ревливата министърка Дати

Министърката на правосъдието на Саркози, хубавичката Дати, която смесва политиката с червени блузки с разкопчано деколте под които показва черен сутиен, се разплакла горко при новината, че Саркози я праща в шеста глуха. не се подигравам на плача й, защото жената току що роди, и с все още незараснала рана на корема се втурна да раздава правосъдие. жертвите й явно не са оценени. да не говорим, че може да страда и от следродилна депресия. но това означава ли, че тя е достатъчно стабилна физически и емоционално за да се справя с поста си? съвсем не.
всяка жена, която смята, че може да е на подобен пост преди да е създала семейство, т.е. да има деца, би трябвало добре да си помисли дали може да бъде майка на бебе едновременно с това да взима политически решения за цяла държава. и в тази дилема няма нищо сексистко, нито дискриминационно - има физическата и емоционална женска реалност, която е съвършено различна от мъжката. в някои неща НЕ сме равни и е тъпо да се претендира, че трябва да сме. подобни претенции са за сметка на децата ни. или си първо кариеристка и не ревеш като те уволнят, или си първо майка и си седиш в къщи и си гледаш детето поне през първите месеци. без да те занимава поста ти. подчертавам обаче - говоря за големи обществени постове, не секретарска работа. среден вариант няма. средният вариант е нещо като "бременния мъж", който всъщност не е мъж, защото има женски репродуктивни органи. бременен мъж просто не е възможен.
поста ми е по повод дългите размисли върху тази тема тук:
http://openlyfeminist.blogspot.com/2009/01/blog-post_27.html

uffie - hot chick

nirvana - where did you sleep last night

smashing pumpkins-simon le bon: nightboat

billy corgan-simon le bon: the chauffeur

Джон Ъпдайк е мъртъв

един от писателите заради които съм в Америка.

Валкюра

ако издържите първата половина на филма, втората е много по-поносима. Том Круз не е най-убедителният добър нацист, но историята е повече от интересна. колко по-различен щеше да е света, ако планът Валкюра беше успял.
немците не харесват филма, а трябва да са благодарни на Том Круз, че е бил двигателят за проект, който не е поредния филм за Холокоста, а филм показващ, че e имало германци, които са си пожертвали живота опитвайки се да убият Хитлер. на снимката е Клаус фон Стауфенбърг, ръководителят на неуспялото покушение срещу Хитлер - значително по-красив от Том Круз.

neneh cherry - buffalo stance

depeche mode - john the revelator

Кийфър Съдърленд в затвора без да е убил никой

освен, че той играе Джак Бауър, който е главния герой на любимия ми сериал 24, Кийфър лежа миналата година месец и половина в затвора, заради това, че беше карал пил. без да е убил никой. просто споделям факт. звездата Кийфър, талантливия актьор "който сигурно би бил много по-полезен за обществото, ако е на свобода, не в затвора". да, ама не. полезен, неполезен, законът казва затвор. и няма "горкия Кийфър, нещастното момче, кви сте зли, какви лоши хора, каква злоба". има Америка, която е законова държава и никой не е над закона.
пича си разказва как е лежал в денонощно осветена килия и не е имало как да се скриеш от светлината, и в килията имало камери, които го наблюдавали денонощно.
това не е покана за дискусия за случая Стависки. никакви мнения противни на това, което съм поствала не ме интересуват. достатъчно съм чула, прочела, видяла, преживяла и премислила. ако сте на друго мнение, не сте добре дошли да го споделите тук.

http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-1125912/The-following-took-place-8-9pm-Kiefer-Sutherland-parties-London-24-cast.html

"-зъм" без "капитал" отпред - текст за Новинар

Една снимка от Дейли Телеграф ме върна в детските ми години когато имаше мавзолей, на него бяха накачулени силните на деня, а ние отдолу им махахме със задължителната за момента вяра в окончателната победа на комунизма. Победата се оказа, слава богу, временна. А може би не на други географски ширини.

