Дами и Господа,
Добре дошли в дивите времена на кризата. Годината е 2009, правителството е ново, хората са все така гладни, сиренето е все още с пари, а работа има все по-малко.
Нека да Ви разкажа за онзи „малък” процент от хора, които в тези трудни времена си търсят работа.Тези хора нека да кажем, че НЯМАТ семейния бизнес на татко, който ще поемат след като станат на 42 години след бурен и тясно свързан с наркотици и клубове живот. Те вече нямат и капка надежда останала в тях да си намерят проста работа, която да изхранва месечните им нужди. Те са отхвърлени от държава,работодател и сякаш на никой не му пука за тях. Разбира се обаче не говорим за някакви мързеливци или необразовани хора.
„Сит на гладен не вярва”
Някой от прекрасните ни водещи на 60 минутни live предавания зачекнаха този проблем, но материално-обезпеченото им мислене просто нямаше как да вникне в проблема, и на момчетaта и момичетата, които изказваха тяхното негодование по телефона просто не им се обърна внимание.А може би и водещия просто не му се даваше мнение от чист мързел. Да понякога е по-лесно да кажеш, че малкия човек е виновен.Неговите проблеми са малки, даже незначителни на фона на Голямата световна криза.По света огромните корпорации губят милиони, а това че някой няма 5 лв да пие кафе е просто смешно в техните очи и по скоро биха го изкарали мързелив от колкото неоценен.
Сайтовете ни за работа работят ли? Или са просто евтина реклама на работодателите?
Преведи на английски работа,сложи му .com .net или точка bg и имаш една работеща машинка за пари, която се показва пред държавата и европа, че сякаш донася работата в къщите на хората.Да ама не. Над 700000 млади и стари пускат cv-та,които остават само във „великата история на автобиографиите” в някой сървър, на който му трябват около 10 вентилатора с размерите на автомобилна гума за да се охлади.И около 70000 работодателя плащат смешни пари за да могат тези 10 вентилатора да работят без да има прах по тях и в същото време получават една ефективна реклама и едно своеобразно проучване на пазара, базирани на процент от тези 700000 cv-та. Това, Дами и Господа, сигурно си има име, само че аз не го знам, но бих го нарекъл чисто и просто „жълта” икономика.Защо? Защото жълтото е цвета на лудите, а тези хора с последната си капка надежда пращат ли пращат като луди и чакат ли чакат обаждането,което ще промени живота им… с 500лв заплата на месец.Помните ли как Цар Леонид беше изревал”This… is… Spartaaa” ,на мен обаче ми се иска просто да прошепна „This is Bulgaria”.
P.S. копирайте,препращайте и сменяйте статията,колкото ви душа иска , само напишете отдолу името ми под някаква форма.Благодаря и нека силата бъде с вас.
--За съжаление реалността и в Америка не е розова. Сред познатите ми има вече поне 5-6 души, които бяха съкратени и са на помощи за безработни. Нашият бизнес е в частичен банкрут, който най-вероятно ще стане окончателен в края на октомври. Обаче за разлика от американците аз имам дом в България, а тук живея под наем, защото за да притежавам жилище в района в който живея, трябва да продам душата си на дявола, пък и това май не би било достатъчно. А да живея на майната си и да прекарвам часове по фрийуеите, просто не е за мен. Така че изборът ми да не слугувам на кредити, а на свободната си душа, в този кризисен момент се оказа чудесен. Парите са свобода, ако наистина ги имаш, а не ако ти ги дават банките на заем.
Сумите, които се очакват от хората в приличните квартали на големите градове като Ел Ей за да имат покрив над главите си са неприлични и идиотски - обир и заробване едновременно. Кризата е лоша, но докато тази цивилизация не я шамароса една реална бедност и истински колапс, нулите ще продължават да се увеличават и банките ще продължат да ни работят. И няма да има никакво значение дали в тялото ти е вграден чип с който да те следят, защото така или иначе няма да имаш пари да отидеш по-далече от местния магазин за алкохол от който да си купиш бутилка вино с която да се утешиш за жалката си съдба на корпоративен роб.
Наблюдавах интересна сцена на рожден ден на мой приятел българин. Освен свободолюбиви артисти като домакинът-фотограф и мен, там бяха и няколко български двойки, които успяха да реализират американската мечта да "притежават" огромни и красиви къщи в Бевърли Хилс и Бел Еър. Тези три двойки някога бяха приятели, но откакто се озоваха в големите си къщи, нещо се промени и вече не си говорят. На купона всяка двойка гледаше да се ситуира на добра дистанция от другата. Всичките са хора с качества, интелигентни, образовани, с неслучайни имена в Бг, обаче под натиска на милионните кредити емоционалната им интелигентност се оказа недостатъчна. Притежанията им явно са станали по-силни от тях, а и как да не са - те са дали живота си за да изплащат гигантските си къщи и това ще трае....цял живот. Подобно бреме със сигурност не те прави нито свободен, нито с широка душа, нито купонджийски настроен. От друга страна те играят играта, която се играе във времето в което живеем. А тя не е за артисти по душа, а за счетоводители. Но всеки с проблемите си.
