Вечният оргазъм не е оргазъм, където сме прави, цветя не цъфтят. Четиво вместо ден за размисъл - от Любен Дилов

Липсващият ден за размисъл никак не ми липсва. В крайна сметка всеки ден, обявен за „ден на нещо”, е обида към нещото - по подразбиране, пренебрегвано през всички останали дни. Последните седмици обаче внезапно ми залипсва четиво, противопоставящо се на пяната на изборните дни. Благосклонната случайност ми изпрати тънката книжка на Амос Оз „Как да излекуваме фанатик”. Двете есета в изданието на „Милениум” са наистина напълно заместващи деня за размисъл текстове, още повече че се поглъщат за по-малко от час.

„В основата на фанатизма лежи желанието да променим другия” – казва Оз, разсъждавайки върху стремежа да направим „другия” щастлив на всяка цена, така близък до изконното българско желание да бъдем „оправени”.

„Фанатикът е всичко друго, но не и егоист. Фанатикът е най-големият алтруист. Той се интересува от теб много повече, отколкото от себе си. Иска да спаси душата ти, да те избави от греховете и грешките, от тютюнопушенето, от вярата или от безверието, да те излекува от лошите хранителни навици, от пиенето или от неправилните ти политически възгледи. Фанатикът е страшно загрижен за теб; при него няма средно положение – той или се хвърля на врата ти, защото те обича искрено, или се спуска да ти пререже гърлото, в случай че се окажеш непоправим. Ако погледнем топографски, и в двата случая... движението е едно и също.”

Няма да цитирам повече Оз, за да не ви разваля удоволствието от четенето на целия текст, само ще подчертая фразата на споменатия от него поет Йехуда Амихай „Където сме прави, цветя не цъфтят”. Това не е перифраза на прочутите сто цветя на Мао, нито покана евреите и арабите най-после да седнат и да се разберат като добри християни. Това е максимално приближение до праисторическата тъмнина на човешката душа, където – човекът, търсещ истината за себе си – определя първо какво не е, а после опитва да си въобрази какво е. И последно откриваните от антрополозите първобитни племена имат две думи – „човек” за членовете на собственото си племе и „нечовек” за всички останали. В този план добре е да си припомним днес, че българските турци и мохамедани не са „не-хора”, а гласуващите за политическо бъдеще, различно от нашите виждания, съвсем не са еднакви с безименната бабичка, помъкнала съчки към кладата на Джордано Бруно.

Изборите са клада за политиците – дори да изгорят в нея, те се радват на жегата, бъркайки я с топлината на човешките отношения. А тази клада най-добре се храни от фанатизма. Тя го разгаря, за да поддържа сама себе си. И спиралата е склонна да клони към безкрайност. Добре, че във времето изборите са ограничени. Съществуващият преди време „ден за размисъл” всъщност не носеше нужното успокоение, а предизвикваше ефекта на тенджерата под налягане. Заплашващо с взрив потискане на дълго разгаряни страсти.

Според Оз смехът и добрата литература, поемани редовно на малки глътки, са единият лек срещу фанатизма. Другият – въображението, което ни помага да се поставим в положението на мразените и ненавижданите от нас, на нашите противници.

Дали да мразим Доган, или да си дадем сметка, че 4 милиона гласуващи българи ще отредят заслуженото място във властта на 300 хиляди гласуващи турци. Не повече, но не и по-малко. И че някои българи във властта вършат същите безобразия като някои турци във властта, а нашият общ проблем е общо неработещото правосъдие, а не сравнение на безобразията на турци и българи.

Хвърленото по Данчо Цонев яйце в Бургас уцели Миро Севлиевски. Можем само да заключим, че природата на случайността проявява завидното си чувство за хумор, а гравитацията е един – в крайна сметка – универсално справедлив закон...

Вярно е, че за да обесиш някого, не ти трябват други закони освен Закона за гравитацията, но същото важи - в по-голяма мяра – и за прегръдката. Вярно е също така, че (ако не си Махатма Ганди) с призиви за бесене ще привлечеш повече избирателите, отколкото с позиви за прегръщане. Хората, четящи Кафка, са по-склонни да простят и разберат „другия” не защото са по-интелигентни, а защото са успели да влязат в кожата на Йозеф К. – най-ярката и най-мрачна метафора на преследвания човек.

Фанатикът се стреми към абсолют, не приемайки думите на Амос ОЗ, че вечното щастие няма как да е щастие, а вечният оргазъм изобщо не е оргазъм. Няма абсолютна правота и словото „Който не е с мен, е против мен” е разрешено само на Едного. Онзи, който, преди да го произнесе, убеди последователите си, че Бог е Любов, Търпимост и Разбирателство.

