2009

беше особена година, неясна, изменчива, но в крайна сметка не беше лоша. прекарах я в пълна нестабилност и незнание къде съм - в Америка или България и докога, обаче се оказа, че това всъщност беше полезно. станах по-гъвкава, а това е изключително важно качество. да, мога да викам, да вдигам гири, да създавам скандали и т.н., но това са глупости и шоу. истината е, че бяха направени крачки в правилната посока, която ще се избистри в 2010.

приключвам годината в София и се чувствам изключително приятно в тези последни часове на 2009 четейки "Оптимистична теория за нашия народ" от Иван Хаджийски. тази книга трябва да бъде прочетена от всеки българин с мозък в главата на който му пука. писана е преди 9 септември от един изключително интелигентен и дълбок човек, който е виждал всичко абсолютно ясно и го е описал изключително добре. въпреки, че е писана тогава, все едно, че е писана сега. и вероятно някой ще каже същото след 50 години. нямаше да попадна на нея ако дъщеря ми не беше изявила желание да намери литература, която обяснява "защо българите са такива". попитахме Жоро Тошев какво може да ни препоръча и Хаджийски беше препоръката му за което съм му изключително благодарна. имаме само първия том, но преди да заминем ще си купим и останалите 2.

прочетох в Труд как г-н Кеворкян смята, че блоговете са нещо изключително опасно с ексхибизионизма и свободата си и съм изключително зарадвана от тази му констатация. какво по-хубаво от пълната свобода на словото, от това да си медия в океан от медии, да можеш да споделиш мислите и чувствата си с който иска да ги чуе и види. разбирам неговия страх, но той е основателен дотолкова, доколкото принадлежи на едно минало време и на един минал човек. животът продължава с нови правила, защото правила има, но не са репресивни, нито дискриминационни. блоговете са еманация на тоталната свобода на словото, а аз съм щастлива, че съм жива да мога да се възползвам от тази свобода. от която може да се възползва ВСЕКИ, който има какво да каже.

големият Валери Петров също се страхува от страниците на друг вестник, но деликатно, по валерипетровски, от новите нрави, и все пак има сили да каже, че продължава да вярва. въпреки грешките - своите и чуждите. а от това по-важно няма.

честита нова година на всички! смело напред:)

важен анонс от ръководството на Милена Фучеджиева, Inc.

пускам коментарите с филтър. само някой да започне да ми обяснява, че съм такава и онакава, ще ги спра отново.

ще правя сайт. не на мое име, а с име на английски, защото ще е двуезичен. в сайта ще има всичко. ще е от типа на сайта на Ариана Хъфингтън - huffintgonpost.com и salon.com, но по-разкрепостен като дух.

това, че ще е двуезичен означава, че разделите ще са обозначени може би със символи, а не с думи. ако са с думи, ще трябва да са на английски. независима медия в която ще са поканени да участват всякакви хора с всякакви таланти, професии, националности и вероизповедания. правя я сама, с мои пари, така че докато не започне да има приходи, няма да мога да плащам на никой освен на уеб дизайнера. ще ми трябва човек, който да разбира от реклами и да ми ги намира. ще работи на процент. ще ми трябват писатели, фотографи, мислители, и компетентни хора във всякакви посоки. ще бъде edgy, такава каквато съм аз. не мога да го кръстя за съжаление фучеджиевапост, защото звучи нелепо, но приемам предложения за име. ще го зареждам от америка и от където се намирам в момента. ще се публикуват преводни и оригинални текстове. ще има и мода, козметика и технология, т.е. ще има по нещо за всеки. с времето ще стане голям сайт, който няма да се съобразява с това кой иска да бъде хвален. ако има за какво, ще бъде. ако не, няма. ще има и видео. днес ще разбера дали ще е възможно от самото начало или не.

тези, които искат да сътрудничат, ще трябва да могат да пишат остро, аналитично, да имат чувство за хумор, да са образовани във всякакъв смисъл. но за това по-нататък. все още не съм готова с тотална концепция.

честита нова година и: нова година - нови проекти. никакво спане, мрънкане и мъгляви надежди, окей?

