по-добре измислен скандал, отколкото измислен стендал

както каза тази сутрин МАКАРОНОВ.
така да върви седмицата, каза ЗЛАТА КРАЛИЦА ФУЧЕДЖИЕВА докосвайки с отровен нокът екрана на лаптопа.

лицемерният мизогин марков и злата кралица фучеджиева

мтакаааа. сънливо-студена сутрин. студена тук означава 20 градуса. завита съм с 3 юргана и си пиша от леглото. няма да мръдна от тук днес. няма и защо. всичко е разделено на две, а аз все по-често попадам на половината, която ужасено твърди, че Америка става комунистическа страна. глупости, знаете вие какво е комунизъм. проектите ми се проектират в главата ми, разтегнали са се на два континента и няколко държави, което е добре. доволна съм от живота, от себе си и от тези, които ми харесват. за другите знаем.

от групичката вече относително млади писатели отличаващи се с нон-стоп изброяване на лейбъли и неспособност да постват на български във фейсбук, защото, разбираш ли, не са родени в каспичан, а в някакъв имагинерен лондон в българия, има няколко, които са по-сдържани с лейбълите и по някакво съвпадение са поети. поетите от тази група са по-смислени от прозаиците, защото са автентични. пък и някои от тях май са високи, което винаги е плюс. но да не дискриминирам на ръст, защото сред тях имам един любим невисок поет, пише на български и не е провинциален.

тома марков ми мейлна "майка" и бързо я прочетох единствено и само защото ми писа, че ме е описал като дебела и грозна. иначе пак щях да я прочета заради слабостите му, които го правят МНОГО талантлив поет, нищо че го обидих преди време в новинар в плагиатство и че е грозен и беззъб. той пък си е отмъстил обиждайки ме в романа си. понеже съм мега-суетна егоманиачка, прегледах на фаст форуърд дали е обидил някоя друга писателка или изобщо споменал някоя, не е, а това е много добре.

когато един лицемерен мизогин - той сам се нарича така - пише за теб обяснявайки, че те презира, това е добра реклама. само че ще те разочаровам, той е добър и тъжен. "майка" е супер смешна, чувството му за хумор не презирам, освен това има и mojo, което той знае какво означава за разлика от пионерчетата около него, които показват отлични знания по английски във фейсбук, но пък никога не са го изпитвали. не са надарени с mojo имам впредвид и взадвид.

ЛИЦЕМЕРНИЯТ ТОМА е написал весела книга в която има брилянтни пасажи тъга от която ми се чете повече. той си е избрал да се пързаля по бързината на литературата си, което е окей, но понякога е по-добре малко по-бавно.

натопих го. сега пионерската организация ще го порицава на английски затова, че ги е предал и е изпратил книгата си на фучеджиева. ужас, може да изрежат етикетите на сакото му АРМАНИ, на ризата му КЕНЗО, на бельото му КАЛВИН КЛАЙН, ще му изпият уискито ЛАГАВУЛИН, ще му изядат хайвера от БЕЛУГА, ще му спят в легълцето с чаршафи ПРАТЕЗИ. тома е снежанка предала седемте джуджета в тайни преговори със ЗЛАТА КРАЛИЦА ФУЧЕДЖИЕВА.

всичко е пиар, кака ви го е измислила, а сега ще чета продължението на "майка".

о, предателство, МАКАРОНОВ предаде джуджетата окончателно, дал е продължението на ФУЧЕДЖИЕВА! която ПРЕЗИРА! лицемерният мизогин....

мда, няколко удара по клавишите и създаваш история.

и за друго ми се пише, но то може да бъде споделено само в лична кореспонденция с лицемерни мизогини. СЪВСЕМ ТЕ НАТОПИХ.

това с големите букви е влиянието на прозата на тома марков върху мен.

не съм те раждала за да пишеш с главни букви, мойто момче.

Следеният народ - текст за Уикенд

За малко ще продължа темата от предишния ми текст за българската църква. Баща ми беше комунист, но ми завеща Библията на неговия баща като «изключително мъдра книга». И често я четеше. Но не вярваше в Бог. Защо чехи, поляци и унгарци се бунтуваха срещу комунизма? Една от причините е ревностният им католицизъм с който комунизма не можа да се справи. Българският народ поставен в същите условия не създаде бунт.

Изчетох «Следеният човек» на Веселин Бранев с голям интерес, не удоволствие, защото да четеш роман базиран на досие на Държавна Сигурност, не е удоволствие. Трудно е да се дават оценки за подобна книга, но аз я приех като максимално честен разказ за злото. Неизбежен е паралела със записките на Георги Марков. Бранев и Марков са двете страни на една и съща монета. Интелектуалци, писатели, единият бяга в Германия, но не издържа психически и се връща в България, докато за другия родовото чувство може би е било по-слабо, и избира да бъде чужденец. Далеч от родина и роден език, но с пълната свобода да бъде себе си. Бягството не е било за всеки. Знаело се е, че обричаш роднините си на преследване - така че е трудно да се съди защо един е останал, а друг не.

Като писател Веселин Бранев е по-умел от Георги Марков, а като личност не по-слаб. Да извадиш публично страхът си, начина по който са те манипулирали, както и малките ти, да кажем, гъвкавости, е смелост. Независимо дали читателите ти вярват докрай. Някои ще вярват, други не. Аз избрах да вярвам на В.Б., защото другото е безсмислено. Не са много хората, които намериха смелост да се изповядат в последните 20 години. Изповедите им трябва да се приемат като процес на дълго ровене в тинята докато излезе люспа злато. А тези, които истински се налага да се изповядат, всъщност са най-нагли и безпардонни.

