В интервю за сп. Ева Даниела Арнаут - красиво, симпатично, умно и много откровено момиче - споменава, че българките не се дърпат достатъчно и, че в България се пие повече отколкото трябва.
Германска писателка от български произход злостно оплюва България в новия си роман. Авторката се казва Сибила Левичарова - името й може да се тълкува като Пророчица с леви убеждения. На България много й се събра. Ние сме си свикнали да се мразим взаимно и вътрешно, но сега взеха да ни плюят и мразят и отвън. Това вероятно е абсолютна случайност и всякаква прилика с действителни лица и случки е плод на болна фантазия.
Криза. Бизнесът е в мъртва точка, всеки ден фалират компании, хора остават на улицата. Няма шега. За тези които не знаят - работя за една от най-реномираните бижутерски фирми в света и в момента сме в частичен банкрут. Въпреки, че сме на Родео Драйв, въпреки, че Дейвид Уеб съществува от 60 години, и въпреки, че клиентите ни са представители на най-едрия бизнес. Доста от тях са в списъкът на Форбс с най-богатите хора в света. Обаче никой не купува. Такъв е тренда в момента. И докато мине, с нас сигурно ще е приключено. Междувременно обаче, Christies продаде на аукцион един диамант, който съм държала многократно в българските ми пост-комунистически ръце. Собственичката му, Лий Аненбърг, е повод за отделен разказ, затова сега ще разкажа само за конкретното събитие.
Като една от най-богатите и благотворителни дами в света, преди 2 години тя ни поръча да й намерим особено важен и впечатляващ диамант за рождения й ден. Навършваше 89 години и се съревноваваше с доведената й от покойния Уолтър Аненбърг дъщеря, която току що си беше купила друг чудесен диамант от нас. Разбира се, диамантът на старата госпожа трябваше да бъде по-голям и по-скъп. На сцената се появи чаровният Зури, собственик на най-известната компания за диаманти в Америка. Зури е мъж, който не можеш да не забележиш дори и само по това, че кара сребърното си Бентли по Родео Драйв на «първа арабска скорост». По времето на соца арабите караха бавно по софийските улици и подканваха българките, които понякога се прежалваха за парфюм от Кореком. Със Зури обаче не би ставало дума за прежалване - висок, елегантен, с посребрена коса, дрезгав глас, и секси израелски акцент, плюс съответната намааност, която в неговия случай е чаровна, той може да накара всяка жена да поиска «кръгче с Бентлито му«.
И така, Зури намери Диаманта - 32 карата, изключителна прозрачност, D без дефекти. В съвършено изрязаните му безброй стени, светлината се пречупваше като фойерверк. Благодарение на този диамант разбрах защо диамантите са толкова ценни. Взривът красота е ослепителен. Тук трябва да спомена, че подаряването на пръстен с диамант за годеж не е духовен ритуал, а маркетингова хватка създадена в началото на миналия век от Де Биърс, най-големите производители на диаманти в света.
Важен детайл за българските новобогаташи, които със сигурност имат нужда от образование, е че г-жа Аненбърг купи диаманта си с пари от тръста на фондация Аненбърг с условието, че като умре той трябва да бъде продаден и парите върнати обратно. През март тя умря, а диамантът й днес получи 240,000 долара на карат. Това е най-високата сума някога плащана в света за карат. Общо - 7 700 000 долара. Анонимен купувач. А иначе сме в тежка рецесия.
Кевин, моят шеф, който извърши продажбата, е най-безумният евреин, който познавам. Баща му, старият Паркър, е бивш военен. Миналата седмица стана на 89 години и предаде на сина си папка с документи за службата му в американската армия. До сега никога не беше споделял с Кевин, че като редник при десанта в Нормандия срещу Хитлер, неговата задача е било да събира откъснатите крайници на ранените си другари. Кевин каза, че баща му се разплакал подавайки му папката. Не това прави Кевин безумен евреин, а решението на баща му първо да го изучи в католическо училище, а после да го прати във военна академия. Сигурна съм, че с военната академия безуспешно се е опитал да направи сина си истински мъж. Съответно Кевин е евреин гей с католическа и военна закваска. Не му е лесно.
Днес ми даде да прочета изрезка от едно Бевърли Хилско списание в което се разказваше за 100 годишнината на софийската синагога. Стана ми приятно, че съм българка. Оказа се, че нашата синагога е третата по големина в Европа и е световна архитектурна ценност. Архитект е австриецът Фридрих Грюнангер и е строена от 1905 до 1910. С Кевин нееднократно сме си говорили за това как България е спасила евреите си. Разказах на него и на охраната, че синагогата е от другата страна на улицата с джамията, а малко по-нагоре е църквата, и че тези три религии съществуват заедно мирно и спокойно в съвременна България. А това е повод за гордост.
Другата голяма новина е, че бившата пиарка на ФБР е започнала да издава жълт вестник заедно с Барбара Уолтърс, която получила в мейла си най-случайно top secret доклад в който се изнасят факти за корупцията по време на Джордж Буш. NOT! - както би казал Борат. Шегувам се, това е абсолютно невъзможно. Или е възможно само в света на Борат. Тук държавната тайна не е шега. Онзи ден арестуваха един учен, защото бил готов да се продаде на Мосад. Дори не се беше още продал.
Напоследък големите новини се оказват невидими с просто око. Като косъм в супата. Или все едно, че някой лош сервитьор ти се е изплюл в яденето. И когато ти се доповръща, мислиш, че си болен, а всъщност болестта не е в теб.