Лицето на Обама грее с благородството на добър и справедлив вожд от най-малко 5 гигантски екрана на фона на императорската архитектура на Капитолия и първия момент в който отворих сайта на Дейли Телеграф и я видях, сърцето ми се сви от неприятната асоциация, която се появи в главата ми. Всичко това прекалено много прилича на кадър от Триумф на волята на Лени Рифенщал. Подобна асоциация не само е опасна, тя е смущаващо истинска, и няма грам значение какви са мотивите на режисьорите на представлението «Обама става президент и добър владетел на света, а всички, които не са 100% убедени в това….» Какво са? Врагове на народа? 

Личната ми гледна точка е, че е недопустимо във време в което хората масово остават без работа, отнемат им се къщите и Америка е в небивал финансов гърч, това шоу да струва над 110 милиона долара. Сигурна съм, че тези, които стоят зад идеята, че Американският народ трябва да бъде надъхан и убеден във величието си с подобни демонстрации на мощ, са гледали Триумф на волята неведнъж. Смятам, че подобно поведение е категорично опасно в момент близък до момента в който се е зародил национал-социализма в Германия. Бедните и унижените от алчността на Уол Стрийт и от хора като Мадоф нямат нужда от хляб и зрелища по нацистка рецепта, а от затягане на коланите, което би трябвало да започне отгоре. Стресната съм от издигането на Обама в култ, защото именно това се случва в момента. Щастлива съм, че Буш си отиде, но трябва ли от една крайност да се изпада в друга? 

Обама не е нищо повече от избрания от половината нация чиновник, наречен президент. Чувам че, в някакви училища е било наредено да кажат на учениците да не правят никакви негативни коментари срешу него през тази седмица. Живяла съм във време за което искам да забравя. Не искам нищо в Америка да ми напомня на какъвто и да било култ към личността, манифестации, дрънкане за световен мир и благоденствие благодарение на някой най-справедлив лидер на света. Удивена съм от заслепението дори на умни хора, които не виждат какво се случва. Уплашена съм за бъдещето на Америка. Защото това, което виждам е тотално лишено от баланс. Защото някога в Германия Хитлер е стигнал до сърцата на хората с подобни демонстрации на богатство и сила. Защото неговите портрети са били навсякъде. Защото хората са били бедни и жадни за надежда и се е появил един добър оратор, харизматичен ляв лидер, който им казал, че няма страшно, важното е да са обединени около него, и всичко ще се оправи. Защото в Съветския Съюз и останалите страни продадени на съветските комунисти от западните велики сили, всичко това се е случвало преди, по време, и след Хитлер. 

Америка беше опазена от всичко, което ние сме преживяли в Европа. Съответно тя явно не иска да се учи от нашите грешки. Дано да не съм права. Дано да съм просто параноична поради времето и мястото в което съм родена. Дано Обама да не е това в което го превръщат хората около него. Дано популизмът да не се окаже нещо друго завършващо с «-зъм». От това, другото «-зъм» без «капитал» пред него съм избягала далече, чак тук, на това място, което винаги за мен е било символ на свободата. Тази свобода в момента е по-малка от всякога. А тези, които гледат Триумф на волята и мислят, че могат да вземат на заем само успешните елементи от тази история без да се стигне до липса на демокрация, се лъжат. Дано времето да опровергае страховете ми, но бих била щастлива, ако хората се научат да поставят под съмнение всеки портрет на политик размножен в повече от няколко копия. 

петиция срещу цензурата по повод скулптурата на Давид Черни

http://www.bgpetition.com/protiv_cenzurata_david_cherny/index.html

абсолютно съм против цензурата, въпреки, че не съм щастлива от това, че някой вижда Бг като турски кенеф. може да е кенеф, но не е турски, а си е чисто български с цялата си воня, мръсотия и нецивилизованост в много посоки. добре, че Черни не е решил да покаже как изглеждат истинските български кенефи в къщите на село! всеки път когато съм ходила, ходех със свито сърце, а като малка все ме беше страх, че нещо гадно и лошо ще изскочи от дупката и ще ме хване за дупето:) 

в този ред на мисли, оказа се че и в Америка има такива кенефи! преди няколко години един човек беше паднал в един. дървото под краката му беше сдало багажа и той беше прекарал 3 денонощия без да може да излезе от лайната. викал, викал, ама къщата му била с огромен двор и нямало кой да го чуе. и никога няма да познаете какво му спасило живота - консерва (can, не знам дали така се казва на български) с Кока Кола. отишъл той да се изпикае без да се разделя с любимата Кола и се изтрескал в лайната. пестил си Количката глътка по глътка през тези 3 дни и оживял! 

