снощи си поръчах да гледам Дзифт срещу $5.99 по канала на Independent Film Channel - кабелен канал известен с добрия подбор на игрални и документални филми. там и по Сънданс са двете места на които може да се гледат инди филми, както и неамерикански филми. с радост седнах да гледам Дзифт; кога български филм е успявал да се появи на платен канал тук? никога.
напук на киселеещите бг интелектуалци, които ми обясниха, или обясниха от пресата, че кво пък толкова, този филм не е добър, не е това, което трябва да е Новото Българско Кино, че това, че онова..... ЗАВИСТ. не бяла, а черна завист и нищо друго.
Дзифт не е съвършен, но е много добре разказан, конструиран, заснет, музикално оформен, ритмичен и интересен за гледане. носи почерка на театралния Гърдев без обаче да е театрален, което е постижение. досега обикновено театралните ни режисьори правещи кино не са успявали да се отърсят от театралността си на екрана.
Захари Бахаров е страхотен, секси, интересен, с прекрасен задник:) и много органичен. всъщност няма много или малко органичен - или си органичен, или не и Дзифт има проблем с някои от актьорите. за мен Таня Илиева е говорещ провал. ако си мълчеше, щеше да е ок, защото в говоренето й личи ужасно, че не е актриса. то е безформено, леко мучащо и в пълна противоположност с анорексичните й ръце и крака на богомолка, които вероятно са изиграли решаваща роля да бъде избрана. за съжаление Явор Гърдев се е подвел по физиката й, която подхожда на образа, но една добра актриса щеше да изиграе в пъти по убедително хищността на жена-богомолка дори и да е с къси крака. за мен тази роля е пропуснат шанс за режисьора да направи интересен женски образ.
Михаил Мутафов е красив с изкуственото око, но говори все едно, че е на сцената, а киното не търпи неестественост. Владо Пенев също е забавен, въпреки, че е недоизведен докрай актьорски и режисьорски. драматургично си го има. Снежина Петрова е номер едно. изключителна. Бойка Велкова и Светлана Янчева с по една реплика са запомнящи се също. а да, и перуката на Таня Илиева като певица от филм на Тарантино или на Линч, или и на двамата, беше ужасна.
заемките от големи филми на големи режисьори не дразнят, напротив, симпатични са. в този контекст досега не съм гледала български филм, който да е успял да открадне нещо по талантлив начин. този успява.
началото на филма ми беше трудно, дори досадно. просто не желая вече да гледам каквото и да било свързано със соц лагери и изверги, така както не искам повече да видя нито един филм за Холокост. не сме имали Вайда, няма и да имаме, а и да имахме, стига....
Явор Гърдев е направил филм, който може да бъде разбран от всеки тук и по света, защото фокуса му не е върху идеологията, а върху екшъна. това е добре, много добре. надявам се наистина да му е проправил път към Америка, защото режисьор като него умеещ да съчетава комерс с вкус, трябва да получи възможност да прави кино със сериозни пари.
а злобарите, които нямат друг начин да си сдържат завистта, да си зашият устите за да не говорят глупости - качествата на Дзифт са в пъти повече от недостатъците му.
напук на киселеещите бг интелектуалци, които ми обясниха, или обясниха от пресата, че кво пък толкова, този филм не е добър, не е това, което трябва да е Новото Българско Кино, че това, че онова..... ЗАВИСТ. не бяла, а черна завист и нищо друго.
Дзифт не е съвършен, но е много добре разказан, конструиран, заснет, музикално оформен, ритмичен и интересен за гледане. носи почерка на театралния Гърдев без обаче да е театрален, което е постижение. досега обикновено театралните ни режисьори правещи кино не са успявали да се отърсят от театралността си на екрана.
Захари Бахаров е страхотен, секси, интересен, с прекрасен задник:) и много органичен. всъщност няма много или малко органичен - или си органичен, или не и Дзифт има проблем с някои от актьорите. за мен Таня Илиева е говорещ провал. ако си мълчеше, щеше да е ок, защото в говоренето й личи ужасно, че не е актриса. то е безформено, леко мучащо и в пълна противоположност с анорексичните й ръце и крака на богомолка, които вероятно са изиграли решаваща роля да бъде избрана. за съжаление Явор Гърдев се е подвел по физиката й, която подхожда на образа, но една добра актриса щеше да изиграе в пъти по убедително хищността на жена-богомолка дори и да е с къси крака. за мен тази роля е пропуснат шанс за режисьора да направи интересен женски образ.
Михаил Мутафов е красив с изкуственото око, но говори все едно, че е на сцената, а киното не търпи неестественост. Владо Пенев също е забавен, въпреки, че е недоизведен докрай актьорски и режисьорски. драматургично си го има. Снежина Петрова е номер едно. изключителна. Бойка Велкова и Светлана Янчева с по една реплика са запомнящи се също. а да, и перуката на Таня Илиева като певица от филм на Тарантино или на Линч, или и на двамата, беше ужасна.
заемките от големи филми на големи режисьори не дразнят, напротив, симпатични са. в този контекст досега не съм гледала български филм, който да е успял да открадне нещо по талантлив начин. този успява.
началото на филма ми беше трудно, дори досадно. просто не желая вече да гледам каквото и да било свързано със соц лагери и изверги, така както не искам повече да видя нито един филм за Холокост. не сме имали Вайда, няма и да имаме, а и да имахме, стига....