А Свободата – все едно на върха на копието или на края на салама (защото саламът само има два края) – на първо място е свобода за другояче мислещия, а после всичко останало.

Амос Оз е не просто най-големият жив еврейски писател в момента. Той е един от ежедневните тъжни мъдреци на света, сам избрал да живее не сред бонбонения свят на Коелю, а в преизподнята на израело-арабската взаимна омраза. В Геената, която двата братовчедски и най-преследвани народи на света – палестинците и евреите - сами си организираха. Да живееш сред ад, който сам си случваш всеки ден, е избор, който те прави или фанатик, или богоравен мъдрец, за когото най-важното човешко усилие е помощта за растежа на тревата.

Преди да отидете да гласувате в неделя, използвайте съботата, за да прочетете Амос Оз или просто да послушате как расте тревата.

В края на книжката „Как да излекуваме фанатик”, Амос Оз призовава за основаването на Орден на чаената лъжичка, мотивирайки го с примера за това как да постъпваме при голям пожар. Три възможности: да избягаме и да оставим бавните да изгорят; да напишем гневно писмо до редакторите на вестниците с настояване виновните да бъдат уволнени и съдени; да излеем кофа, чаша или дори чаена лъжичка вода върху пожара...

Амос мечтае за хора, които носят на ревера си малка лъжичка като знак за принадлежност към Ордена на чаената лъжичка. Аз не съм сигурен, че това трябва да се прави, колкото и изкусително да звучи. В крайна сметка създаде ли се такъв орден, ще му трябват устав, програма, колективни органи за контрол и управление... Ще се превърне в партия и – като всяка добра идея – ще започне с бележки върху салфетка, а ще свърши с правилник за вътрешния ред.

По-добре да се сещаме за Ордена на лъжичката всеки път, когато разбъркваме кафето си, или поне в дните за избори. Всяко време преоткрива посланието за чаената лъжичка – от притчата на Конфуций за виковете срещу мрака и едничката свещ, през Иисус, Буда и Мохамед, до Джубран Халил Джубран и указанията на Уди Алън за това какво да правим, ако се събудим и открием в леглото си арменка.

Прочетете Амос в събота, а в неделя сутринта бавно разбъркайте чая или кафето си. Бавно...

П.П. Докато качвах този текст в бук-а, видях, че Кристиян Вигенин агитира в полза на БСП с цитат от Куелю...Мило съвпадение. От Маркс до Куелю все пак е добра посока. А и последните представители на работническата класа в България май са манекенките :-)
Прегръдка за всички ,които харесват Куелю, но на снимката е Амос Оз

yспех на Синята коалиция утре!

това трябва да е голямата крачка към възстановяване, както и репетиция за пълно взимане на властта след 4 години без компромиси като предстоящите.

Krassimir Guergov forever!

забавно! неочаквано получих отговор на този пост: http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2009/06/official-website-of-mr-krassimir.html
професионално действат хората:)

Anna said...

Здравейте Милена, наистина избрахме да популяризираме информацията за Г-н Гергов по този начин, чрез Google. Идеята ни е да покажем истински данни за него, защото невярната и нарочно злонамерена информация просто заблуждава хората. Ако сме причинили неудобство, неумишлено е било. Поздрави, Анна Русчева

4:14 PM

Милена Фучеджиева said...

:) симпатично е, че ми отговаряте, а още повече професионално. благодаря за извиненията, "на пиар като на пиар" в крайна сметка. разбирам и се абстрахирам. Красимир Гергов завинаги:)))

4:24 PM

Защо Костов, защо синята коалиция? Деветнайсет отговора на въпроса може ли интелигентността да победи? - от Любен Дилов

