не го познавам, но съм чела "Балада за Георг Хенлих". от интервюто разбрах нещо, което съм подозирала - че принадлежи на една отмираща порода мъже. леко динозавърско е, и именно това е привлекателното. на моменти Пасков е и леко патетичен, но това е белегът на една друга епоха, друго поколение, друго време. във всеки случай на мен ми действа като чичо доктор - успокояващо с интелигентната си мъжественост.
когато интелигентната мъжественост вече се среща почти само под формата на нещо като останки в археологически разкопки, преоткриването, че е съществувала, е като приятен спомен от детството:)
http://www.eva.bg/content/view/4152/59/lang,bg/
когато интелигентната мъжественост вече се среща почти само под формата на нещо като останки в археологически разкопки, преоткриването, че е съществувала, е като приятен спомен от детството:)
http://www.eva.bg/content/view/4152/59/lang,bg/
20 comments:
Жалък комплексиран комунистически блюдолизец с отдавна изчерпан талант, това е Пасков
някъде да виждате да съм попитала какво мислите за Пасков? много обичам като някой ми се метне в блога ми с агресивно негативно мнение. това не е форум, а още по-малко форума на Новинар. само предупреждавам.
Определено имаме различни възгледи за мъжествеността. Което е добре, де. :-)
Много ми хареса това интервю, различно е, защото В. Пасков е наистина много интелигентен и защото разговора е основно за отношенията между мъжете и жените и за любовта.
Фучеджиева, като не ви изнася хората да изразяват свободно отношението си към написаното в блога, премахнете опцията за коментар...Знам, че и вие сте издънка на бившата "художествено-творческа ителигенция", но приемете, че интернет не е "Работническо дело"
Милена, виждам тук някакъв ntpavlov, но пише said... пък отдолу под това няма нищо. Празни постинги, трябва да кажеш на момчето да си оправи настройките при себе си, че иначе няма как останалите да го прочетат и чуят.
Иначе днес ми пратиха това нещо: http://delnicite.blogspot.com/search/label/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0%20%22%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%22%202008
Чети и мри от смях!
"Госпожо Фучеджиева". Така е обръщението за втория човек в разговора, ако ще сте на фамилия. "Фучеджиева" можем да я наричаме, като я няма.
НТПавлов, ма наистина ли интернет не е Работническо дело??? сигурен ли сте??? господи, как съм се заблуждавала до сега....
благодаря за просветлението и сбогом!
Госпожо Фучеджиева,
Чела бях и преди ваши публикции в бъгарските електронни издания и в блога ви. Искрено се възхищавах на зявената ви воля за независимост и на енергията ви за живот, дори когато мненията ми не съвпдаха с вашите. (Съжалявам ако това ще ви разочарова, но се интересувах от вашето писане именно като феминистка с интерес към пишещите жени и по-специално към жени, които пишат и за сцената. Видях в постнига ви, че употребявате думата феминист в смисъла на изтъркан стереотип, но в града в който сте има библиотеки, музеи и ако желаете да научите нещо за историята и настоящето на феминизмите, не би ви било трудно. Но не за това ми е думата.) Безкрайно съм разочарована от диалога ви с Кодинова. Едно на ръка, че в статията си за съвременните български писатели Кодинова се изхвърля не дотам професионално, но какво целите вие със стила на отговора си? Да й покажете, че владеете махленски речник? Че не стоите над махленските свади и дребнавото зяждане? Кому е нужно това?
Фучеджиева,иронията ви е изключително плоска и скопена, както и останалите ви опити за някакво "творчество" (нали се имате за писател или нещо подобно). Обръщението пропускам, понеже не бива дъщерята на бивше комунистическо величие да наричам "госпожо", пък "другаросването" ми е чуждо по природа.
Сбогом и успех в гнездото на капитализма и империализма!
П.П. Упорито издирвам детенце на номенклатурчик емигрирало в Коми, например, но удрям на камък. Защо ли?
