Вероятно вече сте видeли един прелюбопитен сайт – оtgovori.eu. В него Иван Костов с кратки видеоматериали отговаря на въпроси като „Кой ще спре Доган”, „Ще орежете ли пенсиите”, „Кога ще имаме европейски пътища”...
Разбира се, отговорите са далеч по-малко от въпросите. И ако по някакъв начин се допитате до мнозинството гласуващи за Синята коалиция, те вероятно също ще се затруднят да преценят: самият Иван Костов отговор ли е или въпрос по отношение съдбата на най-старото и направилото най-успешни промени демократично движение в България.
Днес с останките от това движение се идентифицират малко над 300 000 души. Поне още два пъти по толкова твърди поддръжници бяха загубени само през последните 8 години. И повечето от тях са хора, които – странно – предпочетоха рационализма пред моралния патос. В същото време Костов винаги е бил атакуван с морални, а не с рационални категории. С чувства, а не с доводи. И това – на практика – прави невъзможен истинския разговор за четирите години управление на сините, които промениха категорично България и я върнаха в семейството на европейската цивилизация, където всички знаехме, че и е мястото, но някак не ни се вярваше, че ще доживеем това завръщане. Едни поради скептицизъм към повредения от годините на комунизма „човешки материал”, други поради неизменното усещане, че някъде другаде решават съдбата ни - в Кремъл, във Вашингтон, и от нас нищо не зависи.
Този разговор е важен по всяко време. Още по-важен е и днес, когато сините искат отново властта, а мнозина от тези, които ги подкрепят, имат колебания. Не за подкрепата си, а за реалната възможност промените, започнати през 1998-а, да бъдат продължени с нова сила единадесет години по-късно.
Свети Георги и Змеят
Преди да вляза в същността на разговора, бих искал да припомня една гергьовденска притча. За овчаря, който си построил странен олтар – на лявото крило била изобразена класическата сцена как свети Георги пронизва змея. На дясното крило – по-необичайната – змеят е отхапал главата на Светиня Му. А в средата на олтара стояла най-необичайната икона – змеят впрегнат в рало и заедно със свети Георги орат нива. Поуката от тази притча – от всяка ситуация има поне три изхода. Два очевидни и един интелигентен.
Няма да обиждам интелигентостта на читателите с очевидните изходи от изборите на 5 юли, ще се спра на интелигентната възможност.
Наблюдавам отблизо какво се случва в сърцата и умовете на гергьовците след решението да подкрепим Синята коалиция, без да участваме пряко в общи изборни листи. Все пак в известна степен "Гергьовден" се завърна на политическата сцена през 1998-а и като съпротива срещу управлението на Иван Костов, след като през 1997-а се отказа от успешно участие в избори, за да не пречи на пълното мнозинство на тогавашното ОДС. И за миг не сме съжалявали за това решение през 1997-а. То беше правилно, дори само за да се уверим, че комунизмът с обратен знак в никакъв случай не е демокрация. И за да направим експеримент – до каква степен може да бъде ерозирано общественото доверие при провеждането на категорични и често безпощадни реформи. Да го кажа афористично: до 2001 подкрепяхме реформите и участвахме в тях, имахме огромни резерви към лицата, провеждащи тези реформи. Днес – подкрепяме лицата, водени от спомена за реформите, но отвъд лозунгите самите нови реформи са неясно заявени и затрупани от предизборна врява. В крайна сметка за първо жилище без ДДС нито една Райна няма да седне да шие знаме, нали?
И за гергьовци днес Иван Костов продължава да е и отговор, и въпрос едновременно, а перманентната шизоидност на изтерзаната от събирания и раздели десница търси опора - за жалост отново емоционална, а не рационална – за да подпре с нея разклатеното си самочувствие на главен обществен реформатор.
Цивилизационната задача, както я нарече президентът Стоянов, беше изпълнена. България е член на ЕС и НАТО и най-големите противници на тази перспектива се примириха, даже някои се правят, че винаги са я поддържали, разчитайки на късата обществена памет. Вярно – доста лошо беше изпълнена от НДСВ, ДПС и БСП – но е факт. От нея вече произтичат далеч по-малко морални основания за спорове в обществото по отношение на неговото бъдеще. Патосът на политическото противопоставяне по инерция отново е по оста ченгета – жертви; крадлива олигархия на ДПС – почтено чиновничество; тотална държава с репресивни вътрешни служби – индивидуална свобода и либерална държава. Но искрата от този патос очевидно не подпалва голям огън в душите на избирателите. Отстояването й страда от малокръвност, а реформаторските идеи трудно надвикват кресливите „борци срещу корупцията”, националистите или подобния на индустриален смог мачизъм на Бойко Борисов. Отново няма рационалност – има жестове, наподобяващи и имитиращи политика.
