от тук нататък

този блог ще е черно-бял.

multiple personality disorder

пак за Бокова

сега пък тя подкрепя петицията за освобождаване на Полански. като глава на институция като ЮНЕСКО не е нейна работа да се обявява в защита на педофил. неуместно и възмутително е.

Полански и "разкаянието"

направена е петиция за освобождаването на Полански. не мога да я подпиша. с цялото ми съчувствие за тежкото му еврейско минало и закланите му жена и дете, той си остава извратен за това, че е дал наркотици на 13 годишно дете след което я е содомизирал, освен всичко останало. феминистките нещо са се умълчали, артистите си скубят косата, че това е несправедливо. кое е несправедливо? един човек да извърши тези гадости с едно дете и след това да избяга от наказание? талантът и личната история не могат да бъдат оправдание. казвала съм го и за Стависки. бил се покаял. естествено, че ще се покае, да не е идиот. но ако един обикновен човек извърши нещо подобно, някой ще го интересува ли дали се е покаял или не. а и никак не е трудно да се разкаеш живеейки свободно във Франция, правейки филми, създавайки семейство. миналото е само срив в Матрицата. нищо повече. нямам особено съчувствие, защото ако това е била моята дъщеря, не само ще искам да лежи в затвора, но може и да не остане жив.

malibu fire engine

карма

Ирина Бокова е първата жена генерален директор на ЮНЕСКО. не баща й.

обвинения и арести

Илия Троянов разгневен срещу ЮНЕСКО заради избора на Бокова. за съжаление не могат да бъдат отминати религиозните му възгледи в контекста "мюсюлманин горящ еврейски книги срещу дъщеря на комунист". в случая анти-комунизмът може да бъде добро прикритие за анти-семитизъм. не съм чела нищо от Троянов, но ми е любопитно да прочета, защото трудно мога да съвместя истински добрия писател с човек, който приема исляма на късна възраст. едно е да си отгледан и израсъл с Мохамед, друго е човек занимаващ се с изкуство да стане така религиозен, че официално да се причисли към религиозно течение. широкото разбиране за света не допуска тесни религиозни възгледи. още повече такива, които поставят жените в унизителна ситуация и са със стотици години назад цивилизационно. така че доколко Илия Троянов е добър писател няма да разбера от успеха му в Германия, а от това, което ще прочета от него. а и в момента едва ли има нещо по-лесно от това да си анти-комунист.

четох интервю на Буковски (не Чарлз, Чарлз е казал за живота всичко през призмата на липсата на идеология и наличието на тотална свобода) от който също нищо не съм чела, но той със сигурност пък е последовател на Жириновски. ултра-десен. със сигурност увреден от комунизма. вероятно единствената причина да не е включил евреите в списъка си с дебнещи света опасности е, че е в България с приятеля си Юз Алешковски, който е евреин. това е единствената причина. Буковски е расист и всъщност някъде дълбоко вероятно и нацист. и него ще трябва да го прочета.

интересно. може би новите интересни писатели са екстремисти в убежденията си.

Полански най-накрая беше застигнат от кармата си. дано това да е всъщност края на криенето, бягането и страданията му. изнасиленото от него момиче отдавна му е простило и вече като зряла жена агитира за свалянето на присъдата му. препоръчвам документалния филм Roman Polanski: Wanted and Desired. сигурно може да бъде изтеглен от някъде. страхотен портрет на талантлив човек с много трагична съдба. никога няма да забравя кадрите с Полански току що пристигнал в Америка заради ужасното убийство на жена му и нероденото му дете. съсипан от мъка човек. след нещо такова, депресията може да те подтикне към всевъзможни саморазрушителни действия.

тук интервюто с Буковски: http://e-vestnik.bg/7218

"да ви еба в почтените харизматични мозъци"

цитат от Борис Сергинов
иначе, добрутро.

ако

информацията в медиите не е манипулирана, в Бг се случват не лоши неща около новото правителство. не мога, разбира се, да не спомена откровенния по детски, комиксов начин по който премиерът обяснява за донорите и безсмъртието. свежо. в контекста на българската матрица.

прочетох за египетския конкурент на Ирина Бокова, и да, човек, който иска да гори книги на който и да било, е анти-човек. анти-семит е невинно. така че днес прочитайки в Ел Ей Таймс изказването на Иво Инджев, че международната общност е по-склонна да приеме дъщеря на комунист пред арабин анти-семит, е удар под кръста на никой друг освен на България. Ирина Бокова срещу арабин анти-семит е правилния избор.

