столът на който е седял Япончик

в средата на 90те имах една приятелка, руска, не особено умна, но много красива кучка. кучка си беше отвсякъде Лиля. имаше тези специфични, азиатско изглеждащи руски сини очи, остри и студени като ледени висулки, които обаче като се напиеше светваха топло и весело, а лицето й цъфваше в разпасана усмивка, и всякаква студенина изчезваше. изобщо нямаше какво да си говоря с нея, а тя поради това, че бях българка, сродна душа, много държеше да си общуваме. не си приказвахме, а се забавлявахме като едноклетъчни по следния начин. тя ме взимаше от къщи с белия си Лексус, вътре дънеше Ace of Base, прозорците се сваляха и бавно минавахме под палмите на Бевърли Хилските улици. в кръчмите се закачахме с типичните лосанджелиски загорели плейбои, които принципно за нищо не стават и финиширахме в гигантския апартамент на Лиля.
както жените на доста български бизнесмени, тя беше изпратена да роди тук за да роди американски гражданин. нейният Володя се вясваше от дъжд на вятър, висок красавец, който впоследствие класически я заряза за 19 годишната си секретарка, и откупваше отсъствието си с Америкън Експрес без лимит, както и гигантски апартамент в една и съща сграда с Дейвид Бауи. защо се сетих сега за Лиля? защото първата вечер като ме покани у тях на вечеря - шампанско, пелмени, водка, червен хайвер - почти със затаен от гордост дъх ми съобщи, че седя на стола на който е седял Япончик. 95та година Япончик беше легендарен бандит и близък приятел на красивия Володя.
руските бандити в ЕлЕй, които познавах по едно време бяха изключително забавни. някои от тях са мъртъвци, а други минаха през затвора и станаха легални бизнесмени каквото и това да означава. имаше и един легендарен руски клуб Руска рулетка, където Америка не съществуваше. всичко беше не като в сърцето на Бевърли Хилс, а като центъра на Москва, но тези истории са за книга, не за блог.
Белият негър 2:))) когато писах Белият негър родителите ми бяха живи и нямаше как да разкаже какви точно познати имам, защото това щеше да ги уплаши. но ето, жива и здрава, седяла на стола на Япончик, спасила живота на един руско-еврейски мафиот от арменската мафия (звучи измислено, ама не е:))), сега си разказвам спомените в блога.
жизнь хорошая.

нови пари

нови пари това купуват. това купуват и руснаци, араби, персийци, персийски евреи и парвенюта от всякаква националност. но изброените са най-често срещаните в Бевърли Хилс с подобни коли.
току що нахлу при нас силно татуиран, мускулест мъж с тен и бяла фанелка с огромно триъгълно деколте и куп дрънкулки на врата. свали гигантския си златен часовник с диаманти и ми го подаде. каза:
казвам се Голдстийн и съм евреин. всеки в хотела ме знае, защото буквално живея тук. страхотен часовник, нали?
тежеше около половин килограм.
върха е!
специална поръчка, само за мен от Авакиан.
браво, викам аз.
аз съм евреин и харесвам всички. защо трябва да има войни, защо не можем да седнем на масата заедно и да се харесваме.
аз съм българка и аз харесвам всички и аз също питам защо трябва да има войни и защо не можем да седнем на масата заедно и да се харесваме.
нали?
абсолютно.
не мога да спя по цели нощи. не спя и мисля. а мен всички ме слушат, защото съм оценен на 10 милиарда долара....
да, явно всички ви слушат, защото и ние ви слушаме в момента - соча охраната.
....но не мога да спя през нощта и...
показа ми пръстен на малкия си пръст.
....това е молитвен пръстен и по цяла нощ го въртя. ето сега го въртя и се моля и за вас (охраната и мен)
за какво се молите за нас?
да има бизнес. да купуват. искам да сте добре, всички да са добре.
благодаря за молитвите, но скоро май няма да са сбъднат, казвам аз.
няма, но ще мине, цикли са това.
знам, ще се оправи всичко.
да, всичко ще се оправи. страхотни сте, ако попитате за мен, всеки в хотела ме знае - Голдстийн.
супер. и ние вече ви знаем.

