Sunday, March 30, 2008

българка и сърбин в Бевърли Хилс

вчера отидох да си купя кафе от Ил Форнайо. говорех по джиесема на български, и след като прекъснах, момчето, което ми даде кафето:) (а той хубавец!), ме попита от къде съм. казах му, От България
и той веднага каза, Како си?
викам, Добро, ама се чувствам неудобно за това, което българското правителство направи с Косово, но нямаме избор, част сме от Нато, ЕС, малки сме, няма как....
след моментна пауза сърбина отговори,
Да, всички така казват, но ако ГРАЖДАНИТЕ НА ЕДИН НАРОД НЕ СА СЪГЛАСНИ С НЕЩО, НЯМА ПРАВИТЕЛСТВО, КОЕТО ДА ГИ ПРИНУДИ.

просто нямаше какво да кажа повече. красавецът, не беше на повече от 26-7 години, ми обърна гръб и разговорът се приключи.

Saturday, March 29, 2008

Ума Търман и Ваня Цветкова са ми роднини


Posted by Picasa

не, не съм съвсем изтрещяла, а това е научен факт. всички хора със сини очи сме свързани от абсолютно еднакъв ген. страхотно интересно откритие, което твърди, че сините очи са се появили само преди между 6 и 10 хиляди години и са тръгнали от един
човек!!! интересно откъде се е взел този единствен синеок пич сам самичък на земята.
Азис може да бъде спокоен - всички са били със "цигански" очи до този момент:) и ние, синеоките, така както сме се повили, така и ще изчезнем. майка ми и баща ми имаха страхотни сини очи. Радина е с черни, защото баща й беше с черни. но, вероятно ще стане възможно да се манипулират гените на зародиша така, че човек да си избере цвета на очите на детето. интересно е да се направи изследване ако можеха хората да избират, какво биха избрали.
ето текста:
http://webcenters.netscape.compuserve.com/whatsnew/default.jsp?story=20080329-0700

а ето и притежателката на най-красивите сини очи в българското кино - Ваня Цветкова. накарах я да застане пред тази красива гаражна врата понеже знам, че не съществува лошо място на което да я снимаш, просто защото е един от най-фотогеничните хора на планетата. и ето ви я, без капка грим, осветление, гласене.... за пореден път ще кажа, че в България още не се е появила актрисата за която може да се каже, че я замества. няма Йоана Буковска, няма Елен Колева, няма такова лице.... няма да ви казвам на колко години е Ваня, можете сами да намерите на Гугъл. българските режисьори са изключително тъпи затова, че я забравиха. какво като е в Америка? това е актриса за която трябва да се пишат роли, а не да я завират в некви филми в които да играе ватманка.... съседката ми, която работи в кинодиндустрията тук ме попита оня ден коя е тази моя приятелка, която се появява от време на време и прилича на Мишел Пфайфър. казах й, че тя Е българската Мишел Пфайфър. но за съжаление в България няма режисьори способни да я направят наистина звезда от тази величина. звезда извън България. както и да е. Ваня е най-впечатляващото лице в българското кино от десетилетия насам и това е.

Friday, March 28, 2008

събитието на момента:)

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&mater=MjYwNzsxMDA=

Djurdjevdan

вместо прозак, ако мога да предложа:
http://www.youtube.com/watch?v=S5YeIz-gR3o

Thursday, March 27, 2008

питбул териер

http://www.youtube.com/watch?v=mBbzcj1t2WY&feature=related
режем дерем ебем серем
http://www.youtube.com/watch?v=JdRPRvhXSCo&feature=related

Wednesday, March 26, 2008

латиносите готвят едни страшни вкусотии на улицата, а плодовете са в бебешки колички.


и има много гаргойли наоколо, които следят кое взима превес - доброто или злото:)

Posted by Picasa

Дева Мария и Пепеляшка

тези рокли са не само за булки, но и за конфирмация - мисля, че така се казваше


а хотелът със сърце е едно от най-тъжните места в Ел Ей. мисля, че от там Вим Вендерс е взел името на предпоследния си филм.