тук се говори за скорошен удар на Израел над Иран, и съм все по-убедена, че е неизбежен, а вероятно и необходим. не може да има до Израел държава, която отрича Холокоста. Палестина е друга тема за която пък трябва да се каже, че при удар над Иран, Саудитска Арабия и Йордан ще застанат негласно на страната на Израел. Израел трябва да го има, Америка и Русия трябва да намерят начин да запазят света такъв какъвто е.

всеки ден има уволнени, фалирали компании и хора, които не могат да си намерят работа.

изследване показва, че жените никога не са били по-нещастни. това е трудно да бъде установено при положение, че жените ги питат дали са нещастни от скоро. няколко десетилетия. преди това имаме една пещерна жена за която не знаем дали не е искала да размаже черепа на пещерния си мъж с кокала от последния му улов.

сега просто всички знаем, че има хормони, депресии със сложни имена помитащи като тайфни с нежни имена, психоаналитици с мозъци на най-обикновени психари, знаем колко е неприятно да не можеш да имаш това, което предлага пазара, а той е императорът на света, и така нататък. нещастието е така лесно да се улови, както да усетиш пулса си на китката.

и в този ред на мисли не можем да не кажем, че мъжете са не по-малко нещастни от жените. за тяхното нещастие просто се знае повече и сме му свикнали.

довиждане, отивам на изложба.

д-р Стрейнджлъв - the sequel

Кевин ме пита дали е възможно да е исинска следната история: когато Елцин бил на гости на Клинтън, е бил открит една нощ гол, по розови гащи, на Пенсилвания Авеню опитвайки се да спре такси. а на следващия ден руските и американските тайни служби са го хванали да се опитва да прескочи оградата на Белия дом.
естествено, че е истина, и е просто невероятно, че начело на ядрена суперсила е бил пияница в делириум тременс. сега се смеем, ама хич не е смешно.
довечера съм на вечеря в Beverly Hills Polo Lounge, в хотела от Beverly Hills Cop. правят страхотен стейк тартар. в България пък го правят страхотно в ресторанта, който е на мястото на бившия Кристал, не знам как се казва.
Ирина Бокова е начело на Юнеско. Обама, Медведев и Бойко Борисов се разбират не лошо. идеологията е мъртва.

Норман Мейлър за пластмасата и насилието - неговото и на обществото

бележка на редакцията: знанието прави силата

най-официално се извинявам на Ангел Игов за един текст за Култура от преди близо 2 години в който се хвърлих като тъп Робин Худ да защитавам Райна Маркова, която не познавах. сега вече знам за какво става въпрос и разбирам, че е бил напълно прав. не мога да линкна текста, защото сайтът на Култура не работи.

не мога да бъда ничия жертва

но се опасявам, че като се прибера в Бг Райна Маркова ще ме причака някъде и ще ме залее със сярна киселина.

organized sponaneity

Джон МакЕнроу е афро-американец албинос (i wanna take a ride on a discostick)

+ или изкуството да създаваш врагове +

гледах филмче за един ден от живота на Вежди Рашидов - 45тия му рожден ден. супер продукция, блокбъстър за душата на ексцентрично самоубийствения български народ. защото всички тези хора от филмчето (елфите шушукат, че Майсторът го е правил без Маргарита, надяваме се да не му се е налагало), не са дошли от друга планета. те са туземци като нас.

геният на режисьора е изпаднал в своеобразен колапс като е сложил на каданс здрависването на Илия Павлов с Вежди Рашидов. защо да се забавя нещо, което не е нищо повече от здрависване на художник с бъдещ мъртвец.

художникът е надарен и със социални умения - използвам тази сложна формулировка, поради това, че "мисля сложно и по-просто не ми е възможно, yo" - и прави страхотни маски на Бетовен.

в последните дни имаме прояви на всякакви хулиганщини от страна на черни и на много бели. никъде никой не е доволен от нищо. всеки иска да изкрещи на някой: "шибан кретен, ти си виновен, щот'си тъп!!!!!", но само някои го правят - тевтонката Серена Уилямс, Кание с убийственото гадже, и един бял сенатор с изпържен мозък в горещото масло на религията. а аз само чакам някой от Бг да прошепне "шта размажа".

обвиняват копелетата, не се шегуват.

"да си го завреш в гъза!", "ЛЪЖЕШ!!!", "най-якото видео е на Бионсе,(....малка (бяла) путко, която не може да пее, you suuuuck...)"

и на всичкото отгоре днес президентът се "изпусна" и "изтече" информация, че е казал офдърекърд, че Кание е задник.

лошо се държат и ги чувствам близки заради изтрещялостта на жеста.