Младият Иван в Бг не може да си намери работа, която да му плаща кафетата, и въпреки това е в по-добра ситуация от собствениците на гигантски кредити, защото е млад и здрав. Пред него има цял живот в който да изпробва силата дадена му от Силата. И ако днес е трудно, утре може да е още по-трудно, защото може да има война, епидемия или да ни фрасне астероид. Гледах "Катин" на Анджей Вайда само защото е на Вайда. Просто не мога повече да гледам филми за втората световна война. Депресията от това, което е преживяла Европа, а и дядовците и бабите ни, пък и родителите ни като деца, е отвратителна. Да, сега е трудно, няма работа, но цивилизованият свят никога не е бил по-разглезен. Никога не е имало толкова дълъг мир и благополучие в Европа. Скандалите ни са дали някаква атлетка е мъж или жена и дали дискутирането на пола й е обидно за нея. Лишенията са намаляване на пиенето на кафе по кафенетата. Един парцал по-малко. Цяла седмица вечеряне в къщи. Ужас! Какви терзания. Каква мъка. Какви лишения. Колко обидно. Абе я да го духа цялата цивилизация такава каквато е. А ние сме лигни. Долни, размазани лигни, които нямат идея какво е да си истински гладен.
Интересно колко истински гладни хора познава Иван в България? Такива, които нямат нищо, нито дом в града, нито дом на село, нито роднини, които да им помогнат, ако са в криза. Сигурна съм, че не познава нито един. Аз познавам една майка, която не е гладна все още, защото все още продължава да работи като чистачка в метрото, но скоро ще я съкратят. И все пак тя също изплаща жилище на кредит. И изкара живота си в чистене за да може да изгледа сама сина си, чийто баща емигрира в Канада без да го признае. Сега детето е на 14 години и бащата, неуспял да създаде семейство, се сети, че има син, и си го прибра. Майката остана сама със спомените си на чистачка и болката от раздялата с детето й, както и перспективата да е безработна, бездетна, безсмислена, безименна, безнадеждна.
Всеки да си прави сам изводите кое колко струва на този свят. Истината е, че нуждите ти те правят щастлив или нещастен. Приказката за Златната рибка трябва да се чете и чете и чете. Дори трябва се преподава в училище и всички деца да я знаят наизуст за да могат да си спомнят в ключови моменти от живота си, че желанията имат последици.
А, да, и сиренето винаги ще е с пари. Откъде накъде трябва да е без? Да си отгледал сам една овца случайно?
29 comments:
Вапцаров е велик. а графата с лимоните и катастрофите е интересна:) в България е обратното - убитите от катастрофи се увеличават, а лимоните намаляват, защото горките безработни нямат пари и един лимон да си купят. ми да ядат пасти, да им еба майката:)))
ужас.... много съжалявам, Пламене. дай ми мейл на който да ти пиша, моля те.
Ми той имелът ми го има в профила...
За да не го търсиш, това е:
plamen_bochev@abv.bg
Блогът ми е:
http://plamenbochev.blogspot.com/
Засега се намира храна, с това поне се справяме. :)
Аз познавах хора, които умряха от глад. Познавам и хора, които живеят на ръба (може да видите историите за ромите в блога ми, но не само роми са в това положение у нас), но нямам еднозначен отговор. Няма да говоря за това кой е виновен и кой е невинен. Само констатирам, че у има хора, които не подозират за възможностите които съществуват (включително в самите тях). Мисля, че тези хора у нас са МНОГО повече от онези, които наистина са лишени от възможности да се прехранват. Не са малко и тези, на които не им се инвестира в самообразование, което понякога дори не струва никакви пари.
Относно сайтовете за намиране на работа - мисля, че работят, защото познавам доста хора, които ги използват успешно, та затова не вярвам в конспиративната теория за тях.
Страхотна публикация, г-жо Фучеджиева. Благодаря Ви за нея!
Ами ако хубавата къща е нещо много важно за тях нека си трошат главата с нея. Ти Милена да не би да не се изръсваш отвратително чудовищно голямо количество пари да живееш в един квартал със статус. Хипотезирам, че мотивацията ти не е само да спестиш commute. Едно време писа, че си отишла с един опърпан интелектуалец в СОЗОПОЛ в неговата окаяна квартира и ти е станало едно такова кофти.