траги-комедии

малко ми е трудно да се сдържа да разкажа в какъв филм се вкарах по-миналата вечер, напушва ме смях, хваща ме яд, удря ми се шамар, чувствам се виновна, изобщо една каша от чувства, но няма как да разкажа тук и сега. само ще кажа, че в една вечер, по-скоро нощ, се наложи да се обадя на бърза помощ, пожарната и топлофикация наведнъж! това си е постижение:))) и съм ВЪВ ВЪЗТОРГ от услугите в България. а, не се тревожете, АЗ съм добре, но други пострадаха в най-различни форми на пострадване. слава богу, нито една фатална. Злата Кралица май трябва да бъде по-мъдро сдържана \as if, както се казва отвъд океана/, защото не е на 15 години, а създава атмосфера за пукане на тръби и всякакви други неща. както и да е, всички са в добро здраве и очевидно празнично настроение, а аз съм абсолютно впечатлена от любезността и отзивчивостта на лекари, сестри, шофьори на линейки, дежурни в пожарната, шофьори на таксита, продавачки на ботуши, продавачки на луксозни храни, на индийски шалчета, и какво още съм пазарувала....домати, чушки, алкохол, абе какво се оплаквате бе, българи?? в 12 ч. през нощта се пука тръба на радиатор в къщи, един шофьор на такси ми препоръча да се обадя на пожарната, обадих им се, безкрайно любезно ме насочиха към 24 часови аварийни услуги на топлофикация, които щяха да дойдат на минутата в 1 през нощта, но нямах ключ от мазето, а не исках да будя домоуправителката и така.

всичко това ще бъде описано по-подробно в текст за Уикенд, защото има тираж от 300000, всички ми казват, че имам късмет, а аз се заклевам, че това не е късмет, защото не мога да съм единствената късметлийка в тази държава, нали? все пак е нелогично някак. престанете да мрънкате, ей. по улиците са оправени плочките, пред нас са сложени колчета, в центъра на София се ходи по тротоарите така, както се ходеше когато бях малка - без препядствия. я по-реалистично гледайте на живота си! тук нещата не са никак зле. точка. ТОЧКА, казах.

а, да, ако ви се случи наводнение в къщи, телефонът е 951-52-58. знам го вече наизуст. знам наизуст и информация - 11800. вие нищо не знаете аз к'во знам.

благодаря

весели празници на всички! благодаря за пожеланията, както и за всичко добро в живота ми. а то е значително повече от лошото. лошото е несигурността, която споделяме всички по света и която скоро няма да си отиде, но тя пък учи на гъвкавост. гъвкавостта е полезно умение. често ми изневерява, но само там където не смятам за необходимо да я прилагам:)

тук е чудесно. снощи се разходих пеша до кръстницата ми, нощна София ми е любимото място завинаги, улиците бяха празни, жълтите павета - обичам ви! - хлъзгави, всичко украсено с коледни светлинки, хората забързани към къщи с маси отрупани с вкусотии, времето идеално, дишаш хладен свеж въздух, какво повече му трябва на човек....

тази сутрин изтичах (не карах кола, ура!) да купя вино от махалата, пожелания между пазаруващите в отворените магазини - ако искаш да купиш подарък, алкохол, кафе, нещо сладичко, отворени са и Коледа в София ми е в пъти по-приятна от тази в Ел Ей. това е положението. тук наистина разбираш, че е празник.

екстра си е

като се наспи човек си е друго. киша, задръствания, но пък сняг. а аз за сняг си мечтаех и ето. чудно си е. хора по улиците, ура! писнало ми е от празни улици и само коли. навсякъде слушат само некви eurotrash неща, които не можеш да ги чуеш в Америка, а аз обичам много. студът те прави по особен начин достолепен. облечен си в много неща, които постоянно обличаш и събличаш, таксиджийте са симпатяги, с мен винаги всички са супер любезни, защото аз съм супер любезна с всички. честно, през всичките ми идвания през годините никой не се е държал лошо с мен, нито ме е обидил. нито една продавачка, нито един таксиджия, нито един сервитьор. винаги съм усмихната към тях, и те нямат избор. мисля, че ако всички свикнеха да се усмихват често, тук ще е чудно.