Posted by Picasa

в Даунтаун на Великден - Magia Suprema




Posted by Picasa

Tuesday, March 25, 2008

you make me sick

ето линк за Красимира, има не лоши стихотворения:
http://liternet.bg/publish7/kjisova/index.html

Krasimira, nishto ne mi duljish. komunikaciata ni e promenena dosta predi poslednite mi textove, koito si prochela, taka che ako si reshila da me razgromiavash, you're welcome to, no ne e nujno da se opravdavash s poslednite mi textove, ok?:)
kogato mi razkaza istoriata si te prieh priatelski, a posle neshto ti prishtraka v glavata i izchezna, vupreki che ti pisah mnogo puti - biah pritesnena za teb suvsem choveshki. taka che ne me iznenadvash. oshte togava mi stana iasno, che vutreshnia ti konflikt s men ti e nepreodolim. suznavam VSICHKO, koeto ni razdelia i se radvam, che sum ti dala "logichen" povod za da izvadish ot sebe si tova, koeto te iade. bi triabvalo da si razbrala mnogo iasno i drugo ot textovete, ot bloga mi, a i ot samata men - i don't give a fuck what people think about me. i care only about my friends, and you are not one of them.
nadivam se poveche da ne me zanimavash s vutreshnite si konflikti. pri visako polojenie mi e po-malko skuchno da haresvam Azis pred nekvi jenski/poetichni/gender drami. ako iskash publkiuvai i tozi mi mail do teb - i REALLY don't care.
milena



On Tue, Mar 25, 2008 at 6:21 PM, Krasimira Jisova wrote:
ok, Milena,
iskam da ti kaga predvaritelno che ne moga da spestq
nishto ot tova koeto mislq
predpolagam che tova shte promeni komunikaciqta ni
no vsashnost tq veche e promenena (ot poslednite ti
textove koito prochetoh mnogo vnimatelno)
samo shte e ochevidno zashto ot moq strana
kasno e veche, pochti 2
vzeh si Sarah Kane
sega sam na phaedra`s love
otivam v legloto s neq

kras.








--- milena fuchedjieva <milena.fuchedjieva@gmail.com>
wrote:

> ËÁÚÁÈ ÎÁ äÉÌÏ×. ÐÒÉÑÔÎÏ!
>
> On Sun, Mar 23, 2008 at 2:50 PM, Krasimira Jisova
> <jisova@yahoo.com> wrote:
>
> > Do chetvartak shte izpratq otgovora si.
> >
> > take care:)
> >
> >
> >
> > --- milena fuchedjieva
> <milena.fuchedjieva@gmail.com>
> > wrote:
> >
> > > zdrasti Krasimira, chudesno! shte prepratia
> maila ti
> > > na Dilov za Novinar,
> > > kudeto vsushtnost teche discusiata.
> > > a eto i negovia mail: dilov@slavishow.com,mojesh
> da
> > > mu pishesh.
> > > best
> > >
> > > On Sun, Mar 23, 2008 at 12:20 PM, Krasimira
> Jisova
> > > <jisova@yahoo.com> wrote:
> > >
> > > > Zdravei, Milena:) Ne sam sagasna s teb. Iskam
> da
> > > ti
> > > > otgovorq publichno, kato chast ot edin
> po-golqm
> > > debat.
> > > > Kade moga da izpratq teksta si?
> > > >
> > > >
> > > > Kras.
> > > >
> > > >
> > > > --- milena fuchedjieva
> > > <milena.fuchedjieva@gmail.com>
> > > > wrote:
> > > >
> > > > >
> > > >
> > > >
> > >

дискриминация!

изведнъж си помислих, че постъпвам лошо и направо дискриминативно към феновете на Бойко Борисов като казах да не стъпват в блога ми. при положение, че харесвам Азис, някак е двоен стандарт да дискриминирам харесващите ББ.
това са новите национални герои все пак, а и са с еднакво голяма каризма - Бойко Борисов и Азис. колко интересно, че са тотални антиподи, а популярността им е еднаква. мега мачо и гей.
така че, добре сте дошли:]]]]

Monday, March 24, 2008

адресът на ЛАКМА

http://www.lacma.org/
и помотайте се тук непременно:
http://www.lacma.org/art/ScreeningRoom.aspx

създаването на модерното крило се дължи изцяло на семейство Илай и Едит Броод. това, което са направили тези невероятни хора за културата на Америка, е просто фантастично. запознавала съм се с Едит в магазина и човек никога не би предположил, че тя би имала вкус към подобен тип изкуство - консервативна, нормална жена с много пари:) но, но-то е голямо, нейният съпруг притежава 2 компании от списъка на Fortune 500 и един от тези изключителни милиардери, които дават обратно на човечеството. така както е давал и Джон Пол Гети. миналата седмица бяхме в неговия музей, но нещата са несравними с този.




