вместо щастливо стихотворение

Милена и смъртта

днес една жена във фейсбук написа за повръщащото ми стихотворение, че заради него Ботев би ме застрелял, а Левски обесил. а то не е нищо повече освен стихотворение за липсата на правила заради което някой ми пожела смъртта.

друг човек ме попита какво трябва да се прави.

опитваш, опитваш и опитваш да налагаш правилата. не спираш да опитваш. реагираш когато не се спазват. изобличаваш тези, които не ги спазват. говориш за неспазването. ръчкаш съчки в огъня. бъркаш в мозъци, ядосваш, не чакаш някой друг да се бие за теб, защото правилата това си ти - само защитен от тях можеш да живееш свободно и нормално и да изпълняваш потенциала си.

повръща ми се от:

лицемерие

безгръбначни хора

дребни сметкаджии

дебелогъзи интелектуалки

интелектуалци непознаващи нищо повече от

радиуса на одобрението на одобряващите

подмазващи се мъже и жени

които те продават за 2 стотинки

от малки пръдли

от големи тъпанари

от ревниви грозни жени

които не понасят хубавите

от бизнеса на селяни и селянки

от хора

и човеци които не понасят смелост

от мазни олигофрени

влечуги

от цялата сган която

е тъпа курва

тъпа

курва

симбиоза

трудно е да не си отвратен когато живееш в свят в който правилата се спазват. все по-подтискаща е мисълта за завръщане в блатото където е без значение дали си чел Айн Ранд, дали си играл Шекспир, дали си рецитирал Кавафис. блатото става част от теб.

текстът за Касиел, роклята й и фотосесията за ЖУ

* смятах да го публикувам в новия ми сайт, но сега му дойде времето. и така:

Звездите, които никога няма да паднат

Историята за Рашел и нейната рокля сама се представи без да сме я предвидили. Идеята беше да снимаме Касиел Ноа Ашер в студиото на Момчил Николов, а после той да я фотошопне в клетка с тигър, но Касиел се оказа толкова интересна в роклята на баба си, че предварителния сценарий отпадна. И така, оказа се, че в този тоалет баба й Рашел някога е спечелила първо място на бал на офицерите в царския дворец. Роклята си има и име, казва се “Слънце и Луна”, а Касиел ни показа това, което може най-добре - да е безусловно впечатляваща.
Роклята е населена с духове и случки от едно сладко и горчиво минало. Дядото на Касиел е бил фабрикант. Въпреки, че семейството му не е било от софийската аристокрация - евреи рядко са били допускани до висшето общество поради това, че са били предимно занаятчии, а за това има други причини за които сега няма как да говорим - баба Рашел станала за няколко месеца придворна дама на царицата. Собственоръчно ушила “Слънце и Луна” заедно с ръкавици без пръсти и малко болеро, и се явила с нея на офицерски бал на който имало състезание за най-красив тоалет. Разбира се, спечелила първо място.

Младата Рашел говорила 4 езика, отгледала семейството си в къща със зимна градина, и била заклет киноман. Преди да се омъжи организирала в дома си литературни салони в които четяла стиховете на Марина Цветаева и имала възможност поне за малко да се почувства актриса. Това било мечтата й, но родителите й не й разрешили. След като се омъжила, животът й бил посветен на децата и мъжа й. Живели спокойно и осигурено до съюзяването на България с фашистка Германия. След това като еврейка Рашел вече не само че не можела да бъде придворна дама на царицата, но и семейството й било изселено от дома им във Видин, където били настанени в една стая. Там се случили трагични неща. На два пъти Рашел забременявала и на два пъти правила жесток аборт без упойка на голямата орехова маса, която била една от малкото вещи взети от софийския апартамент.

Давид и Рашел вече били прекалено бедни за да могат да си позволят да имат повече деца. Но бедността не попречила на младата жена да ходи непрекъснато на кино и да “живее” един друг, по-красив живот в който била заобиколена от Жерар Филип, Радж Капур и Марлене Дитрих.