Гледах откъси от «Горещо» с Кеворк Кеворкян. Страхотен журналист, изключително умен мъж, бясна енергия. Професионалист до мозъка на костите. Има голяма ирония в мисълта, че ако Ноам Чомски е знаел, че човекът поканил го за интервю във «Всяка неделя« е писал доноси срещу Димитри Иванов (и дали е Димитри Иванов или не, няма значение, срещу когото и да било), едва ли видео мостът с който така се гордее г-н Кеворкян щеше да съществува. Въпреки силно левите си убеждения, със сигурност Ноам Чомски не би разговарял за бъдещето на света с ченге. Звучи екстремно, но не е. Екстремно е примирението пред следенето, а не публичната погнуса от следящите. Но времето минава и това не е в тяхна полза. Без да звучи като смъртно пожелание, след има-няма 20-30 години никой няма да знае какво е доносник, камо ли да помни кой е Кеворк Кеворкян.

Веселин Бранев е формулирал изключително точно това поведение: «умишлено съучастие в съграждането на бутафорна действителност». Разбира се, всички живели в соца сме участвали в тази неутопична мизерия. Но е имало степени на участие. Било е възможно да си неамбициозен - това, което е избрал Бранев като поведение - в замяна на относително спокоен сън. Не се е бутал да бъде режисьор или журналист номер едно, занимавал се е съвестно с писане, и по този начин е избегнал «предложенията на които не се отказва». «Следеният човек» е книга за избора. Да си максимално почтен според обстоятелствата или да си доносник. И колкото си по-интелигентен и ерудиран, толкова по-сложен и тежък е избора.

За мен тази книга е катализатор да пожелая да видя досието си. Неприятно желание въпреки, че заради баща ми никога не съм била «канена» да служа на ДС. Бях и прекалено наивна и лекомислена за да ми имат доверие. Сега искам да знам дори и това, което не искам да знам. Кой е баща ми според неговото досие, коя е майка ми според нейното. А големият брат на баща ми е лежал 5 години в Белене. Това е горчивата история на много български семейства. Страхът, който разделя и никога не обединява. Или обединява за кратка възможност за ярост. За добро или за зло, историята ще прецени, в България възможността за реална ярост не се изяви нито по време, нито след комунизма. Яростта не бива да се бърка с жестокост. Жестокост е имало и има. Страхът като безусловен владетел над прости и умни, комунисти и тайни анти-комунисти, млади и стари, «рулираше». Четиринайсет годишните ще разберат какво искам да кажа. «Следеният човек» е важна книга, защото откритото споделяне не е типично за българите, заради откритото бъдеще на всички обаче, е много полезно. Мълчанието не е злато, а Зло.

И нещо светло за финал, защото мракът май не се е засилил да си ходи. Слушах Деси Добрева в «Aqualounge» в Бевърли Хилс. Затворих книгата на Веселин Бранев за да видя това българско момиче, което пее Уитни Хюстън невероятно. Красиво, изключително професионално, с великолепен глас. Изпя и много български песни и поведе хоро на което се хванаха….само жени. Около трийсет българки и двама мъже. Хм, какво ли означава това?

И пак - заради младите хора всеки трябва да изхвърли боклука от себе си. Някои имат повече, други по-малко. Само така има шанс бъдещите поколения да придобият вярата, която ни липсва.

последният филм на Джим Джармуш

е мега безсмислен и тъп. догледах го с фаст форуърд.
обаче гледах страшно интересен документален филм на внучката на Етел и Джулиъс Розенбърг, убитите на електрически стол за шпионаж. мъжът е бил шпионин, но жената не. и въпреки това са я убили. понеже е била дребничка, а устройството на електрическия стол прекалено голямо за нея, не са могли да я убият с един токов удар, а е трябвало на 2 пъти докато от главата й е започнал да излиза пушек.
децата им са били осиновени от добри хора, а повечето от хората от фамилията Розенбърг и досега не искат да говорят за случая. братът на Етел я е натопил за да спаси собствената си кожа. майка й я е съветвала тя пък да натопи Джулиъс Розенбърг за да остане поне тя жива, а той наистина е шпионирал за руснаците и е бил комунист, но Етел не го е направила. тъжен филм.

the incredible lightness of being

кунс/чичолина

след развода имат проблем при кого да бъде детето

ЖУ1. доза3-4.

http://jenatautre.blogspot.com/ - заредих още два текста.

гледам снимки на най-различни хора във фейсбук - приятели и непознати. всички са абсолютно полудели независимо от възраст и положение. всички позират все едно, че ги снимат за Вог, GQ, или са на холивудска премиера. и аз го правя понякога, но винаги с нежелание ако не ми се усмихва реално.

глътнали кореми, едното рамо леко изнесено, брадата вдигната достатъчно за да изглеждат гордо, но и достатъчно надолу за да не изпъква това, което не им харесва в лицата им. безброй стандартни, фалшиви усмивки. момичета фантазиращи се като светски личности, светски личности фантазиращи се като застарели манекени. тотална липса на индивидуалност, пихтия от тъпота и повърхностност, жалка гледка не щадяща дори интелигентните.

нищо не бива да се копира буквално. дори усмивките. Америка ни научи да се хилим изкуствено, защото в България хората не са свикнали да са усмихнати. а това е навик. любезността също е навик. доброто отношение също е навик. преди да започнеш да разтягаш лицевите си мускули в несвойствени движения, научи се да си мил с всеки първо. както и да е. това ще го развия в текст. по-достойно е да гледаш като намръщен тюфлек какъвто си, отколкото да се преструваш на позитивен и добронамерен човек. не си! ако беше, България сега щеше да е рай, а не Мордор. нищо, че наричаш американските усмивки лицемерие. не са! затова Америка е Америка, защото не са.