Вероятно вече сте видeли един прелюбопитен сайт – оtgovori.eu. В него Иван Костов с кратки видеоматериали отговаря на въпроси като „Кой ще спре Доган”, „Ще орежете ли пенсиите”, „Кога ще имаме европейски пътища”...
Разбира се, отговорите са далеч по-малко от въпросите. И ако по някакъв начин се допитате до мнозинството гласуващи за Синята коалиция, те вероятно също ще се затруднят да преценят: самият Иван Костов отговор ли е или въпрос по отношение съдбата на най-старото и направилото най-успешни промени демократично движение в България.
Днес с останките от това движение се идентифицират малко над 300 000 души. Поне още два пъти по толкова твърди поддръжници бяха загубени само през последните 8 години. И повечето от тях са хора, които – странно – предпочетоха рационализма пред моралния патос. В същото време Костов винаги е бил атакуван с морални, а не с рационални категории. С чувства, а не с доводи. И това – на практика – прави невъзможен истинския разговор за четирите години управление на сините, които промениха категорично България и я върнаха в семейството на европейската цивилизация, където всички знаехме, че и е мястото, но някак не ни се вярваше, че ще доживеем това завръщане. Едни поради скептицизъм към повредения от годините на комунизма „човешки материал”, други поради неизменното усещане, че някъде другаде решават съдбата ни - в Кремъл, във Вашингтон, и от нас нищо не зависи.
Този разговор е важен по всяко време. Още по-важен е и днес, когато сините искат отново властта, а мнозина от тези, които ги подкрепят, имат колебания. Не за подкрепата си, а за реалната възможност промените, започнати през 1998-а, да бъдат продължени с нова сила единадесет години по-късно.
Свети Георги и Змеят
Преди да вляза в същността на разговора, бих искал да припомня една гергьовденска притча. За овчаря, който си построил странен олтар – на лявото крило била изобразена класическата сцена как свети Георги пронизва змея. На дясното крило – по-необичайната – змеят е отхапал главата на Светиня Му. А в средата на олтара стояла най-необичайната икона – змеят впрегнат в рало и заедно със свети Георги орат нива. Поуката от тази притча – от всяка ситуация има поне три изхода. Два очевидни и един интелигентен.
Няма да обиждам интелигентостта на читателите с очевидните изходи от изборите на 5 юли, ще се спра на интелигентната възможност.
Наблюдавам отблизо какво се случва в сърцата и умовете на гергьовците след решението да подкрепим Синята коалиция, без да участваме пряко в общи изборни листи. Все пак в известна степен "Гергьовден" се завърна на политическата сцена през 1998-а и като съпротива срещу управлението на Иван Костов, след като през 1997-а се отказа от успешно участие в избори, за да не пречи на пълното мнозинство на тогавашното ОДС. И за миг не сме съжалявали за това решение през 1997-а. То беше правилно, дори само за да се уверим, че комунизмът с обратен знак в никакъв случай не е демокрация. И за да направим експеримент – до каква степен може да бъде ерозирано общественото доверие при провеждането на категорични и често безпощадни реформи. Да го кажа афористично: до 2001 подкрепяхме реформите и участвахме в тях, имахме огромни резерви към лицата, провеждащи тези реформи. Днес – подкрепяме лицата, водени от спомена за реформите, но отвъд лозунгите самите нови реформи са неясно заявени и затрупани от предизборна врява. В крайна сметка за първо жилище без ДДС нито една Райна няма да седне да шие знаме, нали?
И за гергьовци днес Иван Костов продължава да е и отговор, и въпрос едновременно, а перманентната шизоидност на изтерзаната от събирания и раздели десница търси опора - за жалост отново емоционална, а не рационална – за да подпре с нея разклатеното си самочувствие на главен обществен реформатор.
Цивилизационната задача, както я нарече президентът Стоянов, беше изпълнена. България е член на ЕС и НАТО и най-големите противници на тази перспектива се примириха, даже някои се правят, че винаги са я поддържали, разчитайки на късата обществена памет. Вярно – доста лошо беше изпълнена от НДСВ, ДПС и БСП – но е факт. От нея вече произтичат далеч по-малко морални основания за спорове в обществото по отношение на неговото бъдеще. Патосът на политическото противопоставяне по инерция отново е по оста ченгета – жертви; крадлива олигархия на ДПС – почтено чиновничество; тотална държава с репресивни вътрешни служби – индивидуална свобода и либерална държава. Но искрата от този патос очевидно не подпалва голям огън в душите на избирателите. Отстояването й страда от малокръвност, а реформаторските идеи трудно надвикват кресливите „борци срещу корупцията”, националистите или подобния на индустриален смог мачизъм на Бойко Борисов. Отново няма рационалност – има жестове, наподобяващи и имитиращи политика.
За това ще се опитам да подредя с рационални доводи защо е нужна особено много днес подкрепата за Синята коалиция. Емоционалните доводи като част от традицията на собствения ни, биографичен вот не се нуждаят от непрестанно излагане. Днес те не привличат повече хора, отколкото през 1997-а. И това е рационалният подход към тях, колкото и да ни е мъчно да го признаем.
Трябва да се гласува за сините, защото „синьото” е:

1. Полезно на по-голямата част от общество – и в миналото, и днес, и в бъдеще. Реформите, които кабинетът Костов направи, бяха спасителни за българите, ефективни и предопределиха бързото икономическо развитие през следващите 10 години. Днес в сините редици бавно се заражда новата икономическа перспектива пред страната. Ако сините или идеите им управляват – бизнесът все по-малко ще се нуждае от държвата, а самата държава ще може да се съсредоточи в образованието, да се обърне повече към социално слабите българи, към големите инфраструктурни и публични проекти. В крайна сметка и за по-бедните българи едно синьо управление ще донесе повече средства и възможности от пропаганднолявото. Както се случи в периода 1998-2001-а година.