не, не се изръсвам, първо защото не правя чудовищно много пари, и второ защото живея в rent control area. и това, което пиша явно не е това, което разбираш.
Липсата на работа е резултат от намаляващото предлагане на такава. В същото време тръсенето на работа надвишава предлагането. Криви някакви, икономикс. Но икономическата криза е нещо нормално, а и сме си я заслужили. Пазарът обаче се саморегулира рано или късно и нещата си идват по местата. :)
май добре те разбирам :)
"за тези", разбираш грънци. не обичам да ме тълкуват погрешно под носа ми. гледай да разбираш себе си и не се мъчи с мен.
Истина е, че нуждите ти те правят щастлив или нещастен.
Но какво сте се захванали със някаква статистика, колко са гладните хора, колко са тези без доходи, които още се закрепят по повърхността, колко истински гладени хора е видял Иван, видял ли е изобщо или не..
Защо непременно трябва да обвиниш в каприз и слабост онези млади хора , които се оплакват, че нямат 5 лева "да се усмихнат", 5 лева "за едно кафе", 5 лева за "фонд и аз съм човек", 5 лева за "наречи го както си искаш", да ги пратиш хм, "да го духат", наред с цялата цивилизация, защото не са открили още "колко струва сиренето". И какво общо имат световните трагедии с това, че в момента хиляди хора нямат доходи от април месец насам? Казваш "Златната рибка" трябва да препрочитаме.. добре. А помниш ли пирамидата на Маслоу?
Отчайващо е да се търси на посоки твърде дълго и това е проблемът. Действителността със или без мрънкане продължава да бъде таква за всички, които продължават да пускат всеки ден CV-та на headhunter-ите по обявите, в които твърде малко фирми търсят нещо различно от статистически данни.
Ето пресен пример от реалността. Вчера ме викнаха на едно интервю.. До тук добре. Беше много, много интересно... Предложиха ми чудесна работа като стажант (ако ме изберат разбира се... точно мен, следващата седмица). Но да не забравя да спомена и условията - пълен работен ден от 8,30 до 5,30 и никакво заплащане за 3 месеца. Издавали сертификати.. Задачките започвали още от 2рата седмица, веднага след обучението. А, и било "мечешка услуга" за мен това, подобен стаж да е на половин работен ден. Мда..
И черешката накрая - след стажа може и да ме наемат.. ако има отворена позиция. Иначе са мастита фирма.
Дали не е по-здравословно просто да си признаваме истините?
1. Действително много малък процент фирми наемат. НЕ е реално една фирма да търси 5 Еxpertски позиции като, цитирам, Експерт - Уеб Оптимизация, Експерт - Управление и Планиране, Експерт - Звукозапис или Музикални композиции, Експерт - Уеб Дизайнер, Експерт - Уеб Програмист, Експерт в областта на туризма и Експерт по мултимедия / видеопродукция / фотопродукция, а всеки от загубилите работа на пазара на труда в момента да знае, че са го съкратили защото няма работа. Те какво, нов отдел ли ще откриват?
2. За всяка обява кандидатстват по няколко хиляди човека. Просто погледни колко пъти е видяна коя да е обява за 1 ден. Ако това е сред първите ти сблъсъци с пазара на труда, какъв извод можеш да си направиш на база на "огромните" си познания.. Един Господ знае.
3. Работата на търсещите в момента млади хора е изключително необходима. И не е тясно свързана със броя на кафетата за 5 лева. По-скоро - обратното. Става дума за сметки + храна + квартира.
4. "Не е нужно да изпадаме в депресия, нали баба на село ще ни праща буркани. Виж колко много други хора цял живот живеят в недоимък и не се оплакват така...." Е, извинявай, съмнява ме да не им идват същите депресарски мисли от време на време, като и на останалите в изпадналото положение в момента. Да започнеш кариерата си със социални помощи може би не е най-страшната житейска драма, но не предвещава и розово бъдеще.. Пък и тока с буркани ли да го плащам.. ? А ако нямам село (аз действително нямам).
5. Ето ти нагледен пример как инженер става продавач във Фантастико. Не че е кофти, все пак са доходи. НО не се ли връщаме така 6-7 години назад, просто с едно мигване. 6-7 години труд и на края никой не те бройка за нищо.
Дори и оптимистът би следвало да гледа по реалистично на подобна ситуация. Не казвам, че решението е мрънкане, отчаняние до дъното на чашката и тем подобни. Но защо пък да се обвиняваме в някаква житейска незрялост .. да речем. В случая да имаш 5 лева дневни за храна и още 5 за сметки е единствено част от жизнения ти минимум.
