Боян Саръев ще вдигне шум до Бога.  Мохамед ще го чуе със сигурност ще го чуе и ще се почуди на акъла на християните, защото той присъства осезателно около Смолян. Театърът е църква за българите, които не вярват в Бог. А се оказва, че много са такива, защото театрите са пълни. Откъде се е взела тази любов към това изкуство е трудно да се каже, но то е в пъти по-успешно и продаваемо от, да речем, съвременното българско изобразително изкуство. 

В отдалечени от столицата райони като Смолян е грях да се затваря театър. Театърът там е не само църква, но и официално присъствие на българската култура. Все още я има, нека да не я убиваме сами. Колкото и да се тръшкат всички, че нещата са зле, супер-зле, щом има пари за строеж на български Лувър, трябва да има пари за поддържане на българската култура в Родопите. Дори от стратегическа гледна точка е абсолютно необходимо. 

Някога мечтаех да имам къща в Родопите. Отказах се от тази мечта преди много години, защото ме е страх, че някой ден там бих била чужденка. Разбира се, на този етап няма никакви основания за подобни страхове, но именно този стар мой страх ме кара да не се чувствам комфортно когато българската култура губи позиции в региона. Доброто представление няма религия, то обединява хора.

Какво излезе - две разкошни български планини са застрашени по съвсем различен начин. Всеки път, наистина всеки път когато се разхождам из любимия ми Малибу Крийк парк тук, се сещам за българската природа. Вървя по чистите пътеки, разхождащите се поздравяваме с радост, че сме на такова прекрасно място и всеки път плащам 12 долара за да си доставя това удоволствие. Дванайсет долара на са съвсем малко. До преди година бяха 8, но Калифорния е банкрутирала и качиха цената на входа. За час и половина бърз ход стигам до езерото с жълтите лилии, спирам за малко за да се насладя на любовта, която струи отвсякъде, защото природата дава огромна любов, и тръгвам обратно между високите скали, меките хълмове с пожълтяла от сушата трева, и огромните, стари дъбове. И всеки път, вярвайте ми, всеки път, това място ми напомня на Странджа. Ако някой се опита да му посегне, сигурна съм, че ще бъде осъден по най-бърза процедура. Но това няма как да се случи, защото охраната на парка пази. Защото гражданите също пазят и докладват за всичко нередно. Защото тези на които докладват нямат захарен памук в ушите. Защото американците държат на подредените си и окосени дворове, така както и на природата около тях. Защо и аз да не настоявам да съм такава гражданка в България? Добре де, знам, наивно е, но аз съм си такава, наивна и се надявам, че г-н Бойко Борисов и г-н Вежди Рашидов четат “Уикенд”. Искам да сме малко повече американци бидейки истински българи. Така че имам две молби към тях - да спрат незаконното изкопаване на Велека и да не изоставят българската култура в Родопите. Друго засега няма.