това е засега. весели празници на всички!!!

споделен кошмар - половин кошмар?!?!

ужасно гадна безкрайна нощ. с Радина не мигнахме до 8 сутринта. към 9 заспах и съм спала до 2. сънувах ужасяващ кошмар.

бях секс робиня на най-отвратителното създание, което НЕ можеш да си представиш!!! просто не знам как ми го сътвори акъла.... дори не беше съвсем човек, а някаква смес от гнусота, и ме чукаше когато пожелае, а аз взех да свиквам с него и дори да получавам оргазми!!! УЖАС, Xxxx....

и когато вече се насилих да се събудя от това преживяване, защото в него имаше някакво тотално мазохистично удоволствие, за финал някой мазно вярваше, че чудовището гнусно ще стане милионер и всичко изглеждаше окей заради възможността да стане такова....

беше допустимо да е гадно, гнусно, грозно, нечовешко.... за мен, и за всичко и всички около мен, и за света и за живота.

едва държа очите си отворени, само ще вечерям с Xxxx довечера и си лягам за да вляза в ритъм и дано да не сънувам НИЩО ТАКОВА.

НИЩО ТАКОВА НИКОГА ВЕЧЕ!!!

Алън Гинзбърг предупреждава

"Алън Гинзбърг предупреждава

не следвайте моя път

към унищожението."

А.Г.

крачката преодолява минимума.

когато тичаш, въздухът е висок колкото теб.

София е преодоляване на безброй крачки.

тичането в безвъздушно пространство е метафора за падане в условия на гравитация.

не съм виждала сняг от януари 2001 година.

в 2001 според Кубрик една пъпна връв трябваше да свърже нищото с нещото.

не се случи.

не се случи и продължението на филма в което предстои да се убедим.

защо Артър Кларк се излъга?

не се е излъгал.

крачките му са непосилни за ниското летене на множеството.

тук, утре, където и да било.

вътре в себе си, без очи навън, с лице към стената.

София.

broken code

да се нарушава кода на мълчание е задължително.
напускам тази година в Лос Анджелес доволна от всичко изговорено, написано и непремълчано. кой разбрал, разбрал, който не е, остава в миналото. миналото може да бъде и приемливо, когато не го оставяш да те манипулира. безкръвна операция е да го отвориш, но както казват американците - no guts, no glory.
по-добре сам джедай, отколкото нечий кроасан.

без коментар

http://www.dailymail.co.uk/news/article-1236642/Father-guilty-murdering-daughter-15-honour-killing.html

всъщност със. за пръв път мюсюлманка нарушава кода на мълчание свидетелствайки срещу мъжа си убил дъщеря им. трудна и мъчителна крачка за жена живяла цял живот в подтисничество. не застава само срещу мъжа си, а срещу цяла "култура".

...

за всички наивници

обожествили Обама. това, което казах когато го избираха, се сбъдва. той ще прави това, което му кажат, а то е война. изключително обигран политик на който нямам грам доверие. дори на Буш вярвах повече, защото реакциите му бяха семпли, но истински. този е толкова фалшив и полиран, толкова непроницаем, че няма нищо общо с мокрите сънища на либералните фенки и фенове. линкнатия текст е написан от издателя и главен редактор на любимото ми списание, Харпърс. не Харпър Базар. Харпърс. огромна разлика.

http://www.huffingtonpost.com/john-r-macarthur/more-and-more-obama-seems_b_394341.html

ядене, манджа, плюскане, лакомия, глад, стомах, корем, вкусно, ВКУСНО!

пак ядохме, пак много. тоест аз сготвих една огромна тава с: картофки-бебета, червени картофи, брюкселско зеле, червени чушки, патладжан, домати, лук и гъби. забравих морковите и пресния зелен фасул, както и да купя бамя. бамята беше най-големия пропуск. обожавам.

