Въображаемият монолог на българския Джей Лено - за Уикенд

Българите се оказахме най-тъжните. Нищо чудно. Преди няколко вечери без да искам, заклевам се, никога не бих гледала киселата физиономия на един водещ, който бил българският Джей Лено, без да искам се загледах в предаването му. На Джей Лено не му слиза усмивката от устата, а аз не бях обърнала внимание, че съм оставила телевизора да мърмори, докато изведнъж не чух някакъв млад мъж да говори ужасяващи неща за българите и за България. Колкото по-гадни неща се говорят, толкова повече човек се заслушва. И мен ме зарибиха. Заслушах се направо стреснато за какво става въпрос. Апокалиптичен глас от телевизора казваше, че тази държава и този народ не заслужават да съществуват. Така се впечатлих, че реших да изчакам да видя кое предаване пропагандира светлото ни бъдеще. Не чаках дълго, защото погребалната реч предшестваше клипа на българския Джей Лено, който няма проблем да е сравняван (абсолютно незаслужено) с усмихната американска звезда, и същевременно няма проблем да краде музика от «Матрицата» и да си позволява да я използва за промиване на мозъка на горките български зрители. На нормалните, обикновени хора, които вярват на българския Джей Лено, защото никога не са гледали истинския. Те дори не подозират, че има истински. Те са в плен на един глас, който в един и същ час на денонощието им влиза в мозъка и започва да им пренарежда света по угоден на него начин.

Музиката от «Матрицата» в ръцете на този човек. Нео не би му простил. Братята Уаховски също. Да крадеш музика така нагло, да бъркаш със селско-демоничните си пръсти, в мозъка на българския народ карайки го да мрази себе си, е точно по маниер на Джей Лено. Да бе, да, както биха казали американците. 

Като се върнал българският Джей Лено от Америка бил възторгнат и потресен от усмихнатите хора. Били навсякъде. Откъде накъде, дет се вика. След като гледах клипа създаден от него, напълно разбирам, че се е чувствал като….баба ми като идваше да ни гостува от село. Ние май се усмихвахме прекалено много, а тя сядаше до прозореца и гледаше тъжно. Вечер плачеше за кокошките си и бързо-бързо си тръгваше. Но българският Джей Лено не плаче за нищо. Той е над сълзите, той е до омразата. Той мрази еднакво Америка и кокошките в двора си. Ето един въображаем негов монолог.

Предполагаем монолог на един български Джей Лено: 

«Бахти тъпите американци, да им стана аз шоумен, ще видят те едни усмивки. Ще видят и тъпите им филми с тъпата им музика, всичките ще им ги вземем. Ще им вземем и усмивките, защото не заслужават да ги има. К'ви усмивки, бе, ало, кои сте вие, знаете ли къде е България? Не знаете. А коя е тая Америка, бе…. Ще ми се хилят, я да ги натисна с чалга, да им нафраскам мозъка със силикон, който сега не мога да го понасям, драйфа ми се от него, но пък толкоз знаех. Толкоз. Сега май знам повече, но не съм сигурен ако не ми платят. Чалгица, силикон, киселеене, омраза, мутри, боклуци, ферари с цвят червен и червен ще си остане. Ше им … …… на захилените тъпанари. Скапаната им държава заслужава да се закрие и ако бях техния Джей Лено, щях да й врътна ключа и да пусна водата. Този свят е клозет, а всички вие, които ме гледате, не си въобразявайте, че сте нещо повече от лайната плуващи в него. Защото впрочем той не е градски клозет, а барака на двора. И този двор не е ваш, щото го е взел оня лошия, ама вие още не сте се усетили, само аз знам, защото съм разбрал, че като ми плаща си трая. Е това го знам със сигурност. Винаги така се случва не знам защо - като ми плащат гадните копелета, трая си. Не мога да го дишам това копеле, нищо че ми е приятел. Бе к'ви приятели, бе…. Първо аз му казах, че да се усмихваш е тъпо, щото съм умен и български Джей Лено, после той ми взе усмивката и я вгради в дупката в бараката на двора. А! Това било екрана! Аз всъщност от там гледам, как да се усмихвам…. Нищо не се е променило, само по-лошо е станало. Водя си шоуто от кенеф. Зрителите ми не са напускали лехите с пипера, а аз съм се издигнал до леха с брюкселско зеле, ама ми се гади от него, и от Брюксел също, защото той е измислил това зеле да ни трови и да пречи на България да си запази дворния клозет. Е как да не съм кисел. От тая леха нещата изглеждат зле. Зелето вече не е зеле, правителството не е българско, и неам нерви да се усмихвам нито за секунда. Ей я на Матрицата, случи се. Еми като се е случила, аз що да не й взема музиката, к'во само лъжат, че светът бил глобален…. Да дойдат да ми откраднат дупката на кенефа от която не се усмихвам за нищо на света, ама ги е страх, защото аз съм по-умен от тях и ще ги прекарам. Ше намеря начин, да … …….. им, да …. Аз съм патриот и за тази дупка съм си дал живота, който не струва и стотинка според мен. Аре стига, че ми писна да ви забавлявам, не съм се бил усмихвал, омраза съм сеел… Ми к'во да сея? Това заслужавате, това сея. Ако бях роден в Америка, ехеее, но не съм, ще ме търпите такъв. Лош. Зъл. А вие сте боклуци щом ме търпите. Лека нощ, драги зрители».

Честита Коледа, драги читатели! Нищо ни няма. Съвсем сме си добре. Хаити се срути, Ирак е на парченца, но са по-щастливи от нас. От вас се иска само едно. Като някой реши да ви мъчи така от телевизора, сменете канала. Защото мислите ни създават света около нас и често всичко тръгва от една усмивка. Усмивката също е въпрос на тренировки. На желанието да си щастлив. Не разрешавайте да ви смятат за боклуци ако си вършите работата съвестно и не ви мързи. В България не се е случило нито унищожително земетресение, нито скоро е била нападана, слава богу. Красиво място е. Заслужава повече усмивки, нищо че на никой не му е лесно. Пълно е с умни, кадърни и работливи хора, които искат да са усмихнати и всъщност само едно малко усилие ги разделя от реализирането на това желание. Първо изключвате българския Джей Лено, после облегчено се усмихвате. Животът не бил толкова лош. 

Весели празници и много усмивки от мен!!!