mindfuck

панчо се опитва да се намърда на рамото ми, но, миличък, почивка.

вчера беше най-ярката луна за 2010. голяма и тлъста.

преди да се появи обаче, бях в темескал кениън и на слизане настигнах едно семейство. момиченце и момченце на около 5-6 години, зад тях майка им, а малко зад нея бащата. секунди преди да ги настигна, движа се бързо и безшумно като пума, хаха, и бащата пръдна. кратко и изразително. последва втора пръдня, и момент след пръднята бащата ме забеляза и извика на момиченцето:

е какво е това сега?

то озадачено попита:

кое?

как кое?

и останаха зад мен. не исках нищо повече да чувам, доста смешно. а от друга страна искаш да му гръмнеш един на тоя, който насажда лъжа и вина в детето.

от телевизора се чува the sound of silence, simon and garfunkel.

като отидох да си купя цигари, знаеш, от магазинчето на застреляния кореец, тази вечер на смяна беше сина му. красиво момче високо около 1,90, което пое бизнеса след смъртта на баща си. след като го застреляха - за тези, които не знаят историята.

винаги спирам зад магазина, в паркинга, който е винаги тъмен вечер и пуст през деня. отзад е удобно за спиране, въпреки, че човек никога не знае кога някой ще го хване за врата в тъмното.

и да, тук ще се потвърди тезата на станислава, че убийства се случват навсякъде, но с разликата, че това е единственото брутално, почти на улицата, убийство за 13 години в този район.

както и да е, в магазина първо бях само аз, след което влезе тип с много изтъркано рокерско яке видяло много улици и пустиня. беше с тен на луд или престъпник и несигурна походка. от другия вход пък се появи параноично гледащ евреин, който се насочи право към червените вина. синът на корееца ми продаваше цигарите, но очите му бяха на четири.

във всеки друг случай щях да кажа, че съм гледала много филми, но убийството на корееца беше драма за целия квартал.

били са двама дрогирани мексиканци. сутринта в осем.

за момент всичко мина на каданс. размениха се погледи между четирима ни. един наляво към нервния евреин, след това право нагоре към корееца да видя как реагира, след това панорама към фена и връстник на джим морисън, който продължаваше бавно, много бавно да приближава към мен с несигурната си походка. във филмите в такива моменти всичко застива и се чуват изстрели.

и по някакъв странен начин за част от секундата се разбра, че няма страшно.

успокоени, четиримата се заехме с това за което бяхме дошли.

заплаха винаги има, навсякъде, по всяко време, но тази параноична мисъл не пречи да е забавно.

а би трябвало, хахаха.

mindfuck.