По-късно дъщерята на Рашел, Рут, сбъднала мечтата на майка си и станала актриса, а Касиел помни как баба й присъствала на всяка премиера и знаела наизуст всяка пиеса в която участвала дъщеря й. Била винаги елегантна, с високи токчета, шапка, и изряден маникюр.

Но преди майката на Касиел да стане актрисата Рут Рафаилова, съдбата продължила да нанася удари на семейството. Комунистите дошли на власт. Изселеният от профашисткото правителство Давид работел при комунистите като счетоводител във фабрика в провинцията. Един от работниците пиел много и всеки месец пропивал заплатата си докато семейството му мизерствало. Виждайки това Давид не могъл да остане безразличен към страданията на жената на работника, и решил да даде на нея заплатата на съпруга й за да имало семейството какво да яде. Работникът го обвинил в анти-комунизъм и дядото на Касиел бил арестуван.

В продължение на 6 месеца бил бит за да си признае нещо, което не бил направил. Карали го да се качва по стълба нарисувана на стената. Върнал се сломен психически и физически, и разбира се, бил уволнен от фабриката. След известно време Давид успял отново някак да си намери работа, но няколко месеца по-късно случайно срещнал на улицата работникът, който го предал на народната власт. Работникът го спрял и му казал: “Давид, не си мисли, че си се измъкнал, пак ще те вкарам там, където ти е мястото.” Дядото на Касиел се прибрал в къщи, казал на Рашел да отиде с децата на кино и се обесил. От шока бабата на Касиел се парализирала за няколко месеца.
Времето никога не може напълно да излекува старите рани, но въпреки всичко Касиел помни баба си като “светъл, шантав” човек. Тя я е научила, че Стария завет е като трагедия на Шекспир. Тя й е вдъхнала вярата, че с тази рокля може да се играе всичко - виц, трагедия или кабаре.

Животът на бабата на Касиел не е бил лек, но в крайна сметка тя е победила - и нацизма, и комунизма, и самия живот в известен смисъл. Доказателство за това е изключително талантливата и неподлежаща на описание Касиел Ноа Ашер чието добро тяло възкреси красотата не само на баба й Рашел, но и на една епоха в която жените са били само жени. За добро и за зло.
Седейки в “Брасери” и завършвайки разказа си за тоалета на баба си, Касиел Ноа Ашер казва спокойно и уверено: “Тази рокля е стабилна като къщата ни - звездите й никога няма да паднат.”

* поправих имената, които бях объркала за което се извинявам.

малък разговор с Касиел Ноа Ашер на тема авторско право над снимки, които аз съм правила за мой проект

псевдонимът й във фейсбук е Настася Достоевски Филиповна.

разговорът се случва във фейсбук след като тя публикува фотосесия правена от мен и фотографът Момчил Николов в неговото студио за брой на ЖУ, който не излезе. разговорът беше приключен от нея в типичен феминистки стил с "обвинението", че съм в мензис. за съжаление изтри това изречение преди да мога да го копирам.

както казва моя любим Кевин - евреин и гей - "такива евреи създават лошото име на евреите".

непочтеност, лъжа, нож в гърба, липса на етика. а аз дори мислех в един момент, че Касиел е способна на приятелство.

Svetlozar Nemo от спектакъл ли са снимките или за списание?
2 hours ago · Report

Nastasia Dostoevski Filipovna za kef:-)
46 minutes ago · Report

Milena Fuchedjieva снимките са убиец, и вероятно най-интересните, които някой ти е правил.
можеш да напишеш цялото ми име и да ми ги изпратиш:) тъй като аз съм авторът и имам права над тях, не искам да са на фейсбук, защото от тук се краде страхотно. моля те, свали ги, през есента ще правя изложба и ще кача някои. ако искаш да ползваш някои за нещо, моля те, навсякъде да присъства името ми в пълен вид. към тези снимки има текст, който ще излезе в сайта ми когато е готов. не се прави така, Касиел.
33 minutes ago ·

