лъжкиня

виж, любима, как лъже 

как ме излъга 

как ме е лъгала

ти ме обичаш като никоя друга

а тя ме е лъгала

лъгала

лъгала

обичам те, казах й

лъгала

лъгала

лъгала

ехото, любима, ме обича повече

провинция и анорексична нега 

сънища в предела на площада

идеално лекарство за жадни градски поети 

попаднали на градски хищници 

не, не драскам по гърба ти

наблюдавам преяла

нощният ми живот с гари купър и дневният с давос

В квантовата физика безкраен брой от податомни частици изскачащи от нищото, съществуват в многобройни състояния, и могат да бъдат наречени общност от възможности. Тези частици не съществуват до момента в който не започнат да бъдат наблюдавани. 

тази нощ наех великолепен етаж от къща обзаведен с разкошни стари мебели в петролно-синьо от този мъж. в първия момент не го познах, вече беше възрастен, около 75 годишен, с прошарена коса и имаше мустаци. в момента в който осъзнах, че е гари купър, се замислих защо му е да дава етаж от къщата си под наем при положение, че е холивудска звезда, но установих, че отдавна не е снимал главна роля и времената са такива, че явно не му плащат достатъчно дивиденти:)

после отнякъде се появи баба ми, после изчезна, после загубих някакво палто и го търсих, после се катерих нагоре-надолу по някакви горски склонове и непрекъснато се натъквах на ленивци. ленивците са застрашен вид. моите ленивци не приличаха на истинските, бяха съвсем мънички, пухкави като играчки и нямаха нокти. беше приятно да виждаш, че има много от тях. явно подсъзнателно съм притеснена за тяхното изчезване. 

новините от давос са, че богатите досега са се държали към бедните като към субатоми от квантовата физика - бедните не са съществували до момента до който не са започнали да ги наблюдават. и сега това наблюдение притеснява богатите, защото субатомите май започват да се бунтуват. и нямат отговор какво да направят за субатомите за да прекъснат бунта преди наистина да се взриви. 

европа е на ръба да повлече света още по-надолу.

светът на ленивците е и мой. не съществувам. сънувам света, той сънува мен, какво ще излезе от това, нямам идея, а и, странно, не ме интересува кой знае колко. единствената политика, която наблюдавам и по този начин материализирам, е  вътрешната. но не на ниво държава, а на менажиране на способността да оцелееш психически в свят, който не е сигурен дали го има. 

Mylène Farmer - California [HQ] + Lyrics!

А?

за пръв път в живота си ринах сняг с една голяма лопата. тъмно е, снегът е бял, тишината е хем приятна, хем се чувствам като в любимия ми вампирски филм "let the right one in". 

сама в студената нощ с всички призраци от деня и с всяко загребване и хвърляне оставам по-лека и по-сама. защото the right one дори и да е вампир, не е around. 

каква странна държава е българия. опака. като се почне от върха, от министър-председателя, президента и жена му, и се стигне до най-обикновени дневни сблъсъци с опакост, тук е страната на огледалния свят. 

на две места в офиси на мтел ме питаха дали съм си взела войс устройството. на първото място попитах какво имат предвид под войс устройство, и те с мучене ми показаха кутия със снимка на телефон. 

казах им "момичета, войс устройство на български се казва телефон". 

понеже в този магазин не можаха да ми свършат работа, отидох в друг и там пак: "взехте ли си войс устройството?"

абе, идиоти, войс устройство е ТЕ ЛЕ ФОН!!!

те се подхилнаха тъповото. "ъхъ". 

на репа приятелката ми репаджиика ме пита кога почва сезон 2 на "седем часа разлика", казах й кога и тя радостно възкликна "йессссс!!!" като чиста американка.

в банката ми "процеснаха" услугата. 

аз май съм се объркала и съм си в америка, не съм в българия.

обаче докато чаках да стане зелено на светофара, подслушах разговор между момче и момиче:

"нямаш представа как вони на мухъл!!! всичко е подгизнало!"

"къде вони на мухъл?"

"в салона! като влезеш в салона мирише на мухъл от влагата, а в мазето има едни стоманени декори от "крал лир"..."

и аз тогава наистина се заслушах, защото разбрах, че става въпрос за народния театър и за изключителните декори на фичо тороманов за едно много красиво представление на явор гърдев "крал лир".

"декорите са ръждясали от влагата!"

стана зелено и изобщо нямах съмнение, че съм в българия. 

уникално красиви, вероятно и скъпи декори за едно великолепно представление случило се не много отдавна РЪЖДЯСВАТ в народния театър, а в салона му мирише на мухъл. къде да съм...няма как да е америка.

защо тези декори ръждясват? ако ще ръждясват, защо не извикат група цигани да изкарат някой лев от тях, а? 

А?

Salvatore Adamo - Tombe la neige

асанж работи за руснаците

http://www.manager.bg/news/dzhulian-asandzh-shte-vodi-shou-po-ruska-televiziya

отдавна писах, че го подозирам, че работи за тях. прибраха си го за да не го очистят я мосад, я цру. 

българският сайт на укилийкс според мен също е ченгесарски.

госпожица ю срещу баце

очаквайте скоро фанелки и продуктово позициониране с надпис I LOVE Ю. има какво да се продава, но има ли какво да се купи?:)

авторското право зад този слоган е мое;)

"не-българското поведение" на госпожица ю не е нищо повече от типично балкански индивидуализъм, липса на възпитание, своеобразна женска мачовщина. нарцисизъм - "аз съм по-велика от институцията, българия, мъжа ми и всичко останало, правя каквото пожелая." 