дали пък това Ламборгини не е на Голдстийн? а той с това неспане и неспирно говорене най-вероятно е на speed. горкия човек потънал в безсъние и 10 милиарда върти ли, върти пръстена и се моли. и да го бях попитала за какво се моли, нямаше да ми каже. не ми се предполага обаче, защото никога човек не знае. можеш да предполагаш, че се моли за пари, но може и да не е така. може пък да се моли за спокойствие. за сън. за някой, който да му вярва. да не умре от страх от смъртта. никога не знаеш за какво се моли такъв човек, нито който и да било човек. колкото и да изглежда просто, никога не е. никога.

днес хлябът е по-смислен от поезията

снощи гледах невероятно скучния филм за Силвия Плат. Гуинет никога не ми е била любимка, а като Силвия Плат е просто жалка. можеха да сложат актриса с емоционален диапазон на морско свинче, щеше да се справи по-добре. а Даниъл Крейг като Тед Хюз....ужас. равен, бавен, скучен, нищо неказващ филм показващ Силвия Плат като мекотело от богато американско семейство. Джеймс Бонд рецитира поезия, а жена му блокирана от него пече кейкове, докато накрая с изпечен мозък от ревност и химически липси, пуска газта и става вечна. ако не го беше направила, вероятно нямаше толкова да я харесваме.
иначе денят беше чуден, мързелив неделен ден. ходихме на брънч с Радина и приятелките й в едно супер място. ядохме любимите ни eggs benedict, след което ни подариха 3 великолепни, току що опечени в пекарната на заведението хляба. и това го правят с всичките си клиенти! преди да ти донесат сметката носят на всяка маса по 3 плика с различни видове хляб. да се подарява хляб е хубаво и смислено. да му мислят тия дето не смеят да си сложат въглехидрат в устата. интересното беше, че предишната сутрин сънувах как ми подаряват красив самун със златиста коричка. точно преди да се събудя. а тази сутрин закусих с домати, сирене, краставица и голяма филия чуден хляб.
в събота пък бях на рожден ден на Оги, който винаги ще ми е мил. беше хубаво. страхотен кейтъринг от самия чичо Вики, приятна компания, абе лека съботна вечер. така трябва винаги да се живее, но нещо всички сме позабравили, че има и по-забавни неща от тъпите ни ежедневни драми.
а сега пък понеделник. уффф.

evol

заместник-председателят на Народното събрание обвинен в домашно насилие

ето линк към едно интервю на Сашо Диков
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=186652
от което разбрах, че за заместник-председател на Народното събрание Бойко Борисов е сложил мъж, който е упражнявал домашно насилие. преди време четох в сайта на vsekiden.com, че световно безизвестния тогава член на ГЕРБ и съратник на Супермен , Лъчезар Иванов редовно биел дъщеря си. тези неща са доказуеми. правят се снимки, има съседи, има свидетели. ако това обвинение е вярно, а вероятно е, защото едва ли Сашо Диков ще си позволи да си измисля глупости срещу приятеля си ББ, безумието е тотално. надявам се, че някой ще сигнализира Европейския съюз какви хора получават най-високи назначения в България. освен това къде е протестът на българските женски организации срещу този тип? или и те са омагьосани от това, че ББ работи най-добре с жени и не смеят да го критикуват? ако той наистина работи най-добре с жени, ако наистина иска да помогне на България, а не дрънка глупости, той лично трябва да направи изявление за Лъчезар Иванов - насилник ли е или не е. и ако е, ББ трябва да даде обяснение защо е допуснал човек, който бие детето си, а и жена си, да бъде зам-председател на Народното събрание. обяснението вероятно ще бъде, че този човек му е бил верен години наред и всъщност не е бил дъщеря си, а тя се е блъскала в баща си....
пак питам - къде са женските организации в България в този смайващ случай? къде са феминистките? къде изобщо са жените на които им пука дали в България могат да се чувстват защитени от закона или в къщи могат да ядат тайно шамари, а навън да се усмихват и да си налягат парцалите в името на шибаните им бракове? и може да се вдига шум до небето когато ще се прави гей парад, но когато става дума за някакви бити жени от мъже на високи постове, пълно мълчание, така ли?
и поздравления на Сашо Диков за честността!

