Защо пиша за вестник Уикенд

*(ако не ви е ясно, да ви се изясни)

Защото обичам да дразня.

Защото обичам да експериментирам.

Защото плащат добре.

Защото нямам комплекси.

Защото има най-голямата читателска аудитория в България.

Защото мога да пиша за това за което ми се пише.

Защото няма да пиша за политика.

Защото не дължа нищо на никоя група интелектуалци. Никой няма да ми даде орден за вярна служба към «тяхната» идея.

Защото никога не съм част от ничия група или идея - интелектуална или не.

Защото обичам бунт на всякакво ниво и във всякаква форма.

Защото да си издаван писател нищо не означава.

Защото когато работиш над една книга няколко години от живота ти, получаваш максимум 20 % от продажбите.

Защото книгите ми ги има в не повече от няколко книжарници в България в които повечето българи не влизат.

Защото не живея в България.

Защото чета таблоидът Сън за който пише Робърт Фиск, най-интересният политически коментатор в момента.

Защото съм писала за повечето български вестници и не виждам съществена разлика между тях.

Защото основният ми принцип в живота е да се чувствам свободна.

Защото с това, което пиша искам да накарам максимален брой хора да мислят.

Защото нищо не е само такова каквото изглежда.

Защото конфликтите са ми интересни. Вътрешни и външни.

Защото съм образована.

Защото съм високо интелигентна и мога да си го позволя.

Защото съм смела.

Защото единственият човек, който може да ме спре за каквото и да било, съм аз и никой друг.

Защото единственият човек, който може да ме накара да правя нещо, съм аз и никой друг.

Защото вярвам в себе си повече отколкото другите в мен.

Защото вярвам на себе си повече отколкото на другите.

Защото не вярвам на никой друг освен на себе си.

Защото никой не знае когато някой ти мисли доброто, какво точно го мотивира.

Защото никой не знае когато някой ти мисли злото, какво точно го мотивира.

Защото тези, които ще ме нарекат, че не съм писател затова, че пиша за вестник, който не им харесва, никога не са ме приемали за писател.

Защото тези, които ще престанат да са ми приятели, затова, че пиша там където на тях не им харесва, никога не са ми били приятели.

Защото мога да пиша.

Защото мога и да не пиша.

Защото съм известна.

Защото не съм известна.

Защото допълнителната публика е допълнителни възможности.

Защото на мен ми предлагат, а на други не.

Защото човек сам се ражда, и сам умира.

И да пишеш за Уикенд не е грехът заради който бих горяла в Ада.

Ако вярвах в Ада.

Вярвам само в Рая, защото Адът е за лузъри.

Защото действието предизвиква противодействие, въпреки, че бях двойкаджийка по физика.

Затова ще ви кажа приятелски, Да го духате.

Ще пиша там където искам, каквото искам.

Не ме четете, ако ви е досадно, нито ми досаждайте.

Защото колкото пъти ми досадите, толкова пъти ще ви кажа, Да го духате.

Уикенд е вестник.

А аз съм себе си.

И това никога няма да се промени.