попаднах на тези две писма разчиствайки безумното количество живот. писмото до баща ми съм писала на 5 години, когато беше изпратен с някаква програма за културен обмен към юнеско в париж. а другото го е писала радина на 12 години. бях я изпратила на гости на приятели през лятната ваканция. вероятно заради калиграфията е решила да се обръща към майка си изключително официално:) най-смешното обаче е изречението: "не знам как някой изобщо може да понася да има гадже":))) адски неприятна работа са момчетата като си на 12. досадници ужасни.
3 comments:
На пет си била вече един малък Ренесансов човек - хем си писала огледално някои букви (Леонардо) хем всъщност си била само на пет и вече си можела да пишеш....
Писмото на дъщеря ти е уникално!
Чудя се къде ли са отишли моите писма до мама и тате. Къде отиват детските писма, ако не е запазена хартията на която са написани?
уотърбойс фен, сигурен ли че си писал писма до родителите ти? родителите ти живи ли са? ако са живи и ако си им писал писма, някой ден ще ги намериш.
Не са живи. Починаха отдавна- бях на 19. Но им пишех, защото живеех на пансион в езиковата гимназия. Но те много се местеха( -ГИ- местеха от село на село- селски доктори от буржоазен произход при комунизма) и може би писмата са се загубили по пътя....Не знам защо този ти пост ме трогна много. Благодаря ти.
Post a Comment