the smiths, "....there is nothing in particular..." както само мориси може да го каже. да го изпее.
водя безсмислен разговор за българска група, обичана българска група, която и аз съм обичала, по-скоро съм била влюбена в пича с кожените панталони, къдравите коси и търкалящото се р. тогава слушах основно лед цепелин и депеш мод и български групи никога не се класираха на грамофона ми. леле, колко беше гадно като ти се надъвче касетата.
кашмир, какво парче, не е истина.... как може да се слуша кашмир и после български групари?? все едно да пиеш добро уиски и накрая на вечерта да завръшиш със зубровка. нещо такова. брррр.
много бях влюбена в кожените панталони и къдриците, защото той не беше той, а идеята за рок звезда. беше кратко и неприятно глупаво, защото въпреки известна споделеност, нямаше реално удоволствие. тъп театър игран по раковски, улица-сцена за много тъпи, смешни и трагични събития.
имах рожден ден, в къщи имаше голям купон и както винаги бях махнала килимите. като махнеш килимите, голият паркет прави пространството по-голямо.
бях поканила кожените панталони, които се закачаха с мен, въпреки, че имаха гадже. нищо ново, а и тогава бях безскрупулна. дойде с гаджето си, връчи ми бутилка чивас, влизането му предизвика очаквания смут, споглеждания и леко настръхване. миришеше силно на парфюм, момичето до него никой не го забелязваше, сега сигурно е някоя убита от живота жена, кой знае. премазана от валяка на несбъднатите си амбиций. мокро петно на асфалта на някоя междублокова градинка. в младост 3 примерно. или емигрантка в ордървил. кофти.
усетил обичайното внимание, "рок звездата" тръсна къдрици и реши да се приплъзне на дансинга с обичайните си движения. всички бързо се бяха раздалечили за да му направят място, за няколко секунди се счупи от стойки и се издумка с трясък по гъз в средата на хола. всички прихнахме неудържимо. горкият се изчерви, светкавично скочи и се скри с девойката на балкона.
толкова съм била безскрупулна, че не знам как така може би час по-късно се озовах с него без приятелката му на крум на път за дома му, за да вземем нещо, май друга бутилка уиски, не съм сигурна. нито помня разговора, нито помня с какъв акъл си заебах гостите за да се разхождам по крум с кожените панталони. и така нататък.
глупости на търкалета с български звезди.
минали, неминали няколко десетилетия във всякакви злоупотреби с жив живот, и какво да видиш. ще направя реклама на новия бизнес на една приятелка. един от обектите на мой интерес успешно се подмладява при нея. защо, защо човек не може да е завинаги с кожени панталони, къдрици и гъвкава походка. защо трябва всичко да се разваля със снимки преди и след. не може ли да е една снимка завинаги. не може, мамка му.
скролвай надолу. сърцето ми е разбито от тази гледка повече от която и да било несподелена любов.
а ефект от процедурата явно има.
1 comments:
Направо ме вкара в настроение с този пост - в Младост в Сф няма вода и тъкмо се бях сбръчкосала!
Спомних си кога за пръв път видях кожения панталон и къдриците. Бях в Търново на Мелодия на годината с едно гадже - оператор. Слизахме към ресторанта на Интера, а срещу нас изникна кожения панталон с къдриците си. Имаше онова невинно изражение на лицето, което всички някога сме имали за кратко. Още помня тази невинност, но никога повече не я видях на лицето му.
Лек ден!
Post a Comment