За това ще се опитам да подредя с рационални доводи защо е нужна особено много днес подкрепата за Синята коалиция. Емоционалните доводи като част от традицията на собствения ни, биографичен вот не се нуждаят от непрестанно излагане. Днес те не привличат повече хора, отколкото през 1997-а. И това е рационалният подход към тях, колкото и да ни е мъчно да го признаем.
Трябва да се гласува за сините, защото „синьото” е:
1. Полезно на по-голямата част от общество – и в миналото, и днес, и в бъдеще. Реформите, които кабинетът Костов направи, бяха спасителни за българите, ефективни и предопределиха бързото икономическо развитие през следващите 10 години. Днес в сините редици бавно се заражда новата икономическа перспектива пред страната. Ако сините или идеите им управляват – бизнесът все по-малко ще се нуждае от държвата, а самата държава ще може да се съсредоточи в образованието, да се обърне повече към социално слабите българи, към големите инфраструктурни и публични проекти. В крайна сметка и за по-бедните българи едно синьо управление ще донесе повече средства и възможности от пропаганднолявото. Както се случи в периода 1998-2001-а година.
2. Синьото извървя дълъг и мъчителен път на постоянно себеочистване, понякога преминаващо в канибалско самоизяждане. Днес „сините” имат рефлекс на самоконтрол, понякога надхвърлящ границите на здравия разум, но при всички случаи много по-ефективен от самоконтрола във всяка една друга политическа сила. Идеята, че безобразията на „нашите” ще бъдат простени, защото са си „наши безобразия”, все още е жива в БСП и НДСВ, доминираща в ДПС и „Атака” и умело маскирана при ГЕРБ. При "Лидер" си е направо „символ верую” на цялата партия. При сините е невъзможна точно заради групите, които постоянно и зорко се следят една друга.
Само един пример ще дам – жестокият начин, с който се саморазправихме с управлението на Софиянски в София беше излишен. Имаше много грешки на Стефан, но последвалите управления на града ясно показаха, че са твърде далеч от неговата ефективност, а днешният фитнес режим на града няма нищо общо с буйния му растеж в периода 1999-2005 г.
3. Синьото все още се ползва със завидно доверие в Европейската общност не само по линия на Европейската народна партия. Това доверие не е панацея, но без него реформите, от които се нуждаем, ще се провеждат много трудно. Защото ще трябва да бъдат отстоявани не само пред българите, но и пред европейските чиновници всеки ден.
4. Ако синьото се научи да не клейми генерално вътрешното несъгласие, то неговото днешно разделение ще се превърне в най-голямата му утрешна сила. Защото обществото на свободни хора толерира свободното отстояване на различията и от постоянния сблъсък на различни възгледи по-ясно се очертават различните възможности. Казано простичко – синьото дава реални основания да смятаме, че най-после е научило, че в спора се ражда истината, а не само учредителни конференции на отцепнически партии.
5. Синьото е на път да прозре максимата, направила САЩ най-силната демокрация в света – „единни в многообразието”. Или поне искрено се надявам, че е така. Може би трябваше повече упорство и по-умело политическо инженерство при съставянето на сегашната синя коалиция, но първите правилни стъпки са факт.
6. След 8 години в опозиция синьото се убеди, че е грешно да „назначаваш избирателите си” в държавната и общинска администрация. Ето защо днес, най-рационална и убедителна програма за намаляване на бюджетните разходи за управление може да се прочете именно в тяхната програма.
7. Синьото най-после откри себе си в средната класа, в дребния и среден бизнес, сред свободните професии. То се убеди, че т.нар. „едър български капитал” по природа е склонен да колаборира с управляващите, независимо от техния цвят и да търси възможности „да си купи послушанието на работниците” – т.е. да олевява. Няма как двигателната сила на обществените промени да е съсредоточена или у хора, които се стремят към монопол, или у мнозинство, което желае само и единствено увеличаване на социалните разходи и намаляване на работното време.