освен това доколкото знам турците са страшно чисти хора, както впрочем всички мюсюлмани -мият си краката не знам по колко пъти на ден, нещо с което българите не могат да се похвалят. била съм в помашки къщи в село Св. Петка и няма такава чистота и красота - всичко вибрираше от цветове, хората бяха изключително мили, съвсем непознати жени с шалвари ни поканиха у тях и ни подариха боб, искахме да си го платим, но не дадоха, а ходжата ми гледа, ама какво ми каза, нямам спомен. само помня ясно, че това се случи преди Възродителния процес. доколкото знам това село е пострадало много и ако се бяхме появили след 87 не знам дали така щяха да ни се зарадват. тъжна работа. 

сега някой българин трябва да сглоби контра-инсталация с очертанията на България от прогнили дървени дъски без нищо на което да стъпиш и черна дупка към Лайняната галактика, и да я нарече Български кенеф. него, мисля, че ще трябва да го разпънем на кръст без да се замисляме:))) и за финал ще кажа, че хич не ми е приятно, че така ни виждат, а още по-малко, че така се виждаме и обиждаме. и не искам такива произведения на изкуството да ни правят популярни, но се надявам и вярвам, че времето ще промени нещата. не цензурата!:) 

песен на Красимир Аврамов, видео на Валери Милев

получих това видео от мениджърката на Красимир, Ирена Александрова, която ми е близка позната. пожела да бъде разпространено и това правя. без да съм фен, ценя огромната амбиция и труд на двамата, дано да получат това, което желаят - финал на Евровизия. подкрепете го, ако ви харесва. всъщност нямам идея как работят нещата.

историята на едно арестувано на протестите момче

беше ми интересно да прочета нещо различно за протестите. един човек е наблюдавал, участвал, бил е арестуван и дори е избягал, без всъщност да участва, т.е. "силно да люби и мрази". не знам как се казва това момче, така че прочетете историята му. добре е разказана!

http://humantorch.wordpress.com/2009/01/15/протестите-и-аз-арестуван/

руски поп по американската телевизия

пардон, арменски поп:)))

съвършено нетърпимо. и това доживях, Филип Киркоров по МТВ. е, разбира се, беше част от WMA, но това не прави руския език по-търпим във формата на поп, рок, или каквато и да било съвременна музика. абсолютно ми е непоносим за слушане. както впрочем и всеки друг "музикален" език освен английския. италианският става за определени неща, немският категорично става за Рамщайн и Фалко:),а руският в модерен вариант само от устата на двете малки псевдо-лесбийки.
ежедневно чувам руски из фоайето на хотела, и това не ме радва. често руските групи миришат с онзи специфичен парфюм, който може да се подуши в софийския градски транспорт през лятото. пък и извън него. не знам каква й е хигиената на Вулева, но в Бг е често нулева - да перефразирам Ъпсурт.
и всички останали участници в WMA звучаха ужасно просто защото не пеят на английски. някаква ливанка пя ливанска поп песен, пак невъзможна за харесване на който и да е човек от тук, защото от всичко струи тази "култура"....
българският (не че е имало българи на тези награди, те, дет се вика, една Евровизия им е проблем), е не по-малко дървен и неприемлив в друга форма освен от устата на някои рапъри и някое и друго парче на Миро. единственият жанр в който пасва идеално е чалгата. там българският език звучи чудесно, а английският невъзможно. не е ли интересно, че чалга на английски е невъзможна? просто няма грам ефект. но в това има нещо добро, защото поне има автентичност. чалгата е "вградена" в българите и съответно им отива.
Киркоров е едно мятащо се прасе в пайети, и това, че е такава звезда в Русия също доказва какви цивилизационни пропасти делят западния свят от севера. имам чувството, че Русия завинаги ще е посткомунистическа като визия, вероятно и там трябва да измрат всички, които помнят живота по времето на фестивала в Сочи, Златния Орфей и Арлекино. а руските богаташи, които виждам ежедневно в Бевърли Уилшър Хотел са различими от километри разстояние. на лицето им е изписано нещо нецивилизовано, нещо мътно, нещо неприятно. и с тях задължителните руски курвета на чийто физиономии също е изписано, че са курвета, и че са нецивилизовани, мътни, неприятни боклуци, които, ако можеха, биха изобретили ново отверстие в тялото си с което да изкарват пари.
руският е велик за литература. за съжаление това има все по-малко значение за света.

