денят започва с храна.
ядем в любимото tofu house, корейците 24 часа дават каменни гюведжета с ориз, после други гюведжета с вряща люта супа с миди, скариди и месо. чупиш сурово яйце в супата и го разбъркваш. после ким чи и сополи и неща приличащи на очи на труп на риба плуващи в студена вода с лед, малка паничка със зелева чорба от която този път няма, но когато има, винаги ще ти дадат още, и пържена риба, а после малки - не малко - ребра с лук върху нажежена чиния. накрая остърганият ориз от стените на гюведжето накиснат в студена вода. пие се за прочистване на вкуса от първичния бульон.
не знам как човек не забременява от това.
чакаме да падне слънцето като жълтъка в супата. после снимаме. мотаем се из даунтаун, правим каквото ни хрумне, улицата се радва, мъжете и момиченцата също. може би и жените, но незабележимо. момиченцата се смеят. после мъжете се смеят и говорят глупости на смешните жени.
една афро-кака казва, че светлана е двойник на лейди гага.
ние казваме: "лейди гага е била блясък в очите на мама и татко гага когато светлана е била напълно гага".
тези неща не могат да бъдат обяснени, а няма и защо.
искат й ръката, казват й, че е красива, в даунтан ходят по улицата, не карат коли, и поради това говорят. със себе си, с тебе, с който е по-близо. предлагат сватби непрекъснато. смеят се ако наистина им е смешно. гримасата е другата нормалност, новото черно.
и в малибу не е смешно отстрани. висял си цяла сутрин за шибаната вълна и си паднал преди да си се качил.
всичко зависи от филмите, които гледаш. цинично. много цинично. колкото, толкова. толкова, колкото да ги гледаш.
случва се и тук и в софия и в прага, и не е лошо да си жив. ти, не друг, с хората, които обичаш, с интернет, с матрицата от четящи, чувстващи, мислещи и всякакви същества. котки. тролове. и тези, които ги няма. и тези, които се правят, че ги има. и.... и.
голдфрап - най-80те за последните 30 години. дори от абба насам.
3 comments:
сега като прочетох, така ми се прияде корейско.. :)
мисля си често за любовта, която е там и всъщност я няма. точно когато ти е нужна. и изведнъж я откриваш в малки, понякога абсурдни неща. харесва ми да се изненадам, още повече ми харесва когато е чисто. в душата и намеренията, искренно в израза към другите и себе си. другото е маловажно. харесва ми да съм себе си. харесва ми да видя другите и през техния поглед. дори и да е искрен до болка. всички сме малко мазохисти, или? поздрави, нора
риалити:) не знам дали всички сме мазохисти, но все повече сме ексхибиционисти. проблемно време за хората, които са по-затворени.
всичко на масата.
Post a Comment