и ще бъде светлина

любов

the neighborhood

любов

най-категоричната форма на любов, която съм изпитвала напоследък беше ми демонстрирана от небезизвестния ми котарак Панчо. сега съм в работата и нямам снимки под ръка, но можете да го видите как гледа гордо от блога ми. още преди да замина за Сонома той изпадна в пиклива истерия, а като се върнах беше направил немислимото. беше се изакал на леглото ми и добре завил акото с завивката. добре, че го забелязах, иначе щях да се овъргалям добре в любовта и ревността му. опасно коте, голям ревнивец. и как да не е, като в къщи Панчо е със статуса на принц. последваха дни на наказателно пикаене. скок на леглото и моментално приклякане, което ако го хванех в момента, получаваше шут без да може да си маркира територията. този пост е посветен на Мила Искренова;)

миналото, което се случи толкова отдавна - преди цели 2 дни

talking about fucked up shit... за малко се размина. един път. а после още един.
след 2 дни ще има слънчево затъмнение и предупреждението е: внимавайте с всичко. опасности дебнат отвсякъде.
Ева и дъщеря й ми бяха на гости, и тази сутрин трите с Радина искаха бисквитки. месиха, пекоха и бисквитките станаха метафизични и мегаломански - зверски вкусно маслено-захарно-шоколадови.
тръгнахме да се разхвърляме по задачите за деня и както пътуваме Ева казва:
абе аз загасих ли фурната?
стига де....сега кво, да обръщам ли....
не, не, изключих я! сигурна съм, че я изключих, защото си помислих да не забравя да я изключа.
сигурна ли си? ако не си, вие се връщайте да проверявате, аз закъснявам....
сигурна съм, да бе! да.
окей.

и си викам, то ще се чуе.

денят минава, елегантен късен обед, пет часа, пътуваме към къщи. излезли сме в 9:30 fuckin' am. сега е седем часа по-късно.
отключвам вратата и прекрачвам като космонавт на Венера. 867 фаренхайт, гъст, нажежен въздух в Долината на Хола, ключовете не са се стопили, Панчо е жив и невъзмутим. фурната цял ден пече нищо на 450.
настава няколкосекундно дълбоко вътрешно мълчание за което знам, че реже титаний като гъши пастет. зла от страх Крали Марка съм аз. или обикновена дървесна буболечка с цвят на листо. човек става суперзъл от страх. като пинчер. врещиш с тънко гласче срещу някой и нещо, а съдбата лае като нюфаундлен. дебело Бау веднъж и толкова.
минава се светкавично през всички възможни мимикрии, къщата си е на мястото, котето е живо, всичко е точно като 2 дни преди слънчево затъмнение. просто, самоунищожително, по свой начин смислено като се набляга на "по свой начин".
пак се оживя.
изобщо не споменавам, че Радина заминава след 10 дни и така или иначе в главата ми е blob. милиони еднакви възможности са се клонирали в справедливи и разумни решения, а те събрани заедно едва доловимо пращят като късовълново радио. пук-пук и нищо.
посланието е неразбираемо.
имаше плюене в пазвите няколко пъти наужким. да си плюеш в пазвата е тъпо и ориенталско. както и да се погледне, не бих плюла истински в деколтето си.
на връщане от летището се минава покрай петролните кладенци на Ел Ей. Лос Анджелис вероятно е единствения голям град в света с петролни кладенци в средата. каквото и да кажа, че съм мислила в този момент покрай петролните кладенци ще е лъжа, защото всякаква мисловна структура е пометена от емоции. само знам, че бях тъжна. с изключение, че Панчо ме прави винаги щастлива, да, ама, като влязох в къщи не ме посрещна както винаги прави. хм, Панчо, къде си?
виках го, виках, никакъв го нямаше. лека, гадна паника започна да се процежда под заключените врати на супермаркета. всяка къща е подобие на микросупермаркет. обиколих къщата два пъти, гледах под легла, по прозорци, в гардероби, няма го. излязох навън - Панчо, Панчо, Панчо. излязох и влязох два пъти и разгледах навсякъде. отчаянието ми не подлежи на описание. къщата за малко не изгоря, котето избяга, Радина заминава. дали пък да не стана монахиня? пре третото излизане и влизане погледнах в един ъгъл до пералнята и гадината беше там. щях да го убия, но в последния момент си смених решението и го прегърнах. ловеше хлебарка и никакви отчяани зовове не можеха да го отклонят от лова. отвън влизат едни огромни чудовища тътрещи се противно, които принципно са само външни, но напоследък сме под атака.
такъв ден. след като разбрах, че Панчо не се е загубил, възможността за пожар не ми се видя вече толкова страшна. пък и не беше получил топлинен удар. освен фурната, навън беше 35 градуса....
в момента съм си сипала една водка с много лед и очаквам земетресение. безразлично ми е дали земята до нас ще се разцепи, защото знам, че ние ще оцелеем. отново и отново. чувствам се като хлебарка. непрекъснато някой и нещо се опитва безуспешно да ме екстерминира, а аз все не се давам. нямам търпение да се случи ядрена война за да видя дали пак ще оцелея.
познавам хора, които вярват, че около нас е пълно с големи, гущероподобни извънземни. колко трябва да си тъп за да си намериш подобен повод да се плашиш от екстерминация. та тя се случва всеки ден на психологично ниво и по-страшно чудовище от хомо сапиенсите с които си се обградил едва ли ще срещнеш в краткия си, леко безсмислен живот.
p.s.: току що Панчо събори корниза с трясък. което не означава в никакъв случай, че аз съм астрологът Лещански.