Milena Fuchedjieva на всичкото отгоре са част от друга фотосесия снимана от друг фотограф в неговото студио. сега вече наистина съм ти ядосана, Касиел.
23 minutes ago ·

Milena Fuchedjieva ЕТИКА???
22 minutes ago ·

Nastasia Dostoevski Filipovna Milena,snimkite sa praveni s mo9 fotoaparat,stailinga ako si spomn96 e moi,izklu4itelnata 90 godi6na rokl9 i ostanalite aksesoari sa6to.Snimkite b9ha praveni kato 4ast ot moi text za jalost v edno nesa6testvuva6to spisanie...obraboteni sa ot men.Ne znam dali sa nai- hubavite ,no sa edni ot hubavite koito sa mi pravili,a te sa dosta.Ne zna9 kakvo razbira6 pod etika-vijdam sebe si na vs9ka edna ot t9h:-)Kakto i imeto ti:-)Dostav9 mi udovolstvie,da gi imam v album-to4no tuk v FB.Ako re6a da gi ispolzvam n9kade v medi9 ili s targovska zel- 6te bade poiskano saglasieto ti ,kato sau4astnik v tazi sesi9.
8 minutes ago · Report

Milena Fuchedjieva моля? кой ги прави тези снимки? какъв беше повода да се направят - това, че те поканих да участваш в МОЯ проект.
текстът ти няма нищо общо с тази рокля, а за нея съм написала аз текст:) не ме прави на луда и не се прави на луда. и не лъжи. както искаш, но си длъжна да напишеш пълното ми име.
а това е курвенско поведение и наистина сИ непочтен чов... See More
2 minutes ago ·

Milena Fuchedjieva и когато те питат дали са за списание и спектакъл, казваш за кеф? както казва моят любим шеф - такива евреи създават лошо име на евреите.
2 minutes ago ·

Milena Fuchedjieva и не забравяй, че има и свидетели.

Bulgarian Lafs in English

Bulgarian Lafs in English

Ивайло Дичев за Бойко Борисов - i like it!

http://www.kultura.bg/bg/article/view/16678

много ми хареса този текст, Бойко Борисов започва да ми харесва също. разбирам развеселеният от зодията на ББ Ивайло, чиято майка Лиляна Дичева беше изключително фина жена и страхотна астроложка. дори някога, когато бях малка, беше решила, че Ивайло и аз би трябвало да сме идеална двойка според звездната карта. но той тогава ми беше батко, аз бях малка, след това всеки стана двойка с други:)

така или иначе аз съм зодия Близнаци като ББ, и напълно разбирам бързите обрати натам-насам, както и доброто боравене с публика. най-накрая някой, който да има усет към общественото мнение и да се съобразява с него. това не е малко. наблюдавам с интерес и какво се случва около Алексей Петров. дано да не е кьорфишек. каквото и да изкара срещу Борисов, ние вече го знаем, така че....аз съм ЗА сготвянето на октопода. това е първата сериозна акция от дълги години и цинизмът на познанието лесно може да я развенчае, но по-добре популизъм подплатен с действия, отколкото напълно празен такъв.

не се отказвам от нищо написано от мен за ББ, но "всичко тече, всичко се променя", както знаем:)

тунквана сутрин

"тунквана вафла" е впечатляващо словосъчетание.

тези българи, които пишат статусите си на (лош) английски, не са неграмотни англичани, а посредствени българи.

има трева и трева.