2. Синьото извървя дълъг и мъчителен път на постоянно себеочистване, понякога преминаващо в канибалско самоизяждане. Днес „сините” имат рефлекс на самоконтрол, понякога надхвърлящ границите на здравия разум, но при всички случаи много по-ефективен от самоконтрола във всяка една друга политическа сила. Идеята, че безобразията на „нашите” ще бъдат простени, защото са си „наши безобразия”, все още е жива в БСП и НДСВ, доминираща в ДПС и „Атака” и умело маскирана при ГЕРБ. При "Лидер" си е направо „символ верую” на цялата партия. При сините е невъзможна точно заради групите, които постоянно и зорко се следят една друга.

Само един пример ще дам – жестокият начин, с който се саморазправихме с управлението на Софиянски в София беше излишен. Имаше много грешки на Стефан, но последвалите управления на града ясно показаха, че са твърде далеч от неговата ефективност, а днешният фитнес режим на града няма нищо общо с буйния му растеж в периода 1999-2005 г.

3. Синьото все още се ползва със завидно доверие в Европейската общност не само по линия на Европейската народна партия. Това доверие не е панацея, но без него реформите, от които се нуждаем, ще се провеждат много трудно. Защото ще трябва да бъдат отстоявани не само пред българите, но и пред европейските чиновници всеки ден.


4. Ако синьото се научи да не клейми генерално вътрешното несъгласие, то неговото днешно разделение ще се превърне в най-голямата му утрешна сила. Защото обществото на свободни хора толерира свободното отстояване на различията и от постоянния сблъсък на различни възгледи по-ясно се очертават различните възможности. Казано простичко – синьото дава реални основания да смятаме, че най-после е научило, че в спора се ражда истината, а не само учредителни конференции на отцепнически партии.


5. Синьото е на път да прозре максимата, направила САЩ най-силната демокрация в света – „единни в многообразието”. Или поне искрено се надявам, че е така. Може би трябваше повече упорство и по-умело политическо инженерство при съставянето на сегашната синя коалиция, но първите правилни стъпки са факт.

6. След 8 години в опозиция синьото се убеди, че е грешно да „назначаваш избирателите си” в държавната и общинска администрация. Ето защо днес, най-рационална и убедителна програма за намаляване на бюджетните разходи за управление може да се прочете именно в тяхната програма.

7. Синьото най-после откри себе си в средната класа, в дребния и среден бизнес, сред свободните професии. То се убеди, че т.нар. „едър български капитал” по природа е склонен да колаборира с управляващите, независимо от техния цвят и да търси възможности „да си купи послушанието на работниците” – т.е. да олевява. Няма как двигателната сила на обществените промени да е съсредоточена или у хора, които се стремят към монопол, или у мнозинство, което желае само и единствено увеличаване на социалните разходи и намаляване на работното време.

8. Ако получи възможността за управление, изстрадалото последните 8 години синьо най-после ще има смелостта да се обърне към нацията с посланието за „кръв, пот и сълзи”, за предстоящите трудности, без да го залъгва с месиански очаквания. Казано на шега – Иван Костов вече не може да е месия, освен за много малък брой негови твърди фенове. Той вече може да е рационалният, признаващ ужасяващите изпитания, които предстоят на всички ни, държавник. Той няма нужда от месиански образ, какъвто му чертаят някои. Има нужда да подчертае убедителността си на мъдър политик, преживял 2 и 200. Всеки глас, всяка партия, които се присъединяват към Синята коалиция затвърждават този образ – необходим не само на самия Иван Костов, но най-вече на бъдещето управление.

9. Без синьото в следващия парламент наистина всеки ще може „да си легне” с всекиго, поради отсъстващата изначално демаркация на моралните различия в обществения живот. Няма политическа формация в България – колкото и да се самопровъзгласяват за десни, европейско-народни и т.н. – която да се отъждествява недвусмислено с определената от кабинетите на Филип Димитров и Иван Костов обществена тенденция. Разделението „комунизъм-антикомунизъм” все повече се замества от разделението „гражданство – мафиотизирана политика” и при това противопоставяне сините категорично се отъждествяват с гражданството.

10. Синьото управление в момента е единственото, което не може по презумпция да бъде обвинено в безпощадно отношение към природата на България. Големите посегателства над горите, презастрояването на Черноморските и планинските ни курорти, перверзната „целесъобразност” при въвеждането на зоните от „Натура 2000” се случиха при управлението на НДСВ, БСП и ДПС и при отчетливата и ясна съпротива на СДС, ДСБ, "Гергьовден" и отделните земеделски партии. Надигащите се зелени движения, които не гравитират около сините политически идеи, трудно могат да убедят „зелено мислещите българи” в автентичността и добрите си намерения.