а аз не съм мила с всеки само когато този "всеки" злобее към мен. тогава си получава заслуженото и по американски и по български, че даже и по еврейски. следвам Стария завет за някои основни неща.

и още нещо. в момента да се приватизира и продава борсата е най-голямата тъпня, която може да бъде направена. от години поради една или друга причина следя борсата, сега, когато никой никъде по света не дава top dollar за каквото и да било, сега, когато е разпродажбата на века, българската борса, която така или иначе не струва много, ще бъде купена за центове. няма отърваване от безскрупулни хлебарки. спекулативни въшки. "морални" глисти.

иначе да ви е добър деня:]

част от разговор

н: муци, това е текстът, който аз нямах силите (и широката ти перспектива) да напиша. Четох една страхотна книга за това как се води психотерапия върху емигранти - защото трябва да си го признаем - вменяваното чувство за вина ни убива. От него пък тръгват още повече проблеми. Как да оправдая аз нежеланието си да се върна към мизерно живеене на нищожна заплата (защото не съм специалист по нищо). Имам ли право на страх. Какви акробатики се очакват от мен, за да защитя достойнството си?

м: абсолютно имаш право на страх по всяко време, но това не бива да те успокоява. защото в момента в който изчезне, ще разбереш, че отдавна си в корема на вълка. глътнал си се сам от страх. на мене ми писна. изобщо вече когато се чувствам виновна, само се преструвам. изобщо не се чувствам виновна за нищо, освен, че не съм спасила някое улично куче... но от друга страна имам кеп от визон от битака на мелроуз и феърфакс. утехата ми е, че ако срещна някой от peta, ще имам повод да се сбия истински.
ако ни е било добре, щяхме да сме си стояли, ники, но не ни е било. така че остави вината на виновните.

интересен мой текст

хахахаха, дразня ви, задръстеняци.

ениуей, това май беше първия ми текст за Новинар, излезе някъде през есента на 2004 г. майка ми беше мъртва, и както и прогнозирах, баща ми умря година по-късно.

получих "онова обаждане" на 28 ноември 2005 година рано сутринта. Дилов ми съобщи, а след него плачещата секретарка на Ламбо.

текстът не е за това, а за гъвкавостта. накрая ще разберете защо.(за да ви зарибя).

след 5 дни се навършват 4 години от смъртта на баща ми, а някъде между двамата, средата на 2005, ей така, за цвят, се самоуби и Марианчето Димтрова.

времето не е гъвкаво.

а да, и вече имам къща в Граматиково чакаща да бъде срутена, за да дойде на нейно място новата представа за свят.

вие се се дразнете, няма да ви преча.

Моята лична Берлинска стена

В статията на Мартин Карбовски има едно изречение, което бих перефразирала по следния начин: “....братя да се карат с братята си – този път на тема защо аз живея тук (Америка) и се мъча (понякога да, понякога не), а ти, тъпо копеле, вместо да миеш собствените си чинии, гледаш аз кво правя.” Ако подходя по този начин - това няма да е разговор. Ще звучи като скандал между хора, които по причини вероятно уважителни и за 2те страни, са се разделили и сега нямат грам толерантност към новият свят и статут на отсрещната страна. В тази схватка Карбовски vs. Емигрантите е необходим модератор. Ще се опитам да бъда такъв.

Живеейки от 14 години в Америка мога да кажа, че не се чувствам виновна за абсолютно нищо. Освен едно голямо “освен”.... Чувствам се тъжно виновна за това, че моята майка почина сама. Изпитвам ужас от звъна на телефона през нощта. По това време на денонощието новините са обикновено лоши. Е, получих това обаждане през февруари и се върнах в България за да погреба майка си. Връщайки се обратно в Америка с още по-голям ужас, осъзнах, че някоя нощ вероятно в не много далечното бъдеще, ще получа същото обаждане и за баща ми. Това не е оплакване. Споделям. Направила съм избор да не живея в България, и това е една от трагичните му последици. Всяка коренна промяна на живота ти е свързана с изключително сериозни отговорности и компромиси. Това го научих живеейки и “израствайки” в Америка от 28 годишната си възраст до сега. Знам, че не по-малка отговорност беше да останеш след 1989 година да израстваш в България. С радост виждам при всяко от пътуванията ми, че тези които наистина са се борили, а не са се престрували, са направили много със себе си. Въпросът с цената, и кой компромис е по-лесен, или както се казва в песента “Should I stay, or should I go?”, е абсолютно личен въпрос. Изборът не е повод за гордост, а заявка за това кой си. Искаш ли винаги да крачиш по улиците на които си играл на стражари и апаши, или искаш да се губиш в непознати квартали и бавно да опитомяваш някое място докато и то се превърне в част от теб. А може би искаш и двете. Не искаш да вярваш само в един Бог, а в повече. Какъвто и да е твоят избор, според мен е правилен. Моят баща е в България. Но дъщеря ми е в Америка. Аз съм мостът между тях. От мен зависи дали този мост ще издържи или ще се срути под тежестта на времето и разстоянието. Дъщеря ми обожава да прекарва ваканциите си в България и говори и пише прекрасно на български.

За момент ще се отклоня от темата, защото всеки път когато пиша “български” с малка буква, това ме дразни. Защо в Америка американците ще са Американци, а в България българите българи? Надявам се някога някой политик да въведе ново граматическо правило в българския език – Българи винаги да се пише с главна буква. В буквален и преносен смисъл.

Връщам се към темата. Правилният Български на дъщеря ми не се дължи на Опра, а на настоятелното ми чувство за идентичност, което се изразява и в това, че в къщи се говори само и единствено на Български. Не се гордея с нищо друго така, както с това, че не чувствам никакво задължение нито към държавата Америка, нито към държавата България. Благодарна съм на съдбата за съчетанието от трудности и личности, които е изпратила на пътя ми. Моя е отговорността да не ги отмина, а да се спра и да се опитам максимално да взема от момента. Съответно когато успея, знам, че го дължа основно на себе си.

