Friday, June 29, 2007

До екзекуторите на Странджа

Днес е черен ден за България. Моят баща е от Странджа и за първи път се радвам, че вече не е жив, защото ако беше, днешния ден щеше да го убие. Чета вестниците от хиляди километри разстояние и нямам друго средство за борба освен думите.
Къде са днес партийните лидери на България - Петър Стоянов, Иван Костов, Бойко Борисов, Първанов, Станишев, Софиянски? Къде са техните протести срещу лицето на мафията позволяващо си да мърси тяхната държава - тази, която ги издигна на върха, направи ги богати и им даде възможност сега да стоят дистанцирано от висотата на всякакви предлози за ненамеса? Защо не произнасят речи и не ходят по митинги защитаващи Странджа? Защо не упражняват политически натиск върху съдии и кметове, така както го упражняват предизборно, или след като са си избрали следващия обект за забогатяване? Кои са хората, които те покровителстват с мълчанието си? Сега нали всички виждате ясно смисъла на поговорката "Мълчанието е злато"? Колко мълчания трябва да се случат за да разбере този народ, че докато мълчи, златото тихо се трупа през трупа на всичко чисто и свято? Знае ли този народ значението на думата "краш", която мафията е избрала за име на една от фирмите си? То е ужасяващо със символизма си. Народът не знае английски и има нужда от превод - "краш" означава катастрофа, провал, пропадане.
Коя черна сила е обзела българските политици и колко екзорсисти им трябват за да се събудят от гърчовете си заливащи природата с помия? Тези двама съдии взели това позорно решение имат ли в душите си нещо друго освен запаметени номера на банкови сметки? Кметът на Царево и тези двама продажници вярват ли, че децата им няма да плащат за греховете им? Ако не бях противник на всички черни сили, щях да ги прокълна до девето коляно, но знам, че и без мен злите сили си знаят работата и винаги се обръщат срещу този, който им служи. И един ден внуците ще се срамуват от извършеното от дедите им. Защото днес те могат да излъжат мен, теб и всеки обикновен човек незащитен от специалните сили на злото, но всяко действие има противодействие и последствия.
Наистина ли е така потънала в смрад България? Хората не виждат ли, че трябва да започнат да се бунтуват? Истински да се бунтуват, така както през 1997 пред парламента? Не виждат ли, че това, което се случва е не по-малко страшно от едно вредно правителство? Революциите понякога са крайно необходими. Демокрацията е прекрасно нещо, но не и когато е криворазбрана. И тези, които я разбират неправилно трябва да бъдат хванати за вратовете и докарани на средата на площада за да отговарят за действията си. Колкото и недемократично да е това. И никой да не ги докосне с пръст. Просто да застанат на средата на площад препълнен с хора пред които да отговарят за постъпките си. Нека тогава да ги пазят мафията и парите им от въпросите и обвиненията, които така или иначе времето няма да им спести. Няма да има как да се къпят в чистите води на южното черноморие, а ще се къпят в собствените си лайна, което е техен избор. Но от къде накъде този избор ще е наложен на всички останали? Направете си басейни, господа, и пускайте канализацията от къщите си в тях! Това е ваше право и никой не може да ви спре. Но лайната ви не могат да бъдат съдбата на една планина. Нито на един народ.
Ако петчленния съд, който ще разглежда обжалването на постановлението за Странджа, го отхвърли, това ще бъде най-брутална екзекуция на българската природа. Тези пет съдии няма да са по-различни с нищо от Маргините, от Георги Илиев, Поли Пантев, или която и да било мъртва мутра в България. Единствената разлика ще бъде, че те ще продължават да живеят и да раздават "правосъдие".

Thursday, June 28, 2007

morphing women in art

amazing video! i wish it covered more of the surrealists, the cubists, in short the modern art.... obviously it is easier to morph harmonious, classic features, but i think it would've been really fun to see the "shape shifting" of art and end the video with the perfection of a cyber image. this is a little too conservative for my taste:)
http://www.youtube.com/watch?v=nUDIoN-_Hxs

Wednesday, June 27, 2007

линкове към 2 мои текста

Дрога и демони в Ел Ей
http://e-vestnik.com/1487

Malibu Creek Park vs. Странджа
http://www.novinar.bg/?act=news&sql=MjI4OTsxMQ==

Sunday, June 24, 2007

мистерията на мишката е разгадана

кликнете върху този линк - ако сте се чудили как точно работи компютърната мишка, това е отговора:).
http://www.1-click.jp/

Thursday, June 21, 2007

Malibu. text coming tomorrow.