Шакира вие от нейната си клетка, днес беше задръстен ден.

в не по-малко изтрещялото си желание да са многомилионна арийска армия, светлооките пуснаха фалшива снимка от протеста във Вашингтон, която е от преди 6 години. доказано.

докато Ръш Лимбо и меките главорези се възпламеняваха от идеята за тих преврат - без да се вади оръжие, само пръскащи се виртуално хамбургърмозъци - либералите-добермани разкриха Конспирацията на Дъвката на Джийзъс. duh, idiots.

либералите са добермани, консерваторите питбули. ако ще ме убива нечия захапка, да е на доберман. по-добре изглежда на кино от лице без скули с големи, увиснали бузи.

Обама е доберман. красив, елегантен, перфектно дресиран, с добре поддържан, рафиниран гняв. омразата към него е зашеметяваща. стряскаща. аз също не му вярвам, но не му желая смъртта. да го пази Силата, дано не го убият. би бил супер секси в True blood.

а доброто побеждава докато сме се размечтали.

Бионсе покани схрусканото от големия черен котарак русо мишле да си каже думичките, и това си е красиво както и да го погледнеш. без грам цинизъм. positive thinking. good energie. we are one. нежна кънтри-фея отнемаща гаджетата на приятелките си.

доброто победи! црна маца е добра пантера, в неделя ще има thank you, Jesus, за урока, защото да си невъзпитан е по-възпитано когато си бял.

това не го знаехме досега, мислехме, че Джон МакЕнроу е афро-американец албинос.

враговете са нектара на войната, пчелния прашец на еволюцията.

Жижек

каква приятна тишина.

вчера ми беше обяснено, че Америка е създадена да бъде Република, а не демокрация и че демокрацията е наложена тук от социалистите в началото на миналия век. съответно това, което се случва е нейният провал.

от известно време хвърлям по едно око на новите звезди във философията и естествено не може да не се появи някой нов марксист - Славой Жижек. интересен за четене, възбужда, но комунист re-loaded. дълбоко инфантилен, блестящ ум - както понякога се случва при гениите. в интервюто, което линквам отговорът му за това колко често прави секс и какво разбира под секс e смешен, необичаен и симпатичен имайки предвид мъжката природа. или порода. зависи на какво си попаднала. а отговорът на последния въпрос е доказателството за инфантилност и вредност.

http://www.lacan.com/symptom2/?page_id=88

не мога да бъда нито лява, нито дясна. има неща, които ми харесват и в двете. има и неща, които ми харесват и в анархизма и в нацизма, както и в рязането на глави от френските революционери. но да принадлежиш означава да служиш. служи този, който може.

2 любими неща на едно място

friday night

lostbulgaria.com

тези снимки са от един изключителен сайт. гледах часове наред обърканото ни минало и погубените от комунизма цивилизовани хора. лицата на тези, които вероятно са имали по-голям шанс да издигнат българския народ на някакво по-високо ниво от това, което беше оставено, не взето от някой, а оставено, преди 20 години. ако моя баща беше жив, той никога нямаше да разбере това, което пиша в момента. майка ми го знаеше и дълбоко не го харесваше, но в крайна сметка в себе си остана завинаги жена на един мъж, който й разби живота. а аз съм избягалата и невърнала се дъщеря. сега, когато и двамата са мъртви, ми е по-лесно да погледна миналото отблизо. дори от България.

Свети Осама Superstar

това е първия текст, който написах след като се върнах в Америка на 28 септември, 2001. беше публикуван в Капитал.

бях в България за представянето на първата ми книга "Белият негър", гледах по телевизията как се срутват двете кули, а дъщеря ми беше в Америка чийто граници бяха затворени за 3 дни. това ще е и първото есе от продължението на БН.

Свети Осама Superstar

Осама е красив като икона от източно-православна църква. Само че вместо ореол носи чалма. А ореолът е невидим, той витае около нежно полегналият върху скалата Калашников, струи от ръцете на Осама, от дългият му, садистичен показалец, размахващ се пред очите на целокупния американски народ в неделя сутрин. Шоуто, неделното сутришно шоу, което сме свикнали да гледаме хрупкайки cereal, общо взето приключи. Вместо това Осама и неговият ореол трайно са се настанили на диваните в гостните ни и ние вече им вярваме, че сме техни заложници. Осама измести от съзнанието ни мястото, което заемаше например Брад Пит. “Боен клуб” се оказа клуб, който реално съществува, и щем не щем, ние всички тук в Америка вече сме му членове.