11. Подкрепата за Синята коалиция в момента ще е реална подкрепа за сериозни и спешни реформи в българското образование. Реформи, които са не просто необходими, а жизнено важни за оцеляването ни като нация в изключително агресивната среда на общ европейски пазар на труда. Днес по особено драстичен начин се виждат плодовете на 8 години волунтаризъм в областта на образованието, на една политика, която на практика беше изместена от агресивен PR и която предполагаше, че с купуването на училищни автобуси се решава въпросът за свободното движение и конкуренцията на знания и идеи в България и света.

12. Управляваща синя коалиция утре ще означава незабавни стъпки към реабилитиране на местната политика, на реалната местна власт. В момента единствено в програмите на партиите от Синята коалиция могат да бъдат видени не лозунги, а поредица от стъпки, които ще дадат делигирани бюджети на районите и кметствата в общините, реално програмно бюджетиране, създаване на второ ниво на самоуправление между общинската и централната власт, истински мажоритарен избор на съветници. С две думи – реална децентрализация и самоуправляващи се общини. И тази философия не е лабораторно създадена, а е се основава на смисъла на Обединена Европа като организация, в която най-силната административна единица е именно общината. Тези реформи не са нужни просто за оцеляването на България, а за преуспяването на ЕС като най-модерната човешка обществена организация в досегашната всеобща история.

13. Аграрната политика, предлагана от партиите в Синята коалиция, е сред малкото казано по темата, напълно лишено от сантименталност и утопични патриархално-наивистични загрижености за българското село. Става дума за икономика, при която действа простото правило купуваш евтино – продаваш скъпо, влагаш малко – получаваш много, и най-вече мислиш в съпоставителни предимства за бъдещето, а не в абсолютни за миналото, когато българските селяни са изхранвали Османската империя.

14. Синя политика по сигурност, вътрешен ред и правосъдие. Не знам дали е „време за добрите”, както твърди не особено оригиналната рекламна кампания на Синята коалиция, но със сигурност е крайно време да дойде времето за лоши неща за лошите. Неработещата съдебна система е част от негативния чеиз на управлението през последните 20 години. В това число и на синьото управление от 1998-2001 година. Най-често реформираната и най-малко реформираната. Заявките на Синята коалиция за промяна на конституцията и сериозни последователни стъпки за независимост и същевременно реален самоконтрол на съдебната власт са спешно необходими, за да оцелее малкото останал смисъл, който хората откриват в съществуването на българската държава. Съдебната система е зона на изключително внимание не само във вътрешен план – тя е и рубежа, по който се сипе най-яростният „приятелски огън” от страна на Европейския съюз. Необходими са решителни, дълбоки и бързи промени с ясни резултати. Двуинстанционно производство по повечето дела, възможност за смяна и отзоваване на съдии при доказан конфликт на интереси, повече самоконтрол, пълна финансова независимост на съдебната от изпълнителната власт и т.н. и т.н. Това са само част от категоричните заявки на сините за промени. Остава да бъдат и промоцирани лицата на Синята коалиция, които бързо да се облекат в обществено доверие, за да ги проведат. Издигането на Неделчо Беронов за президент беше добра първа стъпка в тази посока. По-късните законодателни инициативи в 40-то ОНС – също. Сега наистина е време за решителна гражданаска подкрепа и сме длъжни да я дадем.

15. Синята коалиция е необходимо да бъде подкрепена, за да се прекрати най-после господстващата срамежлива нечестност по отношение службите за сигурност. Осем години след управлението на ОДС службите в България продължават да са най-непрозрачната, най-неефективната и поглъщаща огромни и безконтролни публични средства сфера на управление. Самата система на МВР е с прераздут щат, изключително неефективно управление и с крайно незадоволителни резултати. Службите за сигурност пък страдат от конституционно заложената шизофренна фигура на президента и постоянните, скромни като резултат, опити на парламента да върне гражданския контрол върху тях. В програмите на партиите от Синята коалиция има ясни виждания за необходимите реформи, срокове и желани резултати.

16. Макар да са далеч от смелото признание, че здравната реформа е катастрофирала и трябва да се започне отново, сините политици са сред малкото български държавници, които все още твърдо говорят за радикални реформи в областта на здравеопазването. Неоспорима истина е, че започнатата от тях реформа през 1999-а беше изкривена до неузнаваемост от последвалите упражнения на НДСВ, БСП и ДПС. Резултатите днес са видими за всички. Българското здравеопазване е кентавър, болен от шизофрения и непрекъснато яхан от некадърни здравни министри, монополна здравна каса и алчни фармацевтични компании, умело възползващи се от корупцията в сферата, за да затвърждават монопола си върху здравето. Необходими са спешни реформи, основани върху елементарната представа за добро и зло, каквато само етичната концепция на сините може да наложи и да превърне в действена политика.

