късно вечерта на излизане от P.F.Chang
барманът ни настигна да ни каже, че ще спре алкохола на Реза
момчето беше пич с вид на рокмузикант
в мекото на ушите му бяха вкарани нещо като копчета и всъщност месото беше тънка линия около тях
каза, че не бива да пускаме Реза да кара
и се върнахме
седеше на бара, защото твърдеше, че Руси никога не би седял на маса близо до тоалетната
може и да беше така, а може би Руси нямаше нищо против да сме точно там
но така или иначе
Реза сваляше едно изключително красиво момиче
русо синеоко поразително приличащо на младата Rebecca Romjin
започнахме да го дърпаме да тръгва но той искаше да си допиваме у тях
от другата страна на Реза седеше момче
с качулка, което пък поразително приличаше на Jack Gylenhaal
и попита нашият мъртъв в Ceadrs Sinai ли е
защото му се случило нещо супер странно
спрял го човек на улицата на стоп и го помолил
веднага да го закара до болницата
защото приятелят му бил умрял
и момчето с качулката си беше помислило, че става дума за
един и същ мъртвец
казах му, че не
нашият скочи преди дни
Реза не спираше да ни увещава да отидем у тях
момичето се усмихваше с дълбоко интелигентна усмивка
на манекенка
и със сигурност нямаше да дойде, но нямаше нищо против
Реза да й плати
питието - космополитън, разбира се
беше много пиян, много, много пиян
и превъзбуден и незнаещ какво да прави със себе си
упорито отказвахме да ходим у тях да пием
той ту буйстваше леко
ту тихо стенеше от задната седалка, Мy boy, my boy, my boy, my boy, my boy, my boy.....
до безкрай
нашето момче го нямаше
стигнахме до дома му над Сънсет където беше купонясвал
с Руси не един не два пъти
предлагаше ни Дом Периньон, хайвер, всичко
само да останем с него
беше абсурдно смешно
като зазвъняхме на вратата на мениджърката на сградата му
защото се оказа на всичкото отгоре
че беше забравил ключовете си в БМВто
не смееше да звъни силно, въпреки, че трябваше да я събуди за да ни даде ключ
и ние като натискахме силно звънеца
той си запушваше ушите с две ръце
стана ясно, че старата няма да стане
и Реза почти реши да се катери за да влезе през прозореца
но не му разрешихме
полудял от мъка човек в елегантен костюм скъпи риза и вратовръзка
качихме го обратно в колата
и го оставихме вече изтрезнял обратно там от където тръгнхме
качи се на колата си
ние на нашата
и се прибрахме
не можах да спя
не защото ми беше мъчно
а защото не знаех какво ми е
въртях се в тъмното
Панчо скачаше непрекъснато обиден, че съм го избутала за пореден път
после пак се настаняваше
докато получеше поредния шут
не мислех за Руси в ковчега
а за мъката на приятеля му
и исках да го гушна
да се гушнем двамата
като брат и сестра
или като майка и син
при всяко положение като роднини
загубили
брат си
барманът ни настигна да ни каже, че ще спре алкохола на Реза
момчето беше пич с вид на рокмузикант
в мекото на ушите му бяха вкарани нещо като копчета и всъщност месото беше тънка линия около тях
каза, че не бива да пускаме Реза да кара
и се върнахме
седеше на бара, защото твърдеше, че Руси никога не би седял на маса близо до тоалетната
може и да беше така, а може би Руси нямаше нищо против да сме точно там
но така или иначе
Реза сваляше едно изключително красиво момиче
русо синеоко поразително приличащо на младата Rebecca Romjin
започнахме да го дърпаме да тръгва но той искаше да си допиваме у тях
от другата страна на Реза седеше момче
с качулка, което пък поразително приличаше на Jack Gylenhaal
и попита нашият мъртъв в Ceadrs Sinai ли е
защото му се случило нещо супер странно
спрял го човек на улицата на стоп и го помолил
веднага да го закара до болницата
защото приятелят му бил умрял
и момчето с качулката си беше помислило, че става дума за
един и същ мъртвец
казах му, че не
нашият скочи преди дни
Реза не спираше да ни увещава да отидем у тях
момичето се усмихваше с дълбоко интелигентна усмивка
на манекенка
и със сигурност нямаше да дойде, но нямаше нищо против
Реза да й плати
питието - космополитън, разбира се
беше много пиян, много, много пиян
и превъзбуден и незнаещ какво да прави със себе си
упорито отказвахме да ходим у тях да пием
той ту буйстваше леко
ту тихо стенеше от задната седалка, Мy boy, my boy, my boy, my boy, my boy, my boy.....
до безкрай
нашето момче го нямаше
стигнахме до дома му над Сънсет където беше купонясвал
с Руси не един не два пъти
предлагаше ни Дом Периньон, хайвер, всичко
само да останем с него
беше абсурдно смешно
като зазвъняхме на вратата на мениджърката на сградата му
защото се оказа на всичкото отгоре
че беше забравил ключовете си в БМВто
не смееше да звъни силно, въпреки, че трябваше да я събуди за да ни даде ключ
и ние като натискахме силно звънеца
той си запушваше ушите с две ръце
стана ясно, че старата няма да стане
и Реза почти реши да се катери за да влезе през прозореца
но не му разрешихме
полудял от мъка човек в елегантен костюм скъпи риза и вратовръзка
качихме го обратно в колата
и го оставихме вече изтрезнял обратно там от където тръгнхме
качи се на колата си
ние на нашата
и се прибрахме
не можах да спя
не защото ми беше мъчно
а защото не знаех какво ми е
въртях се в тъмното
Панчо скачаше непрекъснато обиден, че съм го избутала за пореден път
после пак се настаняваше
докато получеше поредния шут
не мислех за Руси в ковчега
а за мъката на приятеля му
и исках да го гушна
да се гушнем двамата
като брат и сестра
или като майка и син
при всяко положение като роднини
загубили
брат си

2 comments:
трогателно е
мда. минава се през различни неща. а има хора, които винаги остават незасегнати от каквото и да било....
Post a Comment