Бог да си завре подредбата

понеделник не е нищо повече от вторник
вторник не е нищо повече от сряда
сряда не е нищо повече от себе си
четвъртък се ебава с петък
петък чука събота intoxicated
събота мълчи виновно пред неделя
в която някой си бил почивал
казва кой?
Бог да си завре подредбата
и да не ме занимава
понеделник не е нищо повече от вторник....

последствията на изборите, които правим

"Наскоро гледах „Дзифт”, но той е твърде елитарен филм и не става за гледане от широката публика, която е твърде зомбирана и необразована. Не можеш да излезеш от „Биад” и да искаш да разбереш „Дзифт”."
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MzAwMDszOQ==&sql=MzAwMDszMg==

трохи от фейсбук

американците са страшни

erased

Раушенбърг - Изтрит Де Кунинг

Раушенбърг разказва за срещата си с Де Кунинг на която му предлага идеята си да Го изтрие. обсебен от перфектното, разбира, че единствено белия лист изглежда убедително. но само след като му се е случило нещо. Де Кунинг примерно.
Де Кунинг е не по-малко зъл. първо му казва, че го разбира, но не е съгласен. с идеята. и силно го обезпокоява. дава на Раушенбърг най-добрата си в момента картина казвайки нещо от сорта на "Като ще е, да е". разбира се, това, което ще да е, Е. молив, акрилик, водни бои, пастел....
Раушенбърг се подсмихва и казва: "Отне ми цял месец да трия."
това е Erased De Kooning. бял лист в рамка.
Раушенбърг става Раушенбърг. стъпва върхо гуруто, а гуруто му прави голям подарък. дали знае, какво знае, защо знае, няма значение. на всичкото отгоре Де Кунинг е красив. гей вероятно.
Салиери.

майка ми

на английски това се нарича glamour, на български е невъзможно да се преведе точно. glamorous са Марлене Дитрих, Грета Гарбо, София Лорен.
майка ми притежаваше това звездно качество, но имаше нещастието да се роди на не-точното място в не-точното време както повечето от нас. то й "печелеше" огромна скрита ревност от баща ми, много поклонници, както и върла женска завист. какво да се прави, някои са родени с идеални гърди и дълги крака. е, изрусяват се, но това не ги прави по-глупави, а по-красиви. дано поне нейната душа да е спокойна вече, защото моята определено има сметки за разчистване. вероятно това означава, че съм жива;)
днес видях в статистиката на блога ми, че някой е търсил информация за "Пиринка Фучеджиева". за мен беше повод да "видя" отново майка ми, а за анонимния търсач информация.
всичко е смахнато.

Пиринка Хаджиева

е името на майка ми за този който търси информация за нея от Балеарските острови. тя никога не взе името на баща ми. беше изключително красива и интелигентна. често мислеха, че е шведка. руса, синеока, елегантна, говореща няколко езика. беше родена да бъде принцеса, а не да прекара живота си в миризливия комунизъм.

