Tuesday, May 12, 2009

Досадата да си българин - текст за Новинар

Тази сутрин получих мейл от Вени Марковски, че нямам оправдание за бъдещото ми прибиране в България. Беше придружен с линк към новината за условната присъда на Стависки. С Вени ни свързват две неща - бащите ни са писатели, но по-важното е, че неговия баща е загинал в катастрофа когато е бил малък, докато дъщеря ми Радина загуби нейния без никога да го е виждала.
Много хора ме мислят за луда за това, че се връщам в Бг, а на мен ми е все едно за какво ме мислят, но и все по-досадно да обяснявам, че връщането където и да е било, вече не е това, което беше, защото границите са финансови. Кой ти помни някакви Берлински стени.
Прочитайки новината за Стависки си помислих, че ми е мега досадно да съм българка. Досадно ми е да пиша за двойните стандарти, за липсата на морал, за липсата на правосъдие, за липсата на честност, както и за липсата на възпитание. Да, дори и тези, които имат гигантски претенции, че са нещо, примерно главни редактори на претенциозни списания, или известни журналисти обиколили света, или пиар гении, и т.н. и т.н., са потрисащо невъзпитани.
Не знам как ще живея в България, надеждата ми е на село. Обожавам София, но провинциалността на софиянци е по-голяма от техния произход. Ако ще бъда обградена от селяни под прикритие, категорично предпочитам засадата на истинските, тези, които са си на село. В пъти са по-смислени. Провинциалността е в начина на мислене, общуване, взимане на решения, дори в начина по който възприемат себе си. На какво отгоре да очаквам почтеност в институциите, когато "интелектуалци" са с код на поведение на необразовани в демокрация крепостници? Да пишеш за световните процеси и същевременно да си софийски провинциалист е нещо съвсем обичайно. Така както е обичайно интелектуалци и не-интелектуалци да застанат на страната на престъпник защото е талантлив. Нормално някак. Досадно ми е да давам примери как в цивилизованите държави вкарват в затвора дори талантливите и красивите, ако са нарушили закона. Досадно ми е дори да помисля вече за това, камо ли да съм гневна. Досадно ми е да гледам политическите игри в България, защото всички играят една и съща игра, независимо дали са леви или десни, а някакви досадници обясняват, че това всъщност не е досадно, а е убедително. Досадно ми е да ме убеждават в дясното, когато то е ляво, както и в лявото, което вече е дясно. Досадно ми е да гледам жертвите на каквото и да било, че са жертви. Да го духат. Досадни са със страданието си. Целия български народ ми е досаден, а аз съм най-досадна на себе си с привързаността си към тази досада, с досадната ми родствена връзка с нея, и най-вече с това, че съм себе си такава каквато съм - досадна българка.
Родена в София, България, на улица Раковски, аз вярвам единствено в природата на България, т.е. в това, което не може да говори, да чува, да гласува, да участва с решенията си в случването или неслучването на българския свят такъв какъвто е. Досадно ми е да желая на България дори доброто, защото тя не го заслужава. Искам циганите да победят, да ни надродят възможно най-бързо, защото българския ген е тъп и саморазрушителен. Не са ми досадни кокошките, свинете, кравите, овцете, доматите, планините, езерата, морето, пясъка. Колкото и българския народ целокупно да дефекира върху България с отношението си към всичко начело с отношението си към себе си, Вселената ще победи ограничеността. Тя, ограничеността, е истински ограничена, а това е почти толкова досадно колкото да си българин. Радвам се за Стависки, че ще бъде свободен, защото това ускорява досадното разпадане на България. Досадно дългото й разлагане съчетано с досадно давене в собствени фекалии. Бих препоръчала на тези на които не им е досадно да правят свинщини, а те са много, да се въздържат дори по-малко от досега. Колкото повече свинщини, толкова по-бърз провал. Така се скъсява досадата от всичко. Дори и от предстоящите избори. Всички български политици са перфектни за задачата, която имат. Избирайте ги, моля, за да си вършат по-бързо работата по унишожаване на досадата България. В края на краищата всички те са наш образ и подобие, нали? Досадни с глупостта си, която дори за момент не може да бъде сбъркана с наивност. Тези, които управляват България, както и тези, които предстои да я управляват са образ и подобие не на някое чудовище, а на досадния български народ. Не са от Марс, дори не и от Патагония, а от обикновената досада да си българин. Предлагам да бъдат избрани абсолютно всички кандидатирали се без изключение, без горен и долен процент, без значение кое полукълбо им е доминантно, нито коя корупционна схема им пали политическия фитил, нито пък дали са били агенти или не. Те всички заслужават българския народ, както и той тях, с всички агенти на ДС - Досадната (липса на каквато и да било) Сигурност да си гражданин на Република България.

