има неща по-интересни от всичко, което може да се напише.
"really....", саркастична е the dark side of the moon.
тази вечер трябваше да ходя на един пърформанс, но към 6 часа ми се доспа зверски. заспах с много извинения пред себе си. несериозност, безотговорност и всичко останало. след което извадих вода от 10 кладенци само и само да си докажа, че ще се изкупя с нещо интересно. много интересно. толкова интересно, че заспах дълбоко.
винаги когато има нови представления в Електрик Лодж, получавам мейл от тях. какво да видя в последния? пърформанс в който участва моя позната, много талантлива и луда писателка - Нанси Пиментал. адски се зарадвах и си казах, че отивам да я гледам. не съм я виждала поне 4 години, а имаме общи приятели и истории.
една от тях е декорирането на елхата й за Коледа. беше активно мероприятие. може да се нарече комсомолско, както и boy/girl scout-ско. веднага си разкрит дали тайно пишеш писма до Господ при положение, че знаеш, че всичко е ultra kawaii.
трудно се заигравам, но заиграя ли се, играта е игра. в Нанси не зацепих. седях отстрани - вярна на кръвта си и досадна на себе си. упорита, никак не kawaii, сдържано-мрачна българка. почти ирландка. неслучила се англо-саксонка. зяпах цинично как цялото американско войнство се рови из разни кутийки с конци, играчки, лепила, хартийки, пак конци и ангелчета. много ангелчета. исках да ги взривя, но се отказах (дълга авто-псувня наум). а можех да им разкажа играта.
къщата светеше празнично в горещата Лос Анджелиска вечер. беше уютно по начина по който изглеждат къщите от американските филми от 50те години. миришеше на ванилия, канела, подтиснат католицизъм и скрити опиати. ветровете Санта Ана разнасяха полен и пустинен прах вместо сняг. агонизирах в поредната си алергична криза. поредната Коледа в Ел Ей.
Нанси е истинска, бойна американка. a trooper. идва от супер смахнато семейство и е минала от там от където се минава. в къщата й ме изкефи тоалетната. забелязала съм, че хора, които обичат кокаин имат еднакви тоалетни - от горе до долу в огледала. най-много тук-там черни плочки, навън всичко викторианско и хип-хоп! Алиса в огледалния свят с две писти отпред. накъдето и да се огледаш си ти, и никой друг. успокоително е, че сте много, въпреки тихия дискомфорт от себе си. а и има един особен диско ефект, който определено действа идеално с бялото. подхождат си, веят приятни виелици, всичко е леко истерично, много горе, цветовете на мах, предните зъби изтръпнали, disco ball. големи усмивки и скоростен говор. Еверест е достижим, но и тук е добре - има музика и хора с които се разбираш от две бързи посещения на Огледалото. студени мартинита. бърррр. от време на време тресе от бистрота.
всичко това не се е случвало в къщата на Нанси, а би трябвало. сега си го измислих за да е по-забавна историята. нали трябва да имам оправдание, че не отидох на представлението. чувството за вина е шибана мотивация.
това май беше последния път когато я видях. вече беше направила първия си милион от един сценарий от който стана лош филм. приключила със сервитьорството, живееше в the HillZ и беше толкова слаба, колкото трябваше, подхождаше, вървеше, тичаше, препускаше, летеше, цепеше виелицата на новия й статут.
якото за Нанси е, че е една от създателите на South Park в най-добрите му години. ужким лоша и истински вулгарна. Швейково чувство за хумор по американски. висока, слаба, с остри черти, големи зелени очи и брилянтен талант за черен диалог. Нанси Пиментал, Бостън, Масачузетс, зодия Близнаци.
и все пак зверски ми се доспа, и с това се приключи. така си мислех заспивайки.
като се събудих, реших, че няма да е зле да изгледам някой филм. щях да пиша, но, щях да правя какво ли не - двойно "но". метнах се на колата облечена в ярко червен суетшърт с огромно USA, несъстоял се cheerleader някакъв, и бързо в Блокбъстър. в задсъзнанието ми (все още не напъхана отдолу, в "под"-а) не спира да тече виновната мисъл, че не отидох да видя fuckin' Нанси. FUCK.
седя на опашката, слушам тъпите разговори на клиентите, гледам как един мега-татуиран тип много скрито зяпа хубавото гадже на друг тип, вратата се отваря и, естествено за глобалната сапунка, влиза Нанси. вече не е учудващо, ама никак. и викам, като че ли има вариант да не ме чуят или видят:
Нанси!
Нанси спира стъписано и вика и тя,
Милена!
Милена я заковава с,
ти защо не си на сцената?
Нанси се стресва и оправдава,
защото трябваше да пиша, един трейлър пиша за Шоутайм, трябваше да съм го свършила, но нали знаеш как е, не успях, има дни в които нищо не можеш да напишеш, а трябва да го предам до 3 дни. - изведнъж Нанси се втренчва в Милена - ти за Електрик Лодж ли говориш? на мейлинг листа им ли си?
много бързо, почти спешно, текат светкавични холивудски преценки,
да, правих представление при тях, приятно място.
и тя продължава преценила докъдето преценила,
налудничав пърформанс, всички крещят, правят номера, пеят, свирят, цирк някакъв, а като чета, искам да има....нали знаеш, нещо да тече, да има...знаеш, какво да ти обяснявам, и трябва да напиша този pilot за шоутайм....
страхотно! супер! за какво е?
една зомби история....
една зомби история, супер.... често мисля за зомбита.
то ще е смешно, - оправдава се Нанси,
прекъсвам я,
не бе, не е....
тя ме прекъсва,
....за раздвоението, за това, че всичко е двойнствено.
знам, зомбитата са куул, знам и за раздвоението, и вече всички харесват зомбита, не мога да повярвам, че те виждам, видях те в програмата, исках да те видя, но изведнъж се скапах и заспах, бях адски скапана....
идиотско е да се оправдаваш, че не си отишъл да видиш някой, който го е нямало. както и да решиш да не видиш някой, който не си виждал 4 години, и същата вечер да го срещнеш случайно. като и двамата сте избягали от едно и също нещо в крайна сметка. yeah right. точно е така. за това говорех без да знам, за по-вселенските неща.
разказвайки тази история отговарям на Скайп на Анди Чуи от Бейджин, който казва "хай", и аз "хай". после казва "найс миитинг ю!", и аз казвам "найс миитинг ю ту". Анди Чуи казва "хей! смайли", и аз отговорям "хей! смайли". Анди Чуи повече не пише. Анди Чуи е репликант.
повече няма да си пишем с Анди Чуи.
смайли.
skull and bones.