8. Ако получи възможността за управление, изстрадалото последните 8 години синьо най-после ще има смелостта да се обърне към нацията с посланието за „кръв, пот и сълзи”, за предстоящите трудности, без да го залъгва с месиански очаквания. Казано на шега – Иван Костов вече не може да е месия, освен за много малък брой негови твърди фенове. Той вече може да е рационалният, признаващ ужасяващите изпитания, които предстоят на всички ни, държавник. Той няма нужда от месиански образ, какъвто му чертаят някои. Има нужда да подчертае убедителността си на мъдър политик, преживял 2 и 200. Всеки глас, всяка партия, които се присъединяват към Синята коалиция затвърждават този образ – необходим не само на самия Иван Костов, но най-вече на бъдещето управление.
9. Без синьото в следващия парламент наистина всеки ще може „да си легне” с всекиго, поради отсъстващата изначално демаркация на моралните различия в обществения живот. Няма политическа формация в България – колкото и да се самопровъзгласяват за десни, европейско-народни и т.н. – която да се отъждествява недвусмислено с определената от кабинетите на Филип Димитров и Иван Костов обществена тенденция. Разделението „комунизъм-антикомунизъм” все повече се замества от разделението „гражданство – мафиотизирана политика” и при това противопоставяне сините категорично се отъждествяват с гражданството.
10. Синьото управление в момента е единственото, което не може по презумпция да бъде обвинено в безпощадно отношение към природата на България. Големите посегателства над горите, презастрояването на Черноморските и планинските ни курорти, перверзната „целесъобразност” при въвеждането на зоните от „Натура 2000” се случиха при управлението на НДСВ, БСП и ДПС и при отчетливата и ясна съпротива на СДС, ДСБ, "Гергьовден" и отделните земеделски партии. Надигащите се зелени движения, които не гравитират около сините политически идеи, трудно могат да убедят „зелено мислещите българи” в автентичността и добрите си намерения.
11. Подкрепата за Синята коалиция в момента ще е реална подкрепа за сериозни и спешни реформи в българското образование. Реформи, които са не просто необходими, а жизнено важни за оцеляването ни като нация в изключително агресивната среда на общ европейски пазар на труда. Днес по особено драстичен начин се виждат плодовете на 8 години волунтаризъм в областта на образованието, на една политика, която на практика беше изместена от агресивен PR и която предполагаше, че с купуването на училищни автобуси се решава въпросът за свободното движение и конкуренцията на знания и идеи в България и света.
12. Управляваща синя коалиция утре ще означава незабавни стъпки към реабилитиране на местната политика, на реалната местна власт. В момента единствено в програмите на партиите от Синята коалиция могат да бъдат видени не лозунги, а поредица от стъпки, които ще дадат делигирани бюджети на районите и кметствата в общините, реално програмно бюджетиране, създаване на второ ниво на самоуправление между общинската и централната власт, истински мажоритарен избор на съветници. С две думи – реална децентрализация и самоуправляващи се общини. И тази философия не е лабораторно създадена, а е се основава на смисъла на Обединена Европа като организация, в която най-силната административна единица е именно общината. Тези реформи не са нужни просто за оцеляването на България, а за преуспяването на ЕС като най-модерната човешка обществена организация в досегашната всеобща история.
13. Аграрната политика, предлагана от партиите в Синята коалиция, е сред малкото казано по темата, напълно лишено от сантименталност и утопични патриархално-наивистични загрижености за българското село. Става дума за икономика, при която действа простото правило купуваш евтино – продаваш скъпо, влагаш малко – получаваш много, и най-вече мислиш в съпоставителни предимства за бъдещето, а не в абсолютни за миналото, когато българските селяни са изхранвали Османската империя.
