tracking device. you can locate anyone through his/hers gsm. check it out!
http://www.sat-gps-locate.com/english/index.html
Monday, April 23, 2007
super cool
Tuesday, April 17, 2007
всенароден секс с човек от народа
Всенароден секс с човек от народа
През 1981 г. документалният режисьор Христо Ковачев прави филм наречен "Човек от народа". В един епизод главния герой на филма пиел коняк и на шега питал подчинените си другари дали ще му носят цигари в затвора. Човекът от народа или е имал далечни предчувствия (без въобще да го подозираме в гузна съвест), че нещо подобно би могло да му се случи, или това е било просто проява на този прословут, брилянтен правешки хумор. “ХА-ХА-ХА!”
Нямам представа кои от другарите му са му "носили цигари", но е твърде вероятно по-скоро те да са били заети с изграждането на капитализма и демокрацията в България и не са имали време да се занимават с лузъри (пр. бити карти, ХА-ХА-ХА).
На снимка от периода на финалния Тодор Живков когато той вече е само едно сенилно весело, гузно и безобидно старче, зад него стои неочаквания му наследник. Неочакван за себе си, неочакван за историята, неочакван като всяко нещо, което трябва да се очаква в положение на безизходица. Стърчи зад изветрелия бащица и гледа със същия непоколебим, тежък, силен, могъщ, секси поглед така както гледа от снимките от учредяването на ГЕРБ 25 години по-късно.
През 1981 г. документалният режисьор Христо Ковачев прави филм наречен "Човек от народа". В един епизод главния герой на филма пиел коняк и на шега питал подчинените си другари дали ще му носят цигари в затвора. Човекът от народа или е имал далечни предчувствия (без въобще да го подозираме в гузна съвест), че нещо подобно би могло да му се случи, или това е било просто проява на този прословут, брилянтен правешки хумор. “ХА-ХА-ХА!”
Нямам представа кои от другарите му са му "носили цигари", но е твърде вероятно по-скоро те да са били заети с изграждането на капитализма и демокрацията в България и не са имали време да се занимават с лузъри (пр. бити карти, ХА-ХА-ХА).
На снимка от периода на финалния Тодор Живков когато той вече е само едно сенилно весело, гузно и безобидно старче, зад него стои неочаквания му наследник. Неочакван за себе си, неочакван за историята, неочакван като всяко нещо, което трябва да се очаква в положение на безизходица. Стърчи зад изветрелия бащица и гледа със същия непоколебим, тежък, силен, могъщ, секси поглед така както гледа от снимките от учредяването на ГЕРБ 25 години по-късно.
Без съмнение Той е новия човек от народа. Народът Го обича и усеща лек мазохистичен гъдел от визуалния си досег с полегатите, леко издадени черти на перфектно мъжката Му долна челюст. В слабините на народа полазват приятни тръпки когато Го видят в местното читалище да влиза облечен в анцуг, защото виждат себе си. "Мислете за мен като за анцуг" е внушението - следвайки философията на дъщерята на бившия работодател на новия любимец на всички европейски демокрации. А ако анцугът е паролата, то почти бръснатата глава е confirm password (потвърждение на паролата) за безпрепядствено влизане в душата на българския народ.
Когато този мутренски барок претворен от Бога във формата на политик казва на поданиците си, или ако думата “поданици” е прекалено груба за ушите на потъналите в еротичен транс, когато Той казва на членовете на партията Му, че предложенията Му не подлежат на обсъждане, той, народът, зажаднял, да не кажем направо загорял за тоталитарна ласка, за пореден път въздъхва колективна въздишка на облегчение от приятната безцеремонност на "неговия" човек. Защото безцеремонността за българите е като квадратен вибратор. Хем го желаят, хем ги е страх, че докато получават оргазъм, вибраторът ще източи неизчислими количества ток в посока банкови сметки на компании-фантоми. А те ще са винаги изненадани девственици.