изригване на вулкан на Курилските острови

убийствени снимки. винаги когато видя снимки на НАСА, си спомням с носталгия за времето на Рейгън и Звездните войни. Америка на Рейгън даде на света толкова много за да се стигне до сегашния момент, когато всички я мразят без да си спомнят кой доведе свободата в България, кой срути Берлинската стена, кой ни вкара в цивилизования свят.
а руснаците са странни дегенерати. продължават да създават добра литература и с това се приключва. а ние продължаваме да сме свързани с тях в желанието си да бъдем управлявани, не ние да управляваме управниците си. да има твърда ръка. да има нюх на диктатор. някой да заповядва и да решава вместо нас. дано да има свобода на словото, защото бъдещето не е на мъжете с квадратни челюсти. те само го забавят.

приземяване

За тъгата

Колибрито вибрира пред очите ти и това нищо не означава.
На тъгата не се отказва. Сприятеляваш се с нея не защото си слаба, глупава, и ранима, а защото си силна, умна и железна. Такъв е пиарът на това събитие.
Не си я канила за приятелка, нито ти е нужна за да мислиш и пишеш. Вече. Бързо се отричаш от «това, което не те е унищожило за да те направи по-силен», (вж. Сексът и града), и зашиваш един шамар на развенчания Месия за да си знае мястото.
Денят има само 24 часа от които просто не знаеш как да се отървеш. А това е като true blood за тъгата, която знаем, че е красив вампир създаден от мормонка.
Дистанцираш се от пристрастени към тъга, защото не е политически коректно да ги има при такъв избор на самолечения. Кога най-накрая ще се появи Грийнпийс на психологията и ще атакува нечистите й изяви. Тъжните хора трябва да бъдат вкарани в концлагери.
Не презираш вариантите на тъга, нито се страхуваш от тях, нито пък искаш да са около теб. Те са като третите ти братовчеди - никога няма да ги познаваш добре, защото няма време за всичко. Нещо от джунглата е останало в теб непокътнато. Законът на джунглата казва, че и децата ти могат да бъдат изядени, когато животното в теб е само и гладно. Тъгата е създадена от цивилизацията.
Принципно е безразлична към всички заради грандиозния си егоизъм. Нищо лично. Най-големият егоцентрик на планетата е срещу теб и се прави, че не те вижда, а всъщност не отмества поглед от теб. При това подмолно-иронично.
Тъга. Дразни.
Никой не те е вързал да стоиш с нея, обаче си лягате без колебание въпреки, че ще е ебане, не любов. Това искаш, естествено, но не винаги ти стават нещата. Накрая се озоваваш хем тъжна, хем пак сама.
Ръката й минава през слънчевия ти възел, оперира безкръвно, проправя си път в true blood, сърцето ти зацепва в шепата й като обектив на фотоапарат. Гръдният кош се изпълва до пръсване. За момент се замисляш дали това е филм или ниско-бюджетна продукция. Ако е филм кой е режисьор, и ако не си ти, сега какво ще стане. В ниско-бюджетната продукция си мъртъв по неубедителен, но грозен начин. Във филм смъртта е толкова съвършена, че когато видиш истинска кръв изобщо не й обръщаш внимание. Просто няма как да е истинска. С тъгата така изглежда и живота ти - просто няма как да е истински.
Гръдният ти кош е създаден за едно сърце без съквартиранти. За момент си Адам и Ева, които са сиамски близнаци опитващи се да си поделят ябълката след като са я опитали едновременно. Грозна гледка.
И все пак Холивуд побеждава, този епизод потъва обратно в подсъзнанието, и изведнъж разбираш, че си Рипли от Пришълецът. В теб живее извънземно. Гадно, лигаво и сълзливо, то едва се сдържа да не прегризе ребрата ти - нежната решетка между вън и вътре. Ридли Скот е режисьор, а ти си сурово, червено, кървящо парче месо. Изглежда, че за това живееш - да си герой на някаква хорър мелодрама - колкото и да е нелепо, и въпреки съветите на добронамерени познати. И не е лоша идея да си вземеш адвокат за да те защитава от тях по-нататък. Когато престанеш да си тъжен, а те се натъжат от евентуалното ти щастие.
Клъцни-срежи действителността.
Би било добре да е фантастика. Научна, всякаква. Легенда на пигмейско племе, разказ на чехълче осъзнало безсмъртието си.
Съществува още един идеален хирург на безкръвни операции, но това е друг разговор.
Тъгата кърти, а извънземните в стомаха са пропаганда на «Коалиция против правото на избор с помощта на кое шоу да затъпееш«.
Телевизорът шепти агресивно, нежен глас казва: «Да се пести енергия означава да се пестят пари». Вият сирени, подухва лек вятър, който раздвижва звънците на съседната къща, вътре телевизорът говори за Майкъл Джексън. Той умря и това не беше достатъчно - продължи да създава дългове дори и мъртъв. Чудиш се дали ако загасиш телевизора ще ти стане по-малко тъжно, но се отказваш, защото никой не е по-силен от следващото трийсесекундно послание. Дори и тъгата. Дори и смъртта.
Карма.