Изключително съм щастлива, че 1989 година се случи. Разбира се, завари ме наивна, неподготвена и незнаеща, но със страхотното желание да се уча. Бях готова на всякакви странни лични избори в името на така бленуваната свобода и мечтания капитализъм опредметил се със срутването на Берлинската стена. В същност всеки от нас носеше в себе си по една подобна стена. При едни беше по-голяма, при други значително по-лесна за разрушаване. А някои носят в себе си неразбиваем Мавзолей. Те не ме интересуват, защото олицетворяват забраната да имаш избор. Обречени са на забрава.

Срутването на личната ми Берлинска стена не беше лесно. Реших да се случи в Америка, въпреки, че съм убедена, че е еднакво трудно да го правиш в България, Германия, или Аляска. И няма грам егоизъм, нито пък алтруизъм в избора на това къде го правиш. Защото не съществува обща свобода. Свободата е само лична и строго индивидуална. Останалото е комунизъм. Колкото и да ми е жал за Американските момчетата умиращи във Фалуджа, или Българските рейнджъри в Ирак – това е част от индивидуалният им избор. Аз съм избрала да треперя кога ще получа нощно обаждане и да съм обградена от непознати лица. Тези, които са в България са избрали да изпитват страхове и дискомфорт, които са ми неизвестни така както моите са неизвестни за тях. И в това няма нищо лошо, защото стените ги няма, и ако искам да си купя къща в родното село на баща ми, мога да се обадя в Граматиково от Лос Анджелис и да проведа разговор на тази тема с братовчед ми Петко. За мен това не е проява на космополитност. Просто е факт от един нов живот, който харесвам. И въпреки, че не чувствам грам вина за обезлюденото Граматиково, защото това няма нищо общо с емигриралите извън България, а има много общо с емигриралите, да речем, в Бургас или София, се надявам, че ще “върна” в това далечно Българско село част от моята Българска душа.

И така мога дълго да продължавам да пиша, защото тази тема е безкрайна, но ще спра до тук. Желанието ми на човек, който го няма, и който в същност по негов си начин никога не е напускал България, е да има толерантност. Няма смисъл “силно да любим” България или “силно да мразим” Америка. Те не са нищо повече от част от света, в който така желаехме да живеем преди 89та да се случи.

В Америка видях надпис върху черква: “Блажени са гъвкавите, защото никога няма да бъдат изкривени до неузнаваемост.” В България съм виждала надпис “Бог е българин”. Мисля, че истината е някъде по средата, че не е една, и че за всекиго е различна. И това е просто прекрасно.

безинтересен текст на Юлия Кръстева

на който слагам заглавие: "малко писател, малко българка" - не от някакви наранени патриотични чувства, опазил ме....бойко борисов, просто неинтересен ремикс на общоизвестни факти с обичайната европейска, лява щедрост към циганите и липсваща такава към българите. иначе Юлия Кръстева всъщност е французойка от българо-еврейски произход.

http://e-vestnik.bg/7675/yuliya-krasteva-na-iztok-e-evropa-na-stradanieto/

les rita mitsouko

Църковна лумпениада - за Уикенд

Не харесвам източното православие. Чувствам се по на място в епископална църква - пасторите говорят на човешки език, изглеждат като нормални хора и не са облечени в абсурдни дрехи. не мънкат неразбираем староцърковен български размахвайки махало отброяващо часовете до ада - кандилницата. А и не съм християнка. Не вярвам в митове. Вярвам в това, което чувствам, а то е, че нещо ме е създало, и ме води по пътя. Сила без име, прекалено голяма за да може да бъде вкарана в човешки измерения, камо ли да бъде описана в книга с главен герой духовен и добър човек израелтянин.

В Лос Анджелис, както и във Вашингтон, където съм живяла, има две църкви - на старите и на новите емигранти. На ченгесарския и на неченгесарския синод. Вече съм загубила дирята коя на кой е тук, но ще разкажа това, което съм преживяла и видяла.

В едната църква служи отец Х, който не е изпратен от синода, а е избран от местното настоятелство. Х е пич с който един ден прекарахме във весело пиянство. Моя позната се закачаше с него, а той току що се беше разделил с жена си. Отец Х прилича на всичко друго, но не и на поп. Някога би стоял добре пред Магура или Кристал, но не и на амвона (така ли се казваше??). Познатата ми ме нави да отида на църква. Отидохме. Отецът свърши службата и ни покани на гости. Показа ни колко хубаво си е ремонтирал жилището, беше чисто и спретнато, а спалнята му беше впечатляваща. Стените бяха боядисани във винено-червено, чаршафите от лилав сатен, срещу голямото легло имаше тоалетка с огледало на която стоеше списание «Вог». Очаквах да чуя Бари Уайт, но Х се оказа интелектуалец и ни пусна Ленърд Коен. Беше наловил риба и искаше да я пържи, а аз трябваше да си оправям багажа защото на следващия ден заминавах за България, и за да не скърша хатъра на групата, ги поканих в къщи. Х пържи риба, пушихме трева, изпихме несметно количество бира. Отецът ми показа белег от куршум на корема обяснявайки, че е бил в чуждестранния легион. Действието се развиваше от 1 следобед нататък. Към 9 вечерта дойде някакъв пич с нова каса бира, аз вече не издържах, оставих ги да продължават и си легнах. По едно време се събудих от нещо, което в първия момент не бях сигурна дали сънувам, или наистина го чувам. Цялата къща гърмеше от Сигнал. Нищо против Сигнал, просто не съм ги чувала от 85 и не са ми в плейлиста. Пък и в Лос Анджелис. Беше към 1 през нощта, купонът явно течеше с пълна сила. От спалнята се обадих по телефона гневно крещейки да намалят музиката и заспах. На следващата сутрин къщата вонеше кошмарно на цигари, пържено и алкохол.

