1. Личен избор ли е, че не се занимавате професионално с кино или театър в САЩ, след като това ви е не само призвание, но и имате съответно образование.
Щом не се занимавам, значи не ми е призвание. Дълги години не знаех коя съм и какво искам да правя, личният ми живот беше много сложен. Когато постигнах относителна свобода, осъзнах, че съм писател. За да проверя себе си поставих две от пиесите ми тук. Ако някой твърди, че е правил успешен театър в Лос Анджелис, бъдете скептични, защото тук не се интересуват от театър. Продуцирах и режисирах 2 мои неща от които научих, че английският ми е без проблем, че съм добър продуцент, т.е. съм способна да организирам група хора да работят за проекта без пари, да наема зала, да имам някаква реклама, публика, да снимам кратък филм, да репетирам, да имам идеи за декор, костюми, музика, както и за всеки предмет на сцената, да наема хора да продават алкохол. Излезе около 8 хиляди долара, които взех на заем и сложих на кредитни карти. Върнах заема. Нищо не може да измести работата с думите.
2. Завършили сте режисура във ВИТИЗ, документалните ви филми "Местни новини" и "Без гал" печелят и международни награди. Защо не продължихте в киното, а се ориентирахте към писателството? дали не е по наследство?
«Без жал» получи някаква награда на фестивал във Франция, но аз и детето ми вече бяхме беднячки в Америка. Това че някой някъде беше гледал филм на Милена Фучеджиева беше странно. В изрезка от Култура изпратена от майка ми се споменаваше името ми, а аз си помислих, «Коя е тази?». Бях само някой, който бяга на всяка цена от живота си. Киното работи в невъзможно време за сама майка без съпруг, парите са несигурни. В главата ми нямаше изкуство, а оцеляване. Писателството е идеално занимание за оцеляващи. Желанието да се застреляш е много по-лесно да се опише на хартия от самотна ръка държаща химикалка, отколкото на лента, с огромен екип. Резултатът от нискобюджетното писане е не по-малко брутален от холивудски филм за милиони. Колкото до писателския ген, да, той е най-ценното наследство от баща ми. И дъщеря ми го има. Пише страхотно, но съвършено различен тип литература.
3. Как оцелява в този занаят и при тази криза една жена писател?
Писател е достатъчно. Оцелявам благодарение на търговски талант за който благодаря на Бог. Обичам да живея добре, далече съм от истинска финансова сигурност, но обичам да правя пари, както и да виждам път пред себе си. Сега съм в разделен период, бизнесът за който работя от 10 години пропада, а кризите са идеален момент човек да промени живота си. Насилват промяната, а тя е необходима, защото човек е устроен да са самозабравя след което да се провъзгласява за жертва на времето, на циклите в природата, на структурите създадени от него. Кризата е Франкенщайн. Допада ми, защото се пуска кръв, системата се пречиства, а ако чудовището оцелее от шока, е като ново.
4. На едно място казвате: "Всички сме егоисти?" Предполагам нямате предвид само българите, но защо светът стана такъв?
Светът става високотехнологичен. Демокрацията учи всички да харесват себе си на всяка цена. Няма друга диктатура освен тази на благополучието. Капитализъм на екс. Другото е религия и комунизъм. Или примитивизъм. Трябва да има и още нещо, но ми се губи. А човечеството е в неясни дилеми - добро ли е, лошо ли е, справедливо ли е, егоистично ли е. Няма друга пътеводна звезда освен банковия терминал. В България цари хаос, не се вярва в Бог, а се тича по врачки все едно, че утре няма да дойде. Страх на квадратен метър. Утре ще вали и глупостта ще пребъде. Нямам търпение да пуснат триизмерни телевизори за да се даунлоудна «някъде другаде». Дрогата има физически импликации, докато да си във филм е перфектно - бъркат ти в мозъка без да оставят следи. По-голям егоизъм от този не е измислен и той предстои.
5. Като продължение на предишния въпрос - оказа се, че в днешно време не е толкова важно какви послания дава една книга, а как се продава. Не убива ли комерсиализацията, която, според мен, говори за ниско качество, но да не отричаме и известна доза оригиналност и неочакваност, голямата литература.
Какво да им хвърлим? Агнешки котлети или остатъците от чиниите? Разликата между преди 100 години и сега е, че има информация за всяко движение в пространството. Съответно ние, сериозната литература (шегувам се), не можем да избягаме от очакваната информация, че чистачката Х чете Даниел Стийл. Защо да не четат Стийл - какъв по-идеален пример за липсата на необходимост от равенство? А писатели като Памук винаги ще има. Кое е малко, кое голямо, зависи от мярката. Има море от книги и огромна натовареност да живееш добре от литература, т.е. тя да ти купува големи неща. В България пазарът е микроскопичен. От там нататък нищо не може да ме убие, защото пиша с ясното съзнание, че нямам изкушение, т.е. имам пълна свобода. Да се състезавам, да се нагаждам към трендове, да се кривя от страниците на книгите ми за да получа нещо несравнимо с труда ми? Другаде. Ако има вариант да направя 1 милион лева от книга, със сигурност ще се съобразя с неща. И Господ ще ме разбере неправилно и ще ме изпрати да убия олигарх с удар от роман по главата. Литературата хем е голяма, хем малка, и все си има читатели, ако нацелиш нуждите описвайки липсите.
