търсейки из интернет информация за прадядо ми Никола Хаджиев, открих този линк за Македоно-Одринското революционно движение в който са споменати двамата с прабаба ми Невена. прадядо ми е бил търговец и чорбаджията на село Голешево. отива на поклонение в Ерусалим и става Хаджи. братът на дядо ми Илия е един от най-известните македонски революционери - Стою Хаджиев, дясна ръка на Яне Сандански. видях на интернет, че има улици кръстени на него. прадядо ми е убит от турците, а дядо ми се е грижил за вдовицата и детето на брат си Стою, който пък е убит през 1924г. а майка ми се казваше неслучайно Пиринка, както и неслучайно сме известни с изключително меките си характери:)
http://www.macedonia-science.org/page.php?102=
"Първият учител, който става професионален революционер в Мелнишко, е Стою Хаджиев. Той е роден през 1880 г. в с. Голешово, Валовишска околия. Учи се в родното си село, а след това завършва Серското педагогическо училище. Учителствува в различни селища на Валовишка и Мелнишка околия. Неговият баща Никола Хаджиев и майка му Невена Хаджиева са едни от първите посветени от Гоце Делчев в революционната идея в Голещово [28]. И в революционното движение Стою Хаджиев е привлечен от баща си, който като търговец пренася товари с оръжие за организацията в Мелнишко. При един пренос през 1902 г. на пратка на оръжие двамата са разкрити от турските власти, като бащата пада убит, а синът намира прием в четата на Яне Сандански. За времето си той има солидно образование. Наред с турски владее свободно и френски език. Преминал през сраженията от 1903 г. в Пиринската област, той ще стане един от най-добрите организатори на ВМОРО в Мелнишка и Валовишка околия [29]."
а това са снимки на класа ми от 6ти и 7ми клас от Париж. как порастват децата за 1 година:) намерих ги вчера търсейки няколко мои съученици в интернет. има сайт на бившите ученици на лицея Виктор Дюрюи. дядо ми Илия също е учил в лицей, но в Солун. изучавал е древни езици и е знаел латински, турски и гръцки. от този лицей са произлезли много учители, които са били ключови фигури в македонското революционно движение. имам изключително красиви портрети на дядо ми и баба ми Елена нарисувани от прекрасния художник Ари Калъчев, който е бил един от най-добрите приятели на дядо ми. бил е интерниран в Ботевград между 1940 -1944, и когато е идвал в София е живеел у нас. открива го Иван Мърквичка, близък приятел на проф. Асен Златарев, след 9.9.44 емигрира в тогавашна Западна Германия. един от най-добрите български худоници.
портретите в къщи са в стила на този портрет на Калъчев на неизвестна жена.
какъв цивилизационен скок е направен за последните 100 години! освен леко размазаните стари фотографии, някога единственият начин да имаш документ как човек е изглеждал, е било да му бъде нарисуван портрет.... а сега с няколко кликвания заставаш очи в очи с хора, които не си виждал десетки години и вероятно никога повече няма да видиш.
портретите в къщи са в стила на този портрет на Калъчев на неизвестна жена.
какъв цивилизационен скок е направен за последните 100 години! освен леко размазаните стари фотографии, някога единственият начин да имаш документ как човек е изглеждал, е било да му бъде нарисуван портрет.... а сега с няколко кликвания заставаш очи в очи с хора, които не си виждал десетки години и вероятно никога повече няма да видиш.
5 comments:
На българите хич не им върви и тва е. Една кака си имат ама проклетите макета и нея дръзнаха да си присвоят...
това с принадлежността ми е малко абстрактно:) имам слабост към улиците на които съм расла, хората, които все още ги обитават, миризмите, боклука, безпорядъка, както и малкото и топлото, колкото и да е задушаващо. а иначе съм продукт от баба върла шопкиня от село Гърло, баща странджанец от село Граматиково, дядо македонец от село Голешево и майка, която не е родена в София, но е дошла там съвсем малка, така че си беше софиянка. навързани 3 Г-та от три различни български краища два от които известни с проклетията си:)) затова може би имам най-голяма слабост към странджанците, защото там хората са по-меки, по-светли някак. тая македонска войводска психика ми е някак вродена, но не си я харесвам чак толкова.... а за шопската проклетия да не говорим. но как човек да обобщава? работила съм примерно с японки и те ми бяха много по-близки като хора от американките...
баба ми Кали от Граматиково беше неграмотна, баба ми Елена от Гърло пишеше книги за домакинята и четеше като захласната френски рецепти на френски:) коя съм аз? сигурно от всички по малко, а най-много себе си:)))
Not very much into the asian girlies. They always look...abused...to me. And not very romantic, which is a recipe for boredom plus, they shave everything they can, which makes things even more boring...:)
why the English?:) въртя, сука, пак до секс опряха нещата.
Имах един учител които казваше “Кино, вино, театър, всичко е вятър. Цялата култура се върти олколо кура.” Прякора му беше Колю Тъпото...не знам дали си забелязала ама хора на които им липсват мозъчни гънки все на тази тема ги избива...:)
По Английски става поне десет пъти по-бързо по тези части на света. Обещавам, че неа да го употребявам повече в твоя блог, честна пионерска.
Post a Comment