да изядеш по 4 кюфтета, не означава да изядеш по 2 хамбургера, и в това няма никакъв подтекст.

buckcherry - anything

Хорхе Луис Борхес

".....По принцип не вярвам в което и да било училище, което започва с обедняване на нещата. И вярвам, че грешката на Ултраизма - с уговорката, че Ултраизма няма грам значение - е в това, че не само не обогати, а беше и забрана. Пример: ние, почти всички, пишехме без пунктуация. Щеше да бъде много по-интересно да бяхме измислили нова пунктуация, в смисъл, да обогатим литературата. Да смаляваш литературата до метафора.... Но защо метафора? Метафората е само едно от средствата на реториката; от друга страна беше вече дефинирана от Аристотел, и т.н. Мисля, че една от основните грешки на Ултраизма беше желанието да започне революция с обедняване на изкуството...."

децата на лейтенант Шмидт

интригата се заплита. бай далай получава разтревожен мейл от фиктивен адрес във връзка със снимките публикувани в блога на бай далай. прочетете сами:

http://baidalai.wordpress.com/2010/02/22/from-a-concerned-citizen/#comment-1744

милото дете на олигарх, на който и да е олигарх, няма значение, те всичките си приличат по едно - всеки един от тях е престъпник - та милото дете или неговата проститука-приятелка, са се уплашили, че с публикацията в блога бай далай излага детето на опасност да бъде отвлечено.

мило олигарсче, избърши потеклата ти от уплах лига, и не обвинявай бай далай, а родителите си, че са престъпници. най-вероятно баща ти.

ако те отвлекат, което в никакъв случай не го желаем, нито пожелаваме, защото в края на краищата ти не си виновно за престъпленията на родителите ти, няма да е благодарение на бай далай, а най-вероятно на баща ти. той сигурно е голям пич за теб, но джета ти всъщност не е негов, нито твой, а на противния български народ от който татко ти е откраднал парите. и не, не съм комунистка, но татко ти и останалите подобни татковци напълно са се самозабравили, така че, ако те отвлекат, със сигурност поръчителите или ще са бивши партньори на баща ти или негови колеги по произход на пари. ПРЕСТЪПНИЦИ.

via rmarkova към baidalai коментар за "сина" на Красимир Гергов

снимки на Джуниър с потрисаща жена в джета на тати. позабавлявайте се без да вдигате кръвно или да получавате кататонични припадъци от безсилие заради съдбата си на честни глупаци. ако това е наистина сина му, защото току що ми казаха, че няма син.... ?

http://baidalai.blogspot.com/2010/02/blog-post_10.html?zx=647b42532561cda3

снощи гледах Комплексът Баадер-Майнхоф, а днес тези снимки събудиха в мен възхита към Улрике и Гудрун. терор без цвят. червеното и синьото са се сляли в порнографско розово.

кога ще се появи нов труп от национално значение?

нещата са се напекли леко и би било странно ако някой не бъде убит. вариантите за кандидати са няколко, но няма да си слагам грях да предвиждам подобни неща.

куршумите са заредени, с пръст на спусъка някой някъде е готов да си свърши работата.

до мен са спомените на Мериън Дейвис, а на масичката в хола Citizen Kane. с Радина ще се разходим из махалата, ще си купим супа от Doughboys и ще се настаним пред телевизора.

в момента не знам за какво да мечтая, затова ще се съсредоточа върху сбъднатите мечти на другите. от тях човек може да научи нещо и за своите.

общо взето си много симпатичен

и малко тъп.

my inner boy

is a billy idol whore. fuckin' judge me

http://www.youtube.com/watch?v=SpmWIyjilQo&feature=related

капакът на чинията не е мръсен

а олющен. явно се налага да обясня:)))

20 минути по-късно:

един приятел-художник изчисти тоалетната. благодаря;)

Десет хиляди причини да си чужденец в Родината си - текст за Новинар?

Преди да седна да пиша този текст адски се замислих на кой вестник да го дам, защото имам намерение да обидя не един човек с пари и власт. А те не са свикнали на обиди, а на целуване на задници, още повече когато финансират медии. Не че ще кажа нещо повече от това, което са чули или чели за себе си, но те са крехки хора със здрави банкови сметки и чупливи души. За какво да ги обидя точно от всичките възможности? Тази сутрин си избирам тази.