Leading British Jews call on Israel to halt 'horror' of Gaza

http://www.guardian.co.uk/world/2009/jan/11/gaza-israel-letter-british-jews

http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2009/jan/05/terrorism-israel-obama

изказване на Рон Пол за конфликта в Газа пред Камарата на Представителите

Ron Paul to the house:

Madame Speaker, I strongly oppose H. Res. 34, which was rushed to the floor with almost no prior notice and without consideration by the House Foreign Affairs Committee. The resolution clearly takes one side in a conflict that has nothing to do with the United States or U.S. interests. I am concerned that the weapons currently being used by Israel against the Palestinians in Gaza are made in America and paid for by American taxpayers. What will adopting this resolution do to the perception of the United States in the Muslim and Arab world? What kind of blowback might we see from this? What moral responsibility do we have for the violence in Israel and Gaza after having provided so much military support to one side?

As an opponent of all violence, I am appalled by the practice of lobbing homemade rockets into Israel from Gaza. I am only grateful that, because of the primitive nature of these weapons, there have been so few casualties among innocent Israelis. But I am also appalled by the long-standing Israeli blockade of Gaza – a cruel act of war – and the tremendous loss of life that has resulted from the latest Israeli attack that started last month.

There are now an estimated 700 dead Palestinians, most of whom are civilians. Many innocent children are among the dead. While the shooting of rockets into Israel is inexcusable, the violent actions of some people in Gaza does not justify killing Palestinians on this scale. Such collective punishment is immoral. At the very least, the U.S. Congress should not be loudly proclaiming its support for the Israeli government's actions in Gaza.

Madame Speaker, this resolution will do nothing to reduce the fighting and bloodshed in the Middle East. The resolution in fact will lead the U.S. to become further involved in this conflict, promising "vigorous support and unwavering commitment to the welfare, security, and survival of Israel as a Jewish and democratic state." Is it really in the interest of the United States to guarantee the survival of any foreign country? I believe it would be better to focus on the security and survival of the United States, the Constitution of which my colleagues and I swore to defend just this week at the beginning of the 111th Congress. I urge my colleagues to reject this resolution.

http://www.salon.com/opinion/greenwald/2009/01/10/moyers/index.html -

Грийнуалд за Бил Мойърс на същата тема.

glendale sunset

пак за Стависки

чудесно е, че има хора готови да защитят любимеца си. но това е само доказателство доколко българите са с объркана ценностна система. 

не смятам, че Стависки трябва да плаща повече от който и да било гражданин на република България. но смятам, че доводи като това, че "страда", че е "показал колко съжалява" и т.н. са напълно неуместни в ситуация в която гражданинът на република България Стависки не само е нарушил закона и е отнел човешки живот, но и е бил до такава степен безотговорен, че като лице на кампания срещу карането пил, е нарушил дори и този неписан закон. тотален абсурд. "народът" не може да помилва, или осъжда, за тази цел има институции, гласувано е доверие на личности представляващи тези институции, и от тях се очаква професионално да следят дали правилата на едно демократично общество се спазват. никакви петиции не бива да влияят на решенията на институциите. 