Явор Гърдев е направил филм, който може да бъде разбран от всеки тук и по света, защото фокуса му не е върху идеологията, а върху екшъна. това е добре, много добре. надявам се наистина да му е проправил път към Америка, защото режисьор като него умеещ да съчетава комерс с вкус, трябва да получи възможност да прави кино със сериозни пари.
а злобарите, които нямат друг начин да си сдържат завистта, да си зашият устите за да не говорят глупости - качествата на Дзифт са в пъти повече от недостатъците му.
11 comments:
нещо за свободата на словото, или правото на мнение?!?!
май да ходя да си потърся някой по здрав конец...
моят отговор е: кучетата си лаят, керванът си върви.
а иначе си свободен да не си зашиваш устата:)
И аз четох много лоши отзиви за филма, но вярвам на теб и на една моя бивша ученичка (която беше и невероятна актриса в театралните ни постановки в училище).
Завистта обяснява много неща...наскоро четох в "Новинар" интервю на чужденец, живеещ в БГ, който казваше, че в България завистта е по-силна от сексуалността...
Ще го гледам при първа възможност.
Гледах по твоя препоръка филма за Беатрикс Потър и много ми хареса.
най-сетне някой, който не сипе безумни комплименти по таня илиева.
иначе с последния абзац не съм съгласен. не виждам какво общо има нехаресването на един филм със завистта и злобата. на повечето хора киното не им е прозвище и препитание, не правят филми, нито работят в тази сфера, а дзифт дори не им е конкуренция - за каква завист става въпрос ;) това са клишета. време е да спре възприемането на всякаква критика като злобеене, "хейт" и т.н. :)
визирам хора от гилдията, а не широката публика. естествено, че можеш да харесваш и да не харесваш, и Гърдев не е създал безспорен продукт, но яростта с която някои професионалисти отричат филма говори за завист и злоба.
и няма как да не се говори за хейтърство, защото то съществува в Бг на всякакво ниво. просто е по-силно от доброто - колкото и да не ми се иска да е така. но да не се отклоняваме натам.
Таня Илиева не е дори Катерина Евро, която също не е актриса, но ако гледате стари филми с нея, ще видите, че в нея има живот, огън, НЕЩО. това момиче може да е супермодел, но няма присъствие на екрана.
хубаво.аз не съм от гилдията,така че мога да пояздя малко кобилата на свободното мнение..
рядко тъп филм.представя някава измислена атмосфера изкривена през полусъвремени лафчета.A актьорите имах чуството че са играли във "забранена любоф".опитва се да каже нещо ,но определено стига до средата.незнам кой са се оптвали да копират сигурно са се учили да копират и да правят кино..и забравят че вече няма желязна завеса.сещам се за един коментар под една публикация на Милена Ф. ,когато преди време и написах името в гогле.. "Киното свърши, но филмът продължава "
според мен българското кино безвъзратно е умряло и вампирясало този филм го показва.жалко
никога реално не е било живо с няколко изключения. за разлика от полското. от унгарското. от чешкото. от, сори, съветското. да, нищо не им попречи да имат Тарковски и Михалковите. няма оправдания с Гулаг, лагери, изселвания.
като манията по нова генерация, които също никога не са съществували. българското кино е толкова близо до нещо световно, колкото нова генерация беше до...The Cure, Depeche Mode, или който и да било от 80те.
този филм може да се е научил от други филми, но не се е научил на нищо от нито един български филм, защото просто няма на какво. и разказва история в която не става въпрос за смисъла на живота с негледаеми тъмни кадри вървящи по 10 минути в които актьорите пият мрачно и ровят пръсти в брадите си докато се опитват да разберат, че няма нищо за разбиране.
или кебапчета, оркестри без име и лимонада. пардон, лимонаТа. а от време на време се появи някой, който драйфа в цветове и всички казват, баси изкуството.
Дзифт нито драйфа, нито разсъждава, а е разбираем и добре направен за български филм. затова и е разпространен тук.
Славчо, не всичко е емоция, някои неща са пазарно конкурентни, други като остатъка от българското кино, неконкурентни. и това дали на тебе ти харесва, или не, няма грам значение слава богу. важното е, че се харесва на тези, които купуват филми и ги показват на останалите хора по света, които не любят и мразят така силно и драматично.
комерсиалка...
на това му се казва упадък,май.
Явно не е мой тип филм което определно не ми пречи :)
absurda v tozi film e....absurden. za drugite neshta ne smeja dori da komentiram.
Написах в "Гугъл" "сваляне на "Дзифт"" и го свалих. Извърших това престъпление, защото изпуснах прожекциите в кината.
След като видях филмът наравих следния дълбок извод - произведението е амбициозно, но за жалост много театрално, качество което понякога помага на филмите, но не и в този случай.
Според мен, ако има проблем, той е в недостатъчно добре разказаната история и неволните театрални забежки на режисьора... Личи удоволствието, с което е заснето произведението - авторите са изпитали удоволствие от труда си. За мен също имаше удоволствие от време - на време. Сцената с песента в бар "Луна" е жестока, но да благодарим и на Девид Линч...Има и откровенна бутафория, в следствие на неумелост ва авторите, нооо...
...филмът е по-скоро хубав, от колкото не, става за гледане. Може и два пъти, но не е това за което бе обявен в многото писания за него. Надявам се следващия да е по-добър и го желая на Явор Гърдев, а и да си избере артистите по-добре!
Поздравявам режисьора най-вече за удоволствието, което си е създал!
Post a Comment