17. Рационалността на възгледите в областта на културната политика на България са вероятно сред най-големите достойнства на синята концепция за управление. Започналото при госпожа Москова съживяване на държавната отговорност за културата даваше резултати повече от 8 години – до степен да не се забелязва пълната безпомощност на последващите управления да отвоюват по-достойно място за културата в разпределението на публичните средства.

18. Парламентарното поведение на партиите от Синята коалиция през изминалите 8 години ми дава основание да смятам, че промените в мисленето на хората, които леко се чалнаха от огромното обществено доверие през 1997-а, е окончателно и наистина в добра посока. Днес сините са по-рационални, по-наясно с приоритетите и необходимите първи стъпки на едно оздравително управление, по-лишени от илюзии от когато и да е било. Многократните раздели и събирания, продължителното седене в опозиция ги направи тъжни и мъдри, а – както казва Конфуций – ако се срещнат две еднакво силни амрии, ще победи по-тъжната. Тук виждам и ролята на всички онези българи, които – макар и да имат много резерви и съмнения по отношение на една или друга фигура в синята коалиция – трябва да подкрепят сините на 5 юли. Трябва, за да дадат възможност да се сблъскат две еднакво силни армии, а да победи по-мъдрата.

19. Изстраданата истина е по-добър учител от подарената. Преди 2000 години Богочовекът Исус, Изворът на изстраданите истини и Надеждата за спасение, каза: "Истината ще ви направи свободни." Днес мога само смирено да Го повторя: тези думи са истина. А вие сте свободни да повярвате в тях.

хубав ден напук на всички провали

снощи прекарах много весело с приятелките ми. имам една любима тенджера под налягане с която обожавам да готвя, и сготвих чудна леща, изпекох люти, италиански наденички, направих салата от аругула, печени червени чушки и чесън, и имах една пушена риба с черен пипер. изпихме доста бира и много добре ни станаха нещата. имахме три вида бири - японска, холандска и ирландска. утре пък заминаваме с Радина за Сан Франциско, а от там на гости на един приятел в Сонома. Сонома и Напа са местата, където се правят прекрасните калифорнийски вина - там са лозята на Америка. направо не можах да повярвам как са паднали цените на хотелите в Сан Франциско - заради лошата икономика за съжаление. това си има и добрите страни, защото ако икономиката беше добра, нямаше да мога да си взема стая в Sir Francis Drake Hotel в СФ, а щяхме да спим в някое гадно хотелче за бесни пари.... но сега си направих резервацията и избрах да спиме на пухени, а не дунапренени възглавници. чаршафите са Фрете, да не се разправяме:)))
на път за работа слушах Faithless, No roots, които винаги ме залепят в точната точка и не ми се мърда от там като муха на слънце. на ъгъла на сградата на която пише Версай стоеше гол до кръста клошар с брада и великолепна фигура, и пафкаше трева така, че вятърът довя малко до колата ми:) на 10 метра от него един полицай на мотор глобяваше някаква мадама, слънцето е прекрасно, светло, топло, а Панчо се държи странно. снощи се изпика на пухеното юрганче на Радина, а тази сутрин разровил вестника до леглото ми и се изпикал и там. явно не иска да заминаваме, калпазанина му с калпазанин.

провал

Карл Маркс сигурно би се забавлявал много със случващото се. Калифорния е в такава криза, че не му се вижда края. Шварценегър предлага да се спрат помощите за бедните, а аз си представям как гетото хваща оръжието и идва да изколи Бевърли Хилс. това е съвсем реален сценарий. вече съм писала за това как заковахме с дървени панели витрините на Диор, както и всички витрини на Родео Драйв, когато се очакваше произнасянето на присъдата над ОДжей. ако се спрат помощите, нещата биха били в пъти по-страшни.
не пиша в блога, защото ежедневните новини са само лоши. приятелите ми от България, а и медиите там мислят, че от пролетта икономиката на Бг щяла да започне да се оправя. това са пълни глупости. икономиката тепърва ще потъва, а нещата в света ще започнат да се оправят когато Америка започне да излиза от кризата. това няма да се случи скоро. първо Калифорния ще я повлече още надолу.
извън цялата свинщина, аз съм в неразбираемо добро настроение и всичко ми се вижда смешно. вероятно защото имам хляб на масата и хората, които обичам са здрави. дано да е все така. говорят ми се само глупости, гледат ми се само комедии, и изобщо не желая да ме занимават нито със сериозни филми, нито със сериозна литература, нито с нищо сериозно. искам пълно безмозъчие, слънце, път, вкусни неща, лека музика и вятър в косата. всякакви битки са отменени до второ нареждане. ма кой какво казал, какво написал, как се държал, въобще не ме интересува. българи, американци, мислители, чистачи на тоалетни, всички сме в кюпа.
ден да мине, друг да дойде.

duran duran - perfect day

успех на гей парада!!!