Posted by Picasa




Posted by Picasa

ЛАКМА - модерното крило



един убийствен асансьор, ама не можах да снимам както трябва. нямаше време.
Posted by Picasa

малко архитектура от старото крило

на LACMA, където пък колекцията от импресионисти, експресионисти, и всичко останало родено от човешкия гении в последните 6, да, 6 века, ти дава прекрасна възможност да се запознаеш с европейските гении творили докато великата Америка се е създавала. там пък ме убиха с изумителна колекция на любимия ми Фернан Леже, Миро, Кандински, дори "Това не е лула" на Магрит е там! принадлежи вече на този музей!!! нямам думи колко съм възхитена от отново впечатляващата колекция, която не беше никак така впечатляваща преди 7-8 години. дадени са гигантски пари за изкуство и съхранението му.




Posted by Picasa

още от около музея




Posted by Picasa

новият музей за модерно изкуство в Ел Ей

изключителна и много амбициозна колекция. не по-лоша от най-добрите музеи в Европа. нямах право да щракам, но тайно снимах Радина пред 2 неща на Синди Шърман от цяла зала с нейни неща. долните 2 снимки са с едно безумие на Деймиън Хърст, който също е представен в цяла зала със скелети, истинска овца в аквариум и аптека. долу е Джех Куунс. на него е предоставено огромно, най-голямото, пространство с небезизвестния му заек, счупеното яйце, Майкъл Джексън и няколко невероятни негови картини. Чичолина я няма, но е някак лесно разбираемо, че той е способен на връзка с нещо толкова шантаво. музеят е изумителен. огромни количества Раушенбърг, който също много харесвам. Ед Руша, много неща на Уорхол, и кой ли още не. или по-скоро всеки, който има значение в модерното изкуство. излязох от там заредена, вдъхновена, ощастливена, опиянена и убедена в това, че няма нещо, което да не може да бъде превърнато в изкуство, ако имаш интересна концепция. Азис включително. хахаха, това за вас, Азисомразци. но той е живо същество, което не познавам, и няма как да го превърна в изкуство. поне не на този етап:)




Posted by Picasa

Sunday, March 23, 2008

en passant

изключително мило с наивността си е, че не знам кога се слага главна буква. сладко даже.