тази зеленчукова сган я запечатах с едно фолио, а върху него капак и се пече 3 часа. междувременно направих голяма тенджера със сърми с кисело зеле. каймата - свинска. кимион, черен и червен пипер, връзка копър. запечатах и сърмената сган с капак под налягане. салатата беше зелена с много авокадо, чесън и лимон. Катерина, която е царица на разни суровоядски лакомства беше направила някакъв пастет, който приличаше на лайно от розово птиче - беше лилав, но много вкусен. но шедьовърът й бяха собственоръчно направени трюфели с какао, кокосово брашно и не знам още какво.

и понеже домакинята е тъпа и не й се ядеше до доста късно, като отидох да си сипя, видях с ужас, че тавата беше абсолютно празна, както и тенджерата! хуните бяха омели ВСИЧКО.... това не ми се беше случвало. не можах да опитам нито от сърмичките ми, нито от гювеча. но пък какво по-голямо щастие за домакинята! беше епично смешна вечер.

3 дни ядох едно и също, мой вариант на яйца по панагюрски с италианска врътка:

нареждам на дъното на купа за салата аругула - доста

леко запържвам в тиган филийки от франзела от кисело тесто в масло и червен пипер

счупвам 2 яйца във вряща вода

смачквам чесън и го разбърквам в кисело мляко със сол и черен пипер

върху постланата аругула подреждам филийките, върху тях изливам соса от киселото мляко, върху него пускам яйцата, чийто жълтък трябва да е рохък за да се размаже с млякото като ги боцнеш. поливам с малко разтопено масло с червен пипер и режа и ям тази божествена смес, която особено препоръчвам за възстановяване след препиване. аз съм от тези, които яко ядат на другия ден, така че това ме връща към живота с любов.

africa

-----

последици от текста ми

"Та, за Мадона. Кажете ми, има ли жив човек в тоя форум, който да не може да разбере – на най-дълбоко, интуитивно ниво, без никакви интелекти и прочие финтифлюшки – желанието да НАБИЕШ Мадона? Именно да я набиеш, не някакъв еротичен заместител на същото. Аз поне го разбирам на първата милисекунда, след като съм видял или чул нещичко от нея, достатъчен е само един "гък"."

Златко Енев, български интелектуалец.

и още нещо. клипът на Устата сее омраза към жените и хомосексуалните. за съжаление това е един от най-добрите български клипове, които съм гледала, и затова е още по-вреден. знам, че няма лоша реклама и имах двоумения дали да пиша за това, но не мисля, че имам избор. пред себе си:) MTV възразиха срещу клип на Миро в който се показваше хомосексуален секс, в България има ли кой да възрази когато се показва как жена реже гърлото на друга жена???

С бъдещ аромат на мутри - текст за Уикенд

Шон Пен има 2 Оскара и е разбивал главата на Мадона с бухалка. Държал я е вързана на стол със запушена уста 8 часа и я е заплашвал, че ще й отреже косата, защото е негова собственост. Последиците са ясни, някои много се дразнят от нея.

Не се опитвам да си представям, че съм била на нейно място, защото съм била. Но в България, през 80те, заключена в кола, и един крещеше, «ще те убия бе ей» и ми разби устата без да е Шон Пен. Пичовете около колата се кефеха, и ако едно момиче не беше извикало милиция, щеше да е зле. По-късно същата вечер този, който ме заключи в колата, влезе с взлом в къщи. Спаси ме това, че се метна да бие първо момчето с което бях и имах време да избягам. Но то не можа и бившото ми гадже го преби. Бяхме разделени от 2 месеца и си имаше нова приятелка. Беше симпатичен и добър. Не беше побойник, нито мутант. Чист ангел.

Една цяла дълга вечер непознат за мен боксьор ме преследва из София. Мина се през предложения чрез pimp да ми плати 2000 лева за секс, качи на 4000, не лоши пари за 86та, докато накрая ме настигна на Славейков, хвана ме за колана и каза, «Този път няма къде да ходиш». Какво стана после, е друга история.

Разделих се с бившия си мъж в Америка. В истерия ме удари, разби вратата на стаята в която избягах, с едно кроше ме залепи за стената, изтръгна жиците на телефона и каза, че няма да изляза жива от там. Вече знаем, че съм бърза и бях успяла да се обадя на една приятелка от съседния блок. Беше много як.

