ям маниакално

откакто съм се върнала от България ми се случва нещо много странно и необяснимо. не е за първи път, но никога не е било толкова трайно и маниакално.
винаги се връщам оттам с променени хранителните нужди. преди циклех основно на домати, сирене, краставици, хляб, кисело мляко - основните български продукти и нищо друго. продължаваше около седмица и след това превключвах на американски режим - т.е. всякаква интернационална храна. този път обаче е супер идиотско.
първо трябва да кажа, че за мен яденето е изключително удоволствие. обожавам да ям, както и да готвя. когато дадено ядене ми влезе в главата, че ми се яде, отивам, купувам си продуктите и си го сготвям веднага. позивите за конкретна храна никога не търпят отлагане. обичам да храня хората, които обичам. храня ги с вкусна храна. сега обаче съм на най-странния и идиотски режим, който ми се е случвал - всяка сутрин си готвя паста, и то не каква да е, а само капелини. никаква друга не искам. също така трябва да уточня, че не обичам сладки неща на закуска. обичам гореща супа, пълнени чушки, баница, студени кюфтета от снощи. всъщност обичам почти всичко да е студено. рядко топля ядене. а най- ми е вкусно на следващия ден да ям остатъци от вечеря за гости. но да продължа за новата мода на организма ми.
събуждам се, слагам водата да кипне, след това начупвам капелините на 3 за да се разбъркат по-лесно, нарязвам много фино една скилитка чесън, която задушавам в зехтин, бих сложила олио от трюфели, но по някаква причина изчезна от пазара, и след това смесвам капелините със зехтина и чесъна. поръсвам с прясно смлян черен пипер, една розова сол от Мъртво море, и пармезан. сипвам си голяма купа. сипвам си голяма чаша с кока кола в която изтисквам четвърт лимон и пускам поне 3 ледчета. сядам и ям четейки новините. всяка божа сутрин от 17ти септемри насам. но това не е всичко. връщам се от работа и пак ям капелини! този път обаче си правя голяма салата. но без капелини не мога. абсолютно съм пристрастена. бих казала, че това е обсесия. не знам на какво се дължи, но докато пиша този постинг, ми текат лигите за вечерните капелини. яденето за мен е култ. другото идиотско е, че принципно съм тотална месарка, нулева кръвна група, желателно е месото да е полуживо. може да мърда още. откакто съм се върнала съм яла месо не повече от 2 пъти! и не ми се и яде. абсолютно не знам какво ми става. вкусно ми е, чувствам се прекрасно, дори отслабнах от шибаните капелини! няма такава диета.... явно тялото ми това иска, а аз си го слушам. но защо?
няма нищо по-приятно от пълна купа с топли капелини пред лаптопа. поне в този момент. може би съм била капелин в предишен живот. тънък, тънък макарон сваряващ се за секунди. who the fuck knows.
всъщност сетих се. бременна съм. но не с дете. като дойде време да раждам, ще ви кажа:)