случаят Стависки е представителен в контекста на това дали се спазват законите в Бг или не. ако няма ефективна присъда, защото "човекът има качества", това само ще отвори вратата за нови и нови бъдещи нарушения. всички ще знаем, че ако недай Боже, Слави Трифонов убие човек, той е над закона. не става така, драги граждани на тази малка и беззаконна републичка. ако искате да бъдете защитени в ситуации в които законът трябва да ви защити, ще трябва да разберете, че законът е еднакъв за всички - за мен, вас, Стависки, Трифонов и Лили Иванова.  

а изобщо не бива да споменавам, че не може да се правят опити да се влияе върху съда с петиция подписана от чужди граждани - това е намеса във вътрешните работи на българската държава и е недопустимо.

***

още нещо: финансовото наказание на Стависки е прекалено голямо.

***

следната случка по някакъв начин има нещо общо с реакциите по случая Стависки. 

преди месец возейки се с такси из София, се разприказвах с шофьора. таксиджия - това е националност. установих, че и тук са същите дървени философи независимо дали са арменци, индиици или руснаци. всъщност досега никога не съм била в такси карано от истински американец - в смисъл човек роден и израстнал тук.

та нашият таксиджия се беше размърморил срещу скапаната държава, правителство и трафик, ама яко. а аз му викам, "Ми що не емигрирате в Америка, там всичко е подредено идеално. законите се спазват, правилата за движение се спазват, ежедневието ти е просто, ясно и доста безопасно." този подскочи като ужилен, "Не!!! в никакъв случай, по-скоро ще умра отколкото да живея в Америка."  "защо бе, пич, нали искаш ред, няма среден ред, или има ред, или няма" (всъщност определено има среден ред, така е в Бг)

"не мога да живея аз в такава клетка, ще умра", вика таксиджията. 

щяло да умре волното таксиджийско птиче, ако го сложиш в клетката на перфектно работещата демокрация. това е типично българско. и то е пряко свързано с реакциите на присъдата на Стависки. всички псуват и хленчат, че България не е законова държава, че няма гражданско общество, но искат законът още веднъж да бъде нарушен, за последно, само мъничко.... това ми напомня на навиването да те чукат, когато не искаш да бутнеш: "ама само малко, само г.........а":)) та и в България е така със законите. трябва да се спазват, гражданите трябва да си стискат здраво краката за да не бъдат постоянно изненадвани с някое "само малко, само г.........а". защото където г........а, там и ц...я. 

хахаха. 

Биатрикс Потър

о, какъв хубав филм! "Мис Потър" на Рене Зелуегър ме направи истински щастлива с чудесната си игра и с великолепно разказаната история на Биатрикс Потър - майката на зайчетата Питър и Бенджамин.

въпреки липсата на каквото и да било окуражаване от родителите си, Биатрикс Потър е следвала таланта и сърцето си неотклонно и безкомпромисно до края на живота си. пише и рисува от малка, и книгите й са от край до край неин продукт. дори е наблюдавала цветоотделянето в печатницата. влюбена в природата купува ферма, която благодарение на финансовия й успех се разраства до 12 квадратни километра. Мис Потър я завещава на народа като завещанието й се спазва и до сега. на тези земи не може да се строи нищо - те са само за обработване и отглеждане на животни. 

първият й издател е голямата любов на живота й. умира преди да се оженят. омъжва се за първи път чак на 47 години. до края на живота си пише, отглежда овце, работи наравно с мъжете на полето и е една от най-харесваните детски авторки в света. 

светът на възрастните, "реалният" свят е преобладаващо грозен. животът в големия град става все по-неприятен. какво щастливо обстоятелство на съдбата е това, че мис Потър е била надарена с талант, който да се занимава не с мрака такъв какъвто е, а с оживяващи зайци, гъски, мишки и какво ли не. 

резултатът от другия вид талант, този, който се занимава с хора, често е като алкохолизираната Дороти Паркър, самоубилите се Силвия Плат и Вирджиния Уулф и всички автори-рани въоръжени с думи, чиито единствен начин на оцеляване е да пишат за разбитите си психики. в това списък включвам и себе си, въпреки, че съм жива, неалкохолизирана и с леки психични отклонения:). все по-често писателството е терапия, която е поносима само за писателя.