Следващия път в който направих грешка да отида на църква беше за помен на майка ми. Защо изобщо отидох при положение, че не вярвам в такива неща, не е ясно, но от време на време решавам, че мъртвите са способни да имат желания. Пристигнах в разгара на службата. Отец Х говореше не лошо, намигна ми от амвона, аз му намигнах в отговор и като свърши го попитах:
«Отче, к'во става?»
«Нищо особено, вика той, купих си ново БМВ. Не идваш на църква, това се записва някъде, ще те съдят»

Ще ме съдят ли?? И кой по-точно ще ме съди? Бог? Тъпанарите назначили човек, който става за купон, обаче говори за грехове? Отец Х поне се старае църквата му да изглежда прилично, води си службите, а за «светския» му живот да бере грижа настоятелството. В другата църква обаче беше отвратително. Преди много години, отново заблудена, се бях отбила да паля свещ, и беше затворена. На втория етаж на църквата имаше кръчма. По стените разкривени портрети на Ботев, Левски и царя, а под тях маса с мъжки и женски мутанти, които ме изгледаха кръвнишки при въпроса дали няма кой да отключи църквата. Нямаше. Последните новини обаче са добри. Църквата има нов настоятел, изключително симпатичен българин, д-р Дейвид Веско, личния ми лекар от 10 години, който се е заел да върне църквата на българите. В смисъл като някой иска да запали свещ, да има кой да отвори вратата без това да му отнема много време от пиенето на ракия. Само съм чувала за това, което е заварил. И не съм го чула от него. Съпругът на някаква от предишното настоятелство отглеждал медицинска марихуана. Незаконно заделяли и за продажба, и къде, къде да я складират - в мазето на църква 2. Обаче тревата мирише, не можеш да я скриеш лесно, и някой ги изтропал на ФБР, ония дошли бронирани и маскирани и станал панаир голям. В амвона на църква 2 бившият поп приютявал и бедни, загубени в греха души - проститутки. Състрадателен, истински християнин.

Преди години отидох и на един Великден в номер 2. Всички наркодилъри, псевдо-мутри и обикновени селяни бяха дошли с новите си джипове Мерцедес. По тротоарите около църквата беше пълно с мацки, които се закачаха с тях, и никой нямаше никакво намерение да се бута в тълпата вътре. Кой докопал свещ, докопал, важното беше, че който искаше да покаже новата си кола, я показа. После всички отидоха на гръцки ресторант в който пееше Кичка Бодурова и се чупеха чинии.

Този разказ е за оправдание за скептицизма ми към българската религиозност и църква. Ако трябваше да се водя по примера на духовните лица, щеше да е най-подходящо и благоверно да съм проститутка на Санта Моника булевард. Поне като говорят за грехове да има за какво да се чувствам гузна. Божествена лумпениада е българското име Божие, да се светят делата на порочните раби, царството на позора да е вечно тяхно!

черната станция на вампира М.

тази сутрин, половин час след събуждане, в пост във фейсбук на Настася Достоевски Филиповна, нарекох Айн Ранд патка.

хахаха

повредата не е във вашия телевизор.

сложих си

ръката на паспорта и душата в мемъри стика и отрекох всичко което не е интересно. да ме кълне който може. get a life.

lady gaga преди да я измислят

стефани джерманоти 2006



лейди гага 2009

Jeff Koons in Gagosian

радост. преди няколко дни откриха изложба на артиста известен в България най вече като бившия съпруг на Чичолина. през уикенда ще гледам. излага платна този път, което си е вълнуващо.
бащата на Джорди, момчето, което обвини Майкъл Джексън в педофилия и получи около 40 милиона долара, си е теглил куршума. дали това е резултат от гузната му съвест след смъртта на МД, който вероятно нямаше да е такава психическа развалина, ако това дело не беше заведено срещу него, което явно е било изфабрикувано.
Куунс е създателят на този ултра кич, порнографско изображение на МД с любимото му шимпанзе създадено в периода му с Чичолина. хора, които така брутално изваждат себе си на показ, защото това също говори "отвътре", колкото и да изглежда външно и повърхностно, изобщо разсъждаващите върху какво може, не може, за обратната страна на известността, за това, че и "богатите също плачат", не са във връзка с кораба-майка:) меко казано. всичко е разрешено когато се занимаваш с изкуство. и тези, които го правят са не по-малко "болни" от "здравите", но имат привилегията да могат да споделят болестите си по интересен начин.
а тук нещо ужасно:
http://www.dailymail.co.uk/news/worldnews/article-1228987/Man-threw-dog-bridge-posted-video-online-brought-justice-horrified-Internet-users-hunted-down.html

току що

научих, че жените с големи цици били по-умни. досега се чудех как може да съм такъв айнщайн - ето какво било. и може би това е обяснението за стремежа на толкова жени да запълнят една, да кажем, празнота с импланти. въпреки, че изкуствените цици НЕ означават изкуствен интелект.

умберто еко за гугъл и живота:)

благодаря, нели!

http://nellyo.wordpress.com/2009/11/17/umberto-eco/#comment-7078

downtown stuff

before and after@downtown

Толкова ли е трудно да бъдем свободни? - текст за Уикенд

Берлинската стена падна точно преди 20 години, а ние трябваше да се измислим наново. Да родим себе си с огромна радост съпроводена завинаги с болката от времето, което беше безмилостно към няколко поколения. Интересно нещо обаче се случва с една порода сърни, които имат късмета да живеят на границата между бившата Западна Германия с Чехия. Късметлийки са, защото там не ловува кмета на Созопол, който бракониерства и убива бременни сърни. А в България сърните са опасни и ужасно агресивни, нападат хора и той, горкичкият, бил атакуван от едно такова бременно чудовище, и нямал друг избор освен да я отстреля. Дано духът на нероденото бебе да го преследва завинаги.