Със или без мрънкане, не се изкарва, ако няма кой да пълни хладилника.
Иначе си права. По принцип, за статистиката - да, хората сме лигльовци, болезнено зависими от цената на това, което притежаваме, егоцентрични консуматори, режещи сами клона, на който седим.
ами ще ти дам малък пример с дъщеря ми, която живееше при мен докато учеше. започна стаж във фирмата, която я интересуваше и работи докато учи за тях без да й плащат 1 година, не 3 месеца. същевременно имаше и работа с която изкарваше парите си за нуждите й, не й ги давах аз - беше hostess в ресторант. сама си плати обучението. познай дали я назначиха след това - естествено че да. така се прави по целия свят и ако имаш желание, ще намериш начин да го правиш.
милена, когато имаш Цел е друго. всъщност, учиш, това което искаш, работиш това което искаш, докато го учиш, подработваш.
и тук е така.
но когато целта е сведена до как да се оцелее тази зима? и аз бих работила 1 година безплатно, дори по 8 часа на ден безплатно, за нещо в което вярвам.. всеки си има мечти.
реалностите са друго нещо. сега си мисля, не как ще уча анимация и ще събирам пари за мечтания стаж в една CA компания.. а какво ще се прави ако поне 1ния от нас 2мата с приятеля ми не вземе най-после да си намери работа, за да закръглиме доходите на нещо поносимо..
кд. да не изпадам в подробности. мисля, че се обясних и без друго достатъчно. видях из коментарите ти и доста по-тежки случи.
благодаря ти за примера, напомня ми какво би било ако..
за тези които не го пожелаха и не я разбраха
pisna mi ot pla4kovci! Tazi ligla s otvorenoto pismo/email da ide da mete ulici vmesto da uviva kak iskal ku6ta i kola! Rabota ima, a su6to i bezkraini pretencii.
Nikoi ne e v sustoqnie da me ubedi 4e v 21 vek nqma6 pari da si plati6 toka, no ima6 fuckin' blog!
Кактус, точно този човек нямаше защо да го насмиташ дори само заради това, че е дошъл да сподели нещо доста трагично. едно е да си на 20 години и да нямаш 5 кинта за кафе, друго е да си на 40, да имаш 3 деца и да си безработен.
pak az i moita kirilica;) utre oba4e se vru6tam ot sozopol i elegantno 6te pi6a na kirilica.
Milena, ne te poznavam li4no, no te 4eta opoznavatelno. S teb moje da se spori inteligentno, a tova e super rqdkost! I az kato teb kazvam to4no tova, koeto mislq.
Ne go nasmetoh 4oveka, a prosto mi e neopisuemo kak moje da nqma6 pari da si gleda6 semeistvoto! Vuzmojnosti ima vsqkakvi, znae6 go sama. Ako si vis6ist nqma da se mru6ti6 na kakvato i da e rabota, a ne da iska6 da si 6ef. + tova da se vaika6 v blogovete e prosene na sujalenie i bezplatna pomo6t! Ako sum az, tiho i krotko 6te si nalegna parcalkite i 6te se opravqm s jivota, taka li e?! :)
Кактусе, ти си определено млад и бодлите ти още не са били в достатъчно пясъчни бури. само ти казвам - да не дава Господ. човекът не проси, а споделя. както виждаш си изтри и постинга. стига толкова. наистина да не дава Господ да имаш 3 деца и да нямаш пари за ток! освен това и той и аз сме си сложили имената, а ти си само един кактус от многото, така че по-леко. анонимното говорене е много лесно, но няма достатъчно тяга.
vuzrasta e samo edna cifra, znae6 sama. Nqma ob6to s tova, kakvo ti e podnesul jivota i na kakvo te e nau4il. Moje da si tup na 52 i mudur na 25.
Anonimnosta nqma ni6to, ama ni6to ob6to v slu4aq! Kato pi6e v zaglavieto Constantine Alexiev i kakvo ot tova? Pak 6te e su6toto osven ako ne zapla6vam s nqkakuv zagovor sears tower v chicago. :)
Za vuprosniq iztrit post nqmam pove4e komentar. Kakto nqmam i su4ustvie za tezi v America s ogromnite ku6ti i zaemi, koito ne mogat sega da izpla6tat,za6toto sa bili al4ni da gi vzemat.
Ne dai Boje ne da ti se slu4i tova, a ne dai Boje da si bolen i naistina da nqma6 izbor!!!
I na kraq edin vupros: Will you marry me?! :)
no.
shit. :)))
Post a Comment