до Азис и всички тук

много се чудя дали няма да е най-добре да бъде с убит камъни. но първо ще му забраним да се изрусява и да си прави очите не-цигански. всъщност не, по-добре ще бъде да се покае пред Бог и нас затова, че не си пада по момичета, след което ще трябва да му връчим метла, защото там му е мястото, а не на телевизията, след което, хм, може и да го кастрираме, въпреки че, ех, мамка му, вече го изпуснахме, направи си дете.... айде, от нас да мине, ще му разрешим да пее Аве Мария, но само докато мие кенефите в които ще серем колкото се може повече за да има повече за чистене, и за да не забравя, че това му е работата и там му е мястото.
а българските деца ще са изпаднали в тежка абстиненция, защото им е отнета любимата играчка.... и ще ги задължаваме всяка вечер преди лягане да слушат ФСБ и Скорпиънс за да знаят какво да сънуват.
мда. не съм и очаквала да има много хора, които разбират или желаят да разберат за какво пиша. на тези, които не разбират няма как да се сърдя - толкова могат, но другите, които разбират, но които избират да са умишлено зли, за мен са сган.
за мен е чест да съм анатемосана, защото смятам, че религиите разделят хората и ги насъскват един срещу друг. Убедена съм, че Христос би се ужасил от това в което е превърнато учението му.
а към Азис имам един важен съвет, по-скоро желание - страшно бих искала да го видя да прави нещо не само за забавление и пари. би било прекрасно да започне да помага на събратята си роми с личния си пример на успял човек. би могъл извън сцената, в най-нормалния си вид, без предизвикателство, да се заеме с някаква лична инициатива спрямо ромските деца. да им влияе в посока образованост, култура, и т.н., така както един Уил Смит тук, а и безброй други черни шоу звезди помагат на братята и сестрите си. защото от един момент нататък таланта му няма да е достатъчен. ще трябва да има и гражданска позиция към ромското население, което има крещяща нужда от положителни примери, от лидери доказващи им, че е възможно да си някой, ако имаш амбиция и си трудолюбив. сигурна съм, че няма да е лесно, но Азис е длъжен да го направи за да докаже, че е нещо повече от един огромен и незадоволим глад за звезден прах. а вярвам, че е способен, защото вярвам, че е добър човек.
въпреки всички обиди, които не ме обиждат ни най-малко, въпреки цялата зла агресия, негативност, лошотия и неразбиране, ще завърша с това, че всичко е любов, а на това човек не се учи. и все пак, ако не е роден с това знание, би било чудесно, ако позволи на Бог да му го покаже с толерантността си към различните - също създадени от него - и разбирането, че и те са Негови деца.
а който твърди, че сега България е по-зле от преди 19 години, никой не го кара да гледа нито Мюзик Айдъл, нито Шоуто на Слави, нито телевизия въобще. можете да четете Максим Горки на воля - дет се вика никой няма да ви вкара в лагер заради лична глупост и про-съветска дейност.
всеки има възможност да наеме от видеотеката по един смислен филм, и да отдели една вечер да го гледа с децата си. всеки може да отделя половин час всеки ден за да поговори с тях за това, което ги интересува или за това, което се случва по света. тогава никой Азис на света няма да ви се вижда страшен, защото ще познавате децата си, ще знаете кои са, а от това няма нищо по-важно.
не мога да кажа Христос Возкресе, защото не вярвам във възкресението му, но ще ви честитя Великден като ден в който да си спомним, че Христос е проповядвал ЛЮБОВ И ТОЛЕРАНТНОСТ. предайте я на децата си. по-голямо богатство няма да можете да им оставите.
ваша анатемосана патка содомова и пача мангалска
Милена:)))

Friday, March 21, 2008

Бог vs. Азис vs. Мадона

нов мой текст в Новинар - отговор на текст на Калина Андролова
и преди да сте го прочели, трябва да знаете, че Калина ми е приятелка, безкрайно я уважавам и никакви просташки противопоставяния от сорта коя е по-хубава или пише по-добре, няма да нарушат отношението ми към нея. а то е прекрасно, въпреки несъгласието ми с нея на тема Азис:)
а за останалата сган просто не ми пука.
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&sql=&mater=MjYwMTs4OQ==


Thursday, March 20, 2008

Боен клуб в балерински пачки

по як поп не може да има. няма такова парче.
http://www.youtube.com/watch?v=vBIm_vrVAfQ
а тук е порастнала. издръжте до финала - струва си. like it.
http://www.youtube.com/watch?v=QWHiPLctC5U&NR=1