33 comments:

pippi said...

Не пиши за това че си българка като ти е досадно :) И не ми казвай че това което е у нас - помията и прочие - ги няма на други места. Просто не го знаем, а и да го знаем - не ни пука толкоз.
За провинциализма си напълно права и според мен животът на село е добра алтернатива, особено ако си писател.

Милена Фучеджиева said...

защо - патриотично да пиша за това, че съм българка само ако не ми е досадно?:) писането не е по поръчка на читателите, пипи, а от това, че имаш какво да кажеш независимо дали се харесва на някои, а на други не.

Napoleon Dynamite said...

Хей кака, тва че си родена на улицата обяснява доста неща. Не знам дали факта, че улицата е Раковски има нЕкво значение обаче...:)

Милена Фучеджиева said...

улицата е голяма работа:) има значение дотолкова доколкото с моя приятел Мио (от Емил, на 4-5 годинки така произнасях името му) капехме главите на хората със сладолед от 3ия етаж - сладолед Ескимо на клечка след като му изгризеш шоколада. беше най-яко да уцелиш някой плешив.

Napoleon Dynamite said...

Ей тва си е чиста загуба на ценен материал. Аз живеех на тринадесетия етаж и ние бомбандирахме минувачите с балони пълни с вода или найлонови кесии, което беше под ръка. Разбира се, моята улица се казваше Орловска и не беше в София...щоту ас съм сиелянин, нъл знайш.
Един от най-чудесните детски спомени беше от Слънчев Бряг. Там един чичка години наред продаваше Ескимо на клечка и вървейки по плажа викаше "Ледомедомед...." Блаженни години, рокендролът беше млад.
Няма значение как изглежда отстрани, обаче треа да знаеш, че Наполеончо е най-романтичното копеле което нЕкога си срещала. Неа майтап. Ей тва винаги ми напомня за тебе:
http://www.maryboysband.com/main_bg.htm
Под видео "Дългият път към дома"
Между нас казано (и паплачта която твоя блог събира), когато слушам тази песен винаги се хващам, че ти завиждам...

Славчо said...

Динамитчо кажи си направо че презервативи сте хвърляли няма нужда от кутоазия.. :)

всъщност къде изчезна безграничната вяра в доброто у човека ? май не ми се чете някой да ми обяснява каква тоалетна била България ,и каква природа има въпреки народа който я е завоювал.сигурно кефа е голям да знаеш всичко това и да подпръцваш от висините на Олимп. ама като ти се приходи да се оправдаеш с красивата природа-все пак човещинка е ,и на е благо сред природата..

Славчо said...

що за лицемутрие е това да изоставиш нещо заради друго, и след 1/4 век да пищиш че видиш ли мат'триала бил некачествен . ми нали тва е част от причината да го изоставиш..
най мразя хората да се занимават с работи които не са им свойствени..
надявам се мадам Фучеджиева не мисли че призванието и е да оценява и класифицира мат'ряла..който така или иначе не става за нищо .такива си ги имаме достатъчно тука.няма нужда да плава толкова много ;)

Милена Фучеджиева said...

нали, Наполеоне, дали пък да не ти викам Поли, направо да ми завиди човек...;) мерси за песента!
всъщност това Ескимо за което говоря май е различно от онова дето се продаваше на плажа. плажното не беше с шоколад, а розово и много вкусно, въпреки, че сега си давам сметка, че миришеше на парфюм някакъв. може би розова вода. светкавично се изтичваше до родителя и се поискваха 10 стотинки за сладоледа. а като пускаха надуваеми топки от хеликоптер? това беше върхът! но никога не успях да си хвана нито една. защо са пускали топки от хеликоптер е неясно - нямаше нищо за рекламиране освен поредния конгрес на партията.

Иван Христов said...

Здравейте Фучеджиева, аз също съм изправен пред същата дилема като Вас. И също така съм си намислил да отида на село и там да изкарам до края. Само още не съм си избрал кое да бъде селото. Наистина е така както го пишете. Истината е само една и от нея не можем да избягаме.
Бъдете здрава!

juventus said...

А аз даже не го прочетох.

Напоследък все по-често ми се случва след първите няколко изречения, да оставям някоя статия или анализ, защото знам какъв ще е. Мога да превидя всеки един аргумент. Какво му е интересното? Затова не ЧЕТА лайфстайл. Преди няколко дена даже фанах един с крадена структура на бизнес статия. Само беше сменил - вместо за ябълки, писал за компютри. И му дали награда. Рисковете на професията, както се казва.