Една нощ след купон в къщи, мой колега от ВИТИЗ, мислехме го за голям пич, щеше да ме изнасили. Имаше ръце като въжета. Заплаших го, че ще кажа на баща ми. Разкара се. Вчера питах моя приятелка от ВИТИЗ дали са я били. Първо каза «не«, после стана ясно, че е забравила, че е била бита, както и че същия голям пич е направил същото и с нея. Приятелката му също беше хубава, редовно я биеше. Да не говорим за известните актриси и мъжете, които са ги били. Нито пък за другите, насинените не-актриси. Насилието в българския ми живот е софт Kill Bill без стил с бъдещ аромат на мутри.

«Уикенд» е идеално място да се разказват такива истории, защото «загубват стойност», стават «жълти». Литература? Луди ли сте? Всичко е риалити, може и книга да стане, а сега е най-подходящото място за «личния опит - на масата», максимум хора на квадратен ред. След това максимумът ще гледа клипа на Устата, който е гаден, но пък добре направен, и ще му дреме на к..а.

Да си проститутка или мутреса е вариант, но не съм. А продължават да бият красавици и некрасавици. Драмата на некрасавиците не е в новините, защото драмата на некрасивите не е телегенична. С изключение на боксьора, всички упражнявали насилие над мен са нормални момчета от нормални семейства. А аз - красиво момиче, което всеки мъж искаше да притежава. Бог ми е дал жилав характер, но съм сънувала и сънувала как някой разбива вратата за да ме убие. Защото не съм негова собственост. Няма секс когато той иска, не го обичам вече, той не ме обича също, по-силен е от мен, бягам му, неговото Барби. Също и затова съм в Америка.

Има и такава версия: красавиците не са изненадани, когато им чупят краката, порят коремите и дупчат главите с куршуми. Защото са красиви и случили на «по-смели» пичове, а и защото са по-забележими от «нормалните» българки, която го отнасят незабележимо - в името на «нормалното». «Бие ме, защото държи на мен». Образцов дом. Моля те, когато ти стане вътрешно с Ники Пръднята, не забравяй, че да имаш Мерцедес е по-яко отколкото децата ти да имат майка. Честно.

5 годишна, ровя в пясъка, майка ми пищи: «МИЛЕНА, МИЛЕНА!!!» Поглеждам нагоре и виждам над главата ми голям камък в ръцете на внука на голям писател миг преди да ме прасне. Нежен, тих, с огромни сини очи. Играех си с други момченца, не с него.

На ревюто на Victoria’s Secret за 120 манекенки има по 5 гримьора и фризьора на човек, Върху всяка се работи по 4 часа - общо 600 гримьора и фризьора. Раят на кокошката друсана от вонята на папараци. Една от манекенките издава, че върху дупето й има 20 слоя грим. Онзи ден мис Бразилия стана жертва на импланти в задника. Две малки сирачета скърбят за неслучилия се гъз на майка им.

com.pro на Устата.

(направих му реклама, нали…)

Хай тек селяния.

Дъщеря ти така да е.

happy hanukkah

to all my jewish friends!!!

david lee roth is one cool crazy jew:)

Clitoris envy (завист за клитор) - текст за списание Max

Безопасни връзки няма. Руската рулетка започва в момента в който напуснеш тялото на майка си. Дори връзката ти с нея може да бъде опасна - един от двамата може да умре при раздялата, а някога при раждане се е случвало да умират и майка и дете. Напуснеш ли утробата, горко ревваш, защото навън е студено и няма вода в която да плуваш уютно. От там нататък всичко е опасно - да не се задавиш докато спиш, да не се заразиш от свински грип, да не те блъсне кола, да не стане ядрена война, да не се ожениш за чудовище, да не ти се родят чудовища. Самият ти да не се превърнещ в чудовище. Ужасно опасно е да си жив.

Любовта никога не може да бъде опасна освен ако не застрашава с нещо децата ти. Ако имаш деца. Децата не обичат родителите им да се влюбват в други хора. Когато това се случи, децата могат да стана опасни и да искат да разрушат родителите си. Родителите са принадлежност на децата, но мъжете и жените никога не могат да си принадлежат.