Wednesday, March 19, 2008

след погребение

късно вечерта на излизане от P.F.Chang
барманът ни настигна да ни каже, че ще спре алкохола на Реза
момчето беше пич с вид на рокмузикант
в мекото на ушите му бяха вкарани нещо като копчета и всъщност месото беше тънка линия около тях
каза, че не бива да пускаме Реза да кара
и се върнахме
седеше на бара, защото твърдеше, че Руси никога не би седял на маса близо до тоалетната
може и да беше така, а може би Руси нямаше нищо против да сме точно там
но така или иначе
Реза сваляше едно изключително красиво момиче
русо синеоко поразително приличащо на младата Rebecca Romjin
започнахме да го дърпаме да тръгва но той искаше да си допиваме у тях
от другата страна на Реза седеше момче
с качулка, което пък поразително приличаше на Jack Gylenhaal
и попита нашият мъртъв в Ceadrs Sinai ли е
защото му се случило нещо супер странно
спрял го човек на улицата на стоп и го помолил
веднага да го закара до болницата
защото приятелят му бил умрял
и момчето с качулката си беше помислило, че става дума за
един и същ мъртвец
казах му, че не
нашият скочи преди дни
Реза не спираше да ни увещава да отидем у тях
момичето се усмихваше с дълбоко интелигентна усмивка
на манекенка
и със сигурност нямаше да дойде, но нямаше нищо против
Реза да й плати
питието - космополитън, разбира се
беше много пиян, много, много пиян
и превъзбуден и незнаещ какво да прави със себе си
упорито отказвахме да ходим у тях да пием
той ту буйстваше леко
ту тихо стенеше от задната седалка, Мy boy, my boy, my boy, my boy, my boy, my boy.....
до безкрай
нашето момче го нямаше
стигнахме до дома му над Сънсет където беше купонясвал
с Руси не един не два пъти
предлагаше ни Дом Периньон, хайвер, всичко
само да останем с него
беше абсурдно смешно
като зазвъняхме на вратата на мениджърката на сградата му
защото се оказа на всичкото отгоре
че беше забравил ключовете си в БМВто
не смееше да звъни силно, въпреки, че трябваше да я събуди за да ни даде ключ
и ние като натискахме силно звънеца
той си запушваше ушите с две ръце
стана ясно, че старата няма да стане
и Реза почти реши да се катери за да влезе през прозореца
но не му разрешихме
полудял от мъка човек в елегантен костюм скъпи риза и вратовръзка
качихме го обратно в колата
и го оставихме вече изтрезнял обратно там от където тръгнхме
качи се на колата си
ние на нашата
и се прибрахме
не можах да спя
не защото ми беше мъчно
а защото не знаех какво ми е
въртях се в тъмното
Панчо скачаше непрекъснато обиден, че съм го избутала за пореден път
после пак се настаняваше
докато получеше поредния шут
не мислех за Руси в ковчега
а за мъката на приятеля му
и исках да го гушна
да се гушнем двамата
като брат и сестра
или като майка и син
при всяко положение като роднини
загубили
брат си

Мария Силвестър, мъртъвци и гадните китайци

нещата, които днес ми минават през ума са следните:

много се смях на тази жена и този клип.

http://www.youtube.com/watch?v=aq5Leb2MQb8&feature=related
единственият "проблем" е, че имитира Снежина Петрова. но е свежа.

колкото до мрачните неща от миналите дни, Руси е бил силно депресиран, но не е искал да се лекува. супер идиотско, защото вече има достатъчно добри лекарства за балансиране на химията и не е нужно човек да умира безсмислено.... но това е.
а иначе в ковчега не беше той, а някаква опаковка. същото почувствах когато видях майка ми и баща ми мъртви. никаква емоция към телата напуснати от духа. дори не е депресиращо. просто е някакъв плосък факт. хората престават да бъдат хора, превръщат се в кукли за малко, след което се разграждат обратно. и душата и интелекта са все така необясними въпреки всичките убедителни и не толкова убедителни теории.

и друго. вчера четох за нелегалната продажба на човешки тъкани и органи в България. хм, на фона на невероятно гадния начин по който забогатяха безнаказано един куп хора в България, това е просто шега. изкарали нещастниците по 800 лева от мъртвите си роднини. и какво от това? и все пак е по-добре отколкото хората да стигнат до там, че да продават на живо органите си.... имаше един ужасяващ английски филм за това с момичето, което игра Амели Пулен.

какво е морално и какво не е....
китайците са затворили Тибет. ще пречупят този народ и това място, а ако не успеят, просто ще го унищожат. и никой не може да направи нищо. ако светът е нормален, всички би трябвало да бойкотират олимпийските игри. засега единственият човек за който чух, че е отказал да бъде артистичен директор на игрите заради Дарфур, е Стивън Спийлбърг. това, което става в Тибет е не по-малко гадно от Дарфурската трагедия. да видим колко достойни държави и спортисти ще има.

ненавистта към себе си
е твоят гнусен охлюв
беззъбият ти питбул
ошамареното ти пространство
въздухът ти оповръщан
трогателната ти безпомошност
презирай се
без мен

Monday, March 17, 2008

поклонението за Руси

ще бъде утре, от 6 ч. в българската църква на Бронсън.