Страх ме. Много ме е страх. Толкова ме е страх, че малко ме е срам. Срам ме е и че толкова много ме е яд, че може да ми отнемат невинното едноетажно американско съществуване. Объркана съм. Много съм объркана. На връщане от България се запознах с една арменка, Магда, на 26 години, която седеше зад мен и не можеше да си попълни митническата декларация, защото не знаеше други езици освен арменски и руски. Намесих се със знанията си на ученичка от социалистическата образователна система, тя седна до мен за да й напиша данните, и се оказахме една зодия. Магда отиваше на конкурс за оперни певици при Пласидо Доминго във Вашингтон. От 2000 кандидати от цял свят бяха останали 40, и тя беше една от тях. До 16 годишна не знаела, че може да пее. Един ден докато свирела на цигулка, в главата й нахлул образ. Той бил “тази, статуята в Ню-Йорк с вдигнатата ръка, нали се сещаш, обаче лицето й беше друго. Не беше тя, а Монсерат Кабайе, и тя пропя. Статуята. И като започна тази статуя да ме преследва, и един вик, рев, нещо, което напираше в гърдите ми и вече не издържах, и като ревнах – А-а-а-а-а!, и пак – А-а-а-а-а!, и не мога да спра. Тичам при майка ми и й казвам, че трябва да пея. От тогава пея. Сега, през зимата бях при Павароти, който ми каза, че това мойто не е глас, а гласище, чудовище. Обаче много ме е страх. Теб страх ли те е?” Страх ме е. “Ти еврейка ли си?” Не съм, защо? “Приличаш”. Може, ама не съм, защо? “Ужасни са евреите, навсякъде само своите си подкрепят, много лошо.” Ти си избрана от 2000 души, и Пласидо ще те чуе, какви евреи? “Ти вярваш ли в Бог?” Може да се каже. “Ох, аз вярвам. Ние в Армения ще сме спасени, защото нали знаеш, че там е бил Ной, и Исус пак там ще дойде и ще ни спаси.” Това е чудесно, Магда. “Може ли да ми поръчаш една водка, ама не да я пия, ще си направя компрес на гърлото.” Нямаш проблем, дори и да я изпиеш. Хайде сега си направи компреса.... “Ох, не мога да се отърва от картината на самолетите в небостъргачите...” И аз. Спокойно. Осама е с нас в самолета.

През камерата монтирана на корема на самолета наблюдавам Канадските земи. Редовно проверявам каква е температурата на въздуха, колко високо сме в небето, качили ли сме се на The stairway to Heaven, или има още да се качваме. Поне да се знае, че се качваме по нея, при положение, че вече не бива да я слушаме... Мъжът пред мен се е подготвил. Намества върху главата си това, което стои между него и Бог, вади малка книжка написана на иврид, жена му обляга глава на рамото му, и за момент Осама изчезва. Но само за момент.

Вашингтон Дълес Еърпорт. Няма я националната гвардия. Няма полиция. Минавам митница по-бързо от всякога. На никой не ровят куфарите. Летището не е блокирано.

Приятелката ми е на работа и взимам такси до къщата й. Там е само майка й, дошла преди седмица от България. Вирджиния е зелена, тиха и красива като гробище. За втори път ми се случва да си помисля, че съм си забравила гласа в София. Всичко е толкова непокътнато. Такова каквото беше преди 11ти септември. И от това страхът ми става по-голям, защото то САМО ИЗГЛЕЖДА СЪЩОТО. А новата икона, Осама, седи и на канапето на приятелката ми. Тиха истерия, разплаквам се и не мога да спра дълго време. Дъщеря ми е в Лос Анджелис. Аз съм във Вирджиния. Бях в София, в която Осама също се появи, докато дъщеря ми беше с него в Лос Анджелис. Баба Нели, майката на Лили, моята приятелка, също го познава. Осама с красивите очи.

Цяла нощ говорим. За София, за Америка, за България, за този и онзи, тези и онези, ние и те. Уж много не говорим за това. Но то си стои. Не си отива. Ние и те. Ние, които току-що сме се запознали с Осама, и те, които отдавна го носят в сърцата си като икона на тяхното си собствено православие.

Никога не изпускам самолети, но на следващия ден закъснях и изпуснах полета си. Попитаха ме дали някой, който не познавам нещо ми е давал. Да, Осама. Ама то не се вижда с детектори, то е вътре в мен, и никой не може да прерови душата ми и да извади от там забраненото нещо, което нося.