Чужденецът в българската литература Едуард Вик обяви, че вече няма да дава 10 000 лева на писатели, които никой не чете. Опа, сега ще се засегнат наградените писатели, но няма защо. Първата стъпка към духовното просветление е яснотата колко си маловажен. Няма как да са важни освен ако не започнат да пишат под псевдоними - Хероина, Чвора, Тъпана и т.н. Народът е свикнал имената да бъдат замествани с кратки, разбираеми за всички думички. Така може някой да се излъже да си купи книга чието съдържание ще му е толкова чуждо и далечно, колкото банковите сметки на българските олигарси са чужди на българските литератори. Смешен плач е този, а най-смешното в новината, че няма да има награди ВИК.
Разбира се, сега тихо и мълчаливо, под нос, мустак, с леко изтънял гласец от изпарилата се възможност да бъдеш купен за 10 000, интелектуалците ще се направят на не особено разочаровани, защото те по принцип са над тези неща, пък и къв е тоя Едуард. Перач на пари някакви. Лице на бизнес. Мръсна дума е бизнес, да не се докосне до нежната кожа на българските интелектуалци алергични към всичко, което не е с ясен произход. Аз също не обичам неясния произход, затова казвам, да, сега пиша от компютъра си в Бевърли Хилс, а баба ми Кали от Граматиково беше неграмотна, такъв е живота, неочакван и страшно обременяващ с тежките преходи. Тази ирония няма да бъде схваната нито от народа, нито от интелектуалците, но кой го е грижа? Мен и да ме е, аз нямам 10000 лева, които да мога да подаря на духовните водители на нацията. Тези, които ги имат - май ще трябва да започна да изброявам, въпреки, че няма да мога да се вместя в изискванията за вестникарски текст - вече 20 години не са ги давали, та сега ли ще ги дадат? Когато е криза? Когато собственици на телевизии продават телевизиите си вместо за 1 милиард, за 400 милиона?? Само за 400 милиона? Ма моля ви се, имайте милост към тези хора! Не стига, че продават цяла възможност да манипулират цял народ за такава смешна сума, ами ще искаме от тях 10 000 лева, които нямат никаква, ама никаква възвращаемост. Нито финансова, нито властова, нито дори възможност да се бърка в мозъците на стадото и да се създават коктейли за послушност и затъпяване. Добре, че в последните 6 години се намери един английски балък да се прави на литературен рицар и да стимулира препиканите мушката на литературния преход. А и той сигурно е лице на нечия леко, ама много леко гузна съвест, чия, нямам идея, но все пак по-добре едни гузни 10 000 ПОДАРЕНИ на човек занимавал се няколко години с безсмисления труд да опише парче действителност талантливо, отколкото никакви. О, ако мислите, че съм гневна, не съм. Гневът го оставям на тези, които плюха през тези 6 години Фондацията ВИК, собственика й, наградените, ненаградените, и т.н.
Чета как Красимир Гергов и Кеворк Кеворкян се мразят в червата от страниците на вестници. Чета за някакви олигарси, за някакви политици, Костов, Станишев, Първанов, Бойко Борисов, за техните слуги, за настоящите слуги и бъдещите слуги, за Черепи и Трактори, за някакви нещастни журналистки влюбени в съмнителни мъже с мускули във властта, за играещи голф, пърдящи парфюм, уригващи се на хайвер от белуга, евродепутати отвличани от мутри. Абе, нещастници, 20 години си пълнихте сметките на гърба на тази нещастна държава и този нещастен народ, толкова ли много са 10 000 лева за вас за да учредите една литературна награда? Да бях баба от село да ви хвърля по една лоша клетва, но вие сте засипани с клетви, няма да ви достигне. От клетви сте изградили имунитет дори срещу самите себе си. Когато се погледнете в огледалото, виждате само числа, празна повърхност осеяна с числа. Да бях магьосница да ви разомагьосам да станете пак хора, ама и това не съм.
Десет хиляди лева. Десет хиляди основания да си чужденец в родната си страна.