Биатрикс Потър е авторка чиято ексцентричност се състои във факта, че обект на творчеството й са животните. добре, че има и такива. 

повръща ми се от "човешкото състояние" съответно и от себе си. 

новата присъда за Стависки

е справедлива. сега остава справедливостта й да бъде прецедент за спазване на закона на всякакво ниво, а на да бъде изключение поради обществения интерес. мястото на всеки убиец е в затвора независимо дали е известна личност или обикновен човек. 

san martin de porres and leonard

and U2. къде без тях.

2009!

интересна карта

прадядо ми хаджията-революционер, неговата тийн правнучка в Париж и художникът Ари Калъчев

търсейки из интернет информация за прадядо ми Никола Хаджиев, открих този линк за Македоно-Одринското революционно движение в който са споменати двамата с прабаба ми Невена. прадядо ми е бил търговец и чорбаджията на село Голешево. отива на поклонение в Ерусалим и става Хаджи. братът на дядо ми Илия е един от най-известните македонски революционери - Стою Хаджиев, дясна ръка на Яне Сандански. видях на интернет, че има улици кръстени на него. прадядо ми е убит от турците, а дядо ми се е грижил за вдовицата и детето на брат си Стою, който пък е убит през 1924г. а майка ми се казваше неслучайно Пиринка, както и неслучайно сме известни с изключително меките си характери:)

http://www.macedonia-science.org/page.php?102=
"Първият учител, който става професионален революционер в Мелнишко, е Стою Хаджиев. Той е роден през 1880 г. в с. Голешово, Валовишска околия. Учи се в родното си село, а след това завършва Серското педагогическо училище. Учителствува в различни селища на Валовишка и Мелнишка околия. Неговият баща Никола Хаджиев и майка му Невена Хаджиева са едни от първите посветени от Гоце Делчев в революционната идея в Голещово [28]. И в революционното движение Стою Хаджиев е привлечен от баща си, който като търговец пренася товари с оръжие за организацията в Мелнишко. При един пренос през 1902 г. на пратка на оръжие двамата са разкрити от турските власти, като бащата пада убит, а синът намира прием в четата на Яне Сандански. За времето си той има солидно образование. Наред с турски владее свободно и френски език. Преминал през сраженията от 1903 г. в Пиринската област, той ще стане един от най-добрите организатори на ВМОРО в Мелнишка и Валовишка околия [29]."

а това са снимки на класа ми от 6ти и 7ми клас от Париж. как порастват децата за 1 година:) намерих ги вчера търсейки няколко мои съученици в интернет. има сайт на бившите ученици на лицея Виктор Дюрюи. дядо ми Илия също е учил в лицей, но в Солун. изучавал е древни езици и е знаел латински, турски и гръцки. от този лицей са произлезли много учители, които са били ключови фигури в македонското революционно движение. имам изключително красиви портрети на дядо ми и баба ми Елена нарисувани от прекрасния художник Ари Калъчев, който е бил един от най-добрите приятели на дядо ми. бил е интерниран в Ботевград между 1940 -1944, и когато е идвал в София е живеел у нас. открива го Иван Мърквичка, близък приятел на проф. Асен Златарев, след 9.9.44 емигрира в тогавашна Западна Германия. един от най-добрите български худоници.
портретите в къщи са в стила на този портрет на Калъчев на неизвестна жена.

какъв цивилизационен скок е направен за последните 100 години! освен леко размазаните стари фотографии, някога единственият начин да имаш документ как човек е изглеждал, е било да му бъде нарисуван портрет.... а сега с няколко кликвания заставаш очи в очи с хора, които не си виждал десетки години и вероятно никога повече няма да видиш.

светът е пълен с невидими с просто око гилотини

"...той е така на черешата, че зеленото му яке фосфоресцира. ако срещнеш очите му, веднага те замъкват към някаква виртуална спалня пълна с електронни звуци, шампанско Вьов Клико, и планини от Е, кокаин, трева и ..."