Около мен няма полиция, няма я националната гвардия, летището е пусто. Сядам на терминала на United. Терминала. Там седим група хора, които изглеждаме същите като тези, които са седяли на Терминала преди нас. Същите като тези, които са седяли на Терминала на 11ти септември. Не сме се променили. Някои се чудят защо летището не е охранявано, те са дошли 2 часа по-рано, защото са смятали, че ще има много проверки. И аз дойдох по-рано, но си изпуснах самолета както никога, защото нося онова, нещото, което Осама ми даде.

It is a big secret, don’t tell anybody. Тайната на мъжът с красивите очи и муджахидински смъртоносен сексапил, мистерията на промяната, която бавно расте във всеки от нас, така както растяха извънземните в телата на космонавтите от екипажа на Sigourney Weaver. Бяха далече от Америка, но космическият кораб беше последна дума на техниката, всички бяха супер-специалисти, и това беше просто една мисия на чужда планета, както много други мисии.

Промяната в мен, промяната в жената срещу мен, не спираща да се усмихва, въпреки, че наоколо нямаше нищо смешно, освен ако не приемем, че Терминалът е адски смешно място.

Осама е в Лос Анджелис осезателно, защото ТУК ВСИЧКО е блокирано. Това с газовите маски вече сме го минали, пазят срещу прах и газ. Дъщеря ми изпива чаша вино и трескаво ми обяснява, че току-що са учили по психология, че телата и мозъците на хората са устроени за ловуване и живот на малки групи, малки племена, и че от праисторически времена това не се е променило. Значи, мамо, ние не сме устроени да живеем по начина по който живеем и затова се убиваме и винаги ще се убиваме. Това не го знаех. Мислех, че съм еволюирала, мислех, че знам и мога. Мислех, че обществото, държавите, хората, които ги управляват ЗНАЯТ какво да правят с инстинктите на пещерните хора. Но Осама също е учил в Америка, и той знае тези неща най-добре. Затова стои в пещерата и с нежни очи убива тези, които не са от неговото племе.

За първи път в историята на човечеството терорист е толкова известен колкото Бритни Спиърс. Днес започна и Войната. Докато Тони Блеър говореше на същото това човечество бършейки потта от лицето си, Осама беше в къщи на закуска с нас. Искам да кажа, че той закусваше с нас, американските граждани, докато ние седяхме втренчени в телевизорите си, заобиколени от знамената си, не знаещи какво да правим със себе си и с децата си, които рисуват картинки на хора падащи от горящи небостъргачи с врязали се в тях Боинги.

В колонките на списанията за това, което сега е IN пише “терор”, OUT е “бъдещето”.

разочарование

какво щеше да е човечеството, ако не се бяха появили първо християнството, после мюсюлманството, а будизмът беше "завоювал" света. колко би било добре, ако всичко можеше да се рестартира.

гледах Че Гевара с Бенисио, който се влачеше като следа от охлюв и с нищо не можа да ме убеди, че някой би тръгнал след него да прави революция. жалко.
гледах чудесен френски филм чието американско заглавие е A Christmas Tale и е адски подвеждащо. филмът е сериозен. Катрин Деньов продължава да бъде перфектната буржоазна кучка с нищо неизразяващо лице. великолепни актьори и история.

често срещам лица, които са като герои от филми. една наша клиентка, прекрасна жена, неимоверно богата и говореща с онзи южняшки акцент, който те праща в носталгичните за много стари американци времена на робството, онзи ден каза по повод направата на едно бижу следното: "ако ви трябват още диаманти, кажете. въргалят се навсякъде в къщи."
не беше шега, а съвсем сериозно предложение. 2 дни по-късно отидох до Beverly Hills Hotel, където тя винаги отсяда за да взема от нея едни бижута. красива жена с изкуствени мигли, топли черни очи, слезе величествено по стълбите покрити с дебел, мек мокет, стиснах финната й ръка за поздрав, тя ме целуна по бузата, и ми даде бижутата. на средния пръст носеше златен пръстен с диаманти и огромен изумруд, а на китката й под къдриците на тъмно-синята копринена блуза, носеше гривна от цветя направени от рубини, изумруди, сапфири и диаманти.

току що отивайки до тоалетната срещнах Гейбриъл Бърнс. преди години когато имаше кратка връзка с Мадона, двамата седяха на няколко маси през мен в Little door, чудесен френски ресторант на 3та улица. Мадона току що беше родила Лурдес и никога не е била по-красива от тогава. сияеше от майчинството. гърдите й излизаха от черна секси рокля, беше бяла като мляко, и мека. нямаше и следа от опънатото й сегашно лице. тогава и създаде най-добрата си музика - Ray of light. този лъч светлина я озаряваше отвътре. но тези моменти за съжаление са кратки за повечето от нас, и Мадона не прави изключение.

the wisdom path