дано всичко да мине мирно и спокойно.
разказах на дъщеря ми, че миналата година в България за пръв път е имало гей парад, и че българските скинхедз са хвърляли молотовки въпреки, че много по би им подхождало да мятат мотики. и не да ги мятат, а да копаят, като копането за мен е истински полезна за планетата дейност.
тези точно грозни патенца никога няма да се превърнат в лебеди.
както и да е, Радина много се възмути, но май не чак толкова, защото знае, че в България законите са, да кажем, по малко твърди. като неподкупността на политиците-олимпийски шампиони по художествена гъвкавост. и ме накара да й обещая, че ще сложа нещо на фейсбук на английски за да знае света какво става. ще го направя утре с надеждата, че няма да има нищо лошо за казване.

Питаш защо хората се разделят - от книгата ми "Нощен проект"

Защото имат съображения.
Защото мислят повече, по-малко обичат. Понякога то е взаимно. А понякога е обратното.
Защото да обичаш някой дълго може да бъде като дълга зима. Идва пролет и разбираш, че всъщност си страшно напълнял от обездвижване. Обонянието ти се изостря и подушваш много други животински видове освен познатия, с който си прекарал зимата.
Защото е скучно да си винаги с един и същ човек. Светът е пълен с вълнуващи хора и диагнозата на повечето е attention deficit disorder.
Защото да се разделяш означава, че пак ще срещаш, и това те кара да се чувстваш жив.
Защото никой не е незаменим.
Защото е нечовешки трудно да си така лоялен, че да не нараняваш.
Защото гледаш телевизия с много прекъсвания за реклами и ритъмът ти е сменен. Защото тези, с които би искал никога да не се разделяш, са най-малко годни за стабилност.
Защото да си сам, след като премине болката от раздялата, е все едно, че си вдишал хелиум.
Защото е приятно да боли. От кръвта се раждат думи, заместващи липсващия допир с необходимостта от творчество.
Разделите са инкубатор за здравословен скептицизъм.
Защото егото е болно и има нужда да се пробва. Ще го/я боли ли? Колко? Колко дълго? С кого ще ме заместят? Ако не се разделим, докъде ще стигнем? Какво ни очаква? Очаква ли ни нещо, или това Е така, както винаги ще бъде?! Не. По-доб­ре да се разделим, защото на хоризонта има едно малко петънце, което може да се окаже нещо интересно. Някой, когото може и да срещнем, но с когото може и да се разминем. Изведнъж може да се окаже, че не сме достатъчни сами на себе си и непременно ни е нужен някой, с когото „никога да не се разделяме“. Което естествено е глупост. И крайно хормонално. А и какво означава да не се разделяш никога? Да не престанеш да се чукаш с някого никога?!
Внимавай какво пожелаваш, защото може и да го получиш.
Започваш една страхотна любов на двайсет и няколко години с едни прекрасни тела, миришещи на ароматен секс. Десетилетие след десетилетие те се трият едно в друго, ароматите се променят и пейзажът става все по-лунен. Задаваш си въпроса това ли е оргазмът, който трябва да изпитвам завинаги? И защо трябва завинаги да причинявам някому ерекция? Малко е жестоко. Садо-мазохистично. Неетично като брак.
В мислите си може никога да не се разделяш с избрани хора, подредени като в албум, който става все по-голям и по-сантиментален. Но насилието това да има физическа проява не е нищо повече от лицемерие, което обикновено се разпада, и разпада хора.
След подобно лицемерие те никога повече не могат да се съберат в целостта си на „необещавали да не се разделят“.
Вече не са девствени в душите си.
По-лошо - прозаично са се самообезчестили.
Което е по-тъжно от изнасилване.
Копнежът по притежанието на нечия душа е хероинова зависимост и последиците са не по-малко нездравословни.
Всеки е себе си.
И който казва, че прави нещо заради някого другиго, лъже.
Ако не се обичаш достатъчно, поне имай доблестта да кажеш: Ей, ти! Обичам те, за да се допълня. Всичко върху теб, устните ти, очите ти, задника ти, кожата ти, мускулите ти, члена ти, мозъка ти, думите ти, мислите ти, целият, такъв какъвто си, си ми вкусен и искам да те схрускам, за да си в мен завинаги, защото искам да те притежавам. Така може малко повече да си падна по себе си. А не защото нещо си ще ти давам или ще създадем вечността между двама ни.
Да не се лъжем.
Вечността не ни принадлежи.
Ако се обичаш, нямаш нужда да не се разделяш, защото всичко е просто, крайно и невзискателно.
Нуждата не съществува.
Кажи довиждане с обич и виж к'во става с хоризонта.