"...деца не се правят в 4 сутринта зад пулта когато тълпата те иска, и единственото, което трябва да направиш, е да я движиш в посочен от теб ритъм..."

"...а тя ще остане сама в къщата с котката. котката е сребрист тъжен призрак не знаещ къде да се скрие от вечните скандали на господарите си. процежда се самотно като новогодишната мъгла в която се намират всички в този дом, всеки с малко найлоново пликче някъде по джобовете или чантите. гостите на господарите са слаби и стройни от дългите нощи сливащи се с изгрева на всеки уикенд. отказват да разберат, че изгревите трябва да бъдат посрещани изключително рядко, защото ако гледаш слънцето втренчено, има сериозна опасност да си изгориш ретината..." 

"...в мъглата всеки звук е глух, леко изкривен..."

"...тя, като всяка жена в опасност, знае без всъщност въобще да знае, че е в опасност - и знае без да знае, че опасността съм аз. "какво ново...", казват американците.

идва при мен два пъти, не сме приятелки, виждаме се от парти на парти в съседите й, които са ми приятели, и казва, Така съм щастлива, че те виждам, всеки път съм щастлива, че те виждам, без да сме близки, винаги ми става хубаво, че те виждам. усмихнато, леко насилено усмихнато се съгласявам, казвам, че и на мен ми е хубаво, но трябва да полагам усилие на волята да не гледам приятеля й в очите, това не й го казвам, и си казвам, Мамка му, как знаем, как винаги знаем къде е опасността..."

"...стана убийствено, дори вегетарианците суровоядци крадат картофи напоени с миризма на прасе. можеш ли да ги обвиниш? не. изобщо може ли да се обвинява който и да било в каквото и да било? Израелците за нападението над Газа? Палестинците за нежеланието им да се примирят с факта, че преди няколко десетилетия са изгонени от не по-малко тяхната земя? съседката, която иска да има дете, а не й го дават? погледите, които до никъде не водят, но са индикация, че някой има нужда от нещо повече? яденето на деликатеси, когато има деца с подути кореми и накацани от мухи ъгълчета на очите - като кравите, да, като добитъка. можеш ли да обвиняваш някой в справедливост или несправедливост. съвсем разтегливи понятия в мъгливата новогодишна нощ. безсмислени морални дилеми..."

"...на някой му се живее до безкрайност като тийнейджър, а трябва да се правят деца, да се плащат сметки, да се купуват коли, къщи, взаимни фондове с все по-малко....да, когато дойде времето на пълни взаимни фондове, взаимността се е изпразнила и има нужда от качествено нов оргазъм..."

"...да си тръгнеш преди да са се върнали с още малки пликчета е олицетворение на разума. така или иначе почти чувстваш как мъглата ти се лепи в ноздрите с онази хладност..."

"...след известно двоумение между по-евтиното 10 долара Моет и Шандон, надвива разума, Вдовицата побеждава. оранжевият етикет носи щастие като всеки лейбъл пред очите на японски турист. трябва да се направи църква в която светците от иконите ще са Миуча Прада, Марк Джейкъбс и т.н. там където се палят свещи за мъртвите, ще е сложен оранжевият етикет на Вдовицата..."

"...през тях се виждат силуетите на палмите пресичащи спускащото се слънце, няма вятър в Силвър Лейк, и в момента в който слънцето се скрива, нахлува хлад..."

"...след такава нощ леглото е пълно с електричество, хаос, тъпи мисли, нещо тръгващо нанякъде, забравящо мигновено посоката, а за смисъл да не говорим. безпаметен, животински секс е най-смисленото, което може да се прави в такъв момент..."

"...на връщане има по-малко мъгла от предишната вечер. единственото, което си заслужава да се гледа по телевизията е как Хенри 8 изпраща Ана Болейн на ешафода..."

"...никога диджей, винаги крал, дори и с опасност да те обезглавят облечена в най-хубавата ти рокля..."

"...светът е пълен с невидими с просто око гилотини..."