Но да оставим нашите сърни-стръвници да разкъсват безпомощни кметове и да се върнем към немските им сестри. Оказва се, че породата червени елени Ахорния, които живеят на границата между Германия и Чехия, досега не са разбрали, че могат свободно да преминават от една държава в друга. Там където преди 20 години е минавала електрическа ограда на която кой знае колко чехи са се изпекли, сега се намира един от най-големите европейски природни резервати, част от проект наречен Зелен пояс. Поясът ще свързва националните паркове и резервати по цялата гранична линия от Студената война. От Баренцово море през Арктика, до Черно море в България. В Баварските и чешките гори по границата е създадена първата подобна зона, а в нея живеят елените Ахорния.

През 2002 година немски учени ги екипират с нашийници с вградени GPS предаватели чрез които могат да следят движението им. Еленски поколения назад, когато Чехословакия се отделя от Запада с токова ограда, елен след елен умирал опитвайки се да прекоси границата. Докато накрая разбрали, че не бива никога повече да се докосват до нея. И че това, което е отвъд, е забранена за тях територия. През 2005 година чехите екипират и техните елени с подобни електронни нашийници и установяват същото. Елените Ахорния от чешка страна пък не искат да преминават в немската въпреки, че отдавна вече няма преграда. С помощта на компютрите учените забелязват, че един единствен смелчак, еленът Винчек, дръзва да прескача до Германия веднъж в годината, но винаги си се връща обратно в Чехия. Колективната памет на тези елени е толкова силна, че от поколение на поколение «помнят и предават» травмата от ударите с ток от Желязната завеса. За тях Берлинската стена никога не е падала.

Тази история дълбоко ме впечатли и разстрои, защото ние, хората, бързо забравяме. Сега всичко е такова, все едно, че не е било. Било е. Каква е колективната памет на българския народ преживял и оцелял не само комунизъм и фашизъм, но и 500 години турско робство, което разни лесно адаптиращи се към глобалната политическа коректност червеи, си позволиха да наричат турско присъствие? Може ли тази неосъзната колективна травма и до сега да ни преследва под формата на неспособност за истински бунт? Дълбоко примирение пред всяка свинщина. Липса на духовен център, на религиозност в добрия смисъл на думата, защото да се палят свещи, да се кръстиш и да строиш параклиси, нищо не означава. Това са само знаци, които и Злото използва. Само показване на вяра за да излъжеш Силата или Бог, ако евентуално я има, че вярваш в нещо повече от неубедителното ти себе си. Да, ама не, голямото знае кое е истина и отминава подражанието, а лъжата ти остава в теб да те отглежда.

Преклонените глави, които сабя не сече, се мятат безпомощно в собствената си неадекватност, в продажността си оправдана с инстинкт за оцеляване, в комплексите си изразени в истерична злоба и завист към всеки, който МОЖЕ. Няма значение какво. Каквото и да е. Не може да можеш. Колективната памет казва, че не можеш, защото ще бъдеш наказан. Наказан, че си българин, че си по-слаб, по-малоброен, по-беден. Тази колективна памет на стотици години дебне в съзнанието на всеки българин и го пази от радостта от успеха на ближния. Радостта от това, че някаква Сила ти е дала живот и едно кратко пребиваване в този свят в който вече никой не те преследва. Никой друг освен духа на преследвачите, на окупаторите, на насилниците, на чуждата воля, която вече я няма, но добре дресирани, ние я упражняваме безмилостно един върху друг.

Толкова, колкото българите сме жестоки помежду си, никой отвън не може да бъде. А е така просто да си щастлив. Да се радваш, че някой е преминал границата. Че щом той може, това е надежда и за теб. Че ти можеш да я прекрачиш когато искаш и както искаш. Но не. Като някакви зомбита, българите се дърпат за краката, опитвайки се да те свалят на земята и да се нахранят с поражението ти. А поражението ти е и поражение и за тях. Защото елените Ахорния има кой да ги пази и отглежда, а младите българи ги отглеждат старите, тези които не вярват в нищо, и продължават да упражняват злото отнемайки свобода. Не е нужно да си ченге за да го правиш. Сянката на робството, студените пръсти на фашизма и комунизма, колективната памет изпълнена със страх, пречат и на тези, които още не са се родили. Има Бог и той е в теб, няма нужда от име, но го има, повярвай! Учените казват, че с времето елените Ахорния ще последват самотния елен Винчек, и последната граница, тази, която е в душите им, ще падне.

Толкова ли е трудно да бъдем свободни?

walk, walk fashion baby

златният начелюстник

никога

винаги

ВИНАГИ

гъз

"защото се чувствам длъжна да съм мъдра, а всъщност се чувствам просто наебана."