три поколения

снимките на баба ми Кали и баща ми са правени от Иван Цонев, благодаря на Ясен Цонев, че ми ги изпрати.

feminist britney, where's peta to spank you

смяна на оптика

смяна на оптика

любов на мраморни

парчета щастие

ситни стъкълца

се забиват по краката

стените вдишват

времето

нощта

очаква

чака

чака

чака

звездата паднала

да се качи пак горе

благодаря на всеки, който ме чете....

Едвин Сугарев - единственият!

помня какво впечатление ми направи един негов текст за Алексей Петров преди време, също това, което казваше за Филчев, но тогава масово го плюха. дойде време да е прав. слава богу, че понякога се случват и такива неща. тези случвания дават надежда, че все пак има надежда. и слава богу, че все още има смели хора с гражданска позиция като Сугарев.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=2567&rid=154

happy valentine's

happy valentine's day!

обсъждаме с К. гостито довечера и аз казвам, че няма да сме много хора. отговорът е, Няма проблем, можем да се направим и на повече.
хахаха, това със сигурност го можем.

преди "бурята"

тук "буря" наричат силния дъждовалеж. имаше две дъги, докато карах успях да "хвана" само едната.

ако трябва да избирам между

високо образован премиер подчинен на КГБ и премиерът, който имаме, подчинен на ЦРУ и MI6 - в крайна сметка предпочитам втория. абсолютно предпочитам втория.
нека България да е ръководена от американските и английските тайни служби, нямам нищо против. другото дърво сме го яли дълго и мъчително.

истината е в независимите медии - e-vestnik.com

долу вестниците, Бакалов владее.
http://e-vestnik.bg/8369/petrov-shef-na-mafiyata-operatsiya-oktopod-ili-epizod-ot-tv-serial/
само така.

Алекзандър МакКуин

един от най-талантливите дизайнери. самоубийство.
http://www.guardian.co.uk/uk/2010/feb/11/alexander-mcqueen-dies-fashion-designer

незначимостта на тъпотата

как да обясниш с думи прости на прости хора, че бележката ми за цитата е основно затова, че се оказва по-лесно да махнеш цитат, отколкото да добавиш името на цитирания вероятно защото си по-умен от него, защото си по-голЕм, по-велик, по.... ей, много сте тъпи.
ма наистина, толкова масово тъпи ли сте?
тъпи сте явно.
да видим колко пъти мога да използвам тази дума за един ден. много. не ми се брои.
баси тъпите хора.
тъпаци.
тъпанари.
неприятно тъпи.
досадно тъпи.
ТЪПИ.

*

станах член на фейсбук групата "Ане Франк би била изключително ядосана, ако знаеше, че всички са чели дневника й"
това във връзка с цитатите също. Ане Франк изобщо си няма и представа, че целия свят чете мислите й за менструацията и всичко останало. вероятно обаче не би имала нищо против, защото е била умно момиче, пък и някакви хора се занимават с авторските й права, нищо, че е отдавна мъртва. съответно всички знаят, че Ане Франк, а не Ганка от Подуене, е писала този дневник и това е прекрасно, защото Ганка от Подуене вероятно не би могла да го напише.
а според някои в милата Родина, авторите не би трябвало да си търсят правата за да не изглежда, че се чувстват значими. за да не изглежда, че имат его. вие добре ли сте??


айдееее, сега пак ще истерясат един куп хора за какво се мисля. за каквото си искам. ако вие бяхте нещо повече от това, което сте, нямаше да се изненадвате на реакциите ми.