и естествено са се намерили разни религиозни идиоти, които да му оспорят правото на поклонение в църква защото е самоубиец. добре, че отчето е пич и модерен човек и не се е съобразил с този противен канон. и когато се самоуби Мариана опелото й беше в една сръбска църква в Сан Диего. и там отчето беше свестен човек.
но все ще се намери някой по-праведен от папата, мамка му.

малка красавица от сан франциско

Posted by Picasa

Saturday, March 15, 2008

визитката на Руси

тази сутрин направих едно отдавна необходимо чистене на портфейла си и от там излезе визитката на Руси. при предишното изхвърлих смешното му стихотворение. картичката му е от много фина хартия, почти като оризова и с елегантни букви пише:
Roussi Minev
Jewelry Special Orders
Diamond-Setting
адрес, телефон и е-мейл в двата долни ъгъла, а в горния българския герб, но с корона, а под него инициалите не Руси. не мога да си намеря зареждачката и затова не слагам снимка, но ще я снимам, защото само така ще остане малко по-завинаги.
мислех си, че не казах "Бог да прости Руси". не мисля, че има за какво да му прощава. не е направил на никой нищо лошо с това, че животът му се е видял непоносим. Бог ни е дал живот, но и интелигентност с която да решаваме какво да правим с него. така че не мисля, че трябва да му се извиняваме, ако решим да не живеем. все пак по-демократично нещо от Бог няма, щом е поел риска да създаде такава сбирщина от идиоти като нас, хората, така че дълбоко се съмнявам, че би обичал по-малко тези, които са упражнили правото си на избор.
Михаела ми припомни нещо интересно. когато Мариана Димитрова се самоуби, написах един текст, който излезе във вестниците. бях ужасно разстроена и след като го написах, веднага отидох в Михаела. бях съвсем забравила, че Руси беше там и, че прочетох текста ми на двамата. не помня кой как реагира, защото не бях на себе си. но е идиотско, че и той избра същата като на Мариана смърт - скок от високо....
и няма нищо повече за казване освен надеждата, че душите на мъртвите са щастливи. убедена съм, че са свободни.
ние да му мислим тук.

Friday, March 14, 2008

Руси, който вече го няма

тези снимки са от юли, миналата година. беше много горд, че си беше наел малка работилница. беше спрял да пие, да пуши, всичко, и искаше да промени живота си.
Руси беше един от не многото хора тук за които мога да кажа, че беше пич. обичаше си работата, много искаше да успее. не бяхме супер близки, но достатъчно близки за да се чуваме от време на време и да ни е приятно като се видим. работилничката му беше в бижутерския район на даунтаун. в този ден той ме разведе из разни места, които никога не бях виждала и прекарахме много хубаво. беше винаги захилен, винаги обръщаше всичко на майтап и ми е трудно да повярвам, че точно той се е самоубил. скочил е от някаква висока сграда в даунтаун. до преди месец носех в портфейла си едно смешно и глупаво стихотворение, което той съчини докато се мотахме по улиците. искаше да напиша нещо за него и да сложа и стихотворението му.
беше от Кърджали, бил е ватерполист, беше завършил френска гимназия, и мозъкът му щракаше. тези снимки ги направихме няколко седмици преди да замине за България. много му се ходеше, просто нямаше търпение. радвах се за него, че отива, защото най-накрая беше взел зелена карта и след 4 години американски живот, щеше пак да си е у дома. нищо в поведението му не беше нито странно, нито депресирано. беше малко луд, но аз затова го харесвах. и изглеждаше по-зрял от възрастта си. бях измислила едни бижута и си говорихме как можем да ги направим. в една кутийка пред него имаше миниатюрни диамантчета, защото той беше учил за това - да поставя диаманти в бижутата. помислих си, че сигурно няма да е лесно да си намериш клиенти в тази огромна сграда пълна с такива като него. но пък вярвах в ентусиазма и амбицията му. няколко месеца преди това му помогнах да си направи CVто и по всичко личеше, че твърдо е решил да успее. беше само на 29 години. баща му е бил бижутер в Минерал сувенир някога и изглежда, че беше предал на Руси любовта към професията си. татко му беше работил като бижутер и тук, но днес разбрах, че в момента е безработен.