половете напоследък според Саша Барон Коен

съвсем точно. да видим колко обидени ще има сега.
когато горките селяни от онова румънско село бяха обидени, всички им се смяхме. когато Казахстан беше обиден и на него му се смяхме. срещу Бруно вече има оплаквания от гей организации, оплаквания от Австрия, очакват се оплаквания за расизъм, сигурно и феминистки групи ще да пропищят и т.н.
и мен ме дразни с някои неща, но е гениален. а средствата на сатирата не бива да бъдат ограничавани от никаква политическа коректност. затова е сатира, по дяволите!!! човечеството все повече се взима на сериозно, което няма да доведе до нищо добро, защото истината е, че сме и смешни и жалки. и се намери поредният брилянтен евреин да ни го напомни.

how a young Iranian in America feels about the current situation

Tati is Taraneh Mansouri from Tehran and raised in Los Angeles. she is one of the people i talked about in my previous note. here are her feelings and thoughts about the situation in Tehran. fresh from Facebook:)
Taraneh Taty Mansouri also commented on her status:

"Thank you Milena...I do thank my lucky stars that we were able to leave and start over, that I had the chance to better my life in a free land(we can argue about how free, but in the end, it is)...At the same time, a part of me wishes I was there to take part in this revolution, because no matter how many people are beaten and taken down, it is a revolution. It is a revolution 30 years in the waiting, by the very children of those who still live in the memory of the mistakes and errors of 1979. Unlike me, these children were not stunted by the experiences of their parents, but grew and learned to live in it all, still taking it upon themselves to self educate and protest in small yet steady measures, growing in their own ways in this climate of globalization...and their immediate outbreak and revolt has been hibernating for quite a while, waiting for the right moment. And this is it, and I don't have the same experiences, but the same yearning for change, and yes I do believe "that it gets worse before it gets better, but it will. Because it has finally been unleashed and the young won't take it sitting down. One thing for sure...I am sooo sooo glad it was the people of iran themselves to bring on this revolt and not another. That was my biggest fear. So as much as my heart hurts seeing good people fall, I am beyond proud of them for standing up, finally standing up to this disgusting regime. All the same, I'm worried. I have family there (including my dad) and I can't help but feel nervous, and I hate not being able to do more here. No matter what though, you are right, democracy will prevail, this is just the beginning."
"Yeah he's in Tehran. He doesn't go to the protests, and he is more than likely safe, I just can't help but feel anxious anyway, horrible daydreams of what could happen. But I guess a lot of people have that and worse (entire families and friends there). It just makes things worse that his email and phone are blocked. For most of the time. so I'm nervous even though it's probably fine"

to our Iranian friends and in memory of Neda, the slain Iranian teenager

i am heartbroken to read about Neda, the Iranian teenager with the beautiful name we have in Bulgaria too. she was only 17. today the police killed her on the streets of Tehran.
here, in Los Angeles, my daughter has found the sisters and brothers i wasn't able to give her - her friends. many of them are Iranian Jews, others are Muslim, and we are coming from a Christian part of the world. the different religions were never an obstacle for our friendship. they didn't matter because we are much more similar than different - we are good, decent, loving human beings. and i can tell you that i not only like and respect these Jewish and Muslim Iranian girls and boys, but i also love them.
their parents escaped from Iran at the time of the Islamic revolution and came to Los Angeles where they applied hard work combined with the legacy of one of the oldest civilization on Earth to become an incredibly successful and prosperous community. these people escaped the extreme Islam and left their homes and lives behind to begin a new life in America. i deeply appreciate the way the American people have treated all of us immigrants - without hatred or prejudice.
the Iranians I met through the years know what is hardship and heartbreak. now Los Angeles is full of their big, beautiful homes, we love their food and we admire their business talent. and on top of everything they have big souls. i am extremely sad for the fate of this young woman killed on the streets of Tehran, because she will never have a life of freedom and she was never able to experience it in Iran. i fully support the protesting Iranians on the streets of LA. their people in Iran need all the help they can get. i thank God for the internet which is stronger than any dictator and wish courage to our Iranian friends.
the truth shall set you free.
http://www.dailymail.co.uk/news/worldnews/article-1194641/Iran-fury-YouTube-screens-moments-Neda-Agha-Soltani-shot-dead-democracy-rally.html