Мъжът е опасен за жената, ако тя реши, че от него зависи живота й. А подобна идея е нереална, освен ако не си достатъчно глупав за да й повярваш. Опасните жени са опасни поради нежеланието им да спазват правила базирани на лъжата, че човек може да е собственост на друг човек. Най-опасната връзка за умния мъж е с умна жена. Умът изключва слабост - фалшивата валута в мъжко-женските отношения - защото вече всяка жена играе покер. Но някои предпочитат да не носят отговорност. Опасната жена е в пъти по-отговорна от безопасната и знае, че бракът е софт вариант на робството. Разбира се, почтеността и самоуважението изискват и мъжът и жената да бъдат честни един към друг, а напоследъс най-добрия начин да се постигне подобно взаимно уважение, е чрез договор. Времето е такова, с преобладаваща облачност и временни прегърмявания. Не е нужно договорът да е предбрачен, защото опасната връзка наречена брак не е необходима при наличието на адвокати и отделни банкови сметки.

Любовната болест от която понякога човек страда, е резултат от взривоопасни реакции между два химически коктейла - така могат да бъдат представени две тела в иначе безопасната колизия наречена секс. Химическата зависимост от нечие докосване причиняващо спазъм между краката, е не по-малко опасна от венерическа болест. Любовта в чист вид е нещо като колумбийски кокаин без примеси - колкото повече, толкова повече. Другата, истинската, е все по-теоретична поради егоизма на момента.

Един приятел ми се оплака, че мъжете били по-несъвършени от жените, защото само жените имат орган само и единствено за удоволствие - клитора. Изведнъж се оказва, че актуалната завист не е за пенис, а за клитор. Фройд да го духа. Друг приятел, пич в плен на много заблуди, пък се тръшка, че пенисът му носи толкова бели, че понякога иска да си го отреже.

Обезпокоеният от липсата на клитор мой приятел така завидя на жените, че заяви, че иска да има два клитора не някъде другаде, а на главата. С това доказа, че е сто процентов мъж. Ако не беше, щеше просто да поиска да е жена. Аз пък му казах, че псувнята «да те … в главата проста» би придобила съвсем друго измерение, така че да внимава какво иска. След което разговорът стана технически, защото му напомних, че няма клитор без вагина. Той отговори «Да бе, права си”, и за пореден път установих, че връзките между мъжете и жените са станали толкова безопасни, че подобни разговори са тривиални. Не знам дали това е добре.

Нищо опасно не остана освен да се родиш. Дори не е опасно да си гей. Всичко е позволено. Всеки може да бъде надмислен, надпреценен, надхитрен, надприказван. Можеш да правиш анален секс, можеш и да не правиш. Оказа се, че и мъжете са хора, а не симпатични врагове, с които се чукаш. И не се знае дали Бонд, Джеймс Бонд, не е минал на левия тротоар. Опасните връзки вече са невъзможни. И всичко (може би) би било прекрасно ако и мъжете си го признаваха, защото безопасен не означава слаб. На него, а още по-малко на теб, не му е нужно да се прави на силен «пазейки» те от други точно толкова «опасни» колкото него. Той знае, че прекрасно можеш да се оправиш сама, както и да му биеш шута всеки момент, защото си в час с всичко. И най-хубавото е, че знае, но си трае. Единствената опасност ако намериш такова съкровище е да го загубиш поради разминаване във бизнесплановете ви или защото ще се намери някоя кифла да го държи за джойстика, убеждавайки го през ред сълзи, ред сополи, че ако го пусне, ще се случи неговата лична 2012 година.

Споделената сила изисква споделена интелигентност, а тя не е лесно постижима, защото въпреки интернет и в двата пола дреме едно тъпо животно, което не иска да мисли, а има инстинкти. Инстинктите миришат на липса на логика, на пот, сълзи, кръв и сперма. Неприятни миризми във времето в което всички са компулсивно организирани и чисти.Миризмата на друго човешко тяло освен твоето трябва да е потушена с дезодоранти, парфюми и душ поне веднъж на ден. Еволюцията елиминира опасните връзки, въпросът е дали изобщо някакви връзки ще оцелеят в опасното пространство на изключително информираните решения.