От нахалния му поглед и духовна надървеност с която Той твърдо обладава подмокрилите се поданици, в ушите им писват не сто, а милиони гайди, самите те надути от Него до пръсване. Защото Той знае как да свири на тях. Той е по-прост, но по-мощен от Костов и Сакскобурготски взети заедно, съединени в една обща картина на всенародна разлюбеност. Нищо, че и те взети един по един бяха "първите" на този жаден за любов народ. Нищо, че той старателно се самозашива и тутакси забравя, че секс не винаги е равно на обич, а понякога и боли. Да не кажем често, когато става дума за много временни партньори нежелаещи да се ангажират с дащния народ. А той, горкият, хем не може да си събере краката, хем е отчаян като прекалено често изнасилвана курва, хем в душата му плаче някаква тъжна романтика:
"Нямъ льи най-сетни някуй дъ мъ убичъ тъквъз кват съм?"
Е, може би най-после има. Може би народът най-после си е намерил....принца. Да не му отричаме правото на радост докато мълчи по време на инструктаж. Няма пълно щастие, си казват и крайпътните проститутки след ден в който са изкарали някое "еуро" без прекалено много бой. И са прави.
Когато този мутренски барок претворен от Бога във формата на политик казва на поданиците си, или ако думата “поданици” е прекалено груба за ушите на потъналите в еротичен транс, когато Той казва на членовете на партията Му, че предложенията Му не подлежат на обсъждане, той, народът, зажаднял, да не кажем направо загорял за тоталитарна ласка, за пореден път въздъхва колективна въздишка на облегчение от приятната безцеремонност на "неговия" човек. Защото безцеремонността за българите е като квадратен вибратор. Хем го желаят, хем ги е страх, че докато получават оргазъм, вибраторът ще източи неизчислими количества ток в посока банкови сметки на компании-фантоми. А те ще са винаги изненадани девственици.
От нахалния му поглед и духовна надървеност с която Той твърдо обладава подмокрилите се поданици, в ушите им писват не сто, а милиони гайди, самите те надути от Него до пръсване. Защото Той знае как да свири на тях. Той е по-прост, но по-мощен от Костов и Сакскобурготски взети заедно, съединени в една обща картина на всенародна разлюбеност. Нищо, че и те взети един по един бяха "първите" на този жаден за любов народ. Нищо, че той старателно се самозашива и тутакси забравя, че секс не винаги е равно на обич, а понякога и боли. Да не кажем често, когато става дума за много временни партньори нежелаещи да се ангажират с дащния народ. А той, горкият, хем не може да си събере краката, хем е отчаян като прекалено често изнасилвана курва, хем в душата му плаче някаква тъжна романтика:
"Нямъ льи най-сетни някуй дъ мъ убичъ тъквъз кват съм?"
Е, може би най-после има. Може би народът най-после си е намерил....принца. Да не му отричаме правото на радост докато мълчи по време на инструктаж. Няма пълно щастие, си казват и крайпътните проститутки след ден в който са изкарали някое "еуро" без прекалено много бой. И са прави.
А от някъде от отвъдното се чува един до болка познат смях: “ХА-ХА-ХА!"
Saturday, April 14, 2007
transhumanism and Nick Bostrom
this is a big discovery for me! absolutely accidentally i "ran into" Nick Bostrom's website. i am pleased to have found something exceptional. mind and soul expanding. this guy is one of the smartest people on our planet. check him out.
Thursday, April 12, 2007
Малки профилактични гилотини
снощи гледах този безумен филм потънал в сироп, захар и пудра. изгледах и the special features, където старият Копола покдрепя дъщеря си като един горд баща. няма лошо. баща ми също се гордееше с мен, а и в моя случай, както и в този на Френсис и дъщеря му, творчеството ми е коренно различно от това на моя баща. но това е друга тема.
филмът е много добре разказан, костюмите са прекрасни и е приятен за гледане. МА и обкръжението й са показани като типични богати момичета от Лос Анджелис, нещо като Парис Хилтън и останалите. разбирам, че МА е някакъв идол на София Копола, но абсолютно не мога да разбера с какво тя е заслужила подобно обожание. София е изградила филма си с помощта на рок музика и съвременен език, интонации и жаргон, който се използва в Бевърли Хилз, което е чаровно, но празно като спукан балон от дъвка. целият филм е дъвка.