как станах цензор или за свободата в интернет-форумите

добър текст на Иван Бакалов.

http://e-vestnik.bg/8359

няма какво да го коментирам.

comment/no comment

интересна случка. за мен поне.
тази сутрин видях във фейсбук, че едно момче, което не познавам, е сложило мой цитат в статуса си: "в страната на идиотите най-голямото проклятие е да ги обслужваш, а те да не разбират, че го правиш", но без да напише чий цитат е. написах на стената му, че цитатът е мой и е етично да се напише името на автора. сложих и линк към текста откъдето е цитата: http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2010/02/blog-post_8303.html
получих следното писмо:
"Не съм убеден, че разбирам защо трябваше да спомена и Вас в цитата на статуса си. Все пак реших да го изтрия, защото явно сте се засегнала, че Ви цитирам, без дори да Ви познавам лично.
Допада ми част от работата Ви.
И все пак учителите учат на това да се опитваме да се откъснем от чувството за собствена значимост в този живот.
Пожелавам Ви успехи!
Андрей "
това е моят отговор:
"имате погрешна представа за нещата:)
не съм се засегнала, просто искам умствения ми труд да бъде оценен ако не с пари, поне с това да се знае, че когато нещо е родено от моята глава, не го е измислил друг. не виждам какво толкова необикновено има в това.
същото е със снимки и всякакъв вид творчество. нарича се авторско право. учителите са си учители, но аз нямам претенции да съм гуру, а по-скоро обикновен артист:) така че, обичам да се знае.
успех и на вас."

не е въпрос на его, а на най-човешко признание. интересното за мен е, че този човек е по-скоро склонен да махне нещо, което му е харесало, отколкото да сложи името на автора му.
гатанка: чие его е по-голямо? моето или на андрей?
не че наистина питам - моето е в пъти по-голямо от неговото при всяко положение, но не и в този случай:)

:)))

super bowl!

нямам понятие от американски футбол, или това, което за тях е просто футбол, обаче тази снимка е уникална. не успях да намеря името на фотографа. победили са Saints от New Orleans.

в снимката има всичко, което човек може да пожелае да запечата. любов, победа, надежда, бъдеще, сила, устрем, красота, пак любов и пак бъдеще:)

enjoy.

писателката Мария Станкова

ме попита дали наистина в Америка се чувствам свободна.

чувствам се свободна там, където знам, че законите се спазват, и където се чувствам защитена като гражданин.

да, в Америка се чувствам свободна. и да, в България ми е страшно хубаво, така както не ми е в Америка, но понякога и само страшно. продължава да ме е страх от неща, хора, взаимотношения, липса на държава, която да защитава правата ми.

как може да бъде допуснато да избягат двама подсъдими за убийство следено от Франция?? и което нямаше и да бъде "разкрито", ако не се беше случило в Париж. това е абсолютно основание човек да се съмнява в реалната си свобода в България. едно от многото.

ако бях птица....

ако бях птица, не бих имала нищо против да изглеждам така. това е северен "подскачащ-по-скалите" пингвин, който живее на най-далечния и изолиран остров в света, Тристан да Кунха.

ритъм и неочакваност - човеците сме гениални

PLAN B from Phil Soltanoff on Vimeo.

a video

и още един цитат, не мой

via Иван Престъпника:

"Ти нали си напреднал младеж. А единствената перспектива пред един напреднал младеж в тази страна е да работи като клоун за педерасти."
Пелевин Виктор

!!!

в страната на идиотите най-голямото проклятие е да ги обслужваш, а те да не разбират, че го правиш.

фучеджиева милена

много съм доволна. сега ще стана и ще си направя печени филийки с ирландско сирене и кафе.

