визитката на Руси

тази сутрин направих едно отдавна необходимо чистене на портфейла си и от там излезе визитката на Руси. при предишното изхвърлих смешното му стихотворение. картичката му е от много фина хартия, почти като оризова и с елегантни букви пише:

Roussi Minev
Jewelry Special Orders
Diamond-Setting

адрес, телефон и е-мейл в двата долни ъгъла, а в горния българския герб, но с корона, а под него инициалите не Руси. не мога да си намеря зареждачката и затова не слагам снимка, но ще я снимам, защото само така ще остане малко по-завинаги.
мислех си, че не казах "Бог да прости Руси". не мисля, че има за какво да му прощава. не е направил на никой нищо лошо с това, че животът му се е видял непоносим. Бог ни е дал живот, но и интелигентност с която да решаваме какво да правим с него. така че не мисля, че трябва да му се извиняваме, ако решим да не живеем. все пак по-демократично нещо от Бог няма, щом е поел риска да създаде такава сбирщина от идиоти като нас, хората, така че дълбоко се съмнявам, че би обичал по-малко тези, които са упражнили правото си на избор.
Михаела ми припомни нещо интересно. когато Мариана Димитрова се самоуби, написах един текст, който излезе във вестниците. бях ужасно разстроена и след като го написах, веднага отидох в Михаела. бях съвсем забравила, че Руси беше там и, че прочетох текста ми на двамата. не помня кой как реагира, защото не бях на себе си. но е идиотско, че и той избра същата като на Мариана смърт - скок от високо....
и няма нищо повече за казване освен надеждата, че душите на мъртвите са щастливи. убедена съм, че са свободни.
ние да му мислим тук.