какво толкова е привлякло СК към тази безславно завършила девойка? тя самата казва, че искала да поправи несправедливостта към МА, която се оказва първата жертва на гадни слухове. или по-скоро "една лъжа повторена сто пъти, се превръща в истина". добре, не е казвала, че народа трябва да яде пасти и е била добра майка. и какво от това? купонджийка пристрастена към сладкиши, дрехи и обувки, МА е една най-обикновена кралица имала нещастието да е на власт когато един озверял от глад народ решава да се бунтува. tough luck му казваме тук. лош късмет на български. филм-сироп на съвсем български. бих казала монархо-републикански филм поради захласването си по веселото безгрижие на богатството на фона на това, което просто няма как да се види поради отдалечеността на двореца Версай от улиците на Париж.
в края на краищата когато богатите се самозабравят, и няма сила, която да им напомни, че трябва и да се дава нещо обратно на тези от които се взима всичко, гилотината не е толкова неприемлива. може да се каже дори, че е профилактична:).
а иначе да живее будизма. не будизъма.
ако някой не е разбрал, за Мария Антоанета говоря.
Wednesday, April 11, 2007
Бианка, Сергей и шест кокошки
Бианка Джагър и Сергей Станишев.... Жива да не бях!
преди няколко вечери с приятели зяпахме разни неща на youtube, и полюбопитствахме да видим шестте кокошки, този голям български хит.
заливащи се от смях голи глави, лелка и кака.
какво им беше толкова смешно, не е ясно. всъщност е ясно - тъй като между тях и пеещия има само "6 degrees of separation", те трябва да се заливат от смях за да заглушат ужасяващата си простащина, грозота и просто кошмар, който представляват. грозна гледка.
един мой приятел незапознат с феномена Слави Трифонов попита: "Този е звезда?!?! ТОЗИ е най-голямата звезда в България!?!?!?!".
да, звезда и, да, най-голямата, миличък. само не се стряскай, ако ти се яви в кошмарите - той не е нищо повече от съвкупен образ на днешния българин.
и по-добре си стой в Америка за да няма никакъв шанс да изгрее в твоя небосклон.
какъв парад на тъпотата - пеещият за шестте кокошки изглеждаше като детето на четиримата членове на журито.
а те са го създали в групов секс прекъсван от пръдни и уригвания.
ужас.
Monday, April 09, 2007
AC Grayling is a smart and funny Easter Bunny (from The Guardian)
Easter: leave us in peace
This celebration of natural pleasures is soiled only by the cacophony of nonsense spouted in the name of religion.
AC Grayling
April 8, 2007 10:30 AM
This celebration of natural pleasures is soiled only by the cacophony of nonsense spouted in the name of religion.
AC Grayling
April 8, 2007 10:30 AM
Easter is an ancient festival celebrating sexual intercourse, pregnancy and birth, new life, the return of light and flowers, the promiscuity of the rabbit, the iconic significance of the egg, and randiness in general. We forget that the Maypole, a giant penis erected on village greens to be beribboned by dancing maidens, was once central to happy Easter celebrations, but was moved from April to May to distance it from Easter itself once the latter had been hijacked by the ugly Christian story of arrest, flagellation, trumped-up charges, execution, interment, and mourning.
Oh, plus the fable put about by clever Saul and a bunch of gullible fishermen, that some time after the failed insurgency against the Roman occupation, an executed rebel had popped out of his grave like a jack-in-the-box and (after a bit of appearing to the same) flown off into the sky. Thus the one-day concession to the once all-joyous tradition, permitting Easter Sunday's happy-clappy hymns and the chocolatisation of the eggs that once, with the erect pole on the green, spoke Easter's true but now disguised and forgotten message.
Mention of chocolate eggs reminds me of Sweet Jesus. While shaking my head over news of the removal of a chocolate sculpture of Jesus (the "Sweet Jesus" in question) from a New York art gallery - not shaking my head at the censorship imposed by complaining Catholic groups, for that is standard stuff, but at the pusillanimity of the gallery at giving in to the superstitious, immature, humourless cretins who imposed the censorship - my eye fell on a news report that a French nun claims to have been cured of her Parkinson's disease by Pope John Paul II ... two months after his death.