как се съветват общински съветници

преди 3-4 години една вечер абсолютно случайно попаднах в Дали. Слави Бинев още му беше собственик. беше към 2-3 през нощта, една приятелка трябваше да мине от там за 10 минути и я придружих. оправдавам се, защото иначе кракът ми не би стъпил там. присъствах на следната сцена.
заведението беше почти празно, само на една маса Слави Бинев разговаряше с някакъв едър тип. типът стана да си ходи, прегърнаха се, потупаха се дружески по раменете, той излезе и точно след две секунди връхлетя обратно в кръчмата и се нахвърли да бие Бинев. хич не беше лесно на охраната да ги разтърве. онзи беше поне с глава по-висок от СБ и голяма ярост го гонеше.
такива сценки се развиват за секунди, а ти изглежда, че трае часове. така се чувствах когато стана земетресението през 94 в Ел Ей. било е само 52 секунди, а ми се стори, че земята се люлее часове. тази илюзия се създава от страх. страхът да не умреш е като дрога - вкарва те в някаква паралелна действителност в която времето тече различно, мъчително бавно, на каданс.
едрият тип беше Юри Галев за който после разбрах, че е станал общински съветник от квотата на Атака. Слави Бинев евродепутат, а Любо Дилов не, също е паралелна действителност. чак сега ми хрумна колко е нелепо, но в страната на идиотите най-голямото проклятие е да ги обслужваш, а те да не разбират, че го правиш.
вчера пък прочетох в пресата за това как синът на този Галев е бил бит. от там и споменът.

естествен подбор

първите две снимки са на един бурен и едно дръвче под прозореца на спалнята ми. наблюдавам битката им от 97 година. първо буренът го нямаше, имаше само дръвче, което засенчваше прозореца ми и от време на време цъфтеше с цикламени листа. започна да линее, листата ставаха все по-малко, клоните по-голи. беше се появил мощния бурен. и битката стана неравностойна. това зелено, диво, тлъсто чудовище тотално задуши дръвчето докато се наложи да го отрежат. беше ми много мъчно, защото ми беше преградата от света. буренът се развилня и взе даже да произвежда бели цветя, които изскачат в права линия към небето - стройни, бели и по своему грубичко красиви. много пъти съм си мислила да му отмъстя с някой мега отровен спрей, ама си казах, че покрай него кой знае кой още ще загине, буболечки, хлебарки, паяци и т.н. пък и нали съм фен на индивида, а не на обществото, реших, че това е естествения подбор - остава по-силния. обаче отсеченото дръвче се оказа по-упорито за живот отколкото предполагах и със задоволство забелязах преди месеци, че отново си пробива място през тлъстия бурен-мутра. не му е лесно, листата му жълтеят, оня се е разположил господарски, но пак няма да се намеся. да си се оправят сами. по-симпатични са ми от 99% от хората.
междувременно обаче пък един бръшлян се промъкнал под стената на спалнята ми и влязъл в нея! и него мислех да го моря, но го оставих да си расте. е, няма да го оставя да покрие стените, но нека да си пълзи. ще го резна скоро. открих го зад едно старо навито килимче под прозореца на което Панчо си остри ноктите.
абе кипи живот независимо от човешката низост.

фейсбук може да създава

несъществуващи каши! грешка. несъществуващият постинг е неоснователен.

If - Rudyard Kipling

If you can keep your head when all about you Are losing theirs and blaming it on you; If you can trust yourself when all men doubt you, But make allowance for their doubting too; If you can wait and not be tired by waiting, Or, being lied about, don't deal in lies, Or, being hated, don't give way to hating, And yet don't look too good, nor talk too wise; If you can dream - and not make dreams your master; If you can think - and not make thoughts your aim; If you can meet with triumph and disaster And treat those two imposters just the same; If you can bear to hear the truth you've spoken Twisted by knaves to make a trap for fools, Or watch the things you gave your life to broken, And stoop and build 'em up with wornout tools; If you can make one heap of all your winnings And risk it on one turn of pitch-and-toss, And lose, and start again at your beginnings And never breath a word about your loss; If you can force your heart and nerve and sinew To serve your turn long after they are gone, And so hold on when there is nothing in you Except the Will which says to them: "Hold on"; If you can talk with crowds and keep your virtue, Or walk with kings - nor lose the common touch; If neither foes nor loving friends can hurt you; If all men count with you, but none too much; If you can fill the unforgiving minute With sixty seconds' worth of distance run - Yours is the Earth and everything that's in it, And - which is more - you'll be a Man my son!