тъжен в Сан Франциско

нещата от живота - ? серия

понякога е по-полезно за духа да не се грижи за доброто на народа си, защото това, което е добро за народа, не винаги е добро за духа.
възпитана в дух на толерантност и уважение (относително) към институциите ще кажа, че пожелавам успех на правителството на Бойко Борисов. победата срещу БСП и особено ДПС е постижение. щях да бъда радостна ако приятелите ми от Синята коалиция бяха постигнали категорична победа, но за съжаление това не се случи. процентите им са унизително низки и ще си спестя, а и ще спестя на читателите детайлите на поредната констатация, че егото дори и на най-способните лидери може да бъде деструктивно и с трагични последици. в Синята коалиция имаше хора като Стефан Тафров и Надежда Михайлова с които можем да се гордеем в целия свят. а и не са само те, но това са личностите чийто интелект блести на фона на масата обикновени политици. жалко е, че българите изпитват панически ужас от интелигентността. в този ред на мисли Любен Дилов би бил идеалният политик в която и да е друга западно-европейска държава, но не и в България.
за мен най-ценното на тези избори е изхвърлянето на ДПС. въпреки, че не съм крила неприязънта си към Бойко Борисов, искрено се надявам, че той ще я опровергае с помощта на екипа си. не гласувах, защото имам принципи, а те са срещу коалирането на Синята коалиция с ГЕРБ. знам, че е неизбежно, но би било неморално чрез гласа ми за тях да подкрепям личност, която не харесвам. и пак повтарям - надявам се да бъда опровергана.
пътешествието ни до Сан Франциско и Сонома беше фантастично. Венци беше идеалният домакин в Сонома. безкрайно съм му благодарна за удоволствието, което достави на Радина и мен през тези няколко дни в Северна Калифорния. обиколихме най-интересните винарни в Напа, прекарахме прекрасен 4 юли в Сонома където имаше уникални фойерверки, запознахме се с кмета на Сонома, бяхме на гости на изключително талантливи, весели и сърдечни хора - скулптура Боян Радославов и жена му Слава, която рисува невероятно въздушни и нежни картини. с тях се смяхме, пихме и ядохме. Боян Радославов е направил серия от трагични и силно въздействащи скулптури, които трябва да намерят място в не една престижна световна галерия. научихме че в Сонома има и високо ценени български винари, дори опитахме вината им. нашият домакин е създал свой лейбъл, който се произвежда в България и се продава много добре тук. а Сонома е рай, американският вариант на Тоскана. но всичко ще бъде подробно разказано в текст за августовския брой на списание Власт и Вино на Любо Дилов.
опитахме се да получим пропуски за поклонението на Майкъл Джексън, но не ни избраха. Сара Пейлин показа, че е своенравна американка с хазартно поведение. срещата Обама-Медведев остана на втори план покрая Майкъл, както и здравната реформа. масата винаги обожава посмъртно тези, които е разпъвала на кръст на живо. история позната от повече от 2000 години. е, срещу Исус не е имало обвинения за педофилия, но времената се менят - хората вече знаят, че звездите са същите боклуци като тях, но с повече талант и късмет. преувеличавам малко, защото звучи добре. хляб и зрелища, и никой не е достатъчно свят за да не бъде хвърлен на лъвовете.
гладът на тълпата. палец нагоре, палец надолу и всичко се променя само с едно завъртане на китката. това би било добре да бъде запомнено от всеки политик, особено от тези върху които се възлагат надеждите на тълпата в състояние на екзалтация.

още от музея

снимки от музея на Копола

още при Копола

избата на Френсис Форд Копола - Нюбаум Естейт

Карнерос Естейт и огромен лимон

дегустация на пенливо вино в Карнерос Естейт