Ена, благодаря за критиката:)
текстът ми изобщо не е само отговор на ЕК. ако прочетете останалите ми постиниги в блога по тази тема, ще видите, че съм имала нещо съвсем конкретно предвид употребявайки този език и мисъл. за мисълта не се извинявам, но за езика отново се извинявам, въпреки, че не съжалявам, че го използвам. както можете да предположите, това беше език за едонкратна употреба:))) език, който обаче може да бъде употребяван съвсем официално в българската преса, журналисти да бъдат награжадавани за текстове писани на този език за еднократна употреба:), и принципно мъже, които могат да говорят каквото пожелаят, по начина по който пожелаят - безнаказано.
а Елена Кодинова просто е станала жертва на емоциите си:) и е написала нещо, което беше лесно, пък и нужно да се дискутира.
аз лично имам лек проблем с лейбълите. както виждате от блога ми и от форума на новинар може да съм работническо-творческа интелигенция, феминистка, кучка, курва, дори бях наречена за предишния ми текст Антихрист, и т.н.:))) не ми пречат, но не винаги се виждам в тях:)
не знам как да ви накарам да се почувствате по-добре с грозното нещо, което направих - казвам ви това съвсем приятелски, без грам ирония. разбирам, че каквото и обяснение да дам, то няма да е достатъчно, защото вие просто не сте съгласна с подобно поведение. но това е окей. аз самата понякога не съм съгласна с нещата, които правя, но това не ме спира:))) приемете, ако можете, че има хора, които са леко екстремисти:), и аз съм една от тях. винаги съм била такава, понякога съм патила, но в крайна сметка се чувствам добре в кожата си. разтоварващо е да изкрещиш на всеослушание, че някои са свине:)) дори е приятно.
това е. нищо по-смислено няма да чуете от мен. на 20ти в Жената днес излиза мой текст, темата на броя е бягствата - моят се казва "Бягствата - кръв и сълзи". там може и да намерите някакво обяснение за поведението ми:) и един друг в августовския брой на L'Europeo - пиша за една много известна двойка - там вероятно също ще намерите отговори за поведението ми, феминистко или не.
Ролята на възпитател - сбъднатият ми кошмар :-)
юве, дръж се:)
аз и за друго съм се объркала - Америка не е Коми! хахахаха, екне един червен, нагъл смях над недискриминиращата Американска земя по която броди призракът на комунизма в мое лице:)))))))
юве, ако ме питаш изключително завоалирано дали бих била гадже с Пасков, не, не бих, защото съм прекалено еманципирана и размахваща камшика:))) така че, вкусовете ни не са толкова различни;)
но въпреки това ми е симпатична старомодната му мачовска позиция. отстрани:))
Държа се. Като барон Мюнхаузен - за косата. :-)
Не мачовското ме притеснява. А суетата. Мъж, който е по-суетен от мен, е доста подозрителен откъм мъжественост :-) Не, че аз съм суетна. Ма все пак ще е добре, ако аз съм жената. Някак по си пасва в картината. :-)))
e, суетата е доста присъща на "великите" мъже:) не ми прави впечатление, защото няма шанс да попадна под ударите й:))))) две суети на едно място не вървят, както правилно забелязваш:)
Естествено, естествено. На кой друг, ако не на великите :-)))
Подсети ме, че не трябва да тъпча много с копита ... :-)
недей много с копитата, дори само боц с рогцата е достатъчно:)))
нали са крехки, крехки....
хрус, хрус, хрус е звукът на стъпканите мъжки души:))) Пасков е от поколението, което все още се чувства мъжко без към това да е прикачена политическа коректност. тъп не е.
а ние тъпчем всякакви като ни напре отвътре:))))))))
налегнало ме е лигаво настроение....
Не се притеснявай, Пасков няма как да го стъпча, да го образовам или да го "превъзпитам", малко е пораснал ... :-))
П.С. И на мен напоследък ми се струва леко странно да се държат с мен кат с ученичка или да ми клатят пръст. Чисто губене на време.
Post a Comment