разбирам прекрасно нарцисизма й, защото аз самата страдам от същата болест, но аз, като феминистка, като една от най-независимите жени, които познавам:), в тази й постъпка не виждам нищо феминистко, нито бунтарско. обикновена БЪЛГАРСКА простащина. можеше да се яви на коронясването на мъжа си, за други появи не е необходима изобщо, но дворцовите интриги явно са над всичко.

американците подкрепят ту един, ту друг, не може човек да им смогне на приумиците за българия, тази ще е най-новата май. госпожица ю срещу баце:))))) в този мач всички голове са в една и съща врата, защото друга няма. 

така стават нещата

• • • xxxxx, тя е публична или непублична личност? Първа дама ли е или не е първа дама? Щото сега е като "малко бременна".

      21 minutes ago · 
    • 
      

       Тя е себе си.

      19 minutes ago ·  ·  1
    • 
      

      бойко също е себе си:)))))))

      14 minutes ago · 
    • 
      

      Лов ю

      13 minutes ago · 
    • 
      

      ми ту

      13 minutes ago · 
    • 
      

       лъв ю:)))))))

      12 minutes ago ·  ·  1
    • 
      

      яко за слоган на госпожица ю:)

      12 minutes ago · 

Rolling Stones - Hey Negrita

Moondog - Lament I, "Bird's Lament"

българите whatever

има един непреводим на български израз - "whatever". българите не познаваме подобно състояние, което да предизвика подобен израз. нещо като "няма значение", ама много по няма и по значение по много отминаващ начин. винаги се спираме.

интересно интервю на бойко борисов

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/22/1750105_borisov_pred_kevorkian_ministrite_imat_mnogo_znaniia/

в случая интервюиращият няма значение. а и бойко борисов може да надговори всеки. феноменален тип. колкото и да не е ми е кръвна група, не може да не ми е симпатичен. 

прямо, ясно, слязъл от колата, скарал се на тираджията, нарича го директно дебил, това е политикът на българия и друг скоро няма да го измести. свикнете.

валентин дьо сен поен - единствената жена-футуристка

бележка: стар мой текст за единствената жена-футуристка.

“Човечеството е посредствено. Болшинството жени не са нито повече, нито по-малко съвършени от болшинството мъже. Всички са равни. Всички заслужават еднакво презрение. Човечеството като цяло никога не е била нищо друго освен терен на културата, източник за създаване на гении и герои от двата секса.”

Валентин дьо Сен Поан, “Манифест на жената-футуристка”, 1912 (отговор на Маринети)

            Делят ни цели 100 години от това изказване, което за пореден път означава, че всичко отдавна е измислено и ние можем само да фантазираме, че създаденото от нас е “ново”, “изключително”, “откритие” и т.н. Единствените реални открития са в науката и технологиите. От там нататък всичко е изкуствено ароматизирана плява. Сутрешното ти smoothie пълно с нищо.

            Госпожица дьо Сен Поен се води за единствената жена-футуристка. Само този факт е достатъчен за да знаем, че е била коренно различна от болшинството жени не само тогава, в брилянтното и задъхано начало на миналия век, но и сега, в неочакваната ера на Сара Пейлин – евентуалната вице-президентка на САЩ. Пейлин е олицетворение на средновековния дух, инквизиция преоблечена като Барби. Докато Валентин за която за съжаление се знае твърде малко, е това, което руши Барбитата, и в този смисъл тя е жената на бъдещето.

            Писателка, поетеса, драматург, художничка, основателка на модерното танцово изкуство и журналистка, дьо Сен Поен е първата жена написала футуристки манифест. Неин далечен чичо е Алфонс дьо Ламартин. През 1902 организира в дома си литературен салон, където Габриел д’Анунцио й дава прякора “лилавата муза”. В кръга й са Алфонс Муха и Огюст Роден за които тя позира. Приятелството й с Роден е повод той да я нарече “плътската богиня вдъхновила мрамора”, а Валентин пише за него стихове, както и текста Двойнствената личност на Огюст Роден. През 1903 по време на спиритически сеанс среща италианския поет и писател Ричиато Канудо с който заживява в свободна връзка и тогава взима прякорът дьо Сен Поен. Пресата е силно заинтригувана от премиерата на аполонийските соарета организирани в дома й през 1912г, където Маринети рецитира стихове. Заобиколена от представители на футуристкото движение, тя чете своя Манифест на жената-футуристка изобразявайки агресивно и войнствено женско поведение, което тя нарича “потентно”, и концептуализира свръх-жената по модел на Ницшеанския свръх-човек.

Валентин дьо Сен Поен развива тезата си, че похотта е сила във втори манифест – Манифест на похотта. Манифестите й са публикувани навсякъде в Европа и тя е официално приета от футуристите като една от тях. Но вярна на независимия си интелектуален дух, декларира през 1914 в Journal de debats: “Не съм футуристка, никога не съм била; не принадлежа към никое движение”.

            От там нататък животът й е невероятно движение на духа изпратило я в най-различни посоки. Приема исляма, работи за Червения кръст, медитира, създава провалил се Колеж на елитите, и публикува теософски роман. Близо петдесетгодишна заминава за Египет и се заема се с каузата на мюсюлманския свят жертва на европейския империализъм. През 1928 година е обвинена в предателство и шпионаж за болшевиките. На сбирките организирани от нея избухва насилие и по време на двумесечен престой в Ливан, Валентин дьо Сен Поен е информирана, че е персона нон грата в Египет. С помощта на генералния секретар на Quai d’Orsay успява да се върне в Египет, но при условие, че прекратява политическата си активност. Посвещава последните години от живота си на медитация и изучаване на религиите и умира през 1958 г. Погребана е под името Рохия Нур-ел-Дин – Посветена на Висшата Светлина.