откъс от разговор във фейсбук

"....боли ме главата от глупости. всеки е свободен да пише както си иска. когато ми предложиха да стана комсомолски секретар на студио Време - малко преди 10 ноември - аз им се изсмях и отказах. по нелепо предложение не бях получавала. а те явно перестройчески са си мислели, че хем съм различна от типичното, хем обаче съм дъщеря на някой от "техните" и дай да направим нашето момиче секретар, нищо, че е асоциално, така може нещо да се спаси. новата вълна. Георги, сигурно си пич, но честно казано, никога не съм общувала с комсомолски секретари, нито с отличници. презирах ги, а и винаги съм ги избягвала, както и те мен, защото бях вредно влияние. щях да им навредя на биографиите. продължавам да държа да съм вредно влияние и ми се повръща от отличници и кариеристи от всякакъв род и строй. не ми харесва тона ти. много се разпореждаш, пич. единствения бивш комсомолски секретар, който харесвам и обичам е Дилов. но на него могат да му бъдат простени много повече неща отколкото на болшинството хора, защото е този, който е. и нищо, че е бил комсомолски секретар, той никога не нарежда на никой, ти пиши, ти не пиши така. днес съм в много лошо настроение, това което пиша в момента не е за да водя разговор, нямам нужда от никакъв диалог, и въобще не ме интересува кой какво мисли."

gosadist and diabolik енд брилянтно

crrrrazy shit but i love it.

crazy shit, funny crazy shit

http://gosadist.ipower.com/page2.html

kabmaster

download
firewall
дай virus
на опитващите се
да те delete
don't crash
often

от друга страна well come to twitter, fuchedjieva
barry white and other consequences of not crashing

номер едно

в текста долу питат Мадона на каква възраст харесва да са мъжете й, отговорът е:
"трябва да са достатъчно големи за да се обличат сами". велика.
хахаха, Мадона кърти. отива да види майката на Хесус, която е с 14 години по-млада от нея. "свекървата" го е родила на 14 години.
тръгвам по нейните стъпки. не ми се занимава с възрастни разведени мъже. ще правя кастинг скоро.
http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-1226600/Madonna-touches-Brazil-meet-Jesus-mother-whos-14-years-younger-.html

Rupert Murdoch is an asshole

http://www.guardian.co.uk/media/2009/nov/09/murdoch-google

Колко скоро ще е сега - текст за Уикенд

“Колко скоро ще е сега?»

(парче на The Smiths)

Ако решиш да търсиш в интернет информация за Стефан Гамизов, попадаш на неочаквани статистики. Които вероятно нямат нищо общо с него, но пък са интересни. В периода между 2002-2006 г. от България са изнесени 17 тона човешки кости (биоматериал). Повече от САЩ, Канада и Европейския съюз взети заедно. През 2009 г. вече са 21 тона. През комунизЪма, преди селското стопанство да бъде унищожено по възможно най-тъпия начин от новите варвари, България изнасяше домати, жито и какво ли не. В момента явно производството на трупове е изключително нарастнало и е много доходно, и съответно акцентираме там, където ни е силата. От друга страна чак през океана се чу, че в БТВ има нареждане да не се говори за култура. Думата «култура» трябва да бъде забравена и по възможност заместена с думата «риалити». Колко по-интересно е когато Станка от Ловеч пръдне в ефир, отколкото да се говори за Салвадор Дали. «Салвадор - дали?« Не, в никакъв случай! А новината за това как Роман Абрамович е похарчил за един обяд в Nello’s в Манхатън 52 000 долара, подтиква към революция - френска, съветска, талибанска, няма значение, само да падат глави като неговата.

Светът ужасно отесня с възможностите си за информация. Сега да си на 20 години! В глобалната несвобода. Човекоядната орхидея на която така се радвахме, хлопна челюсти. Какви цветове, какво равенство - защото отново за това става въпрос - какво съвършенство на формата. И преглътна.

Едно и също е да растеш в България и Америка, защото се говори за едно и също - всичко е риалити. Не на друго ниво, а с повече или по-малко пиксели. Мадона пее Come join the party, а партито го няма никакво. Борсата е серийният убиец маскиран като клоун, а тези, които му дърпат конците, пратеници на Сатаната. Сатаната може да е всеки - Барак Обама, Иван Костов, Мона Лиза и леля Веска чистачката. Всеки живее на кредит - пари или доверие, няма значение, защото нито едното, нито другото съществува. Спомени от бъдещето.

Онзи ден едни черни щяха да ме бият в Даунтаун. От повече от година не бях ходила и видях с очите си, че Рогатият е тук. Преди улиците бяха фрашкани с латиноси, фалшиви ролекси, златни синджири с автомати Калашников, гигантски телевизори по 200 долара, море от хора и стока, всички говорят испански, не си в Ел Ей. Сега е празно, затворени магазини, огромни празни пространства с For Lease на прозореца. Разхождам се незабележимо с бяла риза и джинси, невидима като щраус заврял глава в пясъка, арийка в един мургав свят. На врата с голям като камък за давене Canon. В далечината виждам група черни облечени в африкански роби. Забелязват ме преди да съм щракнала дори и веднъж и крещят:

«Ето я бялата кучка от дяволските медии, ще продава снимките ни!!!»

Веднага свалям камерата, събирам длани в молитвен жест, накланям глава и тръгвам към тях да чуя Нещото, което не знам. Те са 7-8 големи пича с коси на плитчици и с безизразни лица. Един вика гневно пасажи от Библията от време на време проверявайки дали слушам внимателно, и настоява, че те са избраните, не евреите. Съратниците на този черен Хитлер гледат отвеяно към отсрещния тротоар, а бялата кучка се радва на Обама нарисуван с малки червени рогца. Дяволчето Фют. Предателят на цялото човечество. Ако невежеството беше конспирация, щеше да има надежда. На земята има графики с масонска пирамида, рисунки с черен Джийзъс, на един голям картон пише с дебел лилав флумастер:

«Джийзъс е бил черен, събудете се, белите хора лъжат!

Ние сме първите хора, ние сме избраните, ние сме по-съвършените!»