Posted by Picasa

Monday, June 18, 2007

only in Beverly Hills

не мога да не споделя.
ей сега, както си работя, влязоха две руси момченца близнаци на около 7-8 години. едното беше облечено в червена Ферари фанелка. охраната го попита дали има Ферари или само фанелката. малкият каза, О, татко има три. след което започна разговор за кои модели имат. естествено не помня цифри, но стана ясно, че татко е на бизнес мийтинг в ресторанта, а те се чудят какво да правят. посъветвах ги да зарадват майка си с някое бижу. охраната им каза да вземат Америкън Експреса на баща им, при което едното момченце го извади от джоба си: "Той е в мен!"
ето ви история с Бевърли Хилски деца.

Wednesday, June 13, 2007

по настояване на анонимни четящи сменям размера на буквите. нарушава ми се визията на нещата, ама ако ще си я гледам само аз, май няма смисъл. така че, изпълнявам желания - по-големи букви искате - ето! "а случайно да искате и ключовете от квартирата ми?":) не съм сигурна дали това е точния цитат, но който е чел, знае за какво говоря.

Tuesday, June 12, 2007

Полезна Кока Кола

този извънземен кораб отдавна е кацнал в мозъка на човечеството. и завинаги! колко безумно - знаем, че кока колата винаги ще съществува. тя ще е като хлебарките, нищо няма да може да я победи.
наскоро един стар американец ми разказваше, че помни как му изтръпвали предните зъби когато пиел кока....кола. после се усетили и махнали коката.
новото са витамините. с този нов връх в маркетинга вече можем да бъдем сигурни не само, че не разтваря пирони, а че и е полезна за здравето.
"Мами, моля ти се изпий си колата, пълна е с витамини!", вика мами на детето.
"Тати, дай коката, не искам кола!", отговаря малкото бледо детенце залепнало за видео играта. "Дай по-бързо, че губя скорост, ще ме бият!".
тати носи кока, мама кола. детенцето завира сламчица в носа и шумно смърква, след което изпива колата на екс. в стомаха му плисва кафявата, шумяща, захарна вода от която организма на миличкото започва да скърца със зъби. на екрана на компютъра е страшно мазало - пламъци, кръв и вътрешности. мама и тати умилено гледат как малкото човече бие всички.
"мами, като свършиш с войната, да не забравиш да си сложиш презервативче - нали ще си играеш с виртуалното си гадже. вече си голям и не бива да си цапаш панталонките!",
за последно помолва умилена мама измъквайки се с тати на пръсти и на заден ход от стаята на детето. да не му пречат.... а детето цъка ли, цъка.
Posted by Picasa

Monday, June 11, 2007

текст към мексиканските ми снимки

можете да прочетете тук:
http://e-vestnik.bg/1366/

Sunday, June 10, 2007

My favorite picture - death is fun!

 
Posted by Picasa

Mexico in LA

 
Posted by Picasa

Sunday, June 03, 2007

Horses from Strandja mountain on the Black Sea

а това са едни невероятни странджански коне, които снимах миналия септември на Варвара. яки, красиви и свободни като странджанския дух.



Posted by Picasa

Книготека

и в духа на казаното от Бредбъри, слагам линк към интернет книжарницата на Искър и Елена с които се познавам от едно интервю за Книготека. радвам им се на любовта към литературата. сайтът им е повече от книжарница - има интересни блиц-интервюта, блог и новини. в блога към сайта Искър е разказал интересна истинска история за горене на книги - прочетете я. такива хора трябва да бъдат поддържани.