след като Руси замина за Бг, и аз заминах, после забравих за него, после се сещах, пак забравях.... един ден попитах Михаела какво става с него и тя каза, че баща му я помолил да дойде у тях и да му помогне да говори с Руси, защото бил страшно депресиран в България. не искал да се връща. само си стоял в стаята и си играел с влакчетата от детството си. и двете решихме, че Руси върти страшен номер на баща си, прави се на луд и се преструва, че е депресиран само и само за да не се върне тук. и отново забравих за него. преди седмица пак питах Михаела знае ли нещо и тя каза, че не, само до него й било. и на мен хич не ми беше до него до вчера когато разбрах, че е скочил може би от покрива на сградата в която беше работилницата му. и да, не можех да повярвам, че точно той би направил подобно нещо, но вече го нямаше. никога не му дадох диска с тези снимки за които ме помоли неколкократно да му ги дам. не ми беше до него, въпреки, че беше пич....
сега знам, че се е върнал от България отдавна, загубил си работилницата, не могъл да си намери работа като бижутер и започнал да продава в един магазин за деликатеси. това страшно го смачкало. а, да, и си нямаше гадже. много харесваше Радина, но не беше взаимно. прибирал се в къщи, затварял се в стаята без да каже дума и не излизал от там. баща му се опитвал да му помогне, но....
беше много свестен пич и ми е много мъчно, че го няма. много....
татко му в момента е безработен и има нужда от пари за погребението на Руси. ако има българи от Лос Анджелис, които четат блога ми, моля ви помогнете на този човек да погребе единствения си син. понякога животът е супер-безмилостен. този баща няма никой и нищо тук вече. нека да му помогнем. благодаря ви предварително.
ето адресите на които можете да изпратите пари на името на Петър Минев/PetarMinev:

BulgariCA
PO BOX 291661
Los Angeles, CA 90029
(213)272-0568, (323)953-0033
Danube Restourant
1303 Westwood Blvd
Los Angeles, CA 90024
(310)592-3337, (310) 473-2414




Posted by Picasa

Wednesday, March 12, 2008

Aнна

какво хубаво нещо се случи преди 2 дни! на скайп намерих съобщение от Анчето....
преди около 20 години прекарахме едно от най-веселите лета на станцията на писателите на Златните. нейният татко е Стефан Цанев, а тя живее от малка в Италия с майка си. тогава се запознахме и станахме мигновено приятелки. тя е едно от най-топлите, хубави и слънчеви същества, които съм срещала. всичките ми приятели се изповлюбиха в нея, а аз бях щастлива, че си намерих партньорка в щуротиите. и след като тя си замина, повече никога не се видяхме, нито чухме.... нищо не знаех за нея, а и тя за мен, освен, че съм в Америка. и ето сега си пишем и сме безумно щастливи, че се открихме след толкова дълго време! тя е актриса, майка, съпруга, кастинг директор и все така мила, хубава и усмихната. ето я:

написа ми и нещо малко тъжно, което съм изтрила от паметта си както много други неща от живота ми допреди заминаването ни за Америка. толкова нещастлива се чувствах, че имам огромни бели петна, не помня страшно много неща.... като някаква тежка наркоманка. слава богу, това е минало, но ето какво ми писа Анна:
дошла ми на гости в къщи. Радина била облечена като принцеса - слагаше си една стара, пухкава фуста, дълъг шал на главата и една препаска, която беше короната й - и я гледала мрачно. за съжаление Радина наистина все гледаше тъжно тогава, нямаше как да е другояче заради всичко, което й се случи докато бях бременна с нея, а и след раждането й. Анна си тръгвала на другия ден и на мен ми било много криво. изведнъж съм скочила, взела една снимка на двете ни с Радина и съм й казала: "ako ia vzemesh i ia iznesesh ot tuk s'm sigurna che shte uspeeme i nie da izlezeme"....
успяхме. може би и благодарение на Анчето, която я е носила години наред "като бабичка", както тя се изрази, в портфейла си, докато преди няколко години й откраднали чантата. човек никога не знае какви сили му помагат! но е важно много ясно да знае какво иска, така както аз знаех през 1986, че искам да сменя държавата, мислите, света си с Америка. и вероятно и това малко заклинание носено от добър приятел навсякъде, ми е помогнало да постигна мечтата си.
благодаря, Анче!!! щастлива съм, че се намерихме отново!!!!!!!!