Политиката е от дявола - текст за Уикенд

Преди две седмици бяха отпразнувани три големи религиозни празника - малката Богордица, Рош Ашана на евреите и Рамадан Байрам на мюсюлманите. Във фейсбук имаше непропорционално много повече честитки за еврейския празник в сравнение с тези за мюсюлманския. Дори може да се каже, че почти никой не поздравяваше мюсюлманите. Странно е някак имайки предвид числеността на мюсюлманското население в България. Обяснимо е само с това, че ние все още като че ли се правим, че ги няма. Дали така ни е по-удобно, дали сме исторически обременени, дали приемаме повече евреите сред нас от мюсюлманите, дали стоим по-високо в себе си от техния празник, дали ислямските екстремисти ни отблъскват от нормалните мюсюлмани, дали възродителния процес все още ни пречи да се възродим ние самите…. Много «дали» и много и все не особено приятни отговори. Аз самата съм понякога подтисната и изпълнена с нетърпимост към мюсюлманската религия заради отношението й към жените. Ядосана съм на нормалните мюсюлмани, които не заемат активна позиция срещу начина по който биват третирани жените навсякъде из мюсюлманския свят. Това тяхно мълчание вбесява. Както и да е. Исках просто да отбележа, че да честитиш Рамадан Байрам се оказа трудна работа за повечето българи. А българите от повече вървят към все по-малко. Би било добре да се научим наистина да живеем заедно. Откъдето пък изскача гадния проблем с ромите. 

Саркози постъпи изключително политически некоректно с тях. Същевременно обаче постъпката на правителството му беше изключително смела и в крайна сметка получи одобрението на по-голямата част от френското население. Ако Европа беше Америка, това нямаше как да се случи. Европа се опитва да стане Америка безуспешно обаче. Защото все още съществуват граници, тук там национални валути и нещо като суверенитет. А суверенитетът означава, че Европейският съюз е все още сбор от политици, които за да останат начело на държавите си, в крайна сметка трябва да се съобразяват с мнението на гражданите си. Мнението на гражданите на Франция е, че не искат маскирани жени с бурки да ходят по улиците им, нито да подслоняват семейства на джебчий. Това расистко ли е? Сигурно, но пък е тяхно право да са такива каквито са. Нашите роми трябва да са си наш проблем. И те са. И ние нямаме идея какво да правим с тях. И има един куп политици, които са готови да дрънкат всякакви глупости за интеграция без да са прочели нито една книга за ромите. За тяхната народопсихология, история - ненаписана от самите тях и съответно несъществуваща. Да, ромите нямат писана история, защото вярват или поне са вярвали през вековете, че да четеш и пишеш е от дявола. На всеки български депутат българската държава трябва да подари една книга на писателката Изабел Фонсека, жената на големия английски писател Мартин Еймис, която се казва «Погреби ме прав». Тази фина англичанка, в духа на английските мисионерки, е обиколила цяла източна и западна европа за да изучи живота на ромите. Изключителна книга доказваща, че ние нямаме идея кои са те, какъв е техния мироглед, в какво вярват, каква е философията на живеенето им. Един куп хора ще скочат срещу мен обяснявайки, че няма какво да се знае, защото те крадат, осакатяват децата си за да станат крадци, продават малолетни момичета за булки, не желаят да спазват законите на обществото където и да са. И до голяма степен ще са прави. Но за да може обществото ни да се справи с проблема «Неподлежащи на обуздаване хора», то трябва да има стратегия, а не да кърши възмутено ръце усвоявайки този и онзи европейски фонд за подпомагане на малцинствата и следвайки директивите на върховния лицемер Джордж Сорос. 

Ромите нямат нищо общо с афро-американците. Това май е най-свободолюбивият етнос на света. Те никога не са били наши роби, и впрочем никога не са били ничии роби. Имат странно, шантаво-будистко разбиране за света. Досега никога не са искали да бъдат образовани заради злите им духове…. А времето е такова, че трябва да разберат, че злите духове ги държат опасно изолирани. Те са много недоверчиви и затворени в себе си като общество. Живеят от ден за ден. Фонсека разказва за една ромска поетеса, която е била изключена от рода си, защото си е позволила да напише на хартия песните си. Тази жена понася толкова тежко съдбата си на човек без род, че полудява и я вкарват в лудница. Това за нас е неразбираемо. То е неразбираемо и за политиците на България и на Франция и на Англия и на Америка. Някак разбираемо е, че трябва да се търсят различни, неизпробвани подходи към тези хора. 

Чувам, че роми в Самоков стават протестанти и заживяват по правилата на обществото и Бога, който са приели. Ами много лесно обяснимо е. Протестантските пастори притежават всичкото време на света и тотална липса на отвращение към човешкия род с една цел - да обърнат още един човек, циганин или китаец, без значение, просто още един човек към Христос. Давам пасторите за пример, защото те не работят за пари, а за идея, съответно са в пъти по-убедителни от всички нас с шибаните ни вече западни ценности. Влагат времето си в образоване на ромите. Не се гнусят от кварталите им, от хигиената им, не са пълни с обвинения и расистки клишета - там са за тях. И когато хората разберат, защото всичко се свежда до това, че те са хора, не роми - когато хората разберат, че нещо се дава от душа за тях, те стават по-добри. Искат да поемат от добрината и да я направят част от своя живот заради себе си и заради децата си. Може би ние, етническите българи, трябва да намираме време за някаква благотворителност изразяваща се в отделяне на лично време и четене на приказки на ромски деца. Може би това е пътя към взаимното разбирателство между народите. Шегувам се, но не съвсем. Ясно е, че политиците са празни глави, които говорят роботизирани готови изречения спуснати я от Сорос, я от някоя неясна фондация, я от някоя партия готова на всичко само и само да се намърда в управлението. Няма да е зле някой да преведе книгата на Фонсека и всеки депутат да я намери на «чина си» на първия «учебен ден». Не че нещо ще ги размърда, но когато един проблем не става по-малък, а все по-голям, вероятно трябва да се смени тактиката за решаването му. Другото е идиотизъм.