14. Синя политика по сигурност, вътрешен ред и правосъдие. Не знам дали е „време за добрите”, както твърди не особено оригиналната рекламна кампания на Синята коалиция, но със сигурност е крайно време да дойде времето за лоши неща за лошите. Неработещата съдебна система е част от негативния чеиз на управлението през последните 20 години. В това число и на синьото управление от 1998-2001 година. Най-често реформираната и най-малко реформираната. Заявките на Синята коалиция за промяна на конституцията и сериозни последователни стъпки за независимост и същевременно реален самоконтрол на съдебната власт са спешно необходими, за да оцелее малкото останал смисъл, който хората откриват в съществуването на българската държава. Съдебната система е зона на изключително внимание не само във вътрешен план – тя е и рубежа, по който се сипе най-яростният „приятелски огън” от страна на Европейския съюз. Необходими са решителни, дълбоки и бързи промени с ясни резултати. Двуинстанционно производство по повечето дела, възможност за смяна и отзоваване на съдии при доказан конфликт на интереси, повече самоконтрол, пълна финансова независимост на съдебната от изпълнителната власт и т.н. и т.н. Това са само част от категоричните заявки на сините за промени. Остава да бъдат и промоцирани лицата на Синята коалиция, които бързо да се облекат в обществено доверие, за да ги проведат. Издигането на Неделчо Беронов за президент беше добра първа стъпка в тази посока. По-късните законодателни инициативи в 40-то ОНС – също. Сега наистина е време за решителна гражданаска подкрепа и сме длъжни да я дадем.
15. Синята коалиция е необходимо да бъде подкрепена, за да се прекрати най-после господстващата срамежлива нечестност по отношение службите за сигурност. Осем години след управлението на ОДС службите в България продължават да са най-непрозрачната, най-неефективната и поглъщаща огромни и безконтролни публични средства сфера на управление. Самата система на МВР е с прераздут щат, изключително неефективно управление и с крайно незадоволителни резултати. Службите за сигурност пък страдат от конституционно заложената шизофренна фигура на президента и постоянните, скромни като резултат, опити на парламента да върне гражданския контрол върху тях. В програмите на партиите от Синята коалиция има ясни виждания за необходимите реформи, срокове и желани резултати.
16. Макар да са далеч от смелото признание, че здравната реформа е катастрофирала и трябва да се започне отново, сините политици са сред малкото български държавници, които все още твърдо говорят за радикални реформи в областта на здравеопазването. Неоспорима истина е, че започнатата от тях реформа през 1999-а беше изкривена до неузнаваемост от последвалите упражнения на НДСВ, БСП и ДПС. Резултатите днес са видими за всички. Българското здравеопазване е кентавър, болен от шизофрения и непрекъснато яхан от некадърни здравни министри, монополна здравна каса и алчни фармацевтични компании, умело възползващи се от корупцията в сферата, за да затвърждават монопола си върху здравето. Необходими са спешни реформи, основани върху елементарната представа за добро и зло, каквато само етичната концепция на сините може да наложи и да превърне в действена политика.
17. Рационалността на възгледите в областта на културната политика на България са вероятно сред най-големите достойнства на синята концепция за управление. Започналото при госпожа Москова съживяване на държавната отговорност за културата даваше резултати повече от 8 години – до степен да не се забелязва пълната безпомощност на последващите управления да отвоюват по-достойно място за културата в разпределението на публичните средства.
18. Парламентарното поведение на партиите от Синята коалиция през изминалите 8 години ми дава основание да смятам, че промените в мисленето на хората, които леко се чалнаха от огромното обществено доверие през 1997-а, е окончателно и наистина в добра посока. Днес сините са по-рационални, по-наясно с приоритетите и необходимите първи стъпки на едно оздравително управление, по-лишени от илюзии от когато и да е било. Многократните раздели и събирания, продължителното седене в опозиция ги направи тъжни и мъдри, а – както казва Конфуций – ако се срещнат две еднакво силни амрии, ще победи по-тъжната. Тук виждам и ролята на всички онези българи, които – макар и да имат много резерви и съмнения по отношение на една или друга фигура в синята коалиция – трябва да подкрепят сините на 5 юли. Трябва, за да дадат възможност да се сблъскат две еднакво силни армии, а да победи по-мъдрата.
19. Изстраданата истина е по-добър учител от подарената. Преди 2000 години Богочовекът Исус, Изворът на изстраданите истини и Надеждата за спасение, каза: "Истината ще ви направи свободни." Днес мога само смирено да Го повторя: тези думи са истина. А вие сте свободни да повярвате в тях.
Здравейте Милена, наистина избрахме да популяризираме информацията за Г-н Гергов по този начин, чрез Google. Идеята ни е да покажем истински данни за него, защото невярната и нарочно злонамерена информация просто заблуждава хората. Ако сме причинили неудобство, неумишлено е било. Поздрави, Анна Русчева
:) симпатично е, че ми отговаряте, а още повече професионално. благодаря за извиненията, "на пиар като на пиар" в крайна сметка. разбирам и се абстрахирам. Красимир Гергов завинаги:)))