Пичовете си мислеха, че са страшни, а аз не исках да ги разубеждавам, затова постоях достатъчно за да разберат, че не се страхувам. Белите кучки трябва да си заслужат името. А наоколо не беше безобидно. Тези, които ходеха по полу-празната улица не бяха там за да пазаруват, а защото са им останали само две собствености - лудост и бедност. И никой не може да им ги вземе. От години не е имало толкова счупени хора по улицата. Орнаментите на сградите от 30те са по-добре запазени.

Мисълта ми скача, но това едва ли има значение при бързината с която се редуват рекламите по телевизията, както и със скоростта с която се изнасят кости от България. В Даунтаун сега е така, както ще бъде в недалечното бъдеще в София, само че там ще има квартал в който ще се говори не испански, а езика на Мохамед. Всеки ще е чужденец в страната си и никой няма да помни къде и защо е роден. Защото вече няма да има страни. Всичко ще е едностранно. Пак заради шибаното равенство. Глобализацията е абсолютно социалистическа идея. Да внесем малко североафриканци от Малта, казва президентът Първанов.

А тук се въоръжават най-сериозно за да са готови за момента в който Обама ще забрани оръжието. Този момент не бива да идва, защото това би означавало гражданска война, която много бързо ще стане расова. Охраната непрекъснато ме убеждава да си купя пистолет. Не че не искам, просто не чувствам ясна заплаха. Което нищо не означава.

Онзи ден даваха документален филм за събитията в 24те часа след убийството на Джон Кенеди. Демокрацията е основана на лични интереси, манипулации и код на поведение на съответното ниво за съответния момент под претекста за ненарушима свобода. Нищо повече. Лее се кръв, режат глави, сменят се правителства. Както казват французите:

«Колкото повече се променя, толкова по-същото остава».

След колко време ще е сега?

deadmau5

"success is a job in new york"

нов парфюм на Bond No.9
"...точно като парите, ароматът е безполов..." - изречение от рекламата.

"мисли богато, изглеждай бедно", казва Анди чийто дух се е заселил в този парфюм. и имай кинти, добавям аз, защото парфюмът е скъп.

"Аллах е велик"?

Аллах е велик, както и останалите месии, но мюсюлманите навсякъде по света трябва да заемат ясна, вокална, твърда позиция срещу ислямския тероризъм. дълбоко нечовешко е упражняването на величието на Аллах избивайки невинни хора в негово име. и който казва, че крайно десните християни и крайния ислям са едно и също, е глупак. християните не учат децата и жените си да се самовзривяват. оправданието с войните не е оправдание. има нещо дълбоко сбъркано в религия, която позволява подобно поведение. онзи ден един баща в Англия премазал дъщеря си с кола защото поведението й било прекалено повлияно от запада. пълно е с такива истории. докато порядъчните, добри, нормални мюсюлмани не заемат публична позиция срещу подобни действия, не е възможно да се вярва в нормалността на религията им. ислямският тероризъм, недопустимото им отношение към жените, нецивилизоваността на арабския свят доказват, че нещо не е наред в тази религия.
ако терористът убил 13 души беше уволнен от армията заради възгледите му и психологическото му състояние, щяха да се започнат дела за дискриминация, които той щеше да спечели заради "нарушение на човешки права" и останалия bullshit използван да защитава всеки терорист. дали това щеше да спаси тези 13 души и да обрече по-късно някакви други хора на смърт, не можем да знаем. едно е ясно - никой не убива крещейки "Исус е велик". и това ще ни разделя все повече от мюсюлманите, които не разбират, че трябва да живеят в мир и толерантност към тези, които не почитат Аллах.

:)

http://www.kultura.bg/bg/article/view/16196

plastic dreams

Magimel and Antichrist

адски хубаво е, че има кино. нищо не е прекалено лично, а го живееш.

паднах си по Benoit Magimel, порасналата кукличка на Изабел Юпер в La pianiste, в един филм на Шаброл.

Антихрист на Ларс фон Триър е все едно че си режеш клитора с ножица, което Шарлот Генсбург и прави във филма. изобретателно. а това че няма грам чувство за хумор, е досадно, подценяващо се, и за психиатър, но без да е интересно.

криза - ноември '09

пиша за кризата тук, защото засяга и България. по това, което се случва тук можете да разберете какво ще се случва там.

за 2 месеца продажбите ни са около 30 000 долара. това е бизнес, който през 2007 и 2008 направи 16 000 000 долара. шеснайсет милиона - за тези, които не могат да асимилират цифри. магазините по Родео Драйв са тотално празни. какво означава това в цифри: наемът на земята на която е построена сградата на Луи Вуитон - те притежават сградата, но не и земята под нея, тя е собственост на Фред Хейман от Giorgio of Beverly Hills, голям лейбъл през 80те - е 1 000 000 (един милион долара) на месец. наемът на земята под магазина на Картие, който те построиха преди няколко години е близо 400 000 на месец. през 94 година когато работех за Диор, наемът на мазето ни само струваше 90 000 долара на месец.

една наша приятелка-клиентка, една от най-великите бизнес дами, които познавам, милиардерка от хотели и казина във Вегас, онзи ден ми каза, че прогнозите, че нещата се оправят са неверни. така ще бъде още дълго време. и това е мнението на болшинството ни клиенти, а те знаят какво говорят.

така че съветът ми към себе си и към всички, които четат блога ми е, затягайте коланите, лишавайте се от това без което можете, не разчитайте в следващите няколко години на чудеса. финансовият срив е толкова голям, че всякакви новини за след 6 месеца са абсолютно нереалистични. не ви плаша, а ви казвам какво става в тази държава от чието благоденствие до голяма степен зависи благоденствието на света. Европа няма как да е изолиран остров на просперитета. всички банки по света са свързани, всички борси са свързани, движението на стоки и пари е глобално.

разбира се, и това ще мине, но ще е бавно, болезнено и със стискане на зъби.