Ray Bradbury in Torrance

Тук съм за да ви уча на любов

Вчера беше един от незабравимите дни в живота ми. Един от тези дни в които си сигурен, че всичко има смисъл, защото си срещнал любовта и вярата. За тази среща исках да съм красива. Облякох това, което ми стои най-добре. Гримирах се внимателно – да има очертания, но и да са по-скоро незабележими – първо си сложих черните обици-халки, но ми се видя мрачно. Смених ги със зелените нефритови Буди. Будите са по-подходящи за този мъж. Освен това бях с черни джинси и черна риза доказващи две неща – че съм стройна и че съм сериозна. Обаче сложих червени велурени обувки с висок ток. Много, много секси. От тези, които са като от късните 40 години, защото тогава започва неговата ера. Мислех да си облека едно яке на Дизел, но то нищо не означаваше. Беше поредното яке на Дизел. Увих се в черен индийски шал със зелен бордюр подарък от дъщеря ми. С много любов. Бях си купила цигари, защото знаех, че от вълнение ще ми се допуши. Взех фотоапарата след като го заредих. Също така взех един червен тефтер на който пише с жълти букви “Wonder Woman”. В него можеш да си правиш записки, но и можеш да разглеждаш картинките от създадения през 40те години едноименен комикс. Проверих дали имам химикалка. С мен бяха “Марсиански хроники” и “Фаренхайт 451”. Огледах се за последен път и се качих на колата. Всичко разказано до тук не е случайно. С интуицията си знаех, че отивам на любовна среща, затова се подготвих толкова внимателно. Ако не ставаше въпрос за Рей Бредбъри, никога нямаше да ви занимавам с тоалета си. Той беше.
Трябваше да карам до Торанс, което е на около половин час от Ел Ей. Беше залез слънце. Чакайки на един светофар, с периферното зрение ми се стори, че виждам самото слънце, оранжево кълбо толкова ниско, че можеш да го докоснеш. Слънцето се въртеше и на него пишеше “76”. Когато си в такава еуфория знака на бензиностанцията може да ти се види като слънце.
Подраних, или поне така си мислех докато карах натам. Не бях. В залата на културния център в Торанс се извиваше дълга опашка с хора натоварени с книги завършваща пред масата на която ги подписваше Рей Бредбъри. Човекът е вече близо 90 годишен, на инвалидна количка, но си беше сложил червена връзка с малка кутийка с неразопакован подарък на нея. Залата постепенно се напълни и всички се вълнуваха. Когато дойде моят ред, казах на Рей, че съм писателка от България и, че “Марсиански хроники” е една от книгите заради които съм завинаги влюбена в литературата. Асистентът му възкликна: “България! Познавате ли Кейт? Кейт....избяга ми второто й име, тенисистката, която ще ви представя на олимпийските игри....”. Отговорих ме, че няма българин, който да не знае коя е Катерина Малеева и семейството й. Забравих да ви кажа, че носех подарък на Рей. Нещо между мен и него. Оставих го на масата и помолих да ни снимат. Всичко беше толкова хубаво колкото си го представях.
Седнах си на мястото, но преди това исках да видя къде ми е подаръка. Нямаше го вече на масата. Отидох при асистента му и го попитах дали Рей ще го получи. “О, да! Вече е в раницата му, нали я виждате, закачена на количката. Утре той ще си разгледа подаръците и ще му обърна специално внимание на Вашия, защото сте от България. Заради Кейт - тя е страхотна!”. Това вече съвсем ме направи щастлива. Залата притихна, качиха Рей на малкото подиумче и той помоли всички, които са под 18 години да станат от местата си и да седнат на земята пред него. Прекрасното беше, че те се оказаха много. Имаше бебета, имаше и старци. Но той ни накара да се почувстваме на една възраст. Възраст, която никога няма да се промени, определена от момента на влюбване в книгите му.
“Предполагам, че се чудите защо ви извиках тук. Ще ви уча на любов.” С това първо негово изречение разбрах, че интуицията ми не ме е лъгала. Това беше любовна среща. Заговори за първото си влюбване, когато бил на 4 години и майка му го завела да гледа “The Hunchback of Notre Dame” и той пожелал да е гърбав. След това на 5 години поискал да е фантома от “Фантомът на операта”, а на 6 да е динозавър след като гледал филм за динозаври. Така започнали влюбванията му и продължили цял живот. Бил влюбен в Джийн Кели след като гледал “Singing in the rain” и му казал, че ако той обичал книгите на Рей поне на половината на любовта на Рей към филмите му, щял да поиска да работят заедно. Рей написал сценарий, Джийн го занесъл в Лондон и Париж, но не намерил пари и така нищо не станало.