Wonders will never cease. The dead Pope allegedly cures a nun - one of those so useful creatures - instead of directing the ray-gun of his miraculous posthumous healing powers on millions of African women dying of the Aids that his anti-condom policies inflicted on them, and who leave children - many of them suffering from Aids for the same Pope-given reason - behind them. Well, his priorities are Catholic ones all right.
I think, however, that the appearance of a hole in one of a pair of my socks three months after the Pope's death is surely another sign of his miraculous powers. The hole is the shape of Antigua, which I have never visited, but which is on planet Earth like me, so (by Catholic logic) this has to be infallible proof that the dead Pope's miraculous powers are responsible for it. Anyway, had I not better believe that the hole is the result of the deceased Pope's saintliness, for has not the new Pope reminded us, just a week ago, that Hell is a real, physical, tangible place, that hell-fire is eternal, and that if we do not do our damnedest to believe in (non-chocolate) Jesus we will be damned indeed, and fried agonisingly forever by the all-merciful deity?
I see a pattern. I see ranting Islamist mobs burning effigies of cartoonists (while, with disgusting hypocrisy, not uttering a peep of complaint about the dozens of daily murders perpetrated by Muslim on Muslim in the Middle East); I see Sihks closing down a play; I see Protestant Christian evangelicals trying to do so too; I see Hindus complaining about a Christmas stamp; and now I see Catholics on the march over a chocolate Jesus.
So: Catholics are getting in on the religious give-in-or-else act. They are jumping on the bandwagon. All the other airheads are squealing and complaining, demanding and protesting, thus trying to force their absurd beliefs and anal-retentive moralities on the rest of us, while at the same time rummaging in our pockets for our tax money so that they can continue to ghettoise their children into the same lunacies; and the Catholics have no wish to be left behind. They have registered their bona fides already by trying to cling to their exemptions from law (an old, old trick: remember "benefit of clergy"?); and they are in no mood to let the goodies go only to those who shout loudly, stamp their feet, and murder people in the name of their supposedly merciful gods.
Where will it end? In nuns flying commercial airliners into nuclear power stations? That, as it happens, is one not entirely illogical conclusion, because seriously religious people believe that the world is scheduled to end at some point determined by the whim of a giant ghost in the sky, and there is at least one thing right about the scenario this invokes: that if mankind does not grow up and shed its infantile superstitions, the religions will do their fantasised giant ghost's work for him.
The coterie of religious bloggers who will doubtless swarm out of the woodwork in response to the above must regard themselves as having been offered their response in advance: too much real life calls from beyond the laptop screen for this blogger to wade through another chorus of their predictable wails. (You think I too predictably bang on about these matters? But the Pope and hell, the nun and miracles, the chocolate Jesus, are all offerings of the seven days immediately preceding the day on which these words were written. Shall we pass them over in silence? If we did, it would be a silence of the lambs.)
The blogosphere - that giant electronic lavatory wall on which most of the graffiti has a tiresomely predictable character, with some very honourable exceptions - allows its more assiduous sans-culottes the luxury of being both authoritative and right on the basis of paragraph-long Collected Works, though I note that it is mainly the Catholics among them who believe that the mud-hut Dark Ages constitute the glory days of their fistula-inducing version of religion; and they have the fanciest websites on which to post their revisions of history. These latter are a wonderful example of the delusional power of superstition, to set alongside nuns' miraculous cures and papal indifference to the Church's role in spreading Aids.
One hopes that, as should follow Benedict XVI's hellish remarks, their endeavours will keep the ridicule going that will at last prompt them to keep their nonsense to themselves, and to leave the rest of us in peace - so that we can enjoy the celebration of natural pleasures and the concomitant resurgence of life that is the true meaning of Easter.
Oh, plus the fable put about by clever Saul and a bunch of gullible fishermen, that some time after the failed insurgency against the Roman occupation, an executed rebel had popped out of his grave like a jack-in-the-box and (after a bit of appearing to the same) flown off into the sky. Thus the one-day concession to the once all-joyous tradition, permitting Easter Sunday's happy-clappy hymns and the chocolatisation of the eggs that once, with the erect pole on the green, spoke Easter's true but now disguised and forgotten message.
Mention of chocolate eggs reminds me of Sweet Jesus. While shaking my head over news of the removal of a chocolate sculpture of Jesus (the "Sweet Jesus" in question) from a New York art gallery - not shaking my head at the censorship imposed by complaining Catholic groups, for that is standard stuff, but at the pusillanimity of the gallery at giving in to the superstitious, immature, humourless cretins who imposed the censorship - my eye fell on a news report that a French nun claims to have been cured of her Parkinson's disease by Pope John Paul II ... two months after his death.
Wonders will never cease. The dead Pope allegedly cures a nun - one of those so useful creatures - instead of directing the ray-gun of his miraculous posthumous healing powers on millions of African women dying of the Aids that his anti-condom policies inflicted on them, and who leave children - many of them suffering from Aids for the same Pope-given reason - behind them. Well, his priorities are Catholic ones all right.
I think, however, that the appearance of a hole in one of a pair of my socks three months after the Pope's death is surely another sign of his miraculous powers. The hole is the shape of Antigua, which I have never visited, but which is on planet Earth like me, so (by Catholic logic) this has to be infallible proof that the dead Pope's miraculous powers are responsible for it. Anyway, had I not better believe that the hole is the result of the deceased Pope's saintliness, for has not the new Pope reminded us, just a week ago, that Hell is a real, physical, tangible place, that hell-fire is eternal, and that if we do not do our damnedest to believe in (non-chocolate) Jesus we will be damned indeed, and fried agonisingly forever by the all-merciful deity?
I see a pattern. I see ranting Islamist mobs burning effigies of cartoonists (while, with disgusting hypocrisy, not uttering a peep of complaint about the dozens of daily murders perpetrated by Muslim on Muslim in the Middle East); I see Sihks closing down a play; I see Protestant Christian evangelicals trying to do so too; I see Hindus complaining about a Christmas stamp; and now I see Catholics on the march over a chocolate Jesus.
So: Catholics are getting in on the religious give-in-or-else act. They are jumping on the bandwagon. All the other airheads are squealing and complaining, demanding and protesting, thus trying to force their absurd beliefs and anal-retentive moralities on the rest of us, while at the same time rummaging in our pockets for our tax money so that they can continue to ghettoise their children into the same lunacies; and the Catholics have no wish to be left behind. They have registered their bona fides already by trying to cling to their exemptions from law (an old, old trick: remember "benefit of clergy"?); and they are in no mood to let the goodies go only to those who shout loudly, stamp their feet, and murder people in the name of their supposedly merciful gods.
Where will it end? In nuns flying commercial airliners into nuclear power stations? That, as it happens, is one not entirely illogical conclusion, because seriously religious people believe that the world is scheduled to end at some point determined by the whim of a giant ghost in the sky, and there is at least one thing right about the scenario this invokes: that if mankind does not grow up and shed its infantile superstitions, the religions will do their fantasised giant ghost's work for him.
The coterie of religious bloggers who will doubtless swarm out of the woodwork in response to the above must regard themselves as having been offered their response in advance: too much real life calls from beyond the laptop screen for this blogger to wade through another chorus of their predictable wails. (You think I too predictably bang on about these matters? But the Pope and hell, the nun and miracles, the chocolate Jesus, are all offerings of the seven days immediately preceding the day on which these words were written. Shall we pass them over in silence? If we did, it would be a silence of the lambs.)
The blogosphere - that giant electronic lavatory wall on which most of the graffiti has a tiresomely predictable character, with some very honourable exceptions - allows its more assiduous sans-culottes the luxury of being both authoritative and right on the basis of paragraph-long Collected Works, though I note that it is mainly the Catholics among them who believe that the mud-hut Dark Ages constitute the glory days of their fistula-inducing version of religion; and they have the fanciest websites on which to post their revisions of history. These latter are a wonderful example of the delusional power of superstition, to set alongside nuns' miraculous cures and papal indifference to the Church's role in spreading Aids.
One hopes that, as should follow Benedict XVI's hellish remarks, their endeavours will keep the ridicule going that will at last prompt them to keep their nonsense to themselves, and to leave the rest of us in peace - so that we can enjoy the celebration of natural pleasures and the concomitant resurgence of life that is the true meaning of Easter.
who says it is not 2016?
what's wrong with this email?
Subject:
Re: editorials
Date:
Fri, 15 Jul 2016 16:33:59 -0400
Dear Milena,
I didn't know you were sick again. This has been some year for you. Jeez. Glad you're better. Do you take acidopholus to counteract the antibiotics?
Ah yes, Ocean Drive. That was an LA shoot, so I lost track of it until someone asked me about the bracelet. Wow! The cover of Angeleno. That makes me feel particularly good. It's good for Pat WIlkins.
We have W in May. I think we have the cover. We have some shoots going on for July in W and Elle. We have a shoot for June or July-Veranda magazine and a bunch for Hamptons (I can't keep up with them, because they are weekly).
Town and Country came in and chose things for a shoot and then I never heard from them again.
Stay well,
Sharon
----- Original Message -----
Sent: Wednesday, March 28, 2007 1:46 PM
Subject: Re: editorials
Dear Sharon,
You were sick too... I'm glad you feel better. I feel much better too - I was sick like a dog... Unfortunately, as I told you, this is an ongoing chronic problem which gets really bad in spring and fall. I always have to take antibiotics. Anyway, thank you for aksing!
I saw the april cover of Ocean Drive with Sophia Bush wearing the white scale bracelet. Yesterday Petra took jewelry for a photo shoot for the Angeleno cover with Mary J. Blige. Tatiana picked up twice last week.
Best,
milena
yey. i got mail from the future! i must be special. i must be a time traveller. i must have a fuckin' virus!
whatever.
it's kind of cool. but only if you're sure that what is now is REALLY happenning.
and forget that everything is a total illusion.
innumerable amount of vibrating nothings creating all you see, touch and feel.
in fact, who says that it is not 2016?
Saturday, April 07, 2007
The Future
"privacy" will be a term from the past. the only secrets we will be able to hold, will be our thoughts.
but then comes mind control.
paranoia? maybe. eventually. for sure.
this is our future - PARANOIA.
http://aclu.org/pizza/images/screen.swf
but then comes mind control.
paranoia? maybe. eventually. for sure.
this is our future - PARANOIA.
http://aclu.org/pizza/images/screen.swf
Monday, April 02, 2007
Дамяница в Trader Joe's
добра, пивка новина. освен, че Дамяница Мелник и едно друго червено (не помня името), е featured в някакъв wine guide, който Радина си е купила, вчера я мернах с радост на винените лавици на Trader Joe's. а това е добро място за наше вино, защото Trader Joe's е любимия магазин на лосанджелисчани (дългичко, но не знам как другояче да се наречем на български) за храна, напитки, шоколадови трюфели, и всякакви глезотии на добри цени. www.traderjoes.com. а освен изключително еклектичния и вкусен подбор на продукти, веригата се старае да предлага предимно екологично чисти храни. от там си купуваме прах за пране, който не е нафраскан с парфюми, но пък е минимално химически - пере без да те вмирисва на нежелан, генеричен аромат. сьомгата не само, че не е оцветявана, но също е органична. изобщо всичко, което е прекалено цветно и ароматно, е съмнително. освен това повечето неща се продават в рециклирани опаковки. значи, браво на производителите на Дамяница за пробива в тази верига. виното се продава по близо $8, което е една прилична цена за вино за масова употреба. има един куп испански, италиянски, аржентински и калифорнийски вина вървящи по около $4. нашето е идеално за цената си. не знам по колко върви в България, но тук цената му е точно толкова, колкото бих платила за него. Мелнишкото по- ми хареса от другото. утре ще го блогна на английски със снимки - да го изрекламирам на англоговорящите:).
Subscribe to:
Posts (Atom)