6. Пишете в различни стилове и изненадвате пазара - от стихове, през кибер-проза и пиеса, в която основното е любовта. От какво е продуктивано това?
И скоро ще си покажа снимките в изложба. Имам апетит, защото като малка бях злояда. Бях от тези деца, които не пускат да играят на улицата. Съответно ми беше адски трудно да намеря себе си. Дълго време имах нужда само от улицата, която не ми беще разрешена. Писането, боравенето с думите, цялата игра с мисълта, не могат да бъдат ограничавани. Аз обичам да пробвам, да се забавлявам с думите. Любовта е незаменима във всякаква форма, но има и други истории като тази на чалга певецът Кондьо който станал религиозен в затвора. За малък народ с несигурно настояще подобни метаморфози са полезни и не бива да ги презираме.
7. Налага ли писането в емиграция, макар и доброволна, компромиси?
Компромис е да не пишеш, ако ти се пише. Писането е емиграция на хиляди места едновременно. Има теми, които издателите не искат на страниците на вестниците си, защото засягат финансови интереси. Навсякъде в някаква степен бизнес интересите са над всичко, такова е времето. Дали е добро или лошо, не знам, защото всяко отминаващо поколение твърди, че нищо не е такова каквото е било. Толкова хубаво. Кога беше толкова хубаво? И какво сега не е? Като не ми публикуват текст с който съм щяла да изкарам пари, има цял интернет. Но трябва да биеш тъпана, да накараш хората да се вслушат точно в тебе в този океан от пишещи. Това, което не излиза в Уикенд за който пиша от време на време, ще излиза в моя сайт - smartgeist.com. Както и всичко умно от умни хора. Скоро ще е готов. Няма да изкарвам пари, дори ще платя за това от джоба си за да не чувам «който плаща, той поръчва музиката». Това не е компромис, а стратегия. Писането в Уикенд уронвало престижа на сериозен автор. Ако има вестник, който излиза в тираж 400 000, ще пиша за него. Нека смисленото - според някои - да бъде четено от безсмислени хора - пак според някои. «Безсмислените хора» да бъдат облъчвани със смислени неща повече от нас, богоизбраните.
8. Кога човек става "Бял негър", ако използваме заглавието на една ваша книга?
Когато играе в расистка пиеса. Когато е принуден да не е себе си.
9. Какви илюзии загубихте - житейски и творчески?
Представата ми за реалност се мени според обстоятелствата. Нямам илюзии. Старая се да имам реална преценка за себе си и околните., но всичко се мени постоянно и е илюзия, че светът е справедлив по нашите представи.
10. Живеете в Америка, но признавате, че пишете за българите и България. Печеливша ли е тази формула или е продуктувана от носталгия?
Не е носталгия, а вече професия, което означава, че е печеливша. По-нужна съм в България отколкото в Америка. Публичното излагане на раните ми има смисъл само в България, защото моите рани са рани и на народа ми. Дали съм учила балет или съм пасла крави, няма значение, защото всички сме жертви на един тъп строй, който ни стовари в някаква световна джунгла. Не знам каква точно мисия имам, но имам някаква. И вярвам, че ми е дадена от Бог, Силата, както искаш, важното е да си знаеш, че го има.
11. Имате афининет към документалистиката, която тенденция все повече са налага по-света, но е малко застъпена у нас. Не е ли тази тема, имайки предвид, че сме държава богата на събития и минало, незаслужено пренебрегвана м нашата литература. (Молбата ми е и да дадете съответни примери от киното или литературата, както световни, така и наши.)
Немците направиха «Животът на Другите”. Българите се държат като деца, които някой трябва да подрусва. Има страх от откровеност, от реалност, от скелети в гардероба. А всеки живял съзнателно през времето на шамара със заглушител, соца, има роман в себе си. Да се говори за това е трудно, но мълчанието е отровно. Миналото не е схема на БСП, ДСБ или ГЕРБ, а личен процес случващ се в настоящето. Моето минало мина през метаморфози, променя се с мен. Фактите остават, тълкуванията са трипа на момента. Българите не се чувстват достатъчно укрепнали психически и продължават да отказват да се научат как да флиртуват със свободата. Пък и са малко мързеливи.
12. Няма ли кинопроект, котйо да ви провокира и да искате да го направите?
Екипите не ме привличат, провалите ме дразнят. Често съм изкушена, но не мисля, че си заслужава. Щом не мога да създам «Апокалипсис сега» на Копола или «Премиера» на Джон Касаветис, не виждам смисъл. В самодостатъчността на литературата съм сигурна, киното работи с твърде много пари и очаквания.
13. Къде е мястото на съвременния български писател в световната литература? Имам предвид, че напоследък все повече се заговори за Захари Карабашлиев, за вас,Димитър Динев, Илия Троянов и други.
Носителите на Гонкур, Нобелова награда, Пулицър са световна литература. Очакват ни. Дали Динев и Троянов държат да са българи? Те пишат на чужд език и успехът им е безспорен зад граница. Дали са световни - може би. А и мястото на един творец в историята често се разкрива неприятно късно - след като умре. Аз се радвам, че съм жива. Дали написаното от мен ще издържи на времето и лайфстайла, не знам. Симпатичното е, че това няма грам значение. И доказва, че изкуството е вселенско занимание, единственото доказателство, че безсмъртието е възможно.
