Tuesday, July 29, 2014

притча за пътуването като стоене на едно място


и се върнаха там откъдето тръгнаха, натоварени с ненаученото, невъзпитаното, неразбиращото, с цялото си арогантно незнание. 
извървяха пътя така, все едно, че никога не са минавали по него. успехите, които постигаха след секунда се изпаряваха, изместени от мъгла в която все по-ясно се открояваше познат силует. отново, за кой ли път (предпочитаха да не си спомнят), ги посрещна горчивината с която мислеха, че са се разделили. а тя, познавайки ги, ги утеши, че е крайно време да спрат да се изненадват от присъствието й, винаги е била там за тях, и винаги ще бъде. 
потупа ги окуражаващо по рамото и каза "никога няма да ви спра да пътувате".

Thursday, July 24, 2014

от протест до оставка - лична равносметка на един самовлюбен мъдрец:)

точно преди една година напуснах работата си като главен сценарист по сериала "секс, лъжи и TV" за тв7, защото николай бареков се бъркаше в работата ни. малко преди това прескочих оградата на народното събрание с отбор млади и смели хора и без нито един представител на моето поколение. това ми коства врагове и създаде приятели. 
след това се дистанцирах вътрешно от протеста, подкрепяйки го като идея. не подкрепях начините по които беше по(д)веден. това също ми коства врагове и създаде приятели.
и в двата случая враговете ставаха повече от приятелите.
останах без работа цяла година. в тази година загубих популярност във фейсбук поради дистанцираното си отношение към събитията, както и поради несъвпадащите с правилната синя или червена или която и да било линия мои "статуси". 
следвах стриктно моята линия без да ме притеснява загубата на популярност. бях притеснена, че нямах работа. притеснявайки се започнах да пиша роман, което ми достави голямо удоволствие с ежедневното усилие за концентрация и дисциплина. 
бавното писане на голям проект за мен беше забравено удоволствие покрай изцеждащата поради темповете си работа по два телевизионни сериала, единият много успешен, "7 часа разлика", другият не толкова заради това, че беше в крайно непопулярната тв7.
паралелно работех по сценария за пълнометражен документален филм на който ще бъда режисьор и сценарист, и чиято тема и екип ще обявя когато му дойде времето.
преди около 3 години почти спрях да пиша за "уикенд", защото нямах време. миналото лято пък казах на моя добър приятел мартин радославов, че не мога да пиша повече за вестника му по политически причини, което той прие с присъщата си толерантност.
от зимата започнах да пиша за "уебкафе" на симпатичните и интелигентни журналисти асен и сибина григорови. престанах да го правя, защото почувствах непреодолимо отвращение към българската политика. помолих се на бог да ми даде пари по друг начин, без да ми се налага да коментирам политика. благодарна съм им за трибуната, но няма да коментирам събитията в българия освен ако не изпитвам изключителна необходимост да го правя или не умирам от глад. бог беше добър и ми изпрати възможност да се прехранвам по друг начин. не, не чрез вип брадър:)
получих няколко различни покани за работа по сценарии за игрални филми. едната не беше нещо, което драматургично ме интересуваше, другата налагаше пореден морален компромис, от много голямо естество, и предпочетох да я отмина въпреки, че беше изключително съблазнителна.
между романа и документалния филм ми дойде идея за нов тв сериал, много секси и забавен, който може да стане или не. работим по него с любо дилов.
тази година в която всичко това се случваше, се движех между лека депресия заради липсата на доходи, изключително спокойствие и дълбока вътрешна увереност, че чистотата на позицията ми - без да ме интересува кой как ме възприема - моето лично усещане за чистота, съчетано със сериозен труд, няма да ме оставят да потъна. така и стана.
голяма помощ беше спорта - плуване и ходене на витоша, както и липсата на емоционални дразнители около мен. малкото разделено щастие не ме задоволява.
правителството падна без това да ме засяга или развълнува. в годината от идването му на власт до сега, научих предостатъчно неща за медии и политици в българия за да се науча на прагматична трезвост.
благодаря на бог, че ми е дал способности да оцелявам с артистизъм с думи и мисли, това е лукс на който не мога да се нарадвам. богата с пари вероятно няма да бъда, но историите ми ще работят за мен за да живея достойно.
достойнството е нещо, което човек учи от родителите си, независимо дали те лично са го учили на него или той се е научил от уроците на съдбата им. който го няма, горко му.
единственото, което мога да пожелая на политиците от което и да е българско правителство, е повече лично достойнство. ако те го нямат, пътят надолу им е осигурен. не съм оптимист, моето поколение се оказа твърде компромисно. младите пък са недостатъчно гневни, вероятно заради компромисните си родители.
аз мога да помагам само с историите, които разказвам по един или друг начин. и единственото нещо, което мога да гарантирам е, че никога няма да са плод на вътрешен компромис. винаги съм избирала да бъда повече нехаресвана отколкото харесвана. лесният път винаги е бил по-труден и неинтересен за мен.
нямам търпение да излезе романа ми, за да може историята на героите му да заживее свой живот.
а аз винаги ще водя битките, които смятам за необходими по начина по който смятам за необходим.
обичам се, обичам детето си и котарака панчо, обичам приятелите си, които ми бяха страхотна опора през тази нелека година. обичайте се и вие. това никое правителство не може да ви даде, нито може да ви отнеме. и никой политик или правителство не заслужава обичта ви, а само вашият дистанциран, хладен разум. гласувайте дори и с празна бюлетина. но преди всичко се обичайте.
онзи ден, плувайки, на пътя ми се изпречи удавен бръмбар. заобиколих го на отиване, заобиколих го на връщане, но тези заобиколки ми нарушиха ритъма. заобиколих го пак, защото ми беше гадно да го изхвърля. стана ми ясно, че не мога да си нарушавам ритъма заради шибания бръмбар и най-накрая го изхвърлих за да плувам нормално.
изхвърляйте удавените бръмбари на пътя ви, не ги заобикаляйте, това е последният ми съвет на самовлюбен мъдрец:))))

Wednesday, July 16, 2014

ктб трябва да бъде спасена

добре, а от друга страна ако костов (на когото не съм фен) твърди, че може да помогне банката да бъде оправена и да не бъде фалирана, какво значение има дали той има пари вътре или не? така няма да се налага никой да си губи парите и сценарият на пеевски няма да се случи докрай.
като че ли с вчерашната атака на някои "протестни" медии срещу костов, вадещи конфиденциална банкова информация (откъде я имат?!) и държащи се като вестници на пеевски, те всъщност също не искат ктб да бъде спасена, а искат точно като пеевски да бъде фалирана за сметка на всички българи?!
това ли искаме ние - ктб да фалира само защото пеевски и други кръгове, неочаквано със същите интереси като него, имат сметка от това? все по-ясно е, че сметката на българския народ е тази банка ДА БЪДЕ СПАСЕНА.