Обърна се към децата и каза: “В училище не могат да ви научат да бъдете писатели, но една библиотека може. Аз винаги съм бил влюбен в библиотеките. Библиотеките са една от най-важните любови, които човек може да има. Гледах как Хитлер гореше книги, преживявах изгарянето на Александрийската библиотека така, все едно, че се случваше сега. Бях влюбен в книгите и затова написах “Фаренхайт 451”. Влюбих се и във филмите на Джон Хюстън и един ден той ме покани да напиша сценарий по “Моби Дик”. Господ да ми е на помощ, опитвал съм се толкова пъти да я прочета, толкова е голяма и все не успявах. Какво ще правя?! И изведнъж се сетих за Ричард III, за Шекспир, ами да, те ще ми помогнат да напиша сценария. Винаги съм бил влюбен в тях. Те са помогнали на Херман Мелвил да напише “Моби Дик”! Капитан Ахаб е Ричард III! И започнах да пиша. И стана филм. Трябва да направите списък на вашите любови и да започнете да работите за тях! Искам да ви науча как да гледате едно нещо, а да виждате друго. Попитах Джон Хюстън защо избра мен – никой не пишеше критика за книгите ми, почти не се продаваха, нямаше ги извън Америка.... Той ми отговори, Заради разказът “Сирената”. Обадиха ми се от списание “Pro Football” да напиша текст за футбола. Ама как да пиша за футбол?! Аз нищо не знам. И изведнъж видях топката, видях брат ми и слънцето и седнах да пиша. Написах поема от 8 страници! Обадих им се и им казах: “Написах текст, но е поема!”. Никога преди това не бях писал поема, стихове съм писал в училище, но поема не. Публикуваха я, изкарах и пари с нея и я публикуваха общо 5 пъти! Бях на 42 години и продължих да пиша стихове. Накрая вече написах една книга с 500 стихотворения! Представяте ли си как се влюбих в поезията! Бях влюбен и във Фелини. Гледах всичките му филми - и лошите му и те бяха добри. Написах за него нещо в Лос Анджелис Таймс, а той го прочел, и ми се обади и ми каза, че това е най-доброто нещо някога писано за него, и че трябва да му отида на гости. За 20 годишнината на дъщеря ми отидохме в Рим и му се обадихме. Закусвахме, обядвахме, вечеряхме заедно. Жена му беше Чаплин, а Чаплин е любовта на живота ми и любовта на живота на Федерико – Джулиета. Накрая се прегърнахме с Фелини и ревахме. Той повтаряше, Моят брат-близнак, моят брат-близнак.... После, на 43, поисках да съм драматург. Написах пиеса, поставихме я, беше ужасно. Но продължих, защото бях влюбен в театъра и накрая получих това, което исках – критиците бяха влюбени в пиесата ми. За какво се занимавах с театър – никога не съм изкарал една стотитнка от театър. Правех го, защото го обичах и актъорите бяха моите любовници.
Когато бях на 12 години, един ден гледах как вятъра подухва косъмчетата на ръката ми. Тогава за пръв път разбрах, че съм жив. Отидох на един Луна парк във Венис и там срещнах странен човек – Мистър Електрик. Той ми каза, че аз съм неговият прероден приятел загинал във войната и, че ще живея вечно. Заведе ме в палатката на едни странни хора на които първо извика да не говорят мърсотии. Той ми разказваше неговите малки философии, а аз моите големи. Защото когато си момче на 12 години, ти имаш големи философии. И същата година се преместихме в Аризона, родителите ми купиха пишеща машина и написах първия си разказ. Ако сте късметлии в живота, ще срещнете добър учител, или добър приятел, който ще ви подкрепя във влюбванията ви. Никога не слушайте никой освен себе си! Никой не може да ви каже какво да правите. Просто винаги трябва да имате списък на нещата в които сте влюбени и да действате по него.”
Каза още много неща, но това е главното. После остана да подписва още и още книги, а аз си тръгнах към Ел Ей още по-влюбена. Ще направя всичко възможно така да бъде завинаги.