Признание:
Докато пишеше за Америка, ми беше интересно. Сега пишеш за някъде, където живея и където ми е по-интересно да съм ежедневно, отколкото да чета за това да съм там ежедневно :-)

Милена Фучеджиева said...

еми, Юве, сори:) човек минава през фази. сега съм в тази фаза. мога само да те успокоя, че всичко тече и всичко се променя. аз следвам вътрешните си подводни течения накъде ще ме отнесат и реагирам съответно. като се прибера в Бг, ще имам възможност да пиша за Америка колкото си искам:)))) така че не се отчайвай!:)

Милена Фучеджиева said...

Иване, не знам от какво можем и не можем да избягаме. всъщност знам, че има едно нещо от което със сигурност не можем да избягаме - себе си:)
на село не е никак лошо, желая ти успех в плановете и по-малко стрес когато не се изпълняват точно по план:))

slava said...

Какъв съд ...та вижте кой направиха шеф на апелативния съд-човек замесен в скандал за корупция...и при това прекратено разследването заради изтичане на срок... Просто изумителна наглост...емблематичен пример за правосъдието ни!!http://www.mediapool.bg/show/?storyid=151737

Napoleon Dynamite said...

Славчо,
Верно е че употребявахме презервативи, но не за изхвърляне през балкона.
След като ги напълнихме с вода, окачвахме ги старателно по крушките в бараките по лагерите и НВО...

Waterboys Fan said...

И на село е доста гадно понякога. Например като гледам камионите с дървени трупи, които денонощно откарват нанякъде парченца от прословутата красота на Българската Природа. Всеки камион с трупи е като парченце МАХНАТО от един пъзел. Накрая остава грозен гол хълм...
Най - Хубавото на село е че все пак ти остава собствения двор и собствения дом и си ги къташ и им се радваш и си садиш цветя и домати и поне сега вече никой не може да ти ги вземе.....
Аз най-обчах на плажа сладоледа дето беше между две вафлени кори, квадратен и трябваше да се яде бързо за да не се изплъзне между корите. Тях ги ядеш последни.

juventus said...

Пишеше добре за Америка и други неща (не за "добра Америка"), докато не реши да се връщаш в България и не реши да се правиш на българка, т.е. да даваш съвети за селото.
И в момента пишеш глупости въз основа на флората и фауната в силиконовите глави на българската интеле-нещо-си, т.е. тия, дето могат да четат и пишат.

Айде, че току-що ми вдигнаха кръвното от чужбинско дистанционно със съвети видите ли какво да съм правела и какво било любезно и правилно, без изобщо да съм ги питала какво е любезно. Ако искам ще им услужа, ако искам няма. От кога решиха, че и дистанционно за правилност имат?

vancho said...

животът е борба за оцеляване в джунглата на държавата, социума, културата, и бла-бла.... някак си не мога да се възприема седнал на най-високия клон на най-високото дърво в тази джунгла гледайки с отвращение и известно високомерие мазалото под мен. поживях известно време в САЩ и се потресох от тяхната джунгла не по-малко от нашата, но няма да седна да разказвам с изкривена и погнусена физиономия за нея. противоестествено ми се струва.

Милена Фучеджиева said...

юве, споко:) следващото ще е дълбоко патриотично в твоя чест - извинявай, но нямам друг начин да ти отговоря.

Милена Фучеджиева said...

ами приемете, че съм противоестествена:) може би ще се почувствате по-добре. разбирам гнева ви, но това, което съм написала е това, което чувствам и мисля. вие се чувствате различно, напишете нещо за това колко е прекрасно да си българин. има отделни прекрасни хора в Бг, и вие сте от тях, но има и някаква гадна енергия, която вие не можете да контролирате. нито аз. каква е Америка, няма значение - не пиша за нея. писала съм всякакви неща срещу нея за които пък са ме плюли защо плюя Америка. това е положението, ако не ви се чете, вървете в друг блог:) казвам го без грам гняв или неприязън - не се мъчете, мамка му.

Славчо said...

мадам Фу ,притежава досадното свойсво да настройва периодично с/у себе хора които иначе я харесват и уважават ..
(imho)

Славчо said...

ватербой седя и се чудя защо вместо да регистрираш камионите ,не вземеш да садиш дървета в планината.хей така напук..

Славчо said...

...мамка му!

Милена Фучеджиева said...

да де, мамка му! да не мислите, че ми е много приятно да пиша такива неща.... то идва от едно голямо МАМКА МУ, което просто не мога да сдържам. пълно е с обидни и нараняващи хора и неща в Бг с които трябва да се справям, МАМКА МУ. и като ми дойде до гуша, написвам нещо такова.

Славчо said...

велком у дома,така да се каже .. ;)

Милена Фучеджиева said...

освен това ме е страх. има много неща от които да ме е страх. изобщо не съм така безстрашна както изглеждам. най ме е страх от хората.

Вени Марковски said...

Славчо,
хората, които уважават Милена, не биха се настроили срещу нея от едно нейно есе. Или дори от две :)

Тя има рядката дарба да напипва оголените нерви на съзнанието българско и да изкарва наяве недъзите на нашето племе, а това са качества, които не се прощават.

Но докато има хора като Милена, има и някаква надежда за България. Когато изчезнат хората, които се възмущават от обществото - или по-скоро от липсата на общество у нас, тогава няма да има значение кой е бил патриот и кой - не.

Waterboys Fan said...

Днес прочетох отново текста на Милена и мисля, че е едно от най-добрите неща, които някога е писала. По-искрено и вярно просто няма как да се пише. Милена говори за себе си, но не само тя се чувства по този начин. На тези които смятат, че не може да се пише за България ако не си физически тук просто не знам какво да кажа. Трудно е да се обясни защо няма значение къде си физичски, а е единствено важно къде е духът ти. Вероятно е нужен личен опит; много пътуване;много общуване с различни хора на различни места. Някои от най-добрите и точни описания на България и Българите в литерартурата са написани от чужденци ( а Милена дори НЕ Е чужденец в този смисъл) Най-известната и скъпа картина на българска тема е нарисувана от един чех - Мърквичка. Сещам се за Макдермот... Нали не е нужно да продължавам. А, - ХРИСТО БОТЕВ е написал някои от най-добрите си неща в кръчмата в чужбина като емигрант-изгнанник.
Милена, Вени М. е прав- ако хората като теб замлъкнат - надежда всяка оставете.
Отивам да посадя една брезова горичка покрай пътя, който се вижда от черадка на Kъщата. Брезите, благодаря ти Славчо, растат много бързо и са много красиви. Между другото мога да се похваля, че черешата, която посадих преди две години има плод - точно три черешки, но ако знаете само колко са готини!

juventus said...

Нали знаеш, че не ми трябват нито извинения, нито следване на желанията ми, нито похвали, особено когато не е ясно за какво са :-)))
Не съм настроена срещу ТЕБЕ :-)

Просто винаги се надявам поне за малко вероятният разговор да излезе извън възрожденската приливна вълна. Възрожденският патос, независимо дали е положителен или отрицателен, ми е неадекватен, когато не е във възрожденски контекст (иначе възрожденските писатели си ги обичам, прекрасен език имат). И ако не се търси политически келепир. Бизнес (т.е. работа).

juventus said...

Към Вени:

Какво значи да си промениш отношението към писател или журналист по повод нещо написано от него?
Защо към него? Не е ли към написаното?

Той писател ли е или какво? А на мен какъв ми е? Майка, баща, сестра, съпруг, гадже, шеф?

Ако случайно реши някой някога на мен да ми дава подобен наклон и аз реша да се изяснявам по страниците на вестниците, ще получи следния отговор, вече получен от някои хора:

Аз съм възрастен човек, сама взимам решенията си и сама си нося отговорността и последствията от тях. Непоисканите оценки от външни хора обиждат както мен като личност и човек с глава на раменете си, така и майка ми и баща ми, които са ме възпитавали. До този момент са ме наричали сексист, егоист, расист. Забележи, че всичко това съм го получававала за констатации и цитати (като цитати от неврологични изследвания, това беше много мило и абсолютно неадекватно). Нямаше нито една ОБИДНА забележка от моя страна.
А сега да си върша работата :-)

Asimuth said...

Здравейте!
Покрай публикацията в "Новинар" открих този блог и реших да ви напиша. Някога аз също напуснах България, само че избрах СССР. Днес вече СССР няма, така че съм в Русия. И макар че в България живеех в апартамент от близо 200 квадрата, а тук съм на 50 - със семейството и котарака - но не съжалявам. За тия близо 30 години, откак съм тук, България не е приплакала за мен, така че и аз едва ли ще плача за нея. Един вид разбрали сме се - на България й е добре без мен, а на мен - без нея.

Bisser said...

Много добре написано есе, Милена, и вярно.
Виждам горичка по Странджанскко
в която фучи неукротимия ти талант.

Bulpartners Travel said...

Уникална си, Милена! Пътувала съм доста, пребивавала съм на много и различни места, но предпочитам Бг- или иначе наречена от някои "абсурдистан".
Постоянно изпитвам жажда за нови знания, чета и поглъщам, размишлявам...
Депресията ми изчезва след като чета написаното от шепа хора, които ме карат да се гордея, че съм Бг. Ти си сред тях и ти благодаря! Веселина